Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2009 15:09 - Euro to Bulgarian Lev
Автор: borsi Категория: Бизнес   
Прочетен: 8925 Коментари: 26 Гласове:
1

Последна промяна: 07.06.2009 20:47


Междуфирмена задлъжнялост е почти 200 млрд лева. 
На фона на това 11 милиарда евро валутни резерви  (само през март се стопи 1 млрд).
Както се вижда на графиката, консолидацията от от Март продължава, но един пробив над 1.98 би бил обезпокоителен, а втори пробив над 2 лева фатален.

Ще почакаме ще видим. За сега все още съм, много умерен оптимист и против всякаква промяна на валутния курс, защото дори това да донесе краткосрочно оживление в бизнеса (доста съмнително е подобно оживление да бъде реално), като цяло ще донесе само негативи в средносрочен и дългосрочен план и ще намали чуждите  инвестиции в България.
Желанията обаче са едно, а действителността  друго. За сега не се вземат никакви положителни мерки в тази насока.

Euro (b) vs Bulgaria Lev Spot (EUR/BGN)

image

Предните теми в блога ми, за валутния борд:

EUR/BGN - Валутен борд

Валутен борд - Проблеми

 КУРС: От А до Я в инвестициите и търговията. FOREX, фондови, стокови борси



Тагове:   Forex,


Гласувай:
1



1. lazarini - определено нищо не разбирам от тези вътрешни дългове
14.05.2009 20:13
но скоро слушах един материал по медиите - говореха за държавите длъжници и цифрите, които съобщиха бяха зашеметяващи, а списъка (за мен като лаик) - ме втрещи - като почнем САЩ, скандинавските страни, Ирландия.... куп страни, в които хората (по чуждо мнение) живеят по-добре от нас, в Бг. Да ли пък това не е спасителната за нас формула???
цитирай
2. borsi - Re: 1. lazarini
14.05.2009 20:43
Има разлика. Тези страни са богати, пък ние сме най-бедната страна в ЕС и една от най-бедните в Европа въобще.
Ирландия наистина има проблеми, но къде отиде Ирландия за 20 години? Къде стигнахме ние за същите тези 20 години?
Точно там е разликата.

Това което за една западна икономика е настинка (кризата), за нас е пневмония.
Без износ и чужди инвестиции няма чужда валута, а ние предимно внасяме, всичко, даже хранителни стоки (за срам!)

Ще цитирам друг човек:

- България действително има много висок дефицит по текущата сметка. От 6,3 млрд. евро през миналата той се качи на 8,3 млрд. през тази година и е 24,3% от БВП. Това е негативен рекорд в ЕС. Дефицит по текущата сметка е слабост, защото трябва да бъде финансиран. Ако това не стане, се появява натиск върху валутата. Досега
България се спасяваше заради високите трансфери на пари от чужбина, пращани от имигрантите, както и благодарение на чуждите инвестиции. През 2009 г. обаче те значително намаляха.
цитирай
3. анонимен - RE:2 borsi
14.05.2009 20:48
xa xa a mnogo interesno a kakvo da iznasqme kato nie nqmame proizvodstvo v nito edin sektor na ikonomikata ni
цитирай
4. анонимен - ops ako tova v Balgariq vob6te moje ...
14.05.2009 20:49
ops ako tova v Balgariq vob6te moje da se nare4e ikonomika
цитирай
5. borsi - Ние следваме - "Българския ...
14.05.2009 20:52
Ние следваме - "Българския модел" и в икономиката :)))
цитирай
6. анонимен - RE:5 borsi
14.05.2009 20:55
a mojeli da ni dadete to4noto opredelenie na "B1lgarskiq model" 4e ne6to naposledak neznam kade to4no se namiram dali v B1lgariq ili na Lunata:)))))))
цитирай
7. borsi - Това е нещо като "Политически ...
14.05.2009 21:00
Това е нещо като "Политически отговорни"
"Българския модел" е уникален на това отгоре (ти ги мориш, пък те не мрат) и се прави от експерти :)))

Не ги разбираш ти тези неща ;)
цитирай
8. анонимен - ax a ti otkade si tolkova sigyren
14.05.2009 21:05
ax a ti otkade si tolkova sigyren
цитирай
9. borsi - :))) Шегичка
14.05.2009 21:09
:))) Шегичка - ха, ето и нещо по темата:

"Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила" - http://bimbo163.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/05/14/bylgarskiiat-model.334697

цитирай
10. анонимен - molq molq priemam 6egi4ki:))))...
14.05.2009 21:18
molq molq priemam 6egi4ki:)))))
6te go pro4eta :)))
цитирай
11. анонимен - mnogo e qko :)))) blagodarq
14.05.2009 21:21
mnogo e qko :)))) blagodarq
цитирай
12. borsi - При тази свободна продажба оръжие ...
14.05.2009 21:22
При тази свободна продажба на оръжие (в някой страни) предпочитам да се доизясня, за да не стават недоразумения ;)
цитирай
13. bimbo163 - От тази тема нщо не разбирам но бл...
14.05.2009 21:39
От тази тема нщо не разбирам но благодаря че осветли невежеството ми в този област...
а и не е нужно да разбирам от всичко а да мога да вниквам в написаното....
цитирай
14. анонимен - RE:12
14.05.2009 21:59
ama izob6to ne se pritesnqvai:)))))
цитирай
15. boristodorov56 - Не съм специалист,
15.05.2009 07:36
то толкова ясно е обяснено, че няма нужда от коментар.
С изключение на опасението, че ще се случи лошият
вариант на развитие, като имам предвид, че Премиера
и министъра на икономиката са "отлични" тесни специалисти именно в тази област.
Да ни пази Господ, но нас кога ли ни е подминало най-лошото.
Сами сме си виновни - ние сме си ги избрали.
цитирай
16. borsi - Пускам нещо което не е писано от мен, но до някъде съм съгласен с твърденията в текста
08.06.2009 19:20
Ако няма ресурс и условия един закон да бъде налаган той не представлява нищо повече от няколко грама мастило върху парче хартия, вкл. и Закона за борда.
Преди 12 години имаше обективни условия не само да се приеме закон за борда, но и той да може да се спазва, чрез постоянно увеличаване на валутните резерви.
Първо, тогава МВФ се занимаваше само с нас и още няколко изпаднали развиващи се държави. Днес, МВФ се занимава с половината свят и няма как да огрее навсякъде и в достатъчна степен без изсипаните хиляди тонове долари да не предизвикат още по-голям колапс на световните финанси. Факта, че на практика империя като ЕС и институция като МВФ, зад които стоят най-богатите държави не могат да помогнат на страни с по 2-3 милиона население като балтийските, говори достатъчно.
Сега всеки има огромни проблеми и е много вероятно в един момент давещите се да бъдат оставени на самите себе си или да им се хвърлят ако не сламки, то най-много пръчки, но не и спасителен пояс.
Второ,тогава приватизацията тепърва започваше и най-апетитните хапки от икономиката още не бяха разпродадени,а от тях дойдоха няколко милиарда евро. Сега няма нищо за продаване пък и да има няма кой да му даде цената.
Трето, България след 1997 г. твърдо определи курса си към ЕС и НАТО, което почна лека-полека да привлича инвестицииот вън.

2004-2005 г. вече ни беше дадена датата за членство, а политиците успяха да хипнотизират бизнеса и населението с мантрата, че след 2007-а тука ще потекат реки от евро от фондовете на ЕС и че България ще стане най-после бяла страна. Това подлъга десетки хиляди чужденци и емигранти да накупят имоти у нас, а банките-майки заедно с чужди инвеститори наляха още 20 милиарда евро. И така, независмо от огромния търговски дефицит останаха неизхарчени пари и резервите на БНБ стигнаха 30 милиарда лева, с което борда беше повече от трикратно защитен при 8 милиарда напечатани левове в обърщение.
Сега обаче няма инвестиции, чужденците не купуват имоти, банките-майки си изтеглят заемите с лихвите, емигрантите не само че спряха да купуват ами дори намалиха и ежемесечните текущи помощи за семействата си, понеже и там където са не е розово. За еврофондовете се оказа, че не е толкова проста работа да се усвоят или пък са спрени. Износа е с 30% надолу, туризма също. Търговския дефицит и той намаля наполовина, но така или иначе остават едни 5 милиарда евро годишно, под които не може да се падне просто защото няма аналогични български стоки т.е. тези 5 милиарда трябва от някъде да се намират.
Все още обаче резервите са около 20 милиарда и борда е повече от двукратно защитен. Но е недалновидно да се мисли, че опасността за него ще настъпи когато резервите на БНБ паднат под 8 милиарда лева във валута. Още при ниво от 15 милиарда лева борда ще бъде атакуван от слухове и коментари пускани не по форумите, а от висши политици, икономисти, финансисти и медии. При падане под 12 милиарда лева резерви, борда ще бъде атакуван от масовия процес на обръщане на всички дълготрайни финансови активи на населението и фирмите в евро и оставяне на левове само за оперативни разходи. При 10 милиарда лева и оперативните пари ще бъдат обменени в евро като ценообразуването между фирмите ще премине в евро. Тъй като този процес почне ли, ще се развие със светкавична скорост е много вероятно правителството много по-рано да се обърне за помощ от МВФ и ЕС. Те ще отпуснат заеми, но при такива условия, които ще оставят населението на стадий вегетация и всяко евро над вегетацията ще отива за покриването на заемите. За пояснение в същата Латвия се обсъжда освен съдбата на борда и възможността от есента да се въведат купони за основните хранителни продукти.
Много деликатен момент е и че освен всичко друго ние сменяме конете по време на състезанието. И новите дори да са по-бързи ще им трябват поне цели 6 месеца докато ускорят. По-вероятно е обаче е да се окажат същите кранти като старите. Така че, държавата по-скоро ще е фактор за влошаване отколкто за оправяне на нещата.
А ако дори само една единствена бамка фалира никакви МВФ-та и ЕС-та няма да спасят борда. Още на другия ден пред всички банки ще има 100 метрови опашки. Не забравайте, че българина е горял веднъж и няма да има такъв Рамбо, който дори при най-малкия риск да почне по средата на живота си пак от нулата, да остане хладнокръвен.

Posledna_instancia - http://forum.investor.bg/viewtopic.php?p=968934#968934
цитирай
17. borsi - България няма шансове скоро да приеме еврото
14.06.2009 18:45
България няма шансове да приеме еврото, докато не е подготвена, заяви председателят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише при посещението си в страната ни.

На специална среща с премиера на страната Сергей Станишев и управителят на БНБ Иван Искров Трише бе категоричен, че критериите от Маастрихт са задължителни и трябва да се изпълняват. Всички правителства в Европа и Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) са категорични, че не може да се даде доверие на страна, която не е напълно подготвена да се присъедини към Еврозоната. Заявлението на Трише бе в отговор на въпроса дали е възможно в условията на криза да се направи изключение с изискванията. Засега България не изпълнява критерия за ниска инфлация, за да може да влезе във валутния механизъм ERM-2, който се счита за преддверието на Еврозоната. Трише посочи, че предстои т.нар. "стрес тест" на банковата система, който ще определи готовността й да реагира при влошаване на показателите на икономиките. Резултатите се очаква да бъдат готови през септември.
цитирай
18. borsi - Смятам валутните интервенции за ...
22.06.2009 00:17
Смятам валутните интервенции за напълно безполезни.
Русия изхарчи 1/3 от валутните си резерви за подобни и без успех. Рублата се срути въпреки тях, а се закрепи въпреки, че ги спряха.
Да дадем пример с България.
Хипотетично бордът е паднал и БНБ се мъчи да спре обезценката на лева. Продава примерно 500 милиона Евро и какво? Дори да върне за малко курса обратно, ще е с 500 милиона по-малко което ще постави лева под още по голям натиск. Подобен сценарий вече се развива в 90-те години.
Подобен срив (още) на валутата предстои и в Русия освен ако последната не намери нови източници на валута.
И точно там според мен е разковничето, защото с много по-малко разходи може да се достигне много по-голям ефект (и по дълготраен) от безсмислените валутни интервенции.
1. Затягане на вноса и контрола по митниците (Не митнически ограничения, а само контрол) - Голяма част от валутата ни се губи по безсмислен внос и контрабанда на стоки върху които не е платено мито или акциз.
Един затегнат контрол няма да намали редовния внос, но силно ще ограничи контрабандния което ще задържи голяма част от валутата в страната.
2. Засегнах вече тази си теза в някоя друга тема мисля - Данъчната гъвкавост може да е много по-добра за контрол или стимулация на бизнеса от лихвените проценти!
Едно намаляне за ДДС в туризма например, ни би увеличило проходите ни във валута. Ако някой се пита как, нека си помисли. Туризма дадох само за пример, защото данъчна гъвкавост може да се спрямо много бизнеси носещи валута на страната ни.
3. Специална емисия ДКЦ за която бях говорил още преди около година в друга тема, по повод кризата. (Там обаче много внимателно би следвало да се пипа)
цитирай
19. borsi - Какви са мотивите на тези, които искат плаващ валутен курс?
22.06.2009 00:18

Мотивите на някой е погрешното поне за мен твърдение, че по-слабата местна валута би стимулирала износа.
Което за мен е пълна глупост:
Колкото слабия долар стимулира износа на САЩ или слабата рубла тази година износа на Русия (точно толкова - никак значи, че и по-зле, понеже те са богати държави пък ние супер изостанала и бедна)

1. Ако би го стимулирала, то това ще е за кратко време.
2. Негативите биха били в пъти повече! Защото всеки в чужбина ще си зададе въпроса, за чий .... да влага пари в страна на която валутата се клати (за всеки инвеститор това означава икономическа и политическа нестабилност)
3. Вноса ни много-ама много ще се затрудни! Защото ние сме страна вносител на суровини и на почти всичко! От четки за зъби и петрол, до моливи и копчета..
Ако местната валута се обезцени това веднага ще удари цените на ток, горива и всичко това което отпушва инфлацията, а всички вносни стоки (повечето неща в супермаркетите скъпи). + обезценката на лева към тяхната цена ще се добави и страха от още обезценка което пък ще надуе инфлацията още повече.

Тезата - умерена инфлация помага на бизнеса - е несъстоятелна заради точка 2
Напротив. Стабилна местна валута би увеличила чуждите инвестиции към страната и дори да постави в първите месеци или 1-2 години в малко по-трудно състояние бизнеса, то ако при стабилна валута се реализира покачване на БВП, то това покачване ще е реално, а не инфлационно (Голяма част от покачването ни последните години)
Има ли инфлация дори да има движение в началото, кризата след него ще е много по сериозна.
Някой ще каже контролирана инфлация. Аз пък ще кажа, че такава няма и историята на България последните 20 години го доказва.

От падане на борда биха имали полза, спекуланти заложили срещу лева и някой хора които разчитат да си накупят на безценица бизнеси и имоти.
Тоест, има голям интерес от влиятелни хора с много пари в кеш и от страна на наши политици (доказаха го като помпиха инфлацията последните години), за това и оптимизма ми е много умерен.
Ако обаче това стане и на тях няма да им е лесно (Освен на спекулантите срещу лева) Една обезценка на лева, ще е последвана от силна икономическа и финансова криза в страната и ще прати акции, бизнеси и работа на дъното поне за няколко години.
.......
цитирай
20. borsi - СБ: България с проблемен краткосрочен външен дълг
23.06.2009 13:16
В новия доклад на Световната банка се посочва, че през февруари България, Беларус и Латвия не са притежавали достатъчно валутни резерви, за да покрият дълговете си с падеж тази година.

Според институцията от всички източноевропейски държави с високо ниво на краткосрочните дългове само Русия може да покрие тази сума от своите резерви.
Източноевропейските държави трябва да изплатят над 283 млрд. долара краткосрочни заеми през тази година.
За Латвия съотношението между краткосрочните задължения към валутния резерв е 250%, за Беларус - 290%, докато в България то се оценява на около 100%.
В новия доклад се казва също, че необходимостта от преструктуриране на банковата система в комбинация с обособилите се пречки пред мерките за стимулиране на икономиките в държавите с висок доход ще подтискат темповете на възстановяване в световен мащаб.
В тази ситуация, според Световната банка, "развиващите се икономики могат да бъдат движеща сила на икономическото възстановяване, но само ако има подем на вътрешните инвестиции с международна подкрепа, включително възобновяване на международното кредитиране."
Световните икономически сътресения оказват силно въздействие върху притока на чужди капитали към развиващите се икономики.
Най-новият доклад на Световната банка е посветен на този проблем, който, според международната институция, се превръща в своеобразна нова криза.
Икономическата рецесия и нестабилността на финансовите пазари са довели до рязко намаляване на притока на частен капитал в развиващите се икономики.
През 2008 година в тях са постъпили само 707 млрд. долара. За сравнение - през 2007 година сумата е била 1,2 трлн. долара.
Тази година, предупреждава Световната банка, се очаква още по-голям спад – в развиващите се икономки ще постъпят едва 363 млрд. долара.
В Източна Европа и Централна Азия ефектът от намалелите капиталови постъпления от чужбина е драматичен.
Капиталовите потоци са намалели от 56,6 млрд. долара през втората половина на 2008 година на само 3,9 млрд. долара през първото тримесечие на 2009.
В същото време кредитните рискове в региона достигнаха невиждани стойности, предупреждават експертите.
От началото на кризата през септември 2008 година ключовите фактори, определящи икономическия растеж, са се влошили драматично, изваждайки на повърхността дълбоко скритата уязвимост на региона.
Ефектът от пресъхването на капиталовите потоци е подсилен от намаляването на търговския износ.
Само през последното тримесечие на 2008 година износът на България и Латвия е намалял с 6%, а най-много е намалял износът на Турция – с 8%.
Липсата на капитали и намалелият износ водят до главоломен спад в обема на индустриалното производство в региона, казват икономистите от Световната банка.
Най-големи свивания има в Латвия – 24%, Турция – 22%, и България – 18%, следвана от Румъния с 12%.
Икономическата прогноза на Световната банка за региона е свиване с 4,7% през тази година и положителен ръст от 1,6% през 2010.
За България се очаква негативен ръст от 1,5% през тази година.

Институцията прогнозира за страната 1,5% положителен ръст през 2010 г. и едва 3% през 2011 г.
Това бавно покачване е придружено от също толкова бавно намаляване на дефицита по текущата сметка.

цитирай
21. borsi - Лошите кредити на граждани и фирми растат
24.06.2009 19:28
В края на февруари проблемните заеми бяха 1.65 млрд. лв. и тогава на годишна база ръстът им беше 117%. Когато излязоха тези данни, много финансисти успокояваха, че цифрата не е притеснителна. От март до края на май заемите, които не се погасяват редовно, са се увеличили с нови 130 млн. лв., излиза от данните на централната банка.

"Реално ситуацията с непогасяваните кредити е доста по-лоша, тъй като данните, които БНБ дава, не могат да бъдат сравнени и представят доста изкривена картина"

Причината е, че от март насам БНБ промени правилата за класифициране на заемите и започна да отчита лошите кредити по нова методика. До края на февруари за необслужвани се считаха заемите, които не са погасявани над 3 месеца. От март насам обаче за такива се считат заемите с просрочие над 6 месеца. Статистиката не отразява промяната и картината изглежда доста по-благоприятна от реалната.

Необслужваните кредити на гражданите и фирмите продължават да нарастват и към края на май са достигнали 1.78 млрд. лв. Това вече е 3.6% от всички отпуснати от банките заеми за частния сектор и домакинствата, които в края на петия месец на годината са общо 49.7 млрд. лв., сочат данните на БНБ.
Най-зле е положението с проблемните потребителски заеми, които като процент спрямо общо отпуснатите до момента са най-много - 6.41%, или 463 млн. лв. Процентът на лошите жилищни кредити е 3.5%, а на заемите за бизнеса - 2.96%, което като абсолютна сума е 964 млн. лв.
През май кредитирането е било в пълен застой и дори е намаляло. Оказва се, че за този месец кредитите за фирмите са намалели с 218 млн. лв. и са паднали до 30.4 млрд. лв. Заемите за домакинствата се задържат на почти същото ниво спрямо април. Това означава, че през миналия месец хората са взели толкова кредити, колкото са върнали на банките. От половин година насам единственият месец, в който имаше някакво кредитно оживление, бе март 2009 г. Тогава вероятно заради едновременното довършване на много сделки се оказа, че гражданите са изтеглили жилищни кредити за 228 млн. лв. - това бе сравнимо с нивата от времето на кредитния бум предишните години. През април обаче отново настъпи затишие - ръстът на изтеглените жилищни кредити бе едва 12 млн. лв.
цитирай
22. borsi - Депозитите възлизат на 52, 6 млрд. ...
30.06.2009 13:27
Депозитите възлизат на 52,6 млрд. лв. към края на месеца, показват изчисления на Investor.bg на база данни на Българска народна банка. Общо привлечените средства от българската банкова система през май са 59,8 млрд. лв.
Има ли БНБ срещу всеки 2 лева в обръщение и в банките по 1 евро?

Нужни са и над 30 милиарда Евро, а тя няма толкова!
цитирай
23. borsi - Имат ли кеш българските банки?
01.07.2009 19:38
01.07.2009 16:06
В България пет чужди банки притежават 52% от пазара и всяка от тях вече е търсила финансова помощ, пише електронното издание EconomyNews

Агресивната политика на банките в България през последните месеци да привличат депозити е ясно признание, че както те, така и техните банки майки, неистово имат нужда от пари кеш.

Това е днешната тема на електронното издание EconomyNews.bg.

През май депозитите в българските банки са намалели с 363 млн. лв., а общо привлечените средства - с 437 млн. лв.

Печалбата на трезорите се е свила с 31% на годишна база, сочат данни на БНБ от вчера.

Ако това е предвестник на нова тенденция, възниква въпросът имат ли достатъчно кеш българските банки?

Висш мениджър от Райфайзен банк във Виена признава пред EconomyNews.bg: "Чакаме преводите от печелившите ни клонове в ЦИЕ, за да имаме достатъчно ликвидност."

Тaзи фраза отразява сериозните съмнения на експерти и вложители, че през последните месеци парични потоци от български банки се насочват към банките майки в Европа, които изпитват сериозни трудности заради кризата.

Наистина за една година депозитите на граждани са се увеличили с 2,693 млрд. лв., а за първото тримесечие на годината - с 411,6 млн. лв, но през май спадът е голям, както става ясно от данните на БНБ.

Пак според централната банка е реализиран ръст на лошите и просрочените кредити със 116,8 % на годишна база до 1,65 млрд. лв. в края на февруари 2009 г. Лошите кредити се увеличават най-бързо при фирмите - със 152,65% до 918 млн. лв.

Въпреки това МВФ смята, че банковият сектор в България е добре капитализиран, ликвиден и печеливш, но сериозна рецесия в реалната икономика може да усложни обслужването на кредитите и да ерозира банковия капитал.

Според данни на МС активите на банковата система към края на 2008 г. са почти 70 млрд. лв., тя е добре гарантирана - покритието възлиза на 115%.

И все пак е факт, че една и съща група западноевропейски банки доминират в региона и създават опасност от финансово "заразяване", твърди Мери Стоукс от агенцията за икономически анализи RGE Monitor.

Разлюляване на банковата система в България може да се провокира според експерти по две причини - като следствие от състоянието на банките майки в Европа или пробив в българска банка.

Банките в Европа

Някои от европейските банки и финансови институции отричаха финансовата криза, която доведе до фалита на някои от най-големите играчи в сектора, заяви европейската комисарка за конкуренцията Нели Крус.

През последните осем месеца европейски банки, които бяха на прага на фалита, масово искаха спасителни пакети от правителствата и ги получиха.

Според Нели Крус новите правила, които се очаква да бъдат приети до месец, трябва да гарантират, че държавните средства, дадени на тези банки ще се използват по подходящ начин.

Европейските правителства одобриха помощ от 5,3 трлн. долара, за да подкрепят банките в съюза.

Мнозинството от новоприсъединилите се страни членки на ЕС, сред които Словакия, Чехия, Естония и Литва, не са взели държавни мерки в подкрепа на финансовите си пазари.

Голяма част от банките в региона са собственост на чуждестранни финансови институции. Над 80% от заемите в ЦИЕ са отпуснати от шест европейски държави, по данни на Moody's Investors Service.
Чуждите банки в България

В България пет чужди банки притежават 52% от пазара и всяка от банките майки вече се е обръщала към собствените правителства за финансова помощ.

Втори тревожен елемент е 30%-ият дял на гръцки банки в страната. Задълженията на Гърция към кредитори през 2009 г. се очаква да възлязат на 58 млрд. евро, според "Мудис".

Катинка Бариш от Центъра за европейска реформа смята, че трябва да се подпомогнат местните клонове с капитал, за да продължи кредитирането, а не да се стига до фалити и отписване на кредити. Проблемът е, че западните банки нямат пари.

С помощта от МВФ може да се спаси държавната система, а правителството да реши да използва част от сумата за спасяването на банковата система.

Но обикновено то прибира сумата в централната банка и защитава валутата заедно с резервите си.

Това обаче рядко са пари за спасяване на банките. В повечето случаи при банкова криза правителствата спасяват собствените си кредитни институции и не отделят средства за чуждестранните клонове.

Така че, когато източноевропейските банки са застрашени, те едва ли ще получат местна помощ. По-скоро ще трябва да се обърнат към банката майка, която сега няма кеш.

Според "Уолстрийт джърнъл" най-съществено е как банките в източноевропейските страни ще управляват паричните потоци, дали ще свиват кредитирането, както и дали ЕС ще помогне на рисковите държави.

Източна Европа ще получи около 25 млрд. евро вместо исканите 180 млрд. евро, СБ (7,5 млрд. евро), ЕБВР (6 млрд. евро), ЕИБ (11 млрд. евро).

Европейският парламент прие регламент, с който затяга изискванията за минималния банков капитал като отговор на финансовата и икономическа криза и в опита си да възстанови доверието в разклатената банкова система. Новите правила ще влязат в сила от 2010, като се планират още реформи.

Банка на ръба

През 2008 г. се водеха преговори за покупката на българска банка от френска. Потенциалният купувач предложи 1 млрд. лв., банката поиска 1,3 млрд. лв.

Сделката пропадна, днес капитализацията на банката е малко над 130 млн. евро и въпреки силната й лихвена политика и политика по привличане на депозити тя вероятно ще има проблеми през лятото, усилено се твърди в банковите среди.

Причината за несполуките са 300 млн. лв. кредити отпуснати на български предприемач. БНБ вече подпомогна банката с 400 млн. лв. през 2008.

Какво ще направи държавата, ако трезорът не успее да се справи? Оставя банката да потъне или я национализира, за да предотврати истерията, която ще завладее дребния вложител.

Има четири начина за изчистване на банковата система в криза според Нуриел Рубини, коментатор на сп. "Форбс":

рекапитализация на банките и създаване на т.нар. "лоша банка", чрез която правителството да изкупува опасните, "токсични" активи;
рекапитализация, съчетана с отпускане на държавни гаранции за лошите активи;
изкупуване на лошите активи от частния сектор заедно с отпускане на държавни гаранции (сегашният правителствен план в САЩ);
категорична и пълна национализация (ако не ви харесва тази дума, можете да го наречете правителствен синдик в банковия сектор) на несъстоятелните банки и препродажбата им на частния сектор, след като бъдат изчистени.

Национализацията е по-благоприятното решение за пазара, твърди Рубини, защото премахва всички потенциални и предпочитани акционери, както и несигурните кредитори, като в същото време осигурява върховенството на данъкоплатеца.

Решава проблема с управлението на лошите активи, като позволява препродаване на повечето от авоарите и депозитите - с държавни гаранции - на нови частни акционери след изчистването им.

Швеция успешно приложи този метод по време на банковата си криза в началото на 90-те.

В законодателството на ЕС няма процедура за спасяване на банки, пострадали от изтеглянето на активи от техните централи в други страни или от чуждестранните инвеститори.

ЕС вероятно ще предпочете досегашният подход, който беше използван в Белгия и Холандия при проблемите с "Фортис" и "Дексиа", т.е. да остави решението на правителствата на съответните страни, които да се споразумеят с акционерите.
цитирай
24. borsi - Горят хиляди вложители заради банкови заблуди
03.07.2009 00:17
Т.е. гарантирани са само определени влогове, които са според Общите условия на самата банка. Голяма част от останалите депозити горят при фалит. Това е ясно упоменато в Закона за гарантиране на влоговете. Той гласи, че:
„Не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на:
1. Лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители;”.
Под влогове с привилегировани лихвени условия могат да се приемат именно депозитите за суми около и над 100 000 лв. Обикновено за такива суми банките предоставят възможност за индивидуално договаряне на лихвата. Разбира се тази лихва ще бъде различна малко или много от стандартните. Наличието на този факт поставя депозита в категорията описана по-горе. В последните месеци обаче ставаме свидетели на невиждана агресия на българските банки за привличане на депозити от населението. Телевизионните екрани и страниците на вестниците са пълни с оферти за вложения в различни банки, които предлагат примамливи лихви за кратки срокове или за фиксиран период. Тези лихви обаче не са включени като лихвите, които се изплащат по Общите условия на съответните банки и попадат в категорията на преференциални такива. Това автоматически означава, че при фалит или несъстоятелност на съответната банка депозитите няма да бъдат изплатени от Гаранционния фонд. Става въпрос може би за суми от порядъка на поне 1 милиард лева. Няма точна статистика колко е стойността на депозитите, които са с преференциални лихви. Самите банки също не са особено дружелюбни, когато им се поиска подобна справка. Истината е, че много хора си вложиха парите в последните месеци именно във влогове, които не са гарантирани реално. Голяма част от тях са подведени от агресивната рекламна кампания и обещанията за високи лихви. Някои банки вече предлагат годишни лихви от 10 процента. Други примамват с краткосрочни тримесечни депозити също с високи лихвени нива, трети пък с оферти за по-голям срок на влоговете, но още по-високи лихви. Предложенията са много и все по-примамливи. Това е нормална пазарна практика. В случая коварното е това, че се укрива от масовия клиент, че тези депозити не са гарантирани. Това го знае всеки банкер, знаят го голяма част от политическите мъже, но те мълчат. Това мълчание подозрително говори за съгласуваност между тях. В някои случаи за подобни примери се използва терминът „картелиране”. Статистиката сочи ,че най-масовите депозити на хората са от 20 до 50 хиляди лева. Те обаче ще бъдат покрити от фонда само ако са по Общите условия за ползване на лихва от самата банка. Всички преференциални и специални по видове влогове не попадат под защитата на Гаранционния фонд. В момента има десетки хиляди депозити в различните банки именно с такива условия. Което ще рече ,че значителен брой домакинства са си дали парите с надежда за по-високи доходи, но могат да останат излъгани. В България банковата система все още е здрава и няма фалити. Финансовата криза в световен и европейски мащаб обаче вече засегна и нашата страна и според експертите ще се развива тепърва. Факт е, че повечето банки в България са с преобладаващо чуждо участие. Голяма част са гръцки като например Алфа банк, Банка Пиреос, ОББ, бившата Пощенска банка и др. Френски са Експресбанк и Банка Париба, Булбанк е италианска, Инвестбанк е руска, Токуда е японска, Банка ДСК е унгарска, Демирбанк е турска и т.н. Те са зависими силно от политиката на своите централи в чужбина. При положение ,че системата в Европа е силно разклатена съвсем обяснимо е банките–майки да изтеглят част от паричния поток от българските им дъщерни клонове. Това би означавало срив в ликвидността и проблеми в бъдеще. Видно е, че левовият финансовият ресурс в България е скъп, което е една от причините за високите лихви. Силно свитото кредитиране пък означава, че банките трудно се разделят вече с готовите си привлечени пари. Допълнителен проблем може да се очертае и огромната фирмена задлъжнялост. Това е бомба със закъснител ,която може да избухне всеки момент. Като цяло общата икономическа картина е тревожна и именно това кара банките да бъдат агресивни в привличането на средства и силно консервативни в раздаването на кредити. В Закона за гарантиране на депозитите има още няколко спорни пунктове. В него пише, че не са гарантирани влоговете на:
5. Съпрузите и роднините по права и съребрена линия до втора степен включително лицата по т.2, 3 и 4;”.
Текстът ясно посочва, че право на ползване на депозита има само неговият титуляр или лицето, в чиято полза е направен той. От такава гледна точка спестяванията не са напълно гарантирани за този, който ги е направил. При определени обстоятелства само той може да получи сумата. В случаите, когато по обективни причини титулярът или ползващото лице не са в състояние да получат сумата (при смърт например), въпросът какво се случва с депозита остава открит. Вероятно са възможни и други варианти, но като цяло това предвижда законът.
На последно място, но не и по значение, е третирането на депозитите, служещи за обезпечение при кредити. Законът предвижда от депозит с тежести или служещ за обезпечение да се приспаднат от размера на гаранцията задълженията на титуляра към банката. Истината е ,че тези точки са детайлно описани в закона. Те обаче не се обясняват на клиентите, които идват да си вложат парите. Банките и държавните институции не са скрили текстовете от гражданите, но не ги и предлагат. В това няма нищо незаконно, нито пък действията им са в разрез с правилата. Просто се скрива част от истината за т.нар. гарантирани влогове. Предлагат се и се представят високите лихви и други атрактивни условия без да се обясняват рисковете за тях. До скоро действително нямаше опасения за банкови фалити и всичко в системата беше наред. Въпреки, че държавата има няколко буферни механизми да предпази банките от фалити, подобна развръзка не е изключена за част от трезорите. Най-силно са заплашени тези, които са раздали голям брой рискови кредити, както и банките, които са собственост на чуждестранни институции, имащи сериозни проблеми. На този етап проблемите в системата са все още в латентна фаза, но ако кризата се задълбочи, те ще излязат наяве. Законът не позволява да се пише кои трезори в България имат проблеми с банките – майки, но във финансовите среди те се знаят. Ако се стигне до нежелани фалити отново хиляди хора ще изгърмят със своите влогове именно заради липсата на достатъчна прозрачност по отношение на гаранциите за техните депозити. Така високите лихви и лесни пари могат да се окажат коварен капан за много вложители и те за пореден път да изпият по една студена вода. Законно... /БЛИЦ - http://www.bulpress.net/news/article/33953
цитирай
25. borsi - С 24%, българският дефицит е по-...
03.07.2009 12:48
С 24%, българският дефицит е по-голям отколкото в която и да е от имащите проблеми балтийски държави и 4 пъти по-голям от този на съседна Турция.
цитирай
26. borsi - Предпазно споразумение с МВФ
09.07.2009 12:54
Според мен едно предпазно споразумение (без теглене на пари, а само готовност да са ни осигурени) само би дало сигнал, че страната ни е готова дори при по-негативно развитие на нещата.

Защото ако борда бъде атакуван, от едър пул спекуланти те биха могли да го пробият с дори с няколко стотин милиона долара. В случай на споразумение, всеки би се замислил дали да го направи.
Това е все едно да се занимаваш с бизнес. Да имаш пари, да нямаш никаква нужда от кредит но да си се договорил с някоя банка в случай, че нещата вземат лош обрат да те подкрепят.
В този случай най-вероятно ти никога няма да теглиш пари от банката, но в чекмеджето ти стои готов подписан договор, който ако желаеш ще ползваш, ако пък не желаеш няма.
Има разлика - Защото кризите се развиват изключително бързо, а преговорите по кредитната линия отнемат седмици и месеци. Точно в това време кризата може да те отнесе в дупката, а изхода от там вече ще струва 10 пъти повече пари.
Ще дам примери - Ако правителството на русия имаше подобно споразумение нямаше да се срути така колосално рублата. Те после подписаха, но вече при много по-неизгодни условия и вече ще са им нужни много повече пари. В Тайланд, Малайзия (98 година) и Аржентина (около 2000) бе същото.

Има една народна мъдрост - вържи попа, за да е мирно селото. Той може да не пали в 90 % от алкохолизма си, но има риск.
Споразумението е точно това въже, не когато попа се напие и подпали църквата да викаш цяла пожарна кола.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 5984619
Постинги: 957
Коментари: 3981
Гласове: 7086
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031