Бразилската борса навлезa в "мечи" пазар



Комбинацията от инфлация и силна валута = проблем в Бразилия

Бразилските индекси първи от страните от групата на големите развиващи се икономики бяха застигнати от "мечи" пазар през тази година, след като правителството предприе нови мерки за "овладяване" на поскъпването на реала на фона на "усилията" за успокояване на инфлационното напрежение.

Индексът Bovespa се понижи:



Бразилските акции се сринаха, след като инфлацията в страната достигна най-високия темп на растеж от 2005 г., въпреки че бразилската централна банка повиши основния лихвен процент 8 пъти за последните 15 месеца.



Sao Paulo Stock Exchange

Банковият сектор претърпя спад, след като регулаторните органи повишиха изискванията за капиталова адекватност на банките, както и таксите върху потребителските кредити в опит да ограничат кредитния бум.

„Донякъде е учудващо, че нещата са толкова зле“, казва Артър Бирнс, управляващ 800 млн. долара в Deltec Asset Management в Ню Йорк. „Бразилия се справя твърде тромаво с поскъпването на валутата си. Приближаваме момента, когато инфлацията ще вземе връх“.

Реалът се понижи, след като правителството обяви, че ще обложи с данък някои инвестиции във валутни деривати. 



„Бразилия трескаво се опитваше да намери начини да контролира икономическия растеж и инфлацията, без да подлага валутата си на излишен натиск“, казва Джон Ломакс, стратег на HSBC Holdings Plc. „Това е поредният пример, илюстриращ усилията им да намерят начин да спрат покачването на реала, без да повишават лихвените проценти“.

Bovespa е първият сред индексите на 10-те най-големи световни икономики, който изпада в мечи пазар от 15 март насам, когато японският Nikkei-225  потъна с над 20% от най-високата си стойност за 2011 г. вследствие на разрушителното земетресение, предизвикало катастрофата в ядрената централа Фукушима.



Сред основните губещи компоненти на Bovespa са строителни компании, търговски вериги, нефтени компании и производители на стомана.

От 4 ноември акциите на Gafisa SA - третата по големина строителна компания в Бразилия, са изгубили 51% от стойността си, тъй като рекордно ниската безработица (и инфлацията) в страната повишават цената на труда.

За същия период B2W Cia. Global do Varejo - най-голямата бразилска компания за интернет търговия, се е разделила с 53% от пазарната си капитализация, докато акциите на бразилското подразделение на най-голямата испанска банка - Banco Santander Brasil SA, са се понижили с 42%.

Спадът на Bovespa започна миналата година. През 2010 г. той се повиши с едва 1% - исторически най-слабото представяне спрямо индекса MSCI, включващ акции от 21 развиващи се икономики.  

От края на 2008 г. бразилският реал се е повишил с 49% - най-силният ръст сред валутите на 25-те основни развиващи се икономики.  
Поскъпването е следствие от едни от най-високите инфлационно претеглени лихвени проценти, действащи като магнит за международните инвеститори.



За разлика от практика Луис Инасиу Лула да Силва, когото не само бедните и гладни бразилци, а и върлите капиталисти и инвеститори обожаваха, Дилма Вана Русев заложи на чиновнически подход към икономиката и сгреши



„Комбинацията от инфлация и силна валута създава някои наистина сериозни проблеми“, казва Ломакс. „Ако опитат да понижат реала чрез неконвенционални мерки, рискуват да навредят на фондовия пазар“.

През юни инфлацията в Бразилия достигна 6,71%. От април 2010 г. бразилската централна банка е повишила основния лихвен процент с 3,75 пункта до 12,50%.

През октомври бразилският финансов министър Гидо Мантега -  утрои данъка върху чуждестранните инвестиции в бразилски активи до 6%. Първоначалният данък от 2% беше въведен през 2009 г.

Източник:  www.investor.bg



Личния ми коментар е - министър Гидо Мантега е в грешка от която бразилците ще си патят, а причините за инфлацията в Бразилия са същите като тук.  Монополна политика в някой сектори, административни грешки на високо ниво и донякъде, съсипване на природата на Бразилия в огромни мащаби. 
Неолибералния социален модел (образование, здравна помощ + капитализъм) който Лула да Силва прилагаше е към края си.  

Наследството на Лула да Силва бе една преобразена Бразилия

 

"Лула" - така наричат всички произхождащия от работническата класа бразилски президент Луис Инасиу Лула да Силва, а често изричат името му и с почти религиозно преклонение.



Лула оставя страната преобразена от перманентен аутсайдер в държава с икономическо и политическо влияние, образцови социални програми и самочувствие, която се готви за домакинство на Световното първенство по футбол през 2014 г. и на Олимпийските игри през 2016 г. От началото на първия мандат на Лула през 2002 г. средната класа е набъбнала с 29 млн. души, създавайки мощен нов вътрешен потребителски пазар. 



Още 20 милиона бразилци  бяха измъкнати от бедността.

Страната, която получи като спасителна помощ рекордните 30 млрд. долара от Международния валутен фонд, избягвайки на косъм икономическия колапс през 2002 г., в края на управлението му заема средства на МВФ, предоставяйки до 5 млрд. долара за отпускане на заеми на други държави. 



Стойността на бразилската валута се повиши над 2 пъти спрямо американския долар. Неравенството бе ограничено, като доходите на най-бедните 10 на сто от населението нараснаха 5 пъти по-бързо от доходите на 10-те процента най-богати жители на страната.  
Инфлацията бе овладяна, безработицата е рекордно ниска, процентът на неграмотните също намаля.  

Първоначалните опасения, че левият профсъюзен водач, който срази диктатурата в Бразилия, ще наложи в страната социализъм, не се оправдаха. Лула надви по-радикалните крила в своята "Работническа партия" и приложи ортодоксална икономическа политика, благодарение на която страната постигна безпрецедентен растеж. 



При неговото управление бразилската икономика растеше за година двойно по-бързо, отколкото за 2 десетилетия, средно с 4 на сто годишно. Наследството на Лула обаче далеч не се измерва само с цифри. То се съдържа в блясъка в очите на жители на бордеите, които разпознават себе си в бедния произход на Лула и се гордеят, че именно човек от народа в крайна сметка е изпълнил обещанието си към Бразилия. 
Лула да Силва се ползваше с почти несравнима популярност.
Според проучване на "Галъп" около 3 седмици след капитулацията на нацистка Германия пред Съюзническите войски в края на Втората световна война одобрението за американския президент Хари Труман е било колкото за Лула - 87%. 
Скъсвайки с традиционната за Бразилия умерена, ненатрапчива дипломация, той използва обаянието си, за да изгради многобройни партньорства. Присъства на комунистически митинги с венецуелския президент Уго Чавес по-малко от 2 седмици, след като покани Буш да отидат на риболов. 
Бе домакин и на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад и го посрещна с "мечешка прегръдка" при пристигането му. Месец-два по-късно дошлият на посещение израелски външен министър го помоли да съдейства за обуздаване на иранските ядрени амбиции.  Личността на Лула, неговата способност да общува, допринесоха да остави една много по-самоуверена Бразилия от тази, която получи при идването си на власт. 



Автор: Брадли Брукс

"Годишната инфлация намаля по време на управлението му от 17% през 2003 г.  до до 4.6%  в края на мандата му. Лула да Силва завеща на наследничката си сериозно оръжие  - 270 млрд. долара резерви в чуждестранна валута.  Бразилия е най-големият в света износител на соя, захар, етанол, говеждо и пилешко месо, кафе, тютюн и портокалов сок и е вторият по големина износител на желязна руда.



Програмата „Fome Zero“ (Нулев глад) осигури на най-бедните семейства достъп до основни хранителни продукти благодарение на помощите, вариращи (в началото на 2007 г.) от 18 до 90 евро на месец.  В сферата на образованието програмата „ProUni“ подпомага учениците от бедните семейства, а средната продължителност на училищното обучение нарасна от 6,1 години (през 1995 г.) на 8,3 години през 2010 г.
По време на двата президентски мандата  бяха разкрити 14 милиона работни места, а минималното трудово възнаграждение беше увеличено с 53,6% в реално изражение, т.е. като се отчита инфлацията. Това увеличение облагодетелства не само най-ниско платените – те са най-многобройни – но и пенсионерите и ползващите се от програмите за подпомагане на хора с увреждания, чиито помощи се индексират на базата на минималното възнаграждение.
То допринесе и за увеличаване на дела на доходите от трудова дейност в брутния вътрешен продукт (БВП), който от 40% през 2000 г. достигна 43,6% през 2009 г.
„Bolsa Famнlia“ (Семейната кошница) продължава да бъде емблематичният фактор на социалната политика. Тази програма за семейни надбавки създадена още при предния президент -  Фернанду Енрике Кардозу (1995 –2002), архитект на неолибералната реформа в страната  - се отнася до семействата, които живеят под прага на бедността. Според правителствените данни от нея се ползват 12,4 милиона домакинства (над 40 милиона души), които получават на месец средно около 95 реала (малко над 41 евро).
Именно „Семейната кошница“ осигури на Лула да Силва подкрепата на най-бедните за победата му с голямо мнозинство на президентските избори през 2006 г.
Тази програма не разколеба и богатите да му дадат подкрепата си за втори мандат.



„Училищната кошница“ осигурява допълнителен доход на бедните семейства, при условие че децата им в училищна възраст (от 7 до 14 години) ходят на училище.

„Хранителната кошница“ оказва помощ на семействата с деца в предучилищна възраст и на бременни жени.

 „Помощ за газ“. Тази програма на Министерството на енергетиката и мините разпределяше по 15 реала (6,5 евро) на бедно семейство, за да помага за плащането на семейните разходи за енергия. През 2002 г. от тези помощи се ползваха 5,7 милиона семейства.



През май 2010 г. Мойсес Наим, бивш главен редактор на (твърде либералното) списание Форин полиси, разсъждаваше на страниците на вестник Ел Паис, че Лула бил един от най-благосклонните президенти към пазара, частния сектор и чуждестранните инвестиции в Бразилия. 

Проблемите:

Данъчната политика не обслужва  по един и същи начин интересите на всички. 

Данъкът върху стоките и услугите е много висок, а този, с който се облагат доходите и имотите, е нисък.   Семействата, които получават доход, по-малък от две минимални заплати, харчат средно 46% от него за непреки данъци.
Корупцията в Бразилия струва около 40 милиарда долара (31 милиарда евро) на година. Пет пъти повече, отколкото програмата „Семейна кошница“. Трудно е в тези условия да се възпрепятства корупцията, която разяжда икономиката. 
И ако политиката на строги ограничения позволи на Бразилия да се измъкне от лапите на МВФ, същата политика вкара страната в мрежите на националните кредитори: фамилиите на богаташите. Последните се съгласиха да финансират държавата, като изкупиха облигации от вътрешния дълг при изричното условие да им бъдат изплащани най-изгодните лихви в света (10,25% през юли 2010 г.). Така през 2009 г. например в джобовете на кредиторите – притежатели на вътрешен дълг, се оказаха 5,4% от БВП, т.е. над тринадесет пъти повече от сумите, предназначени за социалните програми.



Автор: Жейса Мария Роча

Личния ми коментар - Вероятно сега Бразилия ще направи отново крачка назад към корпоративния "социализъм" за избрани, което вероятно ще доведе до повишаване на безработицата там, а едно по значително спадане на курса  на местната валута би довело и до проблеми в някой бразилски банки.
Като тези проблеми са вероятни дори и бразилският реал да не се обезцени. Коментарите под снимките са мои.  



FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ