Атакува ли някой еврото на Форекс пазара, или то само ще пада, все някога?

Въпреки, че хедж фондовете са най-скоро са хулени във фискалната психодрама на Гърция, истината е, че Европа се нуждае от световния капитал и капиталисти повече от всякога. Същото е положението и в САЩ, но точно сега започва като, че ли война срещу “лошите”.  Точно сега  да се затварят  врати е неподходящо, за това политици и съдници се чудя как да изядат агнето, но  да запазят и вълка които им носи от време на време чужди кокошки под формата на инвестиции.
Нужен e виновник за да се посочи с пръст на гражданите;  както в САЩ така и тук на стария континент. Въпросът е обаче ще излезе ли заплашването с пръст от контрол и някой ще си повярва ли наистина в тези смутни за финансовата система  времена?

Атакува ли някой еврото, или някой смятат, че то само ще си пада?

Министерството на правосъдието на САЩ  погна  шефове на големи хедж фондове, "за това, че са подели кампания за сриване на еврото". - Уолстрийт джърнал
Разследвани са “SAC Кепитъл адвайзърс”, “Грийнлайт кепитъл”, “Сорос фонд мениджмънт”,  “Поулсън и ко” и други. Шефовете на тези фондове,  Стивън Коен ($ 11,4 млрд.), Дейвид Айнхорн ($ 2,94 млрд.), Джордж Сорос ($ 13 млрд.) и Джон Поулсън ($ 6,8 млрд.), са едни от най-големите в този бизнес.
Всички те имат пратени писма с които ги задължават да представят всички си документи от последните 3 месеца за търговия с eвро на Международния Валутен Пазар (Forex).
Американските власти подозират  че едрите спекуланти са се разбрали да използват гръцката криза, за да сринат еврото (!), и са предприели действия, подобни на свалянето на цената на акциите на бившия банков гигант “Лемън брадърс” в началото на кризата в САЩ или “ударът срещу британския паунд" в 1992 година осъществен от Джорж Сорос и още няколко не дотам долюбвани субекта на валутния пазар; Forex.
Говори се за “тайна вечеря” и заговор, на която мръсниците са се разбрали да разпердушинят еврото и да го закарат на 0.90 - 1.00 (нивата му от преди 10 години, за тези с малко по-дълга памет) Тайна ли е обаче тази вечеря? Не.
Фондовете не крият желанието си да залагат срещу европейската валута, а и трудно подобна офанзива би останала в тайна предвид мащабите на операция пред която и Операция Барбароса и десантът в Нормандия бледнеят.
Среща наистина е имало, разговори около темата също, но не е имало нищо по-тайно от събрание на гилдия, била тя на обущари, лекари или строителна камара.
Големите хедж фондове не крият: играта срещу еврото се е обсъждала от управители на фондове по време на „вечеря на идеите", устроена от брокерска компания Monnes, Crespi, Hardt & Co. в частен дом в Манхатън. На маса  освен домакините организатори се събрали представители на  SAC Capital Advisors LP,  Soros Fund Management LLC и други като по време на вечерята те си говорили за това, че европейската валута на пазара може да бъде свалена до 1 долар - според Уолстрийт джърнал.  Какво са яли вестникът не пише. 
По същото време на борсата за валутни фючърси в Чикаго (Chicago Mercantile Exchange CME) около 60 000 фючърсни договора EUR/USD са продадени на късо,  рекордни нива от 1999 година което значи не сам въпросните господа са залагали или мислили да залагат срещу еврото, а и почти де що има спекулант е заел къси позиции. Главният обсъждан въпрос на вечерята била евентуалната печалба от едно "епично събитие" като възможен крах на еврото.  Повод за срещата бил силният натиск върху евровалутата поради възможния банкрут на Гърция, както и негативните бюджетни процеси в още четири от страните в еврозоната: Португалия, Испания, Италия и Ирландия. 



Сорос не бил на вечерята, “но проявил жив интерес към темата” според “Дейли мейл" което поне според мен говори, че най-черната овца измежду спекулантите е бил в Лондон, от където като един хитър Мефистофел е наливал още масло в огъня на който се пекат грешниците на валутния пазар.
Три дни след това по европейската валута удари нова вълна от къси продажби.
Дилърите е на три водещи инвестиционни банки от Уолстрийт започват активно да залагат срещу еврото. На пазара се появиха и сделки, по които играчите сваляха курса на еврото на нивото точно на споменатия вече 1 долар. Желаещите да залагат на този курс никак не са малко за паритет долар-евро се говори вече от година а новината е толкова нашумяла, че едва ли е нова за някой. Някой залагат вече при съотношение 14 към 1 на опции и фючърси, че равенството в курса на  EUR/USD  ще бъде достигнато още през пролетта, тоест съвсем скоро.
Всъщност който и да продава евра не върши нищо незаконно и докато на Chicago Mercantile Exchange (CME)  все пак имам някакви правила, то на валутния пазар извън борсата такива няма. Така, че на спот пазара, форуърд пазара, пазарът на валутни опции, често няма никакви ограничения и дори договарянето между субекти с цел да се манипулира курса уговорката на лимитирани поръчки или тикането на горе на долу с цел да се заемат по-удобни позиции не се преследва и не може да се преследва от закона, както е на фондовите или стокови борси където има регулация и поне някакъв контрол.
Всички зяпнаха Гърция и продават евра - Ситуацията в Гърция действително е трудна. Държавният дълг на страната надвиши 300 млрд. евро, а бюджетният дефицит на Гърция достигна рекордните за еврозоната 12,7%.  "Очевидно е, еврото преживява най-трудния период от своето съществуване. Сега особено важно е да осъзнаем факта, че това е нашата обща валута и да изясним първопричината за възникването на проблема" – казва канцлерът на Германия Меркел.
Евро-чиновниците обвиняват фонда на Сорос, както и редица хеджфондове в агресивна продажба на еврото, с цел да го дестабилизира. Испания и Гърция вече критикуваха  спекулантите за опитите да разклатят евровалутата. Седмица пък преди това Сорос публикува във "Файненшъл таймс" статия, предричаща крах на еврото.
Играта срещу еврото обаче изисква огромни финансови средства като неговите ежедневни обеми на търговия са около 1-1,3 трилиона долара според някой (според мен доста завишено), което обаче както и да се смята е значително повече от обемите на британския паунд през злополучната за него 1992 година и когато Сорос направи печалба от 1 милиард долара за един ден. (Джордж Сорос и & срещу Британския паунд: http://borsi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=479372&df=8&dflid=3 )
Видимо и заради това големите кашалоти  са решили да включат в атаката на еврото и по дребни спекуланти - все пак за валутните спекуланти, използващи марджин търговия, които до 100 % пъти превишават размера собствения им капитал, отслабването на еврото до ниво 1 долар ще даде шанс наведнъж да заработят гигантски печалби. Има и друго, ако самите големи финансови китове изхвърлят много пари на пазара, то те само с размерът си биха преместили курсът към спад на еврото, но това не би ги устроило съвсем, защото би означавало и загуба на известни позиции.
Или най-просто да го обясня, ако сте дебел човек и се потопите във вана в която има около 70 см вода, то това, че ще изместите вода и тя ще се качи до нива от 130 см. и ще прелее през ръба на ваната, няма да ви донесе повече вода за къпане, дори ще се задоволите с много по-малко. Много по изгодно би било внимателно заемането на позиции, а после с изявление или изтичане на “тайна информация” да се зарибят рибите тон, скумриите и цаците на валутния пазар да продават на късо. Все мръсни тактики, но както обясних Forex (Форекс) е уличен бой, не боксов мач както е на другите пазари, за това всичко е позволено.
На 1 март пресата почти по цял свят вече гърми - „Джордж Сорос започна атака срещу еврото". 
Някой би си помислил, че няма начин големите да загубят, но ще сгреши. В тази игра на нерви и на финансови стратегии никой не е венчан вечно за успеха.
Мисля, че точно тук мога да спомена загубата на Уорън Бъфет с валутната двойка EUR/USD в 2005 година която му коства над 900 милиона долара. Самият черен овен на спекулациите, унгарското еврейче Сорос също е ял бой на пазара, губейки над 2 милиарда на Уолстройт, чрез единия от фондовете си в 2000 година.  
И точно тук и политиците също се намесват в играта.
Забравили как само преди 2 години оплакваха долара и надаваха викове срещу Жак Трише за прекалено скъпото eвро, то сега те пак нямат угодия. Еврото пада, точно както искаха до скоро, но отново се търси виновен.
Реално някой европейски компании продаващи продукция в САЩ доволно потриват ръце от отслабването на еврото. Та нали точно те притискаха само преди 2-3 години с искания Силвио Берлускони,  Ангела Меркел и Никола Саркози да окажат натиск върху Жан-Клод Трише управител на Европейската централна банка, да намали лихвите за да се обезцени еврото?!
В същото, сега време САЩ и Обама дърпат пък чергата към себе си. Слабо евро и покачил се долар би означавало по-ниски печалби за някой американски компании изнасящи за стария континент. Отделно Обама обеща да се бори с “лошите” и понеже раздаде пари на виновните за кризата (банкерите) да не фалират поне не вкупом и на веднъж,  реши да си намери някоя друга жертва за да се оправдае, а какво по-удобно от джентълмените на късмета търсещи препитание на финансовите пазари. Още преди кризата  се обсъждаха ограничения, по-време на големия скок на петрола и суровините. Тогава много спекуланти и фондове бяха обвинени, че купуват фючърси и така надували цените на горе до непоносими граници.
Когато обаче цените започнаха да спадат, вместо да се радват политиците изсипаха един куп обвинения отново върху спекулантите, че с продажбите на същите тези фючърси свалили цената на петрола, храните и суровините. А, де?
Защо се цупят политиците ли? Ще  ви кажа:
Защото по-ниски цени значи и по-малко данъци, тъй като в повечето страни има акциз или ДДС, както върху петролните продукти, така и върху храните, а първото сърдене е пък за да се угоди на потребителите, които износиха на гърба си покачването и да се отчете дейност пред тях. С няколко думи;  “За каквото и да ви говорят, става дума за пари.” Подобни ограничения бяха по-късно приложени върху пазарът с акции, като бяха забранени късите продажби в САЩ и Великобритания, което обаче не попречи пазарът да си пада и с тях. Сега за подобни ограничения се заговори и във връзка с валутите и с още какво ли не.  Американският сенат се закани преди време, че ще опита да извади на светло част от сложните дериватни инструменти, насочвайки търговията им през клирингови къщи. Това щяло да помогне да се установи точно размерът на търговията. Все още обаче има големи различия сред законодателитe относно това кои деривати да останат нерегулирани, като например тези, които големите земеделски и авиокомпании използват за елиминиране на рисковете си ако се пипнат то ще станат големи бели. Хеджирането е широко ползвано застраховане срещу промените в цените и всякакво ограничение в търговията би водило по-скоро до негативен резултат, както за компании така и за фермери. (Защита от кризата: http://borsi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=503456&df=8&dflid=3 ) 
На самите фондове и спекуланти обаче не е така лесно както се струва на някой. Тоест хората обичат да говорят за тях когато те имат печалба, но това често не е тема за разговор когато фондовете и спекулантите губят пари.  Често срещано явление в този занаят. Злополучната 2006 година, когато много от тях изгоряха точно с късите си евра все още е обица на някой, а дали ще сработи сегашния план и стратегия срещу еврото ще видим.
Лично аз съм малко скептик и мисля, че е още рано да отписваме еврото.
Дори Гърция да повлече крак и след нея да тръгнат Ирландия и Португалия, това е равно като значение на това няколко щата в САЩ да фалират, а както знаем дори фалитите на на Калифорния (седма икономическа сила в света) не изтръгна повече от почесване за САЩ. В Европа смятам ще се получи същото.
Преди около 3 години с един мой много способен ученик, запален по дългосрочни прогнози, разгледахме един мой анализ от 2002-2003 година за съдбата на еврото и въпреки някой наши различия в датата, стигнахме до извода, че 2008 година ще е критична а после около 2010 година еврото ще тръгне на юг. Само, че точно тук се появиха и различията ни. Докато Кр. Рашев твърдеше, че 2008 ще е преломната година и в 2010 ще видим покачване, но по слабо от върха на 2008, то моето мнение бе, че покачването в 2010 ще надмине този връх (който ще се появи в 2008г.) поне с малко. Кой ще е прав от нас времето ще покаже, но за сега поне и двамата смятаме, че 2010 ще е бича за европейската валута като цяло (Някой прогнози за 2010 година: http://borsi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=499010&df=8&dflid=3 ). Тоест поне в 2010 ще е рано да се отписва еврото, а едва после можем да очакваме спадане, но чието дъно няма да е така скоро както се иска на някой от спекулантите и големите кашалоти в бизнеса, а едва около 2018 година.

Спад на еврото наистина ще има, но моето мнение е, че още е малко рано и нито ще настъпи кой знае какъв катаклизъм с този спад, нито би се стигнало до разпадане на еврозоната и заличаване на еврото като валута, както смятат някой крайни евро-песимисти. Няма и да е сега веднага, а едва от 2011 може би. Но и аз греша и само времето ще покаже дали фондовете и Сорос ще успеят.

 

 

FOREX, SТОCKS, BONDS, FUTURES: От А до Я в прогнозирането и търговията www.Borsi.dir.bg

Тръгнала Св. икономическа криза на разходка.
Минала през щатите и си казала "Каква хубава работа съм свършила"
Минала през Европа и пак " Каква хубава работа съм свършила"
Минала през България и си казала " Е, тези са свършили по-добра работа и от мен"

Хареса ми :)))

и хем така малко емоционален:)
Имам си собствени прогнози какво ще стане с еврото, но ще почакаме и ще видим.
Успехи!

Отказваме се от кандидатстване в еврозоната за момента, защото не изпълняваме критериите - http://www.vsekiden.com/?p=67860

Американският щат Калифорния, който взет отделно е осмата по големина икономика в света, вече се слави не само като най-големия щат по размер на брутния вътрешен продукт (БВП), но и като най-закъсалия във финансово отношение.

Бюджетната криза вероятно ще доминира и при изборите за нов губернатор, които ще се проведат този ноември. Кандидатът за поста на републиканската партия – бившият председател на Hewlett Packard Карли Фиорина, предложи ново решение на проблема: Калифорния просто да обяви несъстоятелност и да започне начисто, точно както много от гражданите на щата направиха със своите потребителски и ипотечни заеми, предаде DPA.

Управлението на Калифорния се пое през 2003 г. от Арнолд Шварценегер, който победи в предсрочните избори за губернатор с обещанието, че ще поправи икономическото състояние и финансите на щата.

Тогава бюджетният дефицит на Калифорния възлиза на 38 млрд. долара, като за това допринася най-много спукването на балона в технологичния сектор в началото на новото хилядолетие.

Седем години по-късно Арнолд Шварценегер се кани да напусне поста губернатор, а Калифорния продължава да е окована от огромния си дълг и бюджетен дефицит. Финансовите проблеми на щата стигнаха най-ниската си точка през миналата година, когато липсата на средства принуди местното правителство да издава т.нар. разписки за дълг (IOU) на своите доставчици и кредитори.

Калифорния бе толкова близо до изчерпване на паричните си ресурси в средата на миналата година, че намали финансирането за образование и обществени инфраструктурни проекти и накара много от служителите в местната власт да вземат неплатен отпуск, за да спести от разходи за заплати.

Дори и след взетите мерки, щатът трябваше да се пребори с бюджетен дефицит от 26,3 млрд. долара и е изправен пред още 14 млрд. долара дефицит през тази година. С цифри като тези не е учудващо, че Калифорния има най-ниския кредитен рейтинг сред всички американски щати. Това допълнително усложнява положението, защото оскъпява заемите, които са нужни на местната власт.

До голяма степен дълговата криза в Калифорния се дължи на неефективната политическа система в щата, която изисква мнозинство от две трети в парламента, за да се вземе решение за повишаване на данъците или за да се одобри годишния му бюджет.

Една от най-вредните за щата инициативи, наречена Предложение 13, е приета през 1978 година. Тя намалява имуществените данъци с 57% и ограничава тяхното увеличение до най-много 2 процентни пункта на година. Оттогава приходите на щата от имуществени данъци не успяват да догонят темповете на растеж на инфлацията.

Фискалните предизвикателства за Калифорния допълнително се усложняват и от тясната обвързаност между политиците и профсъюзите на служителите в държавния сектор, като Калифорния неслучайно е щатът с най-високи заплати и бонуси за държавните работници.

Кредитният рейтинг на Калифорния бе понижен до Baa1 в средата на юли 2009 г. от рейтинговата агенция Moody's, след като в началото на месеца другата голяма кредитна агенция Fitch намали кредитния рейтинг на облигациите, емитирани от щата, от A- до BBB, което е само с 2 пункта повече от кредитния рейтинг на т.н. „junk”, или високорискови, облигации.

Глобалната финансова система отново е разпъната от нарастващи държавни дългове. Това навява лоши спомени за фалити и близки до фалита ситуации сред развиващи се страни като Аржентина, Русия и Мексико.

„Но истинският проблем е не дали Гърция или някоя друга малка страна може да фалира, а това дали отчайващите прогнози за фискалния дефицит и размера на държавния дълг ще застрашат кредитния рейтинг и стабилността на валутата на най-големия длъжник в света САЩ“, пише Financial Times.

Финансовата картина в Америка според изданието е дори по-лоша от колкото изглежда. Бюджетната служба към американския конгрес прогнозира, че през следващите десет години натрупаният дефицит ще достигне 9,7 трилиона долара, а федералният дълг – 90% от БВП – почти колкото този на Италия.

Глобалните капиталови пазари едва ли ще са склонни да приемат такава кредитна ерозия и, ако се разбунтуват, както през 1979 г., реалността ще наложи сериозни промени във фискалната и валутна политика на Вашингтон. Решаването на този проблем е най-сериозното предизвикателство пред американския президент Барак Обама, много по-сериозно от безработицата и Афганистан, се казва в анализа.

Колко лоши са прогнозите?

Размерът на федералния дълг ще нарасне с почти 250% през следващите десет години до 20 трилиона долара от сегашните 7,5 трилиона. Освен по времето на Втората световна война, такъв скок на задлъжнялостта не се е случвал за цялата история от 1792 година, когато за първи път са записани финансовите резултати на страната.

Скокът на задлъжнялостта е толкова рязък, че през 2020 Федералният резерв ще трябва да заема по 5 трилиона долара на година, само за да рефинансира задълженията си. Годишните плащания по лихвите на тези дългове ще се доближат до размера на бюджетния дефицит. Този сценарий е опасен, защото доларовите лихвени проценти ще бъдат толкова високи, че ще задушат инвестициите и световния икономически растеж.

Проклятието на Обама е да се занимава с всички тези неща. Тежката финансова дисциплина през 2009 – 2010 отразява наследените от ерата на Буш дефицити и по-ниски приходи. Със своите инициативи настоящият президент е отговорен за едва 15% от натрупаните разходи, но въпреки това сегашната криза е „кризата на Обама“.

За справяне със ситуацията отношението на дефицита към БВП трябва да бъде намалено с поне два процентни пункта, което означава бюджетните разходи да бъдат намалени с около 300 милиарда долара на година. Решението трябва да включва приходи от по-високи данъци и орязване на разходите.

Политически и финансови фактори ще определят по кой път ще тръгне Америка. Според най-оптимистичния сценарий през следващата година законодателите ще приемат необходимите промени за намаляване на разходите и увеличаване на данъците и до 2020 г. ще бъде достигнат наистина балансиран бюджет.

Друг сценарий рисува точно обратната картина: Десет години фискална ерозия, дългът достига 90% от БВП, лихвените проценти се покачват, но световните капиталови пазари финансират тези нужди, без това да се отразява сериозно на финансовата стабилност.

Историята обаче предлага трета възможност, сценарий, който се е случвал и преди: През следващите една – две години на валутните и кредитни пазари ще има спокойствие, но шансовете те да приемат ситуацията в дългосрочен план са ниски. Крахът на долара от 1979 г. е показателен. На фона на петролно ембарго над Иран, стагфлация и отслабващия долар, тогавашният президент Джими Картър представи бюджет с по-голям от очакваното дефицит, което предизвика още паника, срив на долара и дестабилизиране на пазарите. Това принуди Картър да представи втори, доста по-дисциплиниран проектобюджет, а ФЕД да повиши лихвените проценти. Цялата история имаше негативен ефект, както върху икономиката на страната, така и върху президентството на Картър.

За да предотврати лошият сценарий, Обама ще трябва да вложи целия си политически авторитет за постигането на бюджетно споразумение през следващата година. Той ще бъде предупреден, че орязването на разходите и вдигането на данъците е твърде рискован ход за преизбирането му през 2012 г., но алтернативата може да бъде много по-лоша.

Когато Арнолд Шварценегер стана губернатор на Калифорния през 2003 година, обеща да оправи финансите на щата, които бяха натоварени с дефицит от $ 38 млрд., заради краха в сектора на информационните технологии, припомня ДПА.
Седем години по-късно, когато изтича мандатът на губернатора, Калифорния продължава да накуцва, препъвайки се от бюджетната и дългова криза, които превръщат в подигравка репутацията й на най-богатия щат в САЩ. Миналата година бе
достигнато дъното и щатът бе толкова близо до неплатежоспособността, че се принуди да плати на доставчиците си с облигации, да намали разходите за социални програми и
здравеопазване и притисна работниците да излязат в неплатен отпуск, за да спести пари от заплати.
Дори при тези мерки обаче миналата година Калифорния трябваше да се бори с бюджетен дефицит от $26,3 млрд., а за 2010 се очертава дефицит от $14 млрд. При подобни цифри не е изненадващо, че Калифорния има най-ниския кредитен рейтинг сред американските щати. Поради това за нея е най-скъпо да получи кредитите, от които има нужда за крайно необходимите инфраструктурни ремонти. Голяма част от проблемите могат да бъдат свързани с нефункционалната политическа система на щата, която позволява гласоподавателите да определят политиката в отделни сектори, а за увеличаване на данъците или приемане на бюджета се изисква съгласието на две трети от законодателите.
Друго усложнение са тесните връзки между калифорнийските политици и синдикатите в обществения сектор. Постигнатите от синдикатите впечатляващи споразумения за равнището на възнагражденията и социалните придобивки за щатските служители - от полицаи и учители до пожарникари и плажни спасители - будят завистта на всички останали жители на щата и са огромна дупка, през която изтичат бюджетните средства.
Бюджетната криза ще бъде в центъра на предизборната надпревара на изборите за заместник на Шварценегер през ноември.
Карли Фиорина, известен кандидат на републиканците и бивш председател на управителния съвет на Hewlett-Packard дори предложи новаторско решение на проблема - щатът просто да обяви фалит и да започне "на чисто". Както много от калифорнийците направиха с личните си дългове.

Хедж фондовете и другите големи спекуланти на валутните пазари са увеличили своите залози са спад в курса на еврото с цели 25% през миналата седмица и са по-негативно настроени към единната валута от всякога. От данни на Комисията по търговия със стокови фючърси в САЩ (CFTC) става ясно, че броят на новите залози, открити против еврото, е стигнал 89 013 в рамките на седемте дена до 27 април, което е рекордна стойност, предаде Bloomberg.

През последните 12 години деривативните позиции на големите валутни спекуланти за еврото са били в полза на единната валута и възлизат на средно 17 хил. контракта, залагащи на нейното поскъпване. Те стигат рекордно ниво от близо 120 хил. контракта, залагащи за повишение на еврото, през май 2007 г., малко преди колапса на ипотечния пазар в САЩ, който доведе до рецесия в световната икономика.

Увеличаването на залозите против еврото на пазара на фючърси предполага, че поевтиняването му не е приключило, въпреки че единната валута е поевтиняла с 10% спрямо долара за последните шест месеца. Само в рамките на миналата седмица еврото се обезцени с още 0,7% срещу долара заради притеснения, че кризата със суверенния дълг на Гърция може да обхване и други европейски страни.

Гърция прие условията по спасителния план на еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ) за 110 млрд. евро през този уикенд.

В средата на миналата седмица еврото записа едногодишно дъно срещу долара. Причина за това даде понижението на кредитния рейтинг на Гърция до “junk”, което бе последвано и от намаление на рейтингите на Португалия и Испания.

Брутният вътрешен продукт на 16-те страни от еврозоната възлиза на около 13,6 млрд. долара, което ги нарежда на второ място в света след САЩ, чийто БВП е малко над 14 трлн. долара.

Рисковата премия по десетгодишните държавни ценни книжа на Гърция стигна 826 базисни пункта на 28 април, което е рекорд от влизането на страната в еврозоната през 2002 г. Тя се понижи до 594 пункта в края на миналата седмица, малко преди гръцкото правителство да се съгласи с допълнителните мерки за намаляване на бюджетния дефицит с 30 млн. евро. Те включват съкращения на заплатите и замразяване на пенсиите през следващите три години, както и увеличение на ДДС от 21% на 23%.

В четвъртък тази седмица се очаква месечното заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ), която според икономистите ще остави основната лихва в еврозоната на сегашното й рекордно ниско ниво от 1% поне до края на тази година. Днес ЕЦБ премахна изискването си за минимален кредитен рейтинг на държавните ценни книжа, които приема като обезпечение при отпускането на заем за банките в еврозоната, като жест на подкрепа към гръцките банки.

Еврото пое надолу в началото на тази седмица и поевтинява с над 0,6% спрямо щатския долар днес. Към 17:20 ч. българско време едно евро се разменя срещу 1,3226 долара спрямо курс от 1,5139 в края на ноември миналата година.