Лихви I

Още в зората на цивилизацията хората са си давали кредити за семена, животни и инструменти. Най-вероятно първите кредити са се появили още със зараждане на земеделието и животновъдството.  Шумерите са използвали една и съща дума, както за телета, така и за лихва тъй като при тях добитъкът често изигравал ролята на пари.



Шумер – около Около 2500 г. пр.н.е. Текст в който някой си Шамаш-Шар дава сребро на Нергал, за срок от 6 години, с лихва от 2/8 годишно. Сделката има 6 свидетели

Град Ур е може би един от първите финансови центрове в света. Ур е пристанищен град – дом на рибари и морските търговци, фермери и пастири. Много от тях са погребани с личните им финансови отчети, заедно с тези на техните предци, а в подовете на къщите за съхранение са скрити много глинени таблички указващи една или друга сделка.

През 1796 г. пр.н.е. уважавания местен бизнесмен Думузи-Гамил взел на заем от Шуми-Абия и неговите търговски партньори 500 грама сребро за срок от 5 години, с лихва от 3.78%. Лихвите тогава не се смятали на единица време, а още в договорът се фиксирала крайната сум за връщане. Кой е бил Думузи-Гамил? Той е местен банкер, като се съди по това което е останало от него, освен това бил нещо като дистрибутор за хялб и държал няколко заведения в който продавал хляб и сладки и доставчик на зърно за двора в столицата Ларса, която е на един ден път на север. Думузи-Гамил е давал заеми в сребро за рибари и фермери, за да си плащат наемите за храма (каквото и да значи това). На някои от тези заеми той взима 20% лихва на месец. От това което се е намерено, по-голямата част от заемите му са били краткосрочни. Цените на дългосрочните заеми които е давал – малко на брой, са били в пъти по-ниски и от порядъка на между 5 и 14 % лихва. Не само това,  а Думузи-Гамил издавал на частни лица и търговци и нещо като кредитни карти.  Без да им отпуска налично сребро или зърно, издавал кредитна линия до определено количество, с подходящата лихва.

Тъй като, записите за сделките се съхраняват на глинени плочки, първите печалби на хартия би трябвало правилно да се наричат "глинени" печалби.  Такива имало – В един свят, където "глинените" печалбите са били смятани като реални, дългът може да служи като пари.



Документите от град Ур разкриват изключително ликвиден пазар на записи на заповед. С кредити отпуснати на частни лица или търговци се търгувало, като това позволявало натрупване на печалби или загуби от сделки в които няма реално сребро или зърно.  От големия брой документите е видно, че това е била една изключително честа търговия.

Освен с дългове на частни лица се е търгувало и с дългове на държави от региона. Освен този вид дългове, съществували дългове върхи търговията по море. При един от записите е видно, че в една от търговските експедиции са събрани средства от 51 съдружници, някой във вид на сребро, други на стока. За разлика от другия вид заеми, които все пак имали наложен размер на лихвите, тук нямало ограничения. Тоест, ако начинанието било успешно, върху кредита се изплащала лихва съизмерима с печалбата, но ако не е – това на което най-много можел да разчита този който дава кредита, било размерът на капитала вложен в сделката, а често само чаша студена вода както се казва в днешни дни. Тук по-скоро става дума не толкова за заеми, колкото за дялово участие в съвместни операции. Тези дялови участия можело да се търгуват, както и да се тегли заем срещу тях.

От разчетените глинени плочки се вижда, че финансови инструменти като заеми, ипотеки и ограничени партньорско предприятия са съвместни начинания в много голяма част от случаите и са привилегия не само на богатите – като в много от случаите и по-бедни граждани участват с малки средства в дадено търговско или финансово начинание.  Интересното за периода е, че докато кредитите в стока – предимно зърно са малко, то основните са в сребро, нещо почти необичайно за периода.



Катастрофа?

Не всичко било безоблачно. Постепенната задължнялост на граждани и селяни (от документите е видно, че селяните и рибари задлъжнявали от година на година) си е казала думата. В 1788 г. пр.н.е. или малко преди това е имало финансова катастрофа и явно е била в такъв размер, че цар Рам-Син издал указ за опрощаване на всички дългове. След този указ доказателствата за финансови сделки почти изчезват освен записки от някой съдебни дела. Гражданите вече нямали такива дългове, но търговията започнала да замира, защото лихвите след този период скочили до небесата. Рисковете от такъв заем са твърде големи, тъй като шансовете за това да бъде простено от царя са високи.

Печалбите особено от далечни търговски операции или по-дългосрочни вложения не могли да компенсират рисковете пред инвеститорите и търговията в Ур постепенно замряла, което довело до външнополитически риск. Без работеща икономика държавата запада и между 1787 и 1764 г. пр.н.е., на вавилонският цар Хамурапи атакува царството и постепенно го завладява. В 1764 г. пр.н.е. овладява и столицата Ларса.  Цар Рам-Син умрял в плен.

 

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ