Какво представлява Кризата на мексиканското песо

 

Финансовата криза в Мексико през 1994 г., по-известна като „Кризата на мексиканското песо”, е породена от внезапната девалвация на националната валута. Валутната криза продължава около седмица, преди ситуацията се стабилизира, когато САЩ и други международни организации да отпуснат на Мексико 50 млрд. долара заема. Сред испаноговорящите кризата става известна като „Декемврийската грешка”, термин използван от предишния мексикански президент, който току-що е предал мандата на своя приемник. Последствията, които Мексиканската криза има върху Южна Америка, става известен като „Ефекта на текилата”.

Причини за Кризата на мексиканското песо от 1994 г.

Кризата възниква след смяната а президентския пост в Мексико, когато на власт идва президентът Зедийо на мястото на Карлос Салинас де Гортари. Има ширещо се мнение, че отстъпващата поста администрация на Гортари е сред главните причини за появата на кризата. Гортари измисля термина „декемврийската грешка”, когато коментира, че внезапната смяна на курса на стриктен контрол върху валутната политика от Зедийо е грешка. Трябва да се уточни, че популярността и доверието на населението към Гортари е все още високо по това време, тъй като валутната политика, провеждана от неговото правителство, стимулира мексиканската икономика и страната преживява истински просперитет. Периодът на висок растеж и ниска инфлация пораждат у някои анализатори надеждата, че Мексико може да се нареди сред развитите страни. Факт е, че Мексико е първата от „новите индустриални нации” държава, която стана член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през м. май 1994 г.

Ш      1994 г. е последната от 6-годишния мандат на Гортари, който за да повиши популярността си прави изключително високи държавни разходи, които водят платежния баланс до исторически дефицит;

Ш      За да финансира историческия дефицит Гортари (7% от БВП дефицит на текущата сметка) издава тесобонос, атрактивен дългов инструмент, който е деноминиран в песо, но е индексиран в долари;

Ш      За Мексико са характерни през този период нестабилната банкова система и високата корупция, членове на семейството на президента са уличени в незаконно присвояване на огромни суми;

Ш      Кандидатът с най-големи шансове да спечели предстоящите президентски избори е убит през м. март 1994 г., няколко месеца по-късно е застрелян и главния инспектор водещ разследването;

Ш      Бунтовническата организация EZLN официално обявява война на правителството на 1 януари. Въпреки че конфликтът е потушен за две седмици, у много инвеститори назрява страх за политическата и икономическа стабилност на страната. 

Какви мерки се предприемат

Всички тези фактори, както и нарастващият дефицит по текущата сметка, карат инвеститорите притежаващи тесобонос да ги продадат моментално, като по този начин стопяват малките резерви на централната банка. Според икономическата теория мерките, които трябва да се предприемат за поддържане на фиксиран валутен курс, са рязко увеличаване на лихвите, за да се спре масово изтегляне на пари и обръщането им в долари. Наближаващите избори обаче карат Banco de Mexico да се въздържи на този етап от повишаване на лихвените проценти, като вместо това купува ДЦК, за да поддържа паричната база. Този ход на Централната банка довежда до още по-драматични намаляване на резервите от долари. Така се стига до положение, в което кризата става неизбежна и девалвацията е наложителна. Въпреки това обаче администрацията на Гортари не прави нищо за последните 5 месеца от мандата си. Някои критици предполагат, че това е направено умишлено, за да не се разваля репутацията на президента, който търси по това време международна подкрепа за заемането на поста генерален директор на Световната търговска организация.

След встъпването си в длъжност новият президент обявява, че ще приеме 15%-ова граница на промяна на валутния курс, като спре по този начин погрешната практика на предишната администрация да поддържа фиксиран курс, продава долари и натрупва дългове. Тези мерки обаче се оказват недостатъчни. Правителството не успява да следва тази политика и остава валутния курс свободно да плава. Въпреки че много експерти са на мнение за необходимостта от девалвацията, те смятат че администрацията на новия президент Зедийо, която само преди 22 дни заема поста, я провежда по начин, който е политически неправилен. След обявяването на плановете за девалвация много инвеститори изтеглят своите капитали и така засилват ефекта от кризата.

Последствия

Мексиканският бизнес, който е имал заеми в долари, или който е разчитал на доставки от САЩ, понася изключителен удар – масова безработица в предприятията и много публични самоубийства. Другата грешка на правителството е била, че решението за девалвацията е било обявено по средата на седмицата – в сряда, така че до края на седмицата чуждите инвеститори са имали достатъчно време да изтеглят капиталите си от страната, преди правителството да успее по някакъв начин да възпре процеса в понеделник, когато вече е било много късно. Кризата на мексиканското песо причинява такъв обществен гняв, че Гортари емигрира в Ирландия (по това време той се състезава за поста на генерален директор в СТО). През 1995 г. БВП на страната спада с 7%, най-големия спад в историята на страната за една година.

Край на кризата

САЩ се намесват бързо, първо като купуват песо на валутните пазари, а след това чрез осигуряването на гаранция за сумата от 50 млрд. долара. Тъй като Мексико по това време е вече член на НАФТА и трябва да спазва стриктните задължения на договора, страната не предприема традиционната за Латинска Америка политика на търговски протекционизъм и контрол върху капиталовите потоци, които щяха да доведат до разрастване на кризата. Мексико въвежда стриктен контрол на паричната и фискална политика, свободна търговия и девалвирана валута. Бумът в износа, който следва, смекчава последствията от рецесията, която продължава едва 10 месеца. През 1996 г. икономиката на Мексико вече нараства (през 1997 г. е отбелязан 7% растеж). През 1997 г. Мексико изплаща предсрочно всички заеми на САЩ. 


Автор - Петър Иванов  -   неделя, 08 юли 2007

Още: Хиперинфлацията в Германия 1918-1924  ,  Крахът в Лондон 1720 година  , Овцете, вълната, Англия и търговията  ,  Фалита на една малка страна  , Фалита на една малка страна (България от 90-те)  ,  Понеделник 19 Октомври 1987 година ! , Сребърната афера на братя Хънт  , Аферата със злато от 1869 г.  , Джон Лоу, парите и златото  , Аферата в Лугано, 1972 - 1974 год.  ,  Крахът на Barings Bank - 1995 година

От А до Я в инвестициите и търговията. FOREX, фондови, стокови борси