През юни 2010 г. чартърен самолет каца на ВИП летището Митига източно от столицата на Либия Триполи. Лимузина чака единствения пътник на самолета и го отвежда първо при един министър, а после при самия Муамар Кадафи. Целта на визитата е да се обсъдят някои „частни въпроси“. По информация на списание Vanity Fair пътникът е не кой да е, а бившият британски премиер Тони Блеър. 

Още докато служеше на държавата, Блеър показваше известно пристрастие към полковник Кадафи. Но топлото чувство се затопля до горещо, когато британецът се заема с частен бизнес и става освен другото консултант на колоса от WallStreet JPMorgan Chase.



Тони Блеър вероятно е говорил с Кадафи и за политика, но според „добре запознати източници“ поне за част от времето е лобирал и за интересите на банката – работодател. Така или иначе, до съвсем скоро JPMorgan Chase поддържаше много тесни контакти с парите на Кадафи. Според американската преса, под управление на банката е била голяма част от активите на суверенния фонд Libyan Investment Authority (LIA).
Щатски банкер допълва: освен част от активите на LIA, Джей Пи Морган управлява и части от резервите на либийската централна банка. 
Как да се разгледа като съвпадение фактът, че договорът за управление датира именно от 2008 г., когато Тони Блеър стана „съветник по глобални политически и стратегически въпроси“ в JPMorgan? Заплатата на бившия премиер там е един милион долара годишно.
Обаче в края на февруари президентът на САЩ обяви, че замразява всички активи на Кадафи и неговите близки, които се намират в щатски банки, включително парите на LIA. Според финансовия секретар Дейвид Коен, става дума за най-малко 30 млрд. долара, тоест блокирани са най-дебелите сметки в историята на САЩ.
Но засега финансовото министерство мълчи в какви банки са вложени либийските пари. Според разследвания на New York Times и Huffington Post, решението на Обама засяга не само JPMorgan Chase, но и Goldman Sachs, Citigroup и Carlyle.
Има и някои други следи. Когато заместник – шефът на LIA решава да се жени през 2009 г., сред официалните гости са Стивън Шварцман, лицето на фонда Blackstone, както и Дейвид Рубенщайн от Carlyle. Купонът се е състоял в една огромна палатка в пясъците край Триполи.
Година по-рано, през 2008 г., е известно за официален обяд в Ню Йорк, даден в чест на сина на Кадафи Саиф. Домакин е Шварцман, но интересното е, че вечерята за Саиф е дадена от Франк Карлучи, бившият министър на отбраната на САЩ.
В дипломатическите среди в САЩ не е тайна, че либийските пари са на Wall Street. Сайтът WikiLeaks говори за депеша от посолството на САЩ в Триполи от 2010 г., според която LIA разполага с ликвидни активи в размер на 32 млрд. долара, дадени за управление тук и там, включително на множество щатски банки, всяка от които има под свое попечителство между 300 и 500 милиона.



В същата депеша се подхвърля, че самият Кадафи е загубил доста пари заради фалита на Lehman Brothers – но не може да си ги потърси по „правни съображения“, тоест липсва някаква документална част.
Що се касае до парите на либийския диктатор в Европа, известно е, че те са вложени както в банкови сметки, така и в недвижими имоти – частни сгради и бизнес обекти. През февруари либийският петролен шеф Шокри Ганем коментира: предпочитаме да правим бизнес с Европа, а не със САЩ. В САЩ всичко е политика! Известно е, че американските данъци също не са били по вкуса на либийците.
Джордж Буш вдигна санкциите срещу Либия през 2004 г. в замяна на „кръвнина“ от над 1 млрд. долара, платена на близките на жертвите от атентата Локърби. Веднага след това американските банки започнаха да се присламчват към Триполи. Един либийски финансист посочва: „Бяхме обсадени от тях“.
Официално първата щатска банка, която установи бизнес отношения с Либия, беше Goldman Sachs през 2008 г. Говори се, че от тогава до сега в инвестиционните фондове на гиганта са се влели и няколко стотин либийски милиона.



В момента парите на Кадафи стоят в замразени сметки. Банките нямат право да сключват сделки с тях и да ги управляват активно, така че Wall Street губи милиони от такси.
Вече се коментира, че огромните суми на либийците в САЩ дават възможност на Вашингтон да окаже въздействие при избора на политика от следващото правителство.

Известно е също така, че либийците никак не са били заслепени от блясъка на Улицата на парите. Когато фондът на Бернард Мадоф е предложил на LIA своите услуги, отговорните лица в Триполи са отвърнали: „Не, благодаря“.


По материал на Spiegel

Източник: www.darikfinance.bg



FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ