Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2010 08:59 - ПРОВАЛИ ЛИ СЕ КАПИТАЛИЗМЪТ?
Автор: borsi Категория: Бизнес   
Прочетен: 8823 Коментари: 12 Гласове:
15

Последна промяна: 10.12.2010 10:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В момента е общоприето и политически правилно да се обвиняват така наречените ексцесии на капитализма за икономическите проблеми, пред които сме изправени и особено за измамата Уол Стрийт, която стои в центъра на бизнес новините. Политиците със сигурност трупат дивиденти от демагогстването по въпроса, без, разбира се, да обръщат внимание на измамата и мошеничеството в бюджетните фокуси на федералното правителство – за които те са директно отговорни. Вместо това, именно правителството дава шанс на кейнсианската тълпа, която командва парада, да атакува свободните пазари и да загърбва проблема с твърдата валута.

И отново чуваме същата песен: „Капитализмът се провали; имаме нужда от повече държавен контрол върху целия финансов пазар.” Никой не пита защо изхарчените милиарди и хилядите, изписани с регламенти, страници от последната масирана атака срещу капитализма през 30-те години, не попречиха на измамата и мошеничеството на Енрон, УърлдКом и Глобал Кросингз. Този провал със сигурност не може да се е получил поради недостиг на регламенти.
Това, за което определено не се говори е, че всичк
и финансови балони са пренаситени с изобилие от шумна реклама, спекулация, задлъжнялост, алчност, измама, груби грешки в инвестиционната оценка, немарливост от страна на анализатори и инвеститори, огромни приходи на книга, убеждението, че е настъпила нова ера и над всичко – очаквания до небесата.
Когато балонът се надува, няма оплаквания. Когато се пукне, започва играта на обвиненията. Тя важи особено за века на надлъгването и се играе с величествен размах. Бързо се превръща във философски, партизански, класов, поколенчески и дори расов въпрос. Докато се избягва действителната причина, соченето с пръст само затруднява решаването на кризата и още повече подкопава принципите, върху които сe градят свободата и благополучието.
Никсън беше прав – едно време – когато заяви „Сега всички сме кейнсианци”. Цял Вашингтон в синхрон твърди, че сме докарани до днешното положение от прекалено голяма доза капитализъм. В момента единственото решение пред централните плановици във Вашингтон е кои лобистки групировки да продължат да се облагодетелстват от предстоящата имитация на реформа. Силно ще се активизират разните инвеститори на Уол Стрийт, корпорациите, военно-промишленият комплекс, банките, работниците, профсъюзите, земеделците, политиците и всички останали.
Но това, което не се дискутира, е действителната причина и престъпните ексцесии, които с главозамайваща скорост излизат наяве. Същата реакция се получи и през 30-те години в Съединените Щати, когато нашите политически ръководители трябваше да реагират на много сходни ексцесии, допуснати, за да се сринат през 1929 година. Неспособността по онова време да се разбере проблема доведе до удължаване на депресията. Тези грешки позволиха на сегашните ни проблеми да се разгърнат в много по-широк мащаб. Вижте неспособността да се справим с причината за балона през 80-те и японската икономика, която продължава да е с нулев ръст и на рецесионното ниво, а борсовият й пазар да е приблизително на една четвърт от върховите си стойности преди 13 години. Ако не внимаваме, а досега не се забелязват признаци на внимание – ние ще извършим същите грешки, които ще попречат да настъпи така необходимото подобрение, обуславящо възобновяването на икономическия растеж.
През 30-те беше доста популярно да се заклеймява алчността на капитализма, златния стандарт, липсата на регулиране и липсата на държавно застраховане на банковите депозити срещу икономическата катастрофа. Бизнесмените станаха изкупителната жертва. В резултат на това бяха направени промени и беше институционализирана социално-военната държава. Лесният кредит стана свещеният граал на монетарната политика, особено при Алън Грийнспан, „върховният Маестро”. Днес, въпреки предполагаемата защита от заложените в системата държавни програми, ние се оказваме в още по-голяма бъркотия от когато и да било. Балонът е по-голям, бумът продължи по-дълго и цената на златото умишлено се подкопава като икономически сигнал. Монетарната инфлация продължава с невиждан досега ръст в неистовото си усилие да подпре цените на борсата и да запази жилищния балон, като същевременно избегне неизбежните последици от лесния кредит. Всичко това се прави, защото ние не желаем да признаем, че сегашната политика само подготвя сцената за огромен спад в стойността на долара. Всички се страхуват от това, но никой не иска да се заеме с решаването на проблема.
Невежеството, както и неодобрението към естествените ограничения, които капитализмът и стабилните пазари налагат върху пазарните ексцесии, карат сегашните ни лидери да отхвърлят капитализма и да го обвиняват за всички проблеми пред нас. Ако тази заблуда не се коригира и капитализмът се дискредитира още повече, ще се стигне до унищожаване на благополучието, породено от свободният пазар.
Наяве излизат корупцията и измамата в счетоводните практики на много компании. На някои им се иска да ни наведат на мисълта, че това е неразделна част от свободния пазарен капитализъм. Ако наистина имахме свободен пазарен капитализъм, нямаше да има гаранции, че няма да има измама. Но при констатирането на измама, с нея ще се занимаят блюстителите на закона, а не политиците в Конгреса, които можеха да „предотвратят” такива проблеми, но вместо това избраха да политизират въпроса, същевременно използвайки възможността да прокарат нови, безсмислени кейнсиански регламенти.
Не би трябвало да заклеймяваме капитализма, тъй като капитализъм не сме имали. Капиталистическата система предполага твърда валута, а не манипулирана от централната банка книжна валута без покритие. Капитализмът се гради върху доброволни договори и лихвени проценти, които се определят от спестяванията, а не са кредитно творение на някоя централна банка. Не може да се говори за капитализъм, когато системата се задъхва от неразбираеми правила за сливанията, придобиванията и борсовите продажби, редом с контрол върху работната заплата, контрол върху цените, протекционизъм, субсидии за корпорациите, международно управление на търговията, всеобхватни и наказателни корпоративни данъци, привилегировани държавни договори за военно-промишления комплекс и външна политика, контролирана от корпоративни интереси и инвестиции в чужбина. Да прибавим към това и неадекватното централизирано федерално управление на селското стопанство, образованието, медицината, застраховането, банковото дело и социалното осигуряване. И ако това е капитализъм!
Няма логика да се заклеймява свободният пазарен капитализъм за случващото се днес. Доказателства за съществуването на капитализма днес няма. Ние сме затънали дълбоко в интервентско- планова икономика, която дава възможност на политически обвързаните с двете партии групировки да трупат крупни облаги. Може да се заклейми измамата и сегашната система, но тя трябва да се нарече с истинските й имена – кейнсиански инфлационизъм, интервенционизъм, и корпоратизъм.
Извън дискусиите остава и днешното изобилие от банкрути, което е ярко доказателство, че изопачаваните факти и откровени лъжи, извиращи от дългогодишна спекулативна оргия, са били предсказуеми.
Първо, Конгресът би трябвало да разследва федералното правителство за счетоводна измама и мошеничество особено при отчитане на бъдещи задължения като социалното осигуряване както и за унищожаване на богатството от монетарната система. Тези проблеми са по-големи от всичко останало в корпоративния свят и са отговорност на Конгреса. Нещо повече, именно определеният от правителството стандарт и неговата монетарната система са основните причини, допринесли за цялото безредие на Уол стрийт днес. Където е налице измама, с нея трябва да се занимаят по-скоро щатските власти, а не федералните, а щатските власти може да прилагат тези закони без никаква помощ от Конгреса.
Второ, ние наистина знаем защо се получават финансовите балони и, нещо повече, знаем от историята, че те редовно се свързват с спекулация, прекомерна задлъжнялост, необуздани обещания, алчност, лъжи и измами. Тези проблеми са описани от доста наблюдатели по времето, когато се натрупват през 90-те години, но на предупрежденията не се обръща внимание поради една единствена причина. Всички реализират луди печалби, но нехаят, и онези, на които се припомня историята, се успокояват от председателя на Федералния резерв, че „този път” е настъпила нова икономическа ера и да не се притесняват. Говори се, че всичко може да се обясни с увеличението на производителността.
Но ние сега знаем, че това просто не е така. Спекулативните балони и всичко онова, на което сме свидетели, са последица от огромни суми лесен кредит, сътворен от въздуха от Федералния Резерв. По същество нямаме никакви спестявания, които са един от основните двигатели при капитализма. Илюзията, създадена от ниските лихвени проценти, увековечава балона и неприятните явления, които вървят с него. И това не е по вина на капитализма. Ние сме изправени пред система на инфлационизъм и интервенционизъм, безотказно водеща към балонна икономика, която непременно свършва лошо.
Досегашната оценка на администрацията, Конгреса и Федералното бюро не вещае нищо добро за икономическото ни бъдеще. Те не предлагат нищо различно, и това няма как да помогне, а може единствено да ни приближи до национален банкрут, рязко понижение на долара и по-нисък стандарт на живота за повечето американци, както и по-малко свобода за всички нас.
Това е лош сценарий, който няма защо да се случва. Но е невъзможно да се съхрани системата ни, ако се позволи на критиците да обвиняват капитализма и се отхвърли стабилната монетарна политика. По-големи разходи, по-голяма задлъжнялост, по-лесни кредити, по- изкривени лихвени проценти, повече регулиране вър
ху всичко и още по-голяма намеса извън граница скоро ще ни докарат до неудобното положение да решаваме съдбата на цялата си политическа система.
Ако изберем свободата и капитализма, бихме възстановили долара до нивото му на стоков или златен стандарт. Федералните разходи биха се намалили, подоходните данъци биха се понижили и спестяванията, дивидентите и доходите от продажбата на активи не биха се облагали с данъци. Регулирането би се намалило, субсидиите за лобистките групировки биха спрели, а протекционистките мерки – забранени. Външната ни политика би се променила и бихме върнали войските у дома.
Не можем да разчитаме на правителството да възстанови доверието в пазарите; това може да се направи единствено от достойни за доверие хора. Всъщност липсата на доверие в ръководните кадри на Уол стрийт е здравословна, защото е заслужена и поражда предпазливост. Същата такава липса на доверие в политици, бюджетен процес и монетарна система биха послужили като здравословен стимул за реформата в държавното управление, от която имаме нужда.
Пазарите са по-добър регулатор от държавата. Фактът, че виждаме в държавното регулиране наш защитник, значително допринася за манталитета на балонната икономика.
Тези действия биха създали климат за освобождаване на творческата енергия, необходима единствено, за да се постави всичко в услуга на потребителя, което е и същността на капитализма. Ще се сложи край на системата, неизбежно подхранваща корпоративно-държавното връзкарство, която ни докара до сегашното продължително бедствие.

Не капитализмът ни доведе до тази криза на доверието, която сега се шири в корпоративния свят, ами липсата на свободни пазари и твърда валута. Конгресът наистина трябва да участва, но без да бъде главният участник. Работата на Конгреса е да не пречи.


image
_____________________________________
Д-р Рон Пол е либертарианец *, член на Конгреса от Републиканската партия и кандидат за президент на САЩ през 2008 г.Тази статия от Първа част на книгата му " Стълбовете на просперитета" е публикувана на сайта на Института "Мизес" на 16.04.2008 г.

* „Либертарианство”  - Обществен ред, изграден върху индивидуалните права и свободата.

Либертарианството е правна философия и политическа идеология защитаваща естествените права - право на живот, лична свобода, право на собственост и стремеж към щастие.
В основата на либертарианството е забраната за насилие върху индивида; защитата на личната свобода, решенията и действията на индивида, когато това не накърнява правата на друг индивид или група.
Либертарианството е правова, не етична система, поради което е съвместимо с различни възгледи за морал: от консерватизъм до либертинизъм.
Част от либертарианците са анархо-капиталисти, други са монархисти, но повечето защитават идеята за минималната държава.





image

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ
 
 


Тагове:   Forex,   Форекс,   Капитализмът,


Гласувай:
15



1. harvi - Поздрави са постинга!
10.12.2010 10:41
Много е добър!
цитирай
2. rakurs - Задкормилното устройство е проблема.
10.12.2010 12:35
Системата боледува,но ще се пречисти, ако има съпротивителни сили.В момента пациентите лекуват лекарите.
цитирай
3. vesela85 - Pozdravleniq
10.12.2010 12:54
Pozdravleniq za postinga.
цитирай
4. penchoan - Не се е провалил капитализма, а се е ...
11.12.2010 14:25
Не се е провалил капитализма, а се е изчерпал. Всяко нещо си има начало и край. Дойде краят на варварското общество, наречено капитализъм. Погребахме линеещия комунизъм, сега дойде реда да сринем с гръм и трясък пясъчната кула, наречена капитализъм или свободен пазар.
цитирай
5. liliyanaandreeva - Нали капитализмът съществува на базата на свободния пазар на търсенето и...
11.12.2010 16:29
...предлагането? А какъв свободен пазар може да има в свят с толкова много оръжия и въоръжени групи,които жестоко рекетират,шантажират и изнудват? Принудата не е свободен пазар! А всичко се разпределя и преразпределя с принуда!Значи няма и не може да има капитализъм!!!...
цитирай
6. mglena - тогава всички щяхме да сме богати
11.12.2010 22:45
а богатите хора трудно можеш да ги контролираш, и прогресът щеше да е видим във всички области на познанието ( хм, поне при мен щеше да е така, за другите не гарантирам).

"Ако изберем свободата и капитализма, бихме възстановили долара до нивото му на стоков или златен стандарт. Федералните разходи биха се намалили, подоходните данъци биха се понижили и спестяванията, дивидентите и доходите от продажбата на активи не биха се облагали с данъци. Регулирането би се намалило, субсидиите за лобистките групировки биха спрели, а протекционистките мерки – забранени. Външната ни политика би се променила и бихме върнали войските у дома."

обаче:
"Не капитализмът ни доведе до тази криза на доверието, която сега се шири в корпоративния свят, ами липсата на свободни пазари и твърда валута."
Така, всичко пак опря до пазарите и парите. А как си осигуряваш достъп до пазар всички вече сме го гледали този филм и даже участваме в него (като статисти най-вече, те и доходите ни са такива- статистически).
Всъщност Рон Пол какво иска?
цитирай
7. balgarski7vinarki - Oshte 200-300 g.
11.12.2010 23:20
Taka mislia, i to pri uslovie che ne ni omagli opashkata na gigantskata kometa, koiato se ochakva da mine maokolo.
цитирай
8. pitashtia - По просто е, но не е за прости хора
12.12.2010 01:22
Проблемът е следният: Общото богатство в една затворена система се е увеличило с 3%, а лихвите са 7%. Очевадно друга освен спекулативна балонна печалба е невъзможна. Капиталите искат да печелят, а реалното нарастване на производителността и на общото богатство е мижаво. Как да стане това? Другото са подробности. Системата не е "конструирана" да работи в стационарен режим. В нея има множество положителни обратни връзки от изхода към входа, които в подем я изстрелват нагоре и при срив я тласкат към дъното. Тя е структурнонеустойчива и това го пише във всички учебници по икономика пък и практиката го доказва. И понеже финансовата сфера е надстройката, мозъкът на системата, който обаче е възникнал стихийно с цел не компенсиране на структурната неустойчивост, а печалба, то става така, че генерира кризи.
Освен това ограничената отговорност води до неограничена безотговорност и приватизация на печалбите от управление на чужди и свои пари и социализация на загубите. Без радикална промяна и разширена отговорност до размера на присвоените дивиденти и премии, просто далаверите ще продължават, балоните ще се надуват. Финансовата олигархия няма доброволно до промени правилата на играта от която печели, а тя финансира политиците така че скоро промени няма да има, а следващата криза виси като домоклиев меч над вратовете ни.
Само пълната прозрачност в правенето на политика и разделянето на икономическата от политическата власт, пълната прозрачност в правенето на бизнес могат да гарантират някаква стабилност и правилни решения. Пазарът сам по себе си не е в състояние и няма саморегулиращи се механизми. В момента са води данъчна война или дъмпинг, валутна война или дъмпинг, а цената на труда реално спада навсякъде освен в развиващите се икономики. Ако не се стимулира инфлацията, ще влезем в дефлационна спирала при която безработицата расте, цените падат и всички фалират накрая. Ако имаше мощни синдикати които да тласкат цената на труда в целият шибан свят нагоре нямаше да е така!
цитирай
9. pitashtia - Решение има!
12.12.2010 01:53
И то не е намеса пряко на държавата. Но за целта трябва да се променят някои правила.1. Първото от тях е банкерите да носят пълна имуществена отговорност до размера на дяловото си участие и приходите получени от управлението на банката.
2.Да се променят правилата и листваните компании да правят своя бизнес абсолютно публично.
3 Да се премахне банковата и фирмена тайна.
4. Една световна валута и една централна световна банка.
5. Забрана на холдингите.
6. Забрана закопуването на стоката труд под нейната себестойност.
7. Фиксиране на 50% на праразпределеният през бюджета БВП за всички страни.
8. Забрана на емитирането на държавни ценни книжа.
9. Вложенията и кредитите във виртуално злато или кошница от ценни метали, така че нито инфлацията , нито дефлацията да нарушават общественият договор според който частната собственост е неприкосновена.
На практика означава , че законът трябва дазадължи лихварите, пародон, банкерите да записват срещу внесените суми стойността им в злато или кошница от ценни метали, да речем злато, платина, сребро и т.н. Така в сметката ще има не пари а Кошници. При отпускането на заеми също. Когато се връщат или теглят пари по текушите цени на борсата Кошницата се превръща в книжни или виртуални пари.
10. Фиксиране на лихвите по депозитите и таван на лихвите при кредитирането.Разбира се в Кошници да речем на 2%
Изобщо когато една система има всички възможни степени на свободи в механиката, тя не става за нищо. Същото важи и за финансовата система.
11.Облагане с данък върху печалбата само на свръхпечалбата над 5%.
12 Таван при унаследяването.
Не е редно която и да е власт и обществено положение да се унаследяват. Следователно и икономическата власт не бива да се унаследява в големи размери защото е несправедливо.


цитирай
10. penchoan - Няма решение за кризата на капит...
14.12.2010 13:51
Няма решение за кризата на капитализма.
"Умрял кон не рита"
Първо ще дойде катастрофална ликвидация на пазарната икономика, после ще се изгради ново общество, без експлоатация и частна собственост, но няма да е комунизъм.
Със забрани не се създава общество. Нужно е високо съзнание!
цитирай
11. watchtowerman - Има една книга - „Качеството човек“.
14.12.2010 19:37
от Аурелио Печеи - президент на Римския клуб и радетел на глобализма; излязла от печат на български през 1987г. На стр. 284 четем:
„В „Маршрути към бъдещето“ - десетия доклад на Римския клуб, подготвен от директора на Международния институт по управление Б.Гаврилишин(САЩ), се развива теорията за конвергенцията, за сближаването на социализма и капитализма чрез модела на „пазарния социализъм“. В него се критикува свободната конкуренция, но методите на държавномонополистичното регулиране на икономиката не се оспорват“.
Отрезняваща истина ! За конвергенцията между двете „непримирими“ системи - „капитализъм“ и „социализъм“, вече се работело усилено още преди 1977г,, когато е публикувана цитираната книга.

От действителността, която виждаме днес, разбираме, че глобалистите - радетели на „държавномонополистичното регулиране на икономиката“ победиха „капитализма“.
„Социализмът“ ПОБЕДИ !
цитирай
12. анонимен - Осъзнаването е процес свързан с натрупване на знание.
25.12.2010 17:25
Наистина е изумителна, ширещата се финансова посредственост, която индоктриниращото образование и масмедии са успели да наложат в съзнанието на огромен процент от човеците по земята.


Когато страстта от четенето не присъства като жизнена необходимост, се живее в общество на финасова, морална и духовна нищета.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 5976285
Постинги: 957
Коментари: 3981
Гласове: 7086
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031