Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2012 15:40 - Как да анализираме борсово търгуваните компании
Автор: ivandavidov Категория: Бизнес   
Прочетен: 8775 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 31.01.2015 22:48


И така - решили сте да се включите в голямата игра, която се нарича борсова търговия. А знаете ли всъщност правилата на играта?

Повечето начинаещи инвеститори най-често са си харесали някоя компания и инвестират в нея без значение от обстоятелствата, или инвестират в компания, чиято цена в момента е ниска. И двата подхода не са правилни и водят до големи рискове.

Ако цената на една акция е ниска, това обикновено се дължи на сериозни фундаментални причини. Например цената на Химко (в несъстоятелност) е толкова ниска, че със сумата от 100 лева могат да се купят около 2000 акции (0.05лв. за акция към днешна дата). А знаете ли всъщност, че производствените мощности на Химо от много години вече не работят и самото дружество е в несъстоятелност? Не знаете? Тогава значи просто не сте се поинтересували какво се случва с това акционерно дружество. Други примери за ниски цени в комбинация с лош фундамент са Кремиковци (в несъстоятелност), Мостстрой (в несъстоятелност), Холдинг Пътища (не е в несъстоятелност, но не се представя никак добре) и други. Така че много внимавайте ниската цена да не ви изиграе лоша шега.

Ако пък сте си харесали дадена компания и инвестирате на сляпо в нея, без да сте се поинтересували как се е развивала в миналото, какви са бъдещите планове за развитие, добри ли са финансовите показатели и какви задължения има компанията, тогава просто поемате висок риск и на практика си играете на хазарт. Борсата в никакъв случай не е казино и движенията на цените винаги се случват с причина, но при липса на информираност тези движения могат да се сторят изключително хаотични и противоположни на вашите очаквания.

Затова най-умното нещо, което може да направи един инвеститор преди да вложи парите си в дадена компания е да направи цялостен анализ на компанията. Аз самият не съм икономист и не претендирам за пълна точност или дори пълна изчерпателност по темата, но съм на борсата повече от 7 години, инвестирам истински пари и мога дасподеля какви показатели гледам аз, преди да инвестирам парите си.


1. Финансови коефициенти



P/E (Price-To-Earnings Ratio) - това представлява съотношението между цената за една акция и печалбата на компанията, съпоставима към една акция за даден период от време. Например ако текущата цена на акцията е 10 лева, а печалбата за изминалата една година е 2 лева за акция, тогава P/E = 5.

От математическа гледна точка е лесно да се види, че при по-висока печалба това съотношение пада надолу, а при ниска печалба или много висока цена на акцията съотношението расте нагоре. След като знаем това, можем да сравним как нашата компания се представя спрямо своите конкуренти в същия сектор. Хубаво е компания от даден сектор да се сравнява с други компании от същия сектор, защото иначе се получава сравнение между ябълки и вази. Все едно да сравняваме показателите на някоя банка с показателите на някоя бензиностанция - двете нямат нищо общо.

И така, ако при сравнението установим, че нашата компания има по-ниско съотношение P/E от своите конкуренти, това може да се тълкува като подцененост на компанията от страна на инвеситорите спрямо пазара. По-високото P/E спрямо конкурентите пък означава, че имаме надцененост на компанията. Високото съотношение P/E понякога също означава, че инвеститорите възлагат големи надежди за развитие пред компанията и вече са калкулирали в цената бъдещото развитие и бъдещите печалби. Това на практика означава, че при много висок коефициент P/E компанията трябва да покаже и много висок ръст, за да покрие очакванията на инвеститорите. Затова не случайно P/E се нарича още и коефициент на бъдещите очаквания.

P/B (Price-To-Book Ratio) - това представлява съотношението между текущата пазарна цена на една акция и счетоводната стойност на същата акция. Всяко акционерно дружество определя счетоводната стойност за една акция на база на активите и пасивите, с които дружеството оперира. При съотношение P/B по-малко от 1 можем да говорим за сериозно пазарно подценяване на дадена компания. Все пак не звучи логично компанията да определя счетоводна стойност за една акция от 7 лева, а на пазара една акция да се търгува за 5 лева. Tози коефициент се използва като основен показател при оценяването на банки и финансови институции, но е важен показател и за всички останали компании.

P/S (Price-To-Sales Ratio) - това е коефициент, който измерва съотношението между цената за една акция и приходите от продажби, съпоставими към една акция за даден период от време. Както при другите два коефициента, които разгледахме, колкото по-нисък е коефициентът, толкова по-добре говори това за компанията, но отново трябва да отбележа, че сравнение трябва да се прави само с други компании, които оперират в същия сектор, иначе смисълът се губи.

Debt/Equity (Debt-To-Equity Ratio) - това е коефициент, който измерва съотношението на дълговете на компанията, спрямо собствения капитал на същата компания. Ако компанията няма дългове, тогава този коефициент ще бъде равен на нула. Високият коефициент пък е нож с две остриета. От една страна високата задлъжнялост предполага наличието на ликвидни средства (освен ако вече не са похарчени), с които компанията да се развива. От друга страна високата задлъжнялост като следствие води до огромни лихви, които по някое време трябва да се изплатят заедно с главницата, без значение дали бизнесът се развива успешно или не. Като правило една успешна компания би се стремяла да има колкото може по-ниско съотношение по този коефициент. Всъщност технически погледнато дълговата криза, на която сме свидетели в момента се дължи именно на високия коефициент Debt/Equity в световен мащаб.


2. Развитие на компанията


Тук няма база за измерване както при коефициентите. Всичко зависи от това как инвеститорът определя дадена новина около компанията. Едно и също събитие понякога може да се тълкува както положително, така и отрицателно. Ето някои аспекти, които оказват влияние върху развитието на дадена компания.

Придобивания и всякакви други вътрешни инвестиции - нож с две остриета. От една страна поглъщането на други компании, както и инвестициите в нови проекти, обновяване на съоръженията и въобще всичко, което се обявява пред масовата пубика като инвестиция за развитието на компанията означава, че в краткосрочен план общите разходи ще се увеличат за сметка на очакванията за по-силен растеж в бъдеще. Съответно чисто технически в краткосрочен план цената на акциите би следвало да поеме в посока надолу (все пак имаме повишаване на текущите разходи без повишаване на текущите приходи), освен ако ефектът от тези инвестици не е вече калкулирн в цената на акцията под формата на бъдещи очаквания (коефициентът P/E).

Дивиденти - обявяването и съответно раздаването на дивиденти от една страна означава, че инвеститорът ще получи известна сума пари по сметката си, с която търгува на борсата, но също така означава, че малко преди изплащането на дивидента цената на акцията ще коригира в посока надолу, така че старата цена на акцията да е равна на новата, събрана с изплатения дивидент. Все пак общата стойност на компанията не се променя, а при изплащане на дивидент една малка част от парите излизат от компанията и съответно общата оценка на компанията пада. Ако компанията се развива успешно, тогава инвеститорът може да спечели както от натрупания до момента дивидент, така и от вдигащата се цена на акцията. Като правило политика по редовно изплащане на дивиденти имат онези компании, които генерират стабилна печалба във времето.

Политика на управление - много е важно що за хора управляват дадена компания. Доказано добри мениджъри могат да извадят една затънала компания от блатото или да направят една печеливша компания още по-печеливша. Честата смяна на важни ръководни постове например не говори добре за цялостното развитие на компанията, защото всеки ръководен кадър има свои собствени виждания за това накъде и как трябва да се развива компанията. Като пример мога да дам HP, където за последните 5 години не помня вече колко пъти се смениха ръководните постове там, а компанията все още няма ясна политика накъде точно отива. Съответно цената на акцията също не се движи добре.

Друг аспект на управленческата политика е до колко компанията се грижи за интересите на малките акционери или т. нар. миноритари. На теория всичко, което се случва в дадено акционерно дружество е изцяло с цел акционерите да извлекат максимална печалба. На практика обаче най-облагодетелствани са най-големите акционери, които освен че са най-големи акционери, също така най-често имат свой представител в борда на директорите и така дърпат конците в определена от тях посока.

Прозрачност - прозрачността на една компания също е много важен фактор при анализа на дадена компания и съответно взимането на инвестиционни решения. Човек може да прави анализи само на база счетовдни отчети и финансови коефициенти, но всяка една новина за случващото се в компанията е важна за инвеститорите, а новините зависят пряко от това до колко мениджърите искат да направят една компания отворена от към информация за инвеститорите. Едно е да се съобщи, че през последната година са направени инвестиции за xxx лева, съвсем друго е преди година да е обявено, че компанията възнамерява да инвестира xxx лева. Информацията би трябвало да се поднася на инвеститорите колкото се може по-рано, за да могат те правилно да анализират ситуацията и да вземат адекватни инвестиционни решения.

Прозрачността не винаги е свързана правопропорционално с доброто корпоративно управление. Възможно е да няма никакви новини за дружеството (освен задължителните по закон като например публикуването на финансови отчети), но мениджмънтът да си върши работата съвсем добре. Лошото е, че инвеститорите просто няма как да знаят това и да са сигурни, че мениджърите наистина си вършат работата.


3. Технически анализ


Чрез техническия анализ инвеститорите се стремят да предвидят посоката на движение на цената на акцията на дадена компания анализирайки ценови графики и технически индикатори. За техническия анализ има изписани тонове (буквално) книги и всеки инвеститор може да намери страшно много информация в интернет.

Накратко, инвеститорът хваща дадена ценова графика, анализира я и на база миналото представяне на цената на акцията определя накъде ще се движи цената за определен период от време напред. Забележете, тук говорим за това накъде ще се движи цената на акцията, а не в каква посока върви развитието на компанията. Едното понякога няма нищо общо с другото и лошо развиваща се компания може да отчете ръст в цената на акцията. Обратното също е възможно. В горните параграфи аз говорих изцяло за т. нар. фундаментален анализ, който се базира на информацията, която имаме за дадена компания, докато техничесият анализ се базира само на ценовите изменения на акцията.

При техническия анализ няма точно определени правила и закони как да се интерпретират ценовите графики и съпътстващите ги технически индикатори. Има основни технически фигури, които могат да се интерпретират като положителни или отрицателни сигнали, но всеки инвеститор сам избира дали да вярва или не на подобни индикации.

Добра идея е преди да решите да инвестирате в дадена компания да направите и един технически анализ (или да помолите някой да го направи вмесо вас), за да добиете представа как се е движела цената на акцията в миналото и до колко чисто технически можете да разчитате на ръст в краткосрочен или дългосрочен план.



Гласувай:
1


Вълнообразно


1. анонимен - Бихте ли дали конкретен пример за ...
18.10.2012 22:46
Бихте ли дали конкретен пример за подценена акция.Какви Финансови коефиценти трябва да има.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivandavidov
Категория: Бизнес
Прочетен: 207734
Постинги: 27
Коментари: 3
Гласове: 18
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031