Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2010 01:06 - Кризисната бюджетна политика - преди и сега
Автор: borsi Категория: Бизнес   
Прочетен: 2389 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 13.11.2010 01:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



image


Финансовият министър Джордж Озбърн представи бюджетните икономии в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. 

Никое друго британско правителство не е въвеждало толкова амбициозни икономии, припомня "Ройтерс".
Ще се съкратят и 500 000 работни места в обществения сектор. От вчера на Острова започна най-голямото затягане на коланите от Втората световна война насам. 
Парите за ведомствата се свиват средно с 19% и това е почти добра новина предвид прогнозираното орязване с 25 на сто.  Правосъдното министерство ще трябва да се справя с 6% по-малък бюджет. Форин офис ще се наложи да се справя с 24% по-малко пари.  Това ще го принуди да съкрати значително броя на дипломатите и мисиите в странство. Данъчните и митниците, както и отделните общини и Би Би Си също ще имат значително орязани бюджети. Ще бъде затегнат и режимът на социалните помощи и обезщетения.
Елизабет II също ще понесе част от бремето, добави Озбърн.
Държавната издръжка на кралското семейство през следващите 5 години ще бъде свита с 14 на сто.

Но пък парите за училищата ще скочат от 35 на 39 млрд. лири през следващите години.

image

Кризисната бюджетна политика - преди и сега

Фискалната консолидация, към която Великобритания отскоро се ориентира, предизвика шокови вълни по света. Финансовият министър Джордж Озбърн обяви, че страната е на ръба и че няма друга алтернатива, освен ако не иска да преживее тотален срив на доверието в себе си. Други страни като Гърция трябваше да минат през тежка криза, за да наложат сходни фискални правила, докато британското правителство действа изцяло по своя инициатива. Щом като Великобритания, която има сравнително нисък държавен дълг (64.6% от БВП), се тревожи, това означава, че други страни трябва да са много по-разтревожени.
Но драстичната фискална консолидация винаги буди спомени за Голямата депресия. Андрю Мелън, който по това време е бил финансов министър на САЩ, предложил ликвидация на дребни бизнеси и компании, за да се "отсее плявата".

По същото време във Великобритания Филип Шоудън - дребен човек, който ходи с бастун, изглежда, се опитвал да приведе британската икономика в подобен на собствената му външност вид. След тази аналогия да припомним и това, че много кейнсианци предупреждават как светът е на път да повтори лошата фискална политика през 30-те години и унищожителните ефекти от нея. Но интерпретацията на Голямата депресия, колкото и да е популярна, не е вярна. Първо, критиците не са запознати с историята. Администрацията на президента Хърбърт Хувър първоначално не въвежда фискални мерки. Напротив, Хувър поддържаше кейнсианската теза, че за да се стабилизира икономиката, са необходими държавни програми и стимули.
Второ, когато в крайна сметка САЩ затегнаха фискалната политика, това стана под натиска на капиталовите и валутните пазари. Те от своя страна реагираха по този начин заради Латинска Америка и Централна Европа, където държавните финанси бяха голям проблем.
През септември 1931 г. пазарите се изнервиха от ситуацията в САЩ, което доведе до масово изтегляне на пари от американските банки - съответно и от долара.
Капиталовите пазари се оказаха неспособни да попият емитирания държавен дълг на САЩ. При тази ситуация фискалната консолидация изглеждаше като единствен вариант за укрепване на доверието в американската икономика. По това време Великобритания беше осъзнала тази логика. Шоудън беше притеснен, че опитите на правителството да емитира дълг ще приключат с неуспех, което на практика ще означава признаване на държавен фалит. През същия месец правителството реши да послуша централната банка и да изостави златния стандарт - с което на практика обезцени паунда. Трето, друг проблем с традиционната кейнсианска интерпретация на Голямата депресия е, че всъщност политиката с балансиран бюджет все пак успя да проработи. Тя успокои пазарите, а Великобритания вече беше свободна да прилага парична политика. Така страната се освободи от изкуствената дефлация, която се създаваше заради златния стандарт.
Друг важен процес, който помогна за британското възстановяване, е премахването на
златния стандарт, докато държавният бюджет беше сравнително балансиран. Именно това позволи на централната банка да провежда гъвкава парична политика. Така балансираният бюджет позволи на Великобритания да се стабилизира бързо и да преживее Голямата депресия много по-леко, отколкото 20-те години.
И накрая - тези, според които Голямата депресия е следствие от затегната фискална политика, пренебрегват факта, че фиксираните
валутникурсове и скованата парична политика имат много по-голям принос за рецесията.

image

Министър Джордж Озбърн

Основният въпрос на дневен ред сега би трябвало да е дали сривът на капиталовите пазари след 2007 г. е с мащабите на срива от Голямата депресия. Засега няма масово бягство на пазарите от държавен дълг, а някои страни очевидно имат по-добър достъп до пазарите от други и могат успешно да финансират дефицита си с паричен ресурс от чужбина. Дебатът за това колко разхлабена трябва да е фискалната политика рано или късно се превръща в разговор за това дали страните, които преди са се финансирали лесно от пазарите, продължават да го правят. Все още сме в последния стадий на надуването на балон от държавни дългове, което започна заедно с финансовата криза. Когато балонът се спука, ще пострадат не само финансово по-слабите страни (които са еквивалент на собствениците на ипотеки с ниски или никакви доходи). Ще пострадат и стабилните кредитори.
Една от най-големите изненади, свързани с Голямата депресия, беше бързината, с която пазарите се обърнаха срещу САЩ. До лятото на 1931 г. американския
долар и френският франк бяха най-стабилните валути в международната финансова система. Случилото се след това би следвало да служи като пример колко лесно могат да се разклатят държавните финанси и как бюджетната политика може да пречи на паричната.

През пролетта на 2010 г. Гърция изпрати сигнал за събуждане към Великобритания. Примерът на Великобритания би трябвало да послужи за сигнал към другите развити икономики, особено САЩ, за да се справят с дългосрочните си проблеми, свързани с фискалната стабилност.

*Авторът е преподавател по история и международни отношения в университета в Принстън. Текстът е предоставен от Project Syndicate

Автор: Иван Кутузов - източник; Дневник



Британската лира - малко история
: http://borsi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=510138&df=8&dflid=3


image

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ




Тагове:   политика,   Forex,   Форекс,


Гласувай:
8



1. misbis - ухапала я муха английската кралица,че и резнали апанажа с 14%
13.11.2010 07:32
бизнеса и с наркотици и прочие си е непокьтнат,че и освободен от даньци.
Замазване на очите на масата,за да може безпроблемно да и резнат социалните придобивки....а там вече боли...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 6020122
Постинги: 957
Коментари: 3981
Гласове: 7086
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930