Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
12.05.2009 01:58 -
Защо Стомана Индъстри работи с 10% марж на печалбата, а Кремиковци затъна?
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 1302 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2015 17:28
Прочетен: 1302 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 22.09.2015 17:28
Мариян Йорданов - http://www.investor.bg/?cat=85&id=79836
Стомана Индъстри АД реализира 20% ръст на приходите през 2008 г., а за 2007 г. има 873 млн. лв. продажби и близо 92 млн. печалба. Това прави 10,6% марж на нетната печалба.
Кремиковци пък спира дейност, след като в продължение на години трупаше загуби. Къде е разликата между двете дружества и защо единия соц-мастодонт оцеля и се развива, а другият затъна? Тук е мястото да отбележим, че и третият обект на черната металургия – Промет Бургас, се развива успешно, въпреки че в края на социализма не работеше.
Единствено Кремиковци затъна.
Дали има интерес към активите на Кремиковци?
„Трудно е да се отговори еднозначно, защото в Кремиковци структурите са преплетени и проблемите са преплетени. Не е ясно, дали ако купиш електропещта например, електропроводите няма да са продадени на друг или, както е продадена жп гарата, няма друг да определя кога и при какви цени ще превозваш. Не е ясно и кой ще поеме екологичните разходи. При Стомана бе по-леко като предистория, имаше само две електропещи и последващи производства. И въпреки това преструктурирането отне почти година“, заявява Антон Петров, директор на Стомана Индъстри.
В този коментар се крият и всички отговори. Първо Стомана като по-малка, включително с по-малки задължения, е била по-лесно преструктурирана. В Стомана персоналът е бил по-малък, а и е по-далеч от София и по-трудно може групи металурзи да получат достъп за скандирания пред Министерски съвет и Народното събрание. НЕК и Булгаргаз не дръпнаха кранчето на Кремиковци и той продължи да работи в сивата зона на икономиката поради три причини – първо да не убият длъжника си, второ поради политически протекции над Кремиковци и трето поради невъзможността да си вземат парите чрез съдебен изпълнител, защото в България поради законови проблеми кредиторът е „на колене“ пред длъжника.
Тъй като сметките на Кремиковци в България все пак бяха запорирани от кредитори, се наложи порочната практика дружеството да работи чрез фирми на входа и изхода и да ползва чужди банки за управлението на оборотните си средства. С това проблемите се задълбочиха и се създадоха възможности за източване на ресурси от дружеството, докато НЕК, Булгаргаз, БДЖ и НОИ си чакаха парите и реално те станаха заложник на Кремиковци.
Цялата отговорност за Кремиковци АД лежи на правителствата и тя е в две направления. Първо защото Кремиковци бе продаден във формат „зомби“, който не решаваше проблемите на кредиторите НЕК, Булгаргаз, БДЖ и НЕК. И второ, защото държавата не е създала механизми за удовлетворяването на кредиторите или за защита на длъжниците.
Пресният пример е с Крайслейр в САЩ. Да, кредиторите на автоконцерна загубиха основната част от парите си, а акционерите загубиха дяловете си в акции, и съответно в българския вариант НЕК, Булгаргаз, НОИ и т.н. щеше да пият голяма чаша студена вода и да получат жълти стотинки, но дружеството щеше да работи и печели, както Стомана и Промет, и щеше да е в светлия сектор на икономиката.
Проблемите на Кремиковци са основно организационни. Никой не отрича, че към електропещта в Кремиковци има интерес, дори еколозите не са против работата й, но, както казва Антон Петров, не е ясно купувайки електропещта, дали електропроводите до нея или жп гарата ще са твои и ще можеш да работиш, без да те изнудват.
Решението за Кремиковци е продажба на обособени части, при която ще се съберат известно количество пари и кредиторите ще бъдат частично удовлетворени. Така в крайна сметка ще се сложи край на „зомбито“ Кремиковци.
Можем да бъдем сигурни, че поне електропещта и ТЕЦ-а ще работят, ще плащат заплати, осигуровки и данъци, както и другите производства, ако се намери купувач и им се даде шанс да започнат на чисто. Кремиковци не може да оцелее в цялостта си, защото никой не може да стартира с милиард дългове към стотици кредитори и да разчита да бъде оставен да работи.
Нужно е парламентът да приеме добри закони за защита на длъжника от кредитора и за защита на кредитора, нужно е също така правителството да спре политическите протекции над Кремиковци (доскоро правителството плащаше заплатите на неработещите служители и удържаше НЕК и Булгаргаз да не спират тока), както и съдът да направи едно перфектно изпълнение върху останалите активи на Кремиковци и след цялата процедура да има работещо производство.
От макроикономическа гледна точка наличието на Стомана, Кремиковци и Промет е ценност за България, защото вместо да се внася арматурно желязо, то се произвежда тук, вместо да се изнася скрап, той се преработва тук, защото с използването на местни ресурси като труд, вода и електроенергия се осъществява износ на метални продукти и се захранват металообработващите и машиностроителните предприятия в България, които на свой ред осъществяват износ.
Стомана Индъстри АД реализира 20% ръст на приходите през 2008 г., а за 2007 г. има 873 млн. лв. продажби и близо 92 млн. печалба. Това прави 10,6% марж на нетната печалба.
Кремиковци пък спира дейност, след като в продължение на години трупаше загуби. Къде е разликата между двете дружества и защо единия соц-мастодонт оцеля и се развива, а другият затъна? Тук е мястото да отбележим, че и третият обект на черната металургия – Промет Бургас, се развива успешно, въпреки че в края на социализма не работеше.
Единствено Кремиковци затъна.
Дали има интерес към активите на Кремиковци?
„Трудно е да се отговори еднозначно, защото в Кремиковци структурите са преплетени и проблемите са преплетени. Не е ясно, дали ако купиш електропещта например, електропроводите няма да са продадени на друг или, както е продадена жп гарата, няма друг да определя кога и при какви цени ще превозваш. Не е ясно и кой ще поеме екологичните разходи. При Стомана бе по-леко като предистория, имаше само две електропещи и последващи производства. И въпреки това преструктурирането отне почти година“, заявява Антон Петров, директор на Стомана Индъстри.
В този коментар се крият и всички отговори. Първо Стомана като по-малка, включително с по-малки задължения, е била по-лесно преструктурирана. В Стомана персоналът е бил по-малък, а и е по-далеч от София и по-трудно може групи металурзи да получат достъп за скандирания пред Министерски съвет и Народното събрание. НЕК и Булгаргаз не дръпнаха кранчето на Кремиковци и той продължи да работи в сивата зона на икономиката поради три причини – първо да не убият длъжника си, второ поради политически протекции над Кремиковци и трето поради невъзможността да си вземат парите чрез съдебен изпълнител, защото в България поради законови проблеми кредиторът е „на колене“ пред длъжника.
Тъй като сметките на Кремиковци в България все пак бяха запорирани от кредитори, се наложи порочната практика дружеството да работи чрез фирми на входа и изхода и да ползва чужди банки за управлението на оборотните си средства. С това проблемите се задълбочиха и се създадоха възможности за източване на ресурси от дружеството, докато НЕК, Булгаргаз, БДЖ и НОИ си чакаха парите и реално те станаха заложник на Кремиковци.
Цялата отговорност за Кремиковци АД лежи на правителствата и тя е в две направления. Първо защото Кремиковци бе продаден във формат „зомби“, който не решаваше проблемите на кредиторите НЕК, Булгаргаз, БДЖ и НЕК. И второ, защото държавата не е създала механизми за удовлетворяването на кредиторите или за защита на длъжниците.
Пресният пример е с Крайслейр в САЩ. Да, кредиторите на автоконцерна загубиха основната част от парите си, а акционерите загубиха дяловете си в акции, и съответно в българския вариант НЕК, Булгаргаз, НОИ и т.н. щеше да пият голяма чаша студена вода и да получат жълти стотинки, но дружеството щеше да работи и печели, както Стомана и Промет, и щеше да е в светлия сектор на икономиката.
Проблемите на Кремиковци са основно организационни. Никой не отрича, че към електропещта в Кремиковци има интерес, дори еколозите не са против работата й, но, както казва Антон Петров, не е ясно купувайки електропещта, дали електропроводите до нея или жп гарата ще са твои и ще можеш да работиш, без да те изнудват.
Решението за Кремиковци е продажба на обособени части, при която ще се съберат известно количество пари и кредиторите ще бъдат частично удовлетворени. Така в крайна сметка ще се сложи край на „зомбито“ Кремиковци.
Можем да бъдем сигурни, че поне електропещта и ТЕЦ-а ще работят, ще плащат заплати, осигуровки и данъци, както и другите производства, ако се намери купувач и им се даде шанс да започнат на чисто. Кремиковци не може да оцелее в цялостта си, защото никой не може да стартира с милиард дългове към стотици кредитори и да разчита да бъде оставен да работи.
Нужно е парламентът да приеме добри закони за защита на длъжника от кредитора и за защита на кредитора, нужно е също така правителството да спре политическите протекции над Кремиковци (доскоро правителството плащаше заплатите на неработещите служители и удържаше НЕК и Булгаргаз да не спират тока), както и съдът да направи едно перфектно изпълнение върху останалите активи на Кремиковци и след цялата процедура да има работещо производство.
От макроикономическа гледна точка наличието на Стомана, Кремиковци и Промет е ценност за България, защото вместо да се внася арматурно желязо, то се произвежда тук, вместо да се изнася скрап, той се преработва тук, защото с използването на местни ресурси като труд, вода и електроенергия се осъществява износ на метални продукти и се захранват металообработващите и машиностроителните предприятия в България, които на свой ред осъществяват износ.
Руанда - страната, където командват жени...
Лидерите ги следват независимо дали са г...
Коментар SP500
Лидерите ги следват независимо дали са г...
Коментар SP500
Няма коментари
Търсене