Пазар, качество, цени на петрола

През 70-те години министърът на нефтената промишленост на Саудитска Арабия Заки Ямани, известен с афоризмите си, каза следните думи - „Каменната ера не е приключила защото камъните в света са свършили. По същия начин и петролната ера ще приключи, но не защото ще свърши петрола.”

Според френската инвестиционна банка Ixis-CIB през 2015 г. цената на барел петрол ще е 380 долара.

В момента петролните продукти съставляват общо 43% от използваните в света горива, както и 95% от горивото в транспорта.

От средата на 80-те човечеството консумира повече петрол годишно, отколкото открива. В момента от общо 67 страни - производителки на петрол, 54 вече са достигнали своя peak oil и техните добиви намаляват. В същото време 10 от най-големите 21 петролни полета в света вече са в упадък.

Петрола е една от стратегическите енергийни суровини. За много от развиващите се държави той е основен източник за доходи и основно национално богатство. За индустриалните държави петрола е от особено значение, като суровина за техните икономики. На световния пазар на петрол съществува скрит или явен сблъсък на интереси, между развитите и развиващите се страни.
Създаването на OPEC е намерението на страните производителки да определят световните цени на тази суровина. Развитите държави успяха да намалят значението на това обединение, като намалиха абсолютният им дял в предлагането.
Разкритите залежи в Северно море и бързото им усвояване спомогна да се избегне в известна степен зависимостта. Най-голям дял в световното производство на петрол имат страните от Азия. На второ място се нарежда Европа (заедно с Русия) като на Русия се пада повече от половината от европейският добив. Северноамериканското производство също може да се характеризира като постоянно, въпреки относително ниският обем. Най-голям прираст в добива бележат Африка и Южна Америка.

В първите години на настоящето десетилетие Саудитска Арабия, която има върховенство в ОПЕК, често казваше, че за нея идеалната цена би била 20-25 долара за барел. Сега там говорят за 70-75 долара. Ключово значение има фактът, че националистите от ОПЕК и Русия блокираха възможността големи западни нефтени компании да разработват нефтените полета в съответствие с желанията си, като ги тласнаха към други места.
За това и сега  голяма част от усилията са съсредоточени в търсене на нови находища.
Съвсем скоро например в Бразилия бе открито голямо нефтено находище, близо до брега, а Ангола демонстрира колко бързо може да бъде разработването на находищата. За седем години тя утрои добива на нефт, влезе в ОПЕК и сега си съперничи с Нигерия за името „най-голяма нефтодобивна държава в Африка, на юг от Сахара”.
Пазарът на петрол е доста непрозрачен пазар, а количеството запаси от нефт в много страни е държавна тайна.

Международната търговия с петрол е от голямо значение, тъй като големите потребители на петрол често зависят от вноса на черното злато.
Най- големите вносители на нефт са високо развитите индустриални държави. Водещото място се заема от САЩ с повече от 1/5 от световния внос, следва Япония с около 15%, Германия, Италия, Франция, Китай, Индия и Южна Корея.
Това налага много добро познаване на нефтения пазар и редовно провеждане на пазарно-ценови проучвания за минимизиране на разходите по импорта на нефт и нефтопродукти и повишаване рентабилността на нефтопреработващата промишленост. Всичко това важи с особена сила за България, която е страна с отворена икономика и осигурява цялото си потребление на нефт чрез внос. В абсолютно изражение то възлиза около 10 млн. т годишно.
Световният пазар на нефт е нестабилен в ценово отношение. Наблюдават се много резки и значителни по размер изменения в равнището на цените при най-малките промени в предлагането. На световния нефтен пазар не може да се говори за ясно изразени сезонни колебания или поне не ясно видими за не специалисти. Налице са при някои петролни продукти, като например мазут и дизел, чийто цени по правило са по-високи през зимата и спадат през летните месеци. През октомври - ноември държавите попълват своите петролни резерви, което води от своя страна до нарастване на търсенето и покачване на цената.

Видове петрол, цени:

Спот цени на суров петрол - Такива има и за трите основни вида суров нефт - Brent, Dubai, WTI
Спот цени на петролните продукти - бензин, керосин, мазут и др.
Basis Mediteranean, може да се срещнат и като Basis Italy или Basis Augusta - Lavera. Последните две са пристанища в Италия и Франция. В тяхна близост минават нефтопроводи и има по-малки и по-големи пристанища. Цените са представени в средни стойности от реализираните за деня сделки...
Basic ARA - Basic Amsterdam,Rotterdam,Antverpen, или наричани още Basic NWE - Basic North-Western Europe. Цените също са средни величини от реализираните за деня сделки. Съществуват съответно и цени FOB и CIF
Официални цени на страните производителки и износителки на нефт - Те се публикуват редовно.
Борсови цени.

Борсите на които се търгува със суров петрол и петролни продукти са три на брой.
New York - NYMEX. Търгуват се и трите вида суров нефт и всички видове петролни продукти.
London - IPE. Специализирана е в търговията с Brent и петролни продукти. Лично за мен, от Лондон можем да получим по-верни представи за движението на цените, заради часовия пояс в който се намира.
Singapore - SIMEX. На нея се търгуват Brent и петролни продукти. В сравнение с първите две борси Сингапур има по. малко значение.
FOB цени
CIF цени

Съществуват 3 вида суров нефт в зависимост от местодобива:

Brent - нефт английско качество. Към него се привързват котировките от Средиземно море, Скандинавския полуостров, Европа и част от петрола от Русия.
Dubai - Петрол, добиван в Близкия Изток.
WTI (West Texas Intermediate) - Петрол, добиван в Северна Америка.
 
Тези три вида суров петрол са с различно качество. То се определя на базата на 2 основни показателя:

Плътност. В спецификациите този показател фигурира като плътност, но това всъщност е една теоретична величина.
Реално в практиката за оценка на качеството по този показател се взима API - gravity за база при изчисленията. На тази основа суровият нефт се подразделя на 2 вида:
Ако API < 34є C - нефтът се нарича heavy crude
Brent и WTI са light crude, a Dubai e heavy crude.
Съдържание на сяра в суровия нефт. Колкото по-малко е сярното съдържание в нефта, толкова по качествен е той. На базата на този показател различаваме също два вида суров нефт:
sweet crude - ниско съдържание на сяра
sour crude - високо съдържание на сяра

Ценова формула за суровия петрол -  Продажна цена + вносни мита = митническа стойност + акциз + пътни такси + екологични такси  = цена без ДДС + ДДС  = крайна цена.

Цената на иранския петрол например се котира като се обвързва с неговото качество на база показателя API. Той се котира Dubai DTD + .... $за месец май тази година. Т. е. цената се получава като към котировката на Dubai се прибави ... $. Тези ценови формули се определят не само на базата на качеството на добивания петрол, но и по не пазарни методи понякога. Типичен пример за бе Ирак.

Връзката качество-цена:

Примерни котировки

Dubai API 32  -  71.47 $
Brent API 38 - 77.10 $
WTI API 40  - 78.95 $

Както се вижда цените могат да са различни на борсите по едно и също време, в зависимост от сорта, като понякога разликата може да стигне и до 25 % в цените, в зависимост от разликата в качеството на суровината.
Цената на Dubai е  по-ниска от цената на Brent, а цената на Brent е по-ниска от тази на WTI. 
Най-големи импортни пристанища - Ню Йорк, Лондон, Сингапур, Амстердам, Хамбург , Марсилия и др.

Фактори оказващи влияние върху предлагането:

Върху пазара на петрол влияят разнообразни фактори. Те могат да бъдат,  икономически, политически, социални, юридически, технологични, природни, географски, екологични и др.
Всички те (без технологичните) могат да се разглеждат и като неконтролируеми, т. е. пазарните участници пазарните участници не могат да им влияят пряко и поради това трябва да се съобразяват с тях. От икономическите фактори роля играят икономическия цикъл и различните спогодби между участниците на пазара на петрол. При отворени икономики, подобряването или влошаването на пазарната конюнктура настъпва приблизително по едно и също време и това рефлектира в повишено, респективно намалено търсене на петрол.
Решенията на правителствата на развитите индустриални държави по отношение управлението на техните нефтени запаси също пряко влияе върху пазара.
Транспортът и  транспортните разходи са сред основните ценообразуващи фактори. Една криза  обхванала например и Суецкия канал и неговото затваряне би качила с много цените заради повишените транспортни разходи.
От политическите фактори голямо значение придобиват войните в Персийския залив,  също и икономическите санкции наложени от САЩ на Иран.
Протести от обществени и природозащитни организации срещу дейността на компании експлоатиращи находела или превозващи петрол също могат да окажат влияние и да се окаже натиск на големите играчи на петролния пазар.
Междудържавните спогодби за определяне на квоти за износ също от  значение за ценовите равнища на нефта.

Петролните резерви на отделните държави също са от голямо значение.

В днешно време Европа произвежда почти същите количества нефт като страните от ОПЕК.
Почти половината от добива се пада на Русия. До 1990 тя не фигурира в статистиката по тази стокова позиция, тъй като са липсвали данни за нейния нефтодобив. Находищата в Северно море са разработени основно в 80-те год. По този начин индустриалните държави се стремят да уравновесят предлагането на нефт в геополитически план, взели поука от двете петролни кризи в 20 век.
Доколкото съвременните средства за комуникация предоставят възможността за бърз обмен на данни относно цени, производство, квоти, запаси и др., търсещите да купят петрол моделират  своето пазарно поведение в съответствие с получената информация или очакванията които имат за развитието на пазара. Световните борси, по-точно търговците и спекулантите на тях, регулират понякога цената на петрола посредством въздействие върху търсенето. Участници на тях са  и големи западни компании и в случаите когато страните от ОПЕК ограничат своето предлагане с цел повишаване на цената на нефта, тези компании предприемат понякога дори спекулативни действия на борсата, за да предотвратят евентуалното покачване на цените, доколкото е възможно да се въздейства на пазарите.

Анализ и прогнози за цените на петрола:

Поради трудността да се правят прогнози и за да застраховат печалбите си, често големите компании търгуващи с нефт и петролни продукти залагат в своята практика на хеджирането, с цел да намалят загубите си от появата на непредвидим риск и промени в цените на суровината.

Основни метода за анализ на пазара са:

Фундаментален анализ - При него се определят факторите които влияят върху търсенето и предлагането. Тези фактори се аранжират по сила и по посока на въздействие. На базата на определяне на значимостта на всеки един от тях се разработва и самата прогноза. Фундаменталния анализ залага, на новини, на политически, икономически събития, технически и счетоводни фактори.

Технически анализ - Той е свързан с емпирични данни. Наблюдения се правят на цените на борсата, цената при отваряне на борсата, най-високата и най-ниската стойност и цената при закриване на борсовия ден.  При този метод се наблюдават обеми и равнища на търговия. На базата на тези и други графични данни се правят съответните прогнози.

Междупазарен анализ - При този анализ се  търси корелация между  различните пазари, но като цяло много анализатори поставят Междуапзарния анализ като дял от Техническия или Фундаменталния анализ.



Лично за мен комплексното прилагане и на трите метода, или отделни части от тях, поотделно или заедно, в зависимост от времето и обстоятелствата, осигурява максимално вярна прогноза.

 

FOREX, SТОCKS, BONDS, FUTURES: От А до Я в прогнозирането и търговията   www.Borsi.dir.bg

Къде е петролът?
02.11.2009 12:33


Движенията в цената на петрола приковават вниманието на всички пазарни участници, независимо от това в какъв клас инвестиции влагат те своите средства. Това, както и силното поскъпване на суровината от началото на годината правят темата за петрола доста интересна.

Повечето петролни залежи в света се намират в Близкия Изток и Мексиканския залив, показва класация, изработена от CNBC на база актуалните данни на Energy Information Administration. Според изчисленията на организацията, която е под контрола на американското правителство, към края на 2008 г. световните резерви възлизат на 1,46 трлн. барела.

В това число попадат само залежите, за които има възможност да бъдат обработвани и от тях да се добива петрол. Вижте къде се намират те и кои държави разполагат с контрол върху изключително важната суровина.

1. Саудитска Арабия

Залежи - 266,7 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 10,7 млн. барела
Петрол - 9,26 млн. барела
Потребление - 2,29 млн. барела
Износ за САЩ - 1,49 млн. барела

2. Канада

Залежи - 176,6 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 3,35 млн. барела
Петрол - 2,59 млн. барела
Потребление - 2,26 млн. барела
Износ за САЩ - 2,45 млн. барела

3. Иран

Залежи - 138,4 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 4,17 млн. барела
Петрол - 4,05 млн. барела
Потребление - 1,8 млн. барела
Износ за САЩ - няма

4. Ирак

Залежи - 115 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 2,39 млн. барела
Петрол - 2,38 млн. барела
Потребление - 638 хил. барела
Износ за САЩ - 484 хил. барела

5. Кувейт

Залежи - 104 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 2,74 млн. барела
Петрол - 2,59 млн. барела
Потребление - 325 хил. барела
Износ за САЩ - 181 хил. барела

6. Обединени Арабски Емирства

Залежи - 97,8 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 3,05 млн. барела
Петрол - 2,68 млн. барела
Потребление - 463 хил. барела
Износ за САЩ - 10 хил. барела

7. Венецуела

Залежи - 87,03 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 2,64 млн. барела
Петрол - 2,39 млн. барела
Потребление - 760 хил. барела
Износ за САЩ - 1,36 млн. барела

8. Русия

Залежи - 60 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 9,79 млн. барела
Петрол - 9,36 млн. барела
Потребление - 2,9 млн. барела
Износ за САЩ - 414 хил. барела

9. Либия

Залежи - 41,5 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 1,88 млн. барела
Петрол - 1,74 млн. барела
Потребление - 273 хил. барела
Износ за САЩ - 117 хил. барела

10. Нигерия

Залежи - 36,2 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 2,17 млн. барела
Петрол - 2,165 млн. барела
Потребление - 268 хил. барела
Износ за САЩ - 1,13 млн. барела

11. Казахстан

Залежи - 30 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 1,43 млн. барела
Петрол - 1,35 млн. барела
Потребление - 239 хил. барела
Износ за САЩ - 19 хил. барела

12. САЩ

Залежи - 21,3 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 8,51 млн. барела
Петрол - 4,95 млн. барела
Потребление - 19,48 млн. барела

13. Китай

Залежи - 16 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 3,97 млн. барела
Петрол - 3,79 млн. барела
Потребление - 7,57 млн. барела
Износ за САЩ - 13 хил. барела

14. Катар

Залежи - 15,2 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 1,2 млн. барела
Петрол - 940 хил. барела
Потребление - 120 хил. барела
Износ за САЩ - 2 хил. барела

15. Мексико

Залежи - 11,65 млрд. барела

Дневно производство:
Петролни продукти - 3,19 млн. барела
Петрол - 2,79 млн. барела
Потребление - 2,13 млн. барела
Износ за САЩ - 1,54 млн. барела


http://www.investor.bg/?cat=6&id=89130

Колеги, няма значение къде е петролът или всичко друго, което се продава. Една стока да е стратигическа, са я направили хората такава. Всяка стока е стратегическа, ако ти върши работа и ти е нужна. Ако не ти трябва, колкото и да ти казват, че е стратигическа, то тя за теб не струва пет пари. Въпросът е друг и той е в определяне на цената. Всичко с цената е лъжа и измама. Всяка стока появила се на пазара има някаква себестойност. Над тази себестойност е печалба за този, който я продава и за държавата под формата на данъци и акцизи. Същността е колко е печалбата, и колко са данъците и акцизите. Останалото е АЛА БАЛА. ИЛИ ИМА БЪРЗО ЗАБОГАТЯВАНЕ на този, който продава, или ИМА КРИЗА ЗА ТОЗИ, КОЙТО КУПУВА. Затова е нужна прозрачност във всяка сделка. За справки:http://minchomin.blog.bg/nauka/2009/10/24/priziv-kym-bylgarskiia-narod-za-izlizane-ot-svetovnata-ikono.421785