Амстердам като център на борсовата търговия, XVII - XVIII в.

В XVII век световен център на търговията и кредитите станал Амстердам

Основите за това били заложени още в средата на XVI век, в епохата на на-голямото могъщество на Антверпен. 

В същото време,  Амстердам концентрирал в своето пристанище 60% от световните товарни превози, включващи главно зърно и дървен материал за постройката на кораби. Амстердамското пристанище в XVII века поразявало пребиваващите в него с невиждания си размах на търговията, дори по-днешните стандарти. Всеки ден в пристанището имало едновременно от 1000 до 8000 кораба от цял свят. Холандия от XVII век представяла особена страна, предизвикваща изумление в европейците. Това била най-гъсто населената област на континента, с гъсто градско население, достигащо 50%, което било абсолютен рекорд за Европа от него време. Кораби, търговци, товари, складове и магазини, всичко било в Амстердам по много и всичко било заедно и на едно място. Градът процъфтявал на основа международната търговия, ставайки важен пункт за важните търговски пътища.



Главното отличие на Амстердам от неговите предшественици в Северна Европа - Брюге и Антверпен се заключавало в това, че имал огромна търговска флота и на холандците принадлежала ключовата роля в европейския обмен на товари. Борсата в Амстердам първа получила и важно допълнение – складове, където съхранявали всички постъпващи в града товари. Старата борса в Амстердам била създадена около 1530 година, а новото здание разтворило своите врати в 1631 година и се разположило на централния площад на града срещу зданието на Банката и офисите на Ост-индийската компания. По свидетелство на съвременници, в началото на XVIII век, числото лица, тълпящи се на площада между Борсата и Банката било около 4500 човека. В начало борсата в Амстердам била изключително за стоки подобно наборсата в Осака - Япония по същото време. От практиката на Антверпенската борса били заимствани търговията със зърно по образец (подобни на фючърснии контракти), самата външна форма и стил на борсата. Площад-двор, обкръжен с галерия маси и кантори. 



Скоро на борсата започнали да търгуват и ценни книжа (акции иоблигации). Във връзка с това Амстердамската борса често се нарича и първата фондова борса, макар това да не е съвсем точно. Търговията с държавни дългове е започнала в Италия още в XIV век. Търговията сакции също не е холандско изобретение. Още в XV век акции на германски рудници са се търгували на определено място в Лайпциг. Амстердамската борса обаче се характеризирала с невиждани по него време обеми на търговия с ценни книжа, имала висока ликвидност, откритост на сделките и възможност за спекулативни операции.

Борсата станала място, където свободно се търгували акции на големи и малки компании, бонове, държавни облигации, ипотеки. Борсата си сътрудничила с банката, което осигурявало бърза, надеждна и ефективна доставка на всички сетълмент операции. Ясния механизъм създаден от холандските банкери, правел операциите на фондовата борса в Амстердам достъпни, прости и лесни. Ако в началото на XVI век,акции можели да търгуват около 20 представители на големи привилегировани буржоазни фамилии, то вече е до средата на века, в спекулациите на Амстердамската фондовата борса се включили масите и всякакъв вид хора. И това действително било борсова търговия и по нашите, сегашни разбирания. Включително и с борсовите мехури и кризи. Брокерите на борсата тогава използвали множество хитри прийоми и дори открити измами за да са сигурни, че курса на ценните книжа се движи в нужното направление. Степента на абстрактните сделки и борсовата търговия стигнали много по-високи нива от обикновената търговия с акции, и спекулациите жестоко се вихрили. На борсата, играта с ценности, стоки и пари, станало средство да се извлича печалба от разликата в курсовете и много голяма част от сделките станали чисто спекулативни. При това, обект на спекулации били и условни ценности, книжа, товари в подобие на това което днес наричаме фючърси върху индекси, но тогава били върху акции. Източнатата Индийска компания (Vereenigde Oost-Indische Compagnie (VOC), или Нидерландската източноиндийска компания), основана през 1602, се опитала да защити своите акции от спекулации, като се запази собствеността на ценни книжа, опитвайки се да сложи номинални цени за своите акции. Това се отнасяло за всяко лице притежател на акции, което е била в специален регистър на дружеството, но този ход не бил ефективен, тъй като спекулациите не изисквали физическо притежание на някого и често компанията се прескачала.

В Англия със завист гледали на богатството и търговското могъщество на Холандия. Но англичаните се оказали способни ученици и в много отношения копирали практиката на холандската борса. Не е чудно, че спекулациите в Англия се оказали подобни на тези в Холандия. В това време се създали много акционерни общества. В основата на това, били компании начело с Ост-Индийската компания, организирана с цел морски превози и търговия.



Спекулации на борсата в Амстердам, в 1720 година

Колосалните спекулации на XVI - XVIII век, служат за много показателна илюстрация на младия финансов пазар, макар не така регулирани или развити както сега. Ако говорим за Европа, то условно може да се смята, че развитието на борсовата търговия в днешния вид е създаването на първата регулирана борса в Лондон през 1801 година макар историята на тази борса да започва подобно на другите, много десетилетия и дори столетия преди това и стъпка по стъпка, с годините борсите да добият вида си в който са познати днес.

* В 1602 г. е образуване на Обединената източно-индийска компания на Нидерландия.През 1607 г. холандците отвоювали Островите на подправките (Молукските острови) от португалците и оглавили монопола за следващите 200 години. В 1608 г. пристигнали  в Индия. Двамата холандски капитани достигнали до Индиите, установили контакт с местните султани, създали търговски постове и лека-полека иззели монопола върху търговията с подправки.  През 1613 г., според указ на император Джахангир, компанията получила право да търгува на неговата територия. От 1650 г в техни ръце е и търговията с канела от Цейлон. През 1690 г. компанията основала Калкута и постепенно установила контрол над делтата на Ганг. 
Холандците ревниво пазели достъпа до Молукските острови от страх, че ако индийското орехче и карамфилът бъдат пренесени другаде, тяхната цена драстично ще падне. Кражбата на растение за посев било наказвано със смърт. Ако цената на канелата паднела, те изгаряли огромни количества от подправката върху ароматни клади. Киснели индийското орехче в мляко или лимонов сок, което не влияело върху вкуса, но унищожавало зародиша, за да не могат конкурентите да го разсаждат. След много опити няколко дръвчета били пренесени на остров Мавриций. Оттам те се разпространили из различни колониални владения на Холандия, Британия и Франция и монополът бил разбит. През 1780 г. Започнала войната между Англия и Холандия за влияние върху Индия. През 1799 г холандската Източно-Индийска компания била унищожена.

При торнадо и магаре може да лети , Икономика на фризьорите или фризирана икономика? , Кризата с имотите в България към края си , Хиперинфлацията в Германия 1918-1924  , Крахът в Лондон 1720 година , Овцете, вълната, Англия и търговията , Крахът на Barings Bank - 1995 година , Аферата в Лугано, 1972 - 1974 год. , Аферата със злато от 1869 г. , Понеделник 19 Октомври 1987 година , Фалита на една малка страна (Исландия) , Фалита на една малка страна (България 90-те) , Сребърната афера на братя Хънт , Джон Лоу, парите и златото , Психология на играта 

Borsi.dir.bg

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ