Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2009 12:18 - Понеделник 19 Октомври 1987 година
Автор: borsi Категория: Бизнес   
Прочетен: 2847 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 07.05.2010 17:19


image

Роналд Рейгън е на власт в Белия дом. Въпреки проблемите с дефицита (160 милиарда), всичко пред американската икономика изглежда многообещаващо и стабилно. Скептиците мълчали засрамено, а оптимистите говорели за все още покачващите се печалби, обещавайки още и още растеж на акциите. От Саломон Брадърс, Голдман Сакс, Кемикъл Банк и други финансови гиганти, се леят успокоително слова към инвеститорите , а депресията от 70-те години и петролната криза, изглеждали като лош сън. Възходящата, борсова, тенденция се подкрепя от здравото икономическо развитие и наливащите се в американската икономика милиарди, предимно от Япония и Арабския свят.


След върха на 25 Август, индексът Дау Джонс, се задържал на малко по-ниски нива до 10 Октомври, когато пробил за първи път нивото на подкрепа, разположено на 2480 пункта. На 14-ти това ниво отново било пробито. На 15-ти трендът вече се задържал под него, но още никой не се бил разтревожил. Първата по-сериозна пукнатина се появила на 16 Октомври когато пазара отворил с процепи надолу в цените на много акции и Дау Джонс спаднал с 5% (250 пункта). По новините в петък вечер, се появили обичайните анализатори и успокоили обществеността - “Това е само временна корекция и няма причини за безпокойство!” - твърдели те и успокоените инвеститори прекарали необременен от тревоги за бъдещето уикенд. На 19-ти в понеделник - обаче, се случило немислимото! Дали повишените лихви, неизвестността от новото им покачване, или просто нервите на някои спекуланти и инвестиционни банкери не издържали, но сесията започнала с масирани разпродажби. Причини за паника нямало, но страхът запълзял навред, вледенявайки кръвта в жилите на борсовата общност. Никой не искал да купува, а кандидатите да се отърват от горещия картоф ставали все повече и повече, вследствие на което, цените започнали стремглаво да падат. Стоп – лос ордерите затрещели един след друг. Само след миг, вече залпово, и целия индекс Дау Джонс полетял надолу, преодолявайки безпроблемно нивата си на подкрепа, спирайки се едва на 1738, като само за 6 часа спаднал с цели 23% (508,33 пункта) ! За един ден индексът отбелязал спад по- голям от кризата в 1929 година . Спекуланти, брокери, инвеститори и банкери още гледали смаяно терминалите за търговия, бавно осъзнавайки загубите си, измерими в милиарди. А утре?! Всички тръпнели от ужас. Информационните агенции и медиите разпространили новината светкавично по цял свят и последвалата верижна реакция, обиколила земното кълбо. Токио - спад с 15%, Сидни -25%, Сингапур -20%, в Хонг-Конг над 40 % ..... Последвали и борсите в Европа. За 24 часа, състояния на стойност 550 милиарда изчезнали в небитието.

 

Във Вторник, при откриване на борсата, имало огромно предлагане и никакво търсене на акции. Изпълнението на ордерите за продажба се бавело нарочно, докато изчаквали редките ордери за покупка. Системата скърцала по всички шевове и с големи усилия успели да качат Дау Джонс с 200 пункта, след което индексът отново се сгромолясал още по-ниско. Пазарът почти замрял. Търговията с много акции била спряна. Търговята в Чикаго ( Борсата за фючърси) била спряна. Предстояло закриване и на NYSE ( Голямата фондова борсата в Ню Йорк ). Банките не само отказвали кредити, но и се страхували за голяма част от раздадените такива, които щели да останат непогасени. Големи инвестиционни банки говорели за затваряне на борсата, което щяло да остави милионите обикновени инвеститори с пръст в устата.


На това искане твърдо се противопоставила администрацията на президента Рейгън. Да се затвори борсата било немислимо! Трябвало да се намери решение на всяка цена! Последиците от борсовия крах били напълно ясни на президентските съветници. Още в понеделник на 19-ти, новия шеф на Федералния резерв, Алан Грийнспан и кризисният му щаб, провели заседание и се свързали с шефовете на централните банки във всички щати. Идеята да се наводни пазара с пари по време на криза, била обсъждана още преди фаталния ден, като разработен сценарий за всеки случай. Дошъл моментът, това, за което само се готвели, непредполагайки, че ще се наложи, да се приложи на практика! След проведени разговори по телефона с централните банкери по щати, било наредено да се отпускат кредити. Вместо обичайния си доклад на следващия ден, Грийнспан дал за публикуване само едно изречение – “ Съответно със задълженята си , централната банка на нацията, Федералния резерв, уверява в готовността си да служи като източник на ликвидност в подкрепа на финансовтата система. “ – изразявайки твърдата си позиция и тази на Федералния резерв да не чакат и миг повече за спасителни мерки. Появили се и други спасители. Японските гиганти Номура, Никко, Ямаичи и Дайва ( Само едната Дайва надминава като борсови капитали на Уол Стрийт, взетите заедно - Морган Стенли, Мерил Линч и Саломон Брадърс ! ) не само налели огромно количество пари на борсата и издърпали индекса, но и хилядите им агенти и брокери се свързали с клиенти по цял свят за да ги убедят да не продават. Докато американците ликвидирали кой каквото може, обзети от паника, четиримата сумос не се оттеглили. Купували акции, преценявайки, че ще загубят много повече от един провал, отколкото от интервенция на Американския пазар, на който били влели до фаталната дата, милиарди долари. Само през месец ноември, те събрали и изсипали на пазара, над 74 милиона долара, използвайки момента не само да спасяват положението, но и да закупят колкото се може повече акции на ниски цени. Същевременно през следващите 12 месеца Централната банка на Япония събрала 28 милиарда долара в опитите си да спре спадането на зелената валута на валутния пазар. Двете икономики (На САЩ и Япония) вече били прекалено, неразривно свързани .


19 Октомври оставил горчив вкус в устата на мнозина. Гадаело се за причините на огромния срив. Обвинявали се търгуващите компютърни програми, които използвали стотиците финансови институции, инвестиционни фондове и банкери (Като нова технология в 80-те години, те били привилегия на най-богатите), предоверяващи се на готовите математически модели и технически индикатори, разчитайки да търгуват и да взимат решения между тях. Автоматичната и програмирана търговия, имаща понякога предимства при ясно изразен тренд, става не само ненужна, но и опасна при една, дори малка промяна на пазара, същевременно стартирайки автоматично и стоп ордерите, повлекли лавината надолу на 19 Октомври. Силната надцененост на акциите също била факт, страхът от повишение на основния лихвен процент също, както и това, че просто има такива дни на борсата макар и много рядко.


Днес, гледайки от разстояние на времето този ден, можем да кажем, че може би е бил донякъде, предвидим спада на Дау Джонс. Но само донякъде! Защото дори и за най способните анализатори е трудно да кажат с каква скорост ще спадне един пазар и кога точно ще го направи. Дори знаейки много добре, цикличността на пазара е трудно да се повярва, че в последните дни на един цикъл той ще се изпълни и то с такава точност и дълбочина само за един ден! Логичен е въпросът, може ли този ден да се повтори в близко бъдеще. Скоро едва ли. Поне не и по този начин. Защо, е вече друг въпрос, на който ще се спрем, някой ден, говорейки за периода от 1999 – до днес.


02 Януари 2006г.

image 

 

www.Borsi.dir.bg

От А до Я в инвестициите и търговията. FOREX, фондови, стокови борси





Тагове:   FOREX,   фондова борса,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. borsi - Ненаучените уроци от имотния ба...
19.06.2009 12:12
Ненаучените уроци от имотния балон
Dnevnik.bg - 18 Юни 2009
РОБЪРТ ШИЛЪР Със съкращения
Налице е широко неразбиране за механизмите на ценообразуване на имотите. Немалко хора по света, изглежда, си мислеха, че откакто бързо растящата световна икономика изчерпва земеделската земя, цените на къщите и апартаментите трябва постоянно да растат с огромни темпове.
Има риск, след като кризата приключи, това мислене да способства за ново покачване на цените. Някои вече виждат спекулативни възможности в купуването на имоти на сегашните потиснати пазари.

В действителност ние не изпитваме недостиг на земя.
Всяка голяма държава в света изобилства от земя под формата на земеделски стопанства и гори, повечето от които един ден могат да бъдат превърнати в градска площ. По-малко от 1% от сушата на Земята е плътно урбанизирана и дори и в най-гъсто населените държави делът на градската площ е под 10%.
Най-често нормативни ограничения спъват промяната на статута на земеделската земя в градска
През целия XX век земеделските площи в САЩ поскъпваха с 0.9% годишно в реални измерения (коригирано с инфлацията). И би трябвало основната печалба за инвеститорите да идва от земеделския бизнес, а не толкова от оценката на земеделските земи.
Върху един хектар могат да се построят 10-20 еднофамилни къщи с достатъчно дворове или пък сграда, приютяваща 300 души. По такъв начин разходите за земя биха били около 20 долара на човек, или по-малко от 0.50 долара годишно в рамките на един човешки живот.
Недостигът на строителни материали също не е причина да се очакват високи цени на жилищата. В САЩ например Индексът на строителните разходи на изданието ЕNR (Engineering News-Record), което се базира на стойността на труда, бетона, стоманата и дървения материал, всъщност отдавна спада подобно на потребителските цени през последните 30 години. С оглед на съществуващия глобален пазар на тези производства ситуацията не би трябвало да е много по-различна в другите държави.
Много по-обезпокоителна е нагласата на хората да объркват цените с темпото на промяната им.
Те смятат, че основанията, заради които цените на жилищата в една страна са по-високи в сравнение с друга, са основания и за по-високо темпо на поскъпването им. Преди няколко години Карл Кейс и аз запитахме произволни купувачи на недвижими имоти в американски градове, преживяващи бум, с колко средно ще нараства цената на жилището им в следващите 10 години. Средният отговор беше - с около 10% на година.
Трезвата истина е, че сегашната световна икономическа криза в значителна степен е предизвикана от спукването на спекулативните балони в недвижимите имоти и (фондови) пазари - балони, които станаха възможни заради широко разпространеното неразбиране на факторите, въздействащи върху цените. Тези погрешни представи не бяха коригирани, което означава, че могат да се повторят и същите спекулативни балони.

*Робърт Шилър е професор по икономика в университета "Йейл", САЩ, и главен икономист на консултантската компания "Макромаркетс".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 4486043
Постинги: 956
Коментари: 3981
Гласове: 7078
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30