Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2009 04:24 - ЗЛАТНАТА НАЛИЧНОСТ НА БНБ ОТ СЪЗДАВАНЕТО Й ДО 1997 ГОДИНА
Автор: borsi Категория: Бизнес   
Прочетен: 5103 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.07.2016 11:21


В интервю за Frognews.bg Евгения Живкова, внучка на последния комунистически лидер на държавата Тодор Живков, повдигна преди дни отново темата за мистериозно изчезнали 2 милиарда златен резерв от швейцарски банки. Според нея  авоарите от злато са били налични към 1989 г., като за това е свидетелствал лично Тодор Живков. До смъртта си той питал какво е станало с парите на народа.

Бившия ревизор на БНБ Кольо Парамов определя като неточни и неясни твърденията за златнидепозити в швейцарски банки. Той предостави на Frognews.bg свой анализ за ресурса и резерва в злато на БНБ от създаването й до 1997 г. Прамов е категоричен, че всички пари на България се знаят къде са, но е необходима политическа воля, за да разбере обществото.
Frognews.bg предлага на своите читатели изчерпателния анализ на финансиста.

ЗЛАТНАТА НАЛИЧНОСТ НА БНБ ОТ СЪЗДАВАНЕТО Й ДО 1997 ГОДИНА

Кольо Парамов

Една година след подписването на Санстефанския договор - на януари 1879 г. с Указ на руския императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков е създадена Българска народна банка (БНБ). Според член 1 на Устава, БНБ „се учредява с цел да съдейства за възраждането и правилното развитие на местната търговия, а още и с цел да регулира търговските отношения и народния кредит в Княжеството", ... "както и да избави населението от ловките спекуланти в това преходно време".

Банката е основана с капитал, възлизащ на 2 (два) милиона златни френски франка. От тях 200 000 са определени за резервен фонд, а останалите - за оборотен капитал. Като се има предвид, че един златен френски франк съдържа 0,2903 грама злато, капиталът на БНБ при нейното създаване се изчислява на 560,6 килограма злато.

Както е известно, първоначално нашата страна няма своя собствена парична система. Няколко години след Освобождението няма български парични знаци и техните функции извършват руски, турски, сръбски, румънски и други сребърни монети. На 27 май 1880 г. Второто обикновено Народно събрание приема „Закон за правото на рязане на монети в Княжеството", (обн. на 4 юни 1880 г). Тогава на БНБ се възлага функцията да емитира национална парична единица - в България се въвежда левът, разделен на 100 стотинки. С този закон България се присъединява към Латинския монетен съюз и съответно възприема биметалния стандарт, към който се придържат по това време всички страни, подписали Латинската монетна конвенция. Функцията на пари изпълняват двата метала - злато и сребро. Цената на един грам злато е фиксирана на 3,444 лева, следователно един лев е съдържал 0,2903 грама злато, т.е. колкото златният френски франк. При тази златна основа паритетът на българския лев е определен на: 1 лев за 1 швейцарски франк, 1 лев за 1 френски франк, 5,18 лева за един долар (САЩ), 25,22 лева за 1 английски паунд-стерлинг, 1,235 лева за 1 германска марка.

Първите български сребърни монети, сечени в Санкт Петербург (по номинал един и два лева), влизат в обръщение през 1883 г, а златните - през 1894 г (по десет и двадесет лева), сечени в Чешкия монетен двор в Кремниц. Тогава всички чужди сребърни и златни монети се изваждат от обращение и техните функции се поемат от пуснатите в обращение български монети.

В първия Устав на БНБ не е предвидено да се издават заместители на златни и сребърни монети, т.е. емисията на банкноти. Но успоредно с развитието на стопанския живот, държавата постепенно увеличава количеството на монетите в обръщение. Например от десет милиона лева сребърни монети през 1883 г., което означава по 3 лева на човек от населението, те нарастват на 20 милиона лева през 1887 г. и 45 милиона лева през 1894 г (по 14 лева на човек от населението). С това се нарушават изискванията, които Латинската монетна конвенция налага - броят на монетите да не надхвърля 7 единици на човек от населението, за да не се изтощават резервите.

Златната и сребърна наличност в активите на Българската народна банка от създаването й до края на века варира - ту спада, ту се увеличава: докато през 1879 г., изчислена в лева, тя възлиза на 9 425 000 лева, през 1883 г - на 817 000 лева, през 1884 г - на 1 553 000 лева, през 1885 г. - на 3 655 000 лева, през 1886 г. - на 1 498 000 лева, през 1889 г - на 11 585 000 лева, през 1899 г - на 7348 000 лева, 97 години по късно към 1996 г. златото и другите благородни метали възлизат на 246,074 млн. лева.
В края на 1885 г с поправка към закона (чл. 4) на БНБ се дава „изключителна привилегия да издава банкноти. Банката е длъжна да пази постоянно в касата си златни монети за количество, равно на една трета от стойността на издадените банкноти. Банкнотите се изплащат веднага на предявителя в злато". Благодарение на тази „привилегия" (както е казано в закона), БНБ започва да влияе активно върху развитието и регулирането на паричното обращение в България и се превръща в истински централен кредитен и емисионен институт на новата държава.

Българската народна банка започва да изпълнявава своите емисионни функции в много трудна ситуация. Обезценяването на среброто спрямо златото тогава достига от 5 % до 9 %. За да осъществи емисионната си политика, през следващите две десетилетия БНБ съсредоточава вниманието си към елиминирането на ажиото*, което тогава съществува между злато и сребро на пазара. За да се пребори срещу спекулата на среброто, банката започва да продава злато и да приема сребро без ажио. До 1881 г се намалява силно ажиото между среброто и златото, но това става за сметка на чувствително намаление на златните резерви, което от своя страна възпрепятства нормалния ход на самата емисионна и стабилизационна политика.

По настояване на банката пред правителството, през 1899 г тя получава правото да емитира банкноти със сребърно покритие. Така се появяват двата вида банкноти - със златно и със сребърно покритие, което има положителен ефект за стабилизиране на парично -финансовата система. БНБ успява да стане „господар" на положението, да заздрави развитието на паричното обращение и да го синхронизира с развитието на народното стопанство. От 3 156 000 лева банкноти в обращение през 1898 г тяхното количество стига до 24 604 000 лева през 1902 г., т.е. нараства с близо 8 пъти. Две трети от тези банкноти са „сребърни", имат покритие до 50 % със сребро, и само една трета са със златно покритие от 33.5 %. Чрез тези емисии БНБ успява да изтегли от пазара значително количества сребро.

Успоредно с това, прекратеното след 1894 г сечене на сребърни монети и задоволителното икономическо развитие след 1902 г допринасят банкнотното обращение да се нормализира, да се изравнят банкнотите в злато и сребро и да се елиминира ажиото между златото и среброто.

Въпреки положителните резултати, златните резерви на БНБ са недостатъчни, за да гарантират правилното функциониране на приетия със закон Златен еталон (от 1897 г). На 3 ноември 1899 г със закон се спира обмяната на банкнотите със злато (временно, но фактически по-нататък никога не е възстановена тази обменяемост изцяло). Банкнотите със златно покритие продължават да се обменят, но само срещу сребро, като се прибавя ажиото по курса на деня. Това наново събужда нежеланото увеличение на ажиото между златото и среброто, което достига 14 %.

Банката все пак успява да овладее трудностите, след като кризисните за стопанството години от края на века отминават -няколко сушави години, лоши реколти, отрицателно търговско салдо, липса на външни заеми. Авторитетът на банката и доверието на населението в нея нарастват. Началото на века бележи стопански подем. Обемът на външната търговия нараства, добрите реколти и двата държавни заема допринасят да се заздравят държавните финанси. Златните и сребърни резерви на БНБ нарастват. Златната наличност се увеличава повече от 13 пъти от началото на века до края на Първата световна война - от 4 474 000 лева през 1900 г. на 64 020 000 лева през 1918 г (а през 1916 г са 68 173 000 лева) или 1297,46 килограма злато през 1900 г. - на 18 566,80 килограма злато през 1918 година.

Въпреки нарастването на инфлацията в резултат на растежа на държавния дълг по време на войните (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна) БНБ непрестанно се стреми да увеличава златните си резерви. Макар да не успява да осъществява това в същите темпове, с които расте количеството на банкнотите в обращение, златният резерв нараства от 1912 г. до 1918 г с 3 746,93 килограма.

През годините на войните БНБ активно е купувала злато, главно от населението. От 10 октомври 1912 г. е спряна обменяемостта на банкнотите за злато. От тогава всъщност банкнотите се превръщат в книжни пари (закон за това Народното събрание приема близо седем години по-късно - през януари 1919г). През този етап авоарите на БНБ в чужбина се увеличават с по-бързи темпове, отколкото златният й резерв. Това се дължи главно на факта, че държавата прехвърля на БНБ срещу дълга си всички вземания от Германия по време на войната. Така през този период банката привлича като покритие на емитираните банкноти и авоарите си от чужбина, тъй като металните резерви са недостатъчни. По такъв начин БНБ успява да стабилизира относително националната парична единица за сметка на тясната обвързаност със стабилността на германската марка (която от започването на войната не се обменя за злато).

До Втората световна война единственият случай на голям разход на злато е през 1918 г. - близо 8 тона (7 843 кг) злато за 27 043 000 лв, или около 40 % от златната наличност. Тогава правителството взема решение да внесе за гладуващото население зърнени храни от Съединените щати и Аржентина и да ги плати със злато.

Развитието на паричната система в периода между двете световни войни преминава през три различни фази:
■ инфлационна фаза (1918 - 1923 г)
■ фаза на стабилизация (1924 -1929 г)
■ фаза на икономическата криза, която разстройва тотално създадената през предишното десетилетие парична система.
След Първата световна война освен чувствителното намаление на златната наличност. България губи и авоарите си в Германия. Те са блокирани и напълно обезценени с главоломното обезценяване на германската марка.

Златните резерви през 20-те години започват да нарастват. В същото време следват закони, поправки към тях, наредби с цел да се стабилизира силно обезцененият лев. Въвеждат се все по-строги ограничения - например ограничение на търговията със злато, забрана за износа му (още от 1919 г) от Правителството на Александър Стамболийски. Определен е максимумът на банкнотите в обращение, който не бива да надвишава държавния дълг към БНБ плюс 12 пъти размера на металния резерв - злато и сребро (1922 г). Спират се всички кредити в чужда валута (1922 г). Със закон от 1920 г БНБ започва да изкупува по свои курсове 30 % от получаваната от износителите чужда валута. Монополизира се търговията с валутни ценности, свободната търговия с валутни ценности се забранява напълно (от края на 1923 г с наредба, а от май 1924 г - със закон). Валутата може да бъде закупувана само за реални нужди със специално за целта разрешение.

За стабилизирането на лева в тези трудни години спомагат получените, чрез посредничеството на Обществото на народите (ОН) два външни заема - така нареченият Бежански (1926 г) и Стабилизационният (1928 г) с активното им реализиране от Атанас Буров. По настояване на финансовия комитет на ОН Парламентът приема през 1926 г нов Закон за БНБ, а две години по-късно внася изменения, съобразени с препоръките на ОН. БНБ е превърната в чисто емисионна централна банка. Ликвидират се дългосрочните й кредитни операции, въвежда се златно-валутният еталон. Главна задача в нейната политика е да стабилизира златното покритие на емитираните банкноти в обращение (при минимално златно покритие от 33.3%).
Цената на златото е фиксирана на 92 лева за един грам чисто злато, златното съдържание на един лев - на 0,0108 грама злато. Това фактически е една обезценка на лева с около 26 пъти.

След годините на така наречената „Велика депресия" (1929 - 1933 г), която отеква в нашата страна особено силно, златното покритие на българския лев е намалено до 25 % (януари 1936 г). В трудните години на разтърсеното от световната икономическа криза българско стопанство, нарушаването на нормалните икономически връзки, последвано от нова война, Българска народна банка успява да запази златния си резерв и постепенно да го увеличава (с изключение на намалението от 344 килограма през 1939 г., застоя в растежа му през 1940 г и 1941 ги намаление с около 4 тона през 1944 г). Златният резерв се е попълвал за сметка на покупки от населението и добива в страната от златосъдържащи руди и соли, преработвани в стандартен вид, предимно в чужбина. Според данни от архивната кореспонденция на БНБ, в България е действавало англо-българско акционерно минно дружество до края на 40-те години. Сметките му са се водели в Популярна банка - клон Трън. При неговото ликвидиране БНБ е откупила 86,029 килограма злато (1950 г).

Рязка спирачка на набралото инерция в усъвършенстването си българско банково дело удря Законът за банките от 1947 г. Банковото дело и всички банкови операции и сделки се обявяват за пълен държавен монопол. Съществуващите банки се национализират и имуществото и функциите им се поемат от Българска народна банка. Съгласно новия Устав на БНБ, утвърден с Указ № 421 от 1956 г и допълван многократно до 1989 г, тя има изключителното право да издава и пуска в обращение банкноти, монети и съкровищни билети, за сметка на Министерството на финансите, по решение на Министерския съвет. Но на практика това става с решения на ЦК на БКП, Политбюро, Секретариат на ЦК на БКП и по решение на Първия секретар, а впоследствие Генерален секретар на ЦК на БКП. Независимостта на Централната банка е изцяло отнета, тя е превърната само в изпълнител на Партийни и Правителствени решения. Популярните банки за кратко време остават да съществуват - до 1951 година.

Общо взето златният резерв на БНБ продължава да расте. В национализираните търговски банки се е намирало определено количество злато за обезпечение на кредити - в монети, стандартен вид кюлчета и в нестандартен вид - което директно влиза в резерва на БНБ. Добивът в следвоенно време продължава да се развива. Възстановяват се, модернизират се и се изграждат нови мощности. Рафинирането, продажбата и потреблението за производствени нужди и за всякакви други цели, става единствено чрез Главна каса на БНБ с писмено разрешение от Министерството на финансите. Златният резерв заедно с валутния резерв са обявени за „част от общите народностопански резерви и служат като резерв за регулиране на платежните отношения с капиталистическите страни. Те служат и като допълнително средство за обезпечаване на стабилността на националната валута наред със стоковото покритие, което играе основна роля". Извършват се три парични реформи - през 1947 г, през 1952 г и през 1962 г При първата парична реформа старите парични знаци се обменят за нови официално 1:1, но с цел „да се изземат значителни средства от буржоазията и от спекулативни елементи", обмяната се извършва „диференцирано" - при големи суми съотношението се променя. Така действително се прибират от каналите на обращението значителни суми в административната борба с инфлацията. През 1952г обмяната официално се извършва в съотношение 100:4. Десет години по-късно, след поредната парична реформа в Съветския съюз (от 1961 г), в България се извършва нова обмяна на парите в съотношение 10:1. Златното съдържание на лева е обявено за 0759548 грама чисто злато.

Златната наличност в Българска народна банка се увеличава от 1944 г (22284кг) до 1961 г на (25 713 кг). Но през 1962 г. Министерският съвет решава и продава 20 181 кг злато, две години по-късно - още 5 850 кг. злато. Тогава златната наличност в Главна каса на БНБ намалява до 2 159 кг. Според счетоводните документи първите 20 тона злато са продадени на Госбанк-Москва (на 30.12.1962 г), а другите близо 6 тона – на Московска народна банка - Лондон (на 02.11.1964 г). Има устни сведения, че операциите са реализирани след резолюции лично на председателя на Министерския съвет Тодор Живков. Писмени решения на Министерския съвет в БНБ за продажба на горното количество злато не са открити. Решенията на МС, вероятно са били само в 2 екз. -1 за държавния архив и 1 за архива на МС.

От 1965 г Българска народна банка започва наново да трупа златен резерв. Златото, което банката купува, е главно българско производство. Тя продава ежегодно количества злато на вътрешни потребители - за промишлени нужди (за военно производство, електрониката, бижутерийната промишленост) и за стоматологични нужди.

Покупката и продажбата на златото се извършва по цени на златото, които са определени от Министерския съвет. При покупка от Главна каса то се заприходява в баланса на БНБ по цена 1.32 лв за един грам, а разликата по покупната цена е за сметка на държавния бюджет. При продажбата е обратно - БНБ задържа само платената цена от 1,32 лв за грам, като разликата се заприходява в държавния бюджет. Тя продава ежегодно определени количества злато на вътрешни потребители за промишлени нужди (за военното производство, електрониката, бижутерийната промишленост) и за стоматологични нужди.
През 1991 г след приемането от Великото народно събрание на Закон за Българска народна банка, който е съобразен с изискванията в развитите страни и осигурява независимостта на тази важна институция от изпълнителната власт.

Министерството на финансите преотстъпва на БНБ за изкупуване намиращото се при нея на съхранение злато, закупено със средства на държавния бюджет. С дължимата сума се погасява равностойна част от предоставените от БНБ кредити на Министерството на финансите (5,720 милиарда лева по 201.43 лева за един грам злато). След либерализацията на йените бюджетът не предоставя средства за закупуване на злато. БНБ купува вече злато за своя сметка.

С решение № 224 на Управителния съвет от 1992 г златният резерв на БНБ е установен на 1 017 041 тройунции злато (или 31,6 тона), а по-късно - на 1 031 222 тройунции (21 април 1994 г) за сметка на преработеното в борсов стандарт оборотно злато. Златният резерв вече е приведен в съответствие със световните стандарти - кюлчета борсов стандарт „good delivery" и по препоръка още на първата мисия на МВФ.

През 1993 г. около 80 % от наличното злато (резерв и оборотна наличност) е претопено и приведено в борсов стандарт в признати от LBMA (Асоциация на производителите на благородни метали със седалище в Лондон) рафинерии във Великобритания и Швейцария, съответно Engelhard и РАМР. Претопени са 29 тона злато, 25 тона са върнати в трезорите на Българска народна банка, а 4.777 тона са оставени по метална сметка на БНБ в Швейцария, като част от тях са предоставени на депозит в четири първокласни банки, за да носят доходи от лихви (това е преработено оборотно злато). До края на месец март 1994 г. преработеното злато е проверено по отделно за всяко единично кюлче, за тегло, сертификат за качество и произход и преопаковано за съхранение в специалния трезор на БНБ. До 30 април 1994 г. златната наличност в Българска народна банка възлиза на 33 040 килограма. На 01.12.1995 г. по заповед на Управителя на БНБ проф. Тодор Вълчев е назначена пълна ревизия на Управление „Емисионно", включително на златото и операциите по всички благородни метали в страната и чужбина. Ревизията завърши през април 1997 г и констатира, че към датата на откриването й - злато на кюлче - борсов стандарт, основен резерв е с бруто тегло 32.101 тона, равностойно на 1 031 222 тройунции. Оборотното злато на кюлче на отчет на Главния касиер на БНБ е с бруто тегло 1.258 тона, а общата оборотна наличност от злато възлиза на 1.785 тона. Ревизията откри в повече 2.999 килограма злато на кюлче, количество чийто произход се уточнява.
Към 31.12.1996 г.  златото на кюлче в стандартни и други форми възлиза общо на 1 299 хил. тройунции злато, около 40 403 килограма.

На 27 февруари 1997 г. по заповед на управителя на БНБ Любомир Филипов е назначена пълна ревизия на управление „Валутни операции", като наличностите от злато по сметки на БНБ в чужбина се уточняват.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През сто и двадесет годишната история на Българска народна банка независимо от превратностите и икономическите сътресения, понесени след четири войни и икономически кризи, златният резерв се увеличава: близо 36 пъти - от 714 килограма през 1880 г. до 25 713 килограма през 1961 г.; най значителният разход на злато през този период е през 1918 г (около 8 тона); след продажбите на голямо количество злато през 1962 г и през 1964 г. (20 181 килограма и 5 850 килограма) за двадесет и девет години златната наличност се увеличава над 15 пъти - от 2 160 килограма през 1965 г. до 33 040 килограма през 1994 г. за да стигне в края на 1996 г. 1299 хил. тройунции, около 40 403 килограма.

Източник: http://frognews.bg


* Ажио се нарича положителната разлика между номиналната стойност на ценна книга (акция или облигация) или метал като в случая и (нейната) неговата емисионна стойност, на която той (тя) се предлага на първичния капиталов пазар.





Злато: Цени, Котировки  www.Zlato.dir.bg
 




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 4136356
Постинги: 929
Коментари: 3968
Гласове: 7056
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31