Лихви V

В Рим положението били подобно, но римляните още по време на републиката около около 450 г. пр.н.е. решили да ограничат максималната лихва до 13% , като въпреки, че рядко се спазвали държавните разписания за лихвения процент, от време на време, се налагали санкции за нарушителите в размер глоба четирикратна на сумата дадена на заем.  

Дълговите кризи по време на републиката не са рядко явление и си избухват циклично, но малко преди 367 г. пр.н.е. избухва дългова криза незапомнена в историята на републиката. Лихвите скачат до 50-60%. Държавата решава, че лихвите са плащане и по главницата на дълговете, а на най-упоритите кредитори отписва дълговете. 367 г. пр.н.е. бележи и друго. В Рим свършва патрицианската епоха и плебосът се докопва до власт. Един от консулите вече може и да е плебей, а плебосът има право и да блокира закони. Това е още едно доказателство, че лошото икономическо състояние и липсата на пари води до политически промени. В 287 г. пр.н.е. избухва нова криза предизвикана от обща задлъжнялост. Плебосът иска намеса на сената, сенатът нехае и отново избухват безредици. За да сложат край на безредиците сенаторите назначават диктатор, но той ориентирайки се откъде духа вятърът, последният взема страната на плебеите. В крайна сметка, плебеите се докопват до още повече власт, много дългове са опростени за сметка на лихвите, а други са анулирани като се използва закона за 13% и са обявени за невалидни. Лихвите по време на републиката са волатилни, като особено скачат по време на междуособици или малко преди тях. Малко преди 133 г. пр.н.е. положението е пак зле. Поради многото войни които е водил Рим, не малка част от мъжете не могат да си гледат бизнеса, а в същото време цените на земеделската продукция пада. Така 133 г. пр.н.е. отново е белязана с междуособици и реформи.  



Римски банкер

Периодът до създаване на империята е хаотичен за лихвите, като те рядко падат под 18% и често са около 22-25%. Светъл лъч е управлението на Сула когато лихвите  падат до 10% и дори до 8%. След неговата смърт лихвите отново скачат до 25-28%. Eдин от тези които смятат да вземат крути мерки за укротяване на лихвите е Юлий Цезар, сам колосален длъжник преди завръщането си в Рим. Идете му за реформи се посрещат зле от някой кръгове и нищо чудно ножовете на заговорниците да са били подпомогнати от идеите му за реформи в банковия сектор, тъй като някой от господата замесени в заговора се занимавали с даване на пари срещу лихва. Брут давал пари назаем с лихва от 48% и въобще не му харесали вероятно идеите на Цезар. Интересно е навлизането на жените в бизнеса, включително и този на пари. Въпреки забраните които съществуват, римската жена се ползва с почти неограничена свобода при някой условия (Например, за жена родила 3 деца, за робиня родила 4 деца, за вдовици и т.н.) за разлика от жените в Гърция и на изток. Това развитие на еманципацията стига своя връх в края на 1 век, когато реално пред жените няма пречка да се занимават с какъв да е бизнес.



Лихвените проценти през Римската империя достигат най-ниските си нива от 4% по време на управлението на Август в 25 г. пр.н.е. Управлението на Август въпреки, че е съпроводено с някой малки банкови сътресения, може да е пример за добре балансирана икономическа политика и в днешни дни, ако днешните политици имаха мозък колкото тоя император. За спада на лихвите спомагат и кредитни държавни банки, в които се дава заем за най-бедните без лихва, като парите в тях са от конфискувано имущество на престъпници преобразувани във фонд от Август. Въпреки, че паричното обръщение се увеличава двойно, инфлация няма поради все по разрастващата се конкуренция в империята и първата по-голяма дългова криза  настъпва чак при късното управление на наследникът Тиберий, който на стари години започнал да събира данъците, без да ги връща обратно в икономиката и така за няколко г. лишил империята от значителен процент паричен ресурс, вследствие на което настъпила дълговата криза от 33 г. сл. Хр, когато е трудно да вземат заеми под законовата граница от 10% определена от Август и лихвите са минимум от 12%. Кризата от 33 г. е началото на един дълъг около 400 г. период в който лихвите бавно или скокобразно се качват.



Лихвените проценти започват да варират между 12% и 48% като в различните области на империята често има разлики от по няколко процента. Тъй като, съм описвал тези периоди - Как бюджетния дефицит уби древен Рим  (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7) ги спестявам, но открих нещо интересно по темата. Описание на лихвите в Помпей; 12% за заеми по-малки от 1000 сестерции, до 48% за заеми между 1000 и 5000 сестерции, 24% за заеми между 5000 и 10 000 сестерции, 16% за заеми над 10 000 сестерции. Защо точно заемите между 1000 и 5000 сестерции са най-скъпи? Не зная. Това вероятно се дължи на вида стока който е закупуван около тази сума, тъй като много от банкерите, всъщност не давали пари на ръка, а купували дадената стока, роби и т.н., а след като длъжникът се изплащал прехвърляли предмета на залог. В следващите десетилетия и столетия се наблюдава нещо интересно. Тъй като, цените на среброто изразени в злато  спадали, между 20 и 260 г., а на всичко отгоре, пазарът се наводнил и с нископробни сребърни монети и имало инфлация  в дадени периоди, то кредитите в сребро били по-скъпи от тези в злато с около 3-5% в някой години. Между тези годни среброто с някой колебания слязло с повече от 84% в цената си, а в Александрия спадът бил още по-голям и рязък от този в европейската част на империята. Около 176-177 г. цената на среброто  в Александрия която в кратък период, имали почти паритет с римската цена, се срутила и и чак след 73 г. цената на метала в Рим спаднали плавно, до степен да има паритет с тази в Александрия. След тези години, цената на среброто в Александрия задминала отново тази в Рим.  



Съдържанието на сребро в денария също пада 

На какво се дължало това? Според мен на търговията. Докато в Рим се сключвали всякакъв вид сделки и кризите били по-чести и с по-силно изразени дъна и върхове, александрийските търговци разчитали на постоянен износ на зърно  за метрополията, което уравновесявало цените като цяло и осигурявало сравнително спокоен поток от пари към града. Рим бил финансовият център на империята, но Александия се превърнала в източник на финансиране. В същото време, съдържанието на сребро в монетите спадало все повече и повече, поддържайки една постоянна инфлация  в периода.  

 

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ