Валутен пазар след Първата световна война 3

Коварните швейцарци

Едно от изключенията в Европа са швейцарските банкери, които въобще нямат скрупулите на американските и много от европейските си събратя и с чиста съвест предоставят на желаещите опции  за марки и други валути. Дори имам силни подозрения, че опцията  върху марката дори в САЩ е пробутана от швейцарски банкери. Опциите са 6 или 9 месечни, затова не малко компании търгуващи с Германия се опитват да  хеджират  по този начин бизнеса си. Откъде обаче е тоя интерес към марката от страна на швейцарците? Оказа се, че една не малка част от тия другари, потомствени капиталисти, са имали значителна експозиция в ипотеки в Южна Германия и обезценяването на марката  ни най-малко не им харесало!  Чрез опциите  пробутвани на немците в САЩ  – тия хитри швейцарци,  подличко се опитали да оскубят патриотично настроените към старата си родина немци и да защитят самите себе си от идващия финансов колапс на марката. Тъй като, големите финансови институции отвъд океана не само били против, а и можело да развалят далаверата, то швейцарците се обърнали към малки такива, предимно сред немско, италианско, унгарско и полско говорещите. Така закупуването на марки се превърнало в широка спекулация за дребните инвеститори отвъд океана, а купувачи за кол опции не липсвали.

Марка - Долар 1913 -1922 г.



Инфлацията се засилва

Тъй като, само безподобни оптимисти биха си купували марки, унгарски и австрийски крони, то опциите  се продавали с от 2/10 отстъпка, до 1/10 от стойността на валутата в момента, като падежът бил в повечето случаи до 6 месеца. Виждайки горните цифри си представете какви печалби са реализирали няколко години по късно тези заложили на френския франк. В Берлин с опции  търгували Rothschild, Campbell Co, Ltd. В 1921 г. в обява те подканят всеки приносител на такъв документ да ги потърси по всяко време. Дилърите дори предлагат договори за инвеститора с изключително малък бюджет. Купувачите могли да изберат договори за 1000 франка за само $ 5, или да похарчат $ 10 за сключване на договори за примерно 2000 марки. Rothschild, Campbell Co, Ltd чиито офиси в САЩ, макар да действали в малко по-голям размах (минимумът бил договор за $ 300), пак били значително под изискванията на други големи финансови институции. След време един от офисите в САЩ бил закрит, а някакъв вбесен от загубата си спекулант  пуснал жалба в полицията и Уилям Кемпбъл от Rothschild, Campbell Co, Ltd бил арестуван за измама. Така и не е ясно имал ли е пръст Ротшилд в схемата, или просто името му е било добавено към фирмата, точно така, както се слага надпис Адидас на пакистански джапанки.  

Kолко марки са закупени?

Не е много ясно, но според Washington Post, от 3 октомври 1922 г. около 80 милиарда марки са закупени при средна цена от 1,2 цента за марка. Спадът на марката според оценка на вестника, възлиза на загуби от около $ 904 милиона, с които са изгорели доверчивите американски инвеститори. В тази цифра влизат ли и купувачите на опции? Никой не знае. Основните купувачи на марки са били имигрантите от немски произход,  които се впускат да купуват марки веднага след Версайския договор. Загубите не са само в САЩ. Според оценки, във Великобритания, само до 1922 г., загубите на спекулантите заложили на покачване на марката се изразяват в цифрата $ 672 млн.  А там, немски имигранти няма и почти не е имало. Кой по-дяволите е купувал пустите марки в Англия? Все още не е много ясно. Мисля си, че през Ситито тези пари само са минали, а основните купувачи са отново немските общности в Канада, Африка, Австралия и Нова Зеландия. Дали?  

Испанците не са гнусливи

Търговия има и в Испания, където на местните борси е свободно разрешено да търгуват с валути. Испанските банки  позволяват търговия с валути на марждин, улеснявайки търговията на дребно. До 1919 г. загубите на спекулантите в дълги марки са вече за около $35 милиона. След краховете от октомври и ноември испанските власти засилват контрола, но какво от това?! Спекулантите се наместват в офшорна зона каквато е Гибралтар. Колко пари от опции, от форуърдни контракти и от спот операции са потънали, не е много ясно. Спекулациите не се ограничават само там. В самата Австрия, дори австрийски селяни спекулират с валути, основно в Амстердам. Холандците също не остават назад. От една страна, дълбоките им бизнес отношения с Германия ги принуждават да са наясно със случващото се при съседите, от друга – явно разчитайки на чудо, гулдени за около $ 100 са обърнати в марки при средна цена от 2,5 цента за марка. Немците в същото време с удоволствие обменят марки за гулдени. Подобно е положението в Белгия и Швеция.

Германия изнася хартия

Според Dresdner Bank около ј от марките в обръщение до октомври 1922 г. са изнесени в чужбина! Кой обаче продава марките? Предимно малки посредници и стоящите зад тях хора. Доста от посредниците не се свенят да рекламират марки и всякакви друго порутени европейски валути като високо рискова инвестиция, която може да се изплати щедро. И наистина, вярата у много хора, че кроната и марката са толкова евтини, че няма на къде да поевтинеят повече, им изиграва лоша шега. А покупката на кол опции в марки и крони дори не затваря много пари в подобен род сделки. Купувачи на марки са и по-едри физически и юридически лица, които обръщат валутите си и ги депозират за по-висока лихва в немски банки. Периодът на най-големия разцвет на търговията съвпада и с известно повишение на марката, австро-унгарската крона и италианската лира в 1919 – 1920 г., както и с лекото повишение в 1922 г. Около 1921-1922 г. неясно защо, но имало и силно убеждение, че проблемите на Европа са вече зад гърба и в САЩ масово се ширело мнението, че покупката на европейски валути е добро вложение. От покупка на британски лири до германски марки. Очаквало се е връщане или на предвоенния стандарт на валутите, или поне покачването им след депресивните следвоенни нива от първите години.  

Франк - Долар 1913 - 1922 г. 



Големите

Големите в бизнеса пропуснали този купон и се включили в него чак в 1926 г. срещу франка. Обаче закъснели. От 5.6160 франка за долар, през 1918 г. в 1926 г. доларът бил вече 30.8380 франка. Всички очаквали развитие на хиперинфлация като в Германия, Австрия и Унгария.. Такава обаче нямало. Каквото е имало да става се е било случило между тези години. Банка Морган дала заем на Франция, не позволила франкът да девалвира, президентът на страната и правителството успели да закрепят бюджета, а притежателите на франкове доволно потрили ръце защото франкът поскъпнал с 20% само за броени дни. Подобна била и съдбата на италианската лира чиито курс Дучето приел като борба на чест за Италия. Думата опция и валутен пазар останали мръсна дума, а ниския статус на субекти, предлагащи и търгуващи с валутни опции, илюстрира и защо пазарът на валути  бе пренебрегван и изолиран дълги десетилетия след 20 те години, чак до 70 те години на 20 век.  

 

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ  

Джей, прекрасна статия, както винаги.

Според теб отразено ли е в нея отпадането на златния стандарт в Европа по тогавашната монетарна школа през 1931 г. и защо се е стигнало до тази стъпка, предвид "затишието" между двете войни за периода, който визираш?

Поздрави!

Като изключим Великобритания, то златния стандарт не върнат никъде след войната. В много от страните дори не е имало опити за връщане, тъй като дълговете по-водене на войната са били колосални. Самата Великобритания успява да го върне, но с цената на огромни лишения за икономиката и жизнения си стандарт и поне според мен жертвата не си е струвала, защото възстановяването на лирата, не е успяло да спаси икономиката.