Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2013 02:46 - Джей Гулд - борсовият Мефистофел
Автор: borsi Категория: Бизнес   
Прочетен: 4546 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 12.09.2013 18:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Джей Гулд - борсовият Мефистофел

"Ако капиталът и трудът са оставени на мира, те взаимно ще се регулират помежду си. Хората, които си мислят, че могат да регулират цялото човечество, причиняват много повече вреди на работодатели и заети лица, отколкото причиняват техните обичайни сблъсъци на интереси" - Джей Гулд

Казано от устата на най-мразения спекулант и работодател в 19 век, на когото се приписва прословутото "Мога да наема половината работническа класа, да убие другата половина" звучи доста интересно. Всъщност, горния цитат с наемането е тиражиран от представителите на профсъюзите и въобще не е сигурно дали Гулд наистина го е казал.  Да се върнем назад.  Преди златната си спекулация  - Черния петък (1869),   между 1866-1868 г., триумвиратът Даниел Дрю в заговор с Джим Фриск и Джей Гулд решават да спечелят пари на гърба на нищо неподозиращия Корнелиус Вандербилт, който решава да придобие контролния пакет над железницата Ери, контролирана от тримата и която му е нужна за образувания от него монопол в региона.

image

Гулд като млад - в дясно

Вандербилт започва да купува акциите на компанията който поради това започват да се качват бясно. След като изкупува свободните наличности, триумвиратът започва да му продава собствените си акции. Цените на акциите се качват с няколкостотин процента, но за гигантът Вандербилт това са дребни подробности. Той дори се радва, че тримата му врагове продават, защото по негови изчисления вече е купил от тях повече акции от тези които притежава дружеството, тоест когато дойде денят Х ще е хванал за гушите тримата си смъртни врагове. Той обаче не знае друго.... Даниел Дрю чрез тайна сделка в Лондон е финансирал компанията няколко години преди това с облигации, за които обаче е сключен договор, че ако компанията не му ги изплати, могат да се преобразуват в акции. Вандербилт тъкмо потрива доволно ръце и изведнъж на борсата се появяват още 100 000 акции, а цените вече са по $ 900 на акция при няколко мизерни долара преди началото на офанзивата. Корнелиус Вандербилт е бесен, загубил е 7 милиона вместо да придобие контролния пакет и тъй като е човек богат и с големи връзки, издейства съдебно решение с което обявява тази финансова операция за незаконна. Тримата разбойници обаче също дават пари на един съдия и той обявява сделката за напълно законна. Така всеки въоръжен със съдебни решения започва да се готви за война. Тримата като по слаб противник избягват от Манхатан в Ню Джърси и се барикадират в един хотел. Корнелиус Вандербилт наема цяла армия от въоръжени с пистолети и пушки мутри, да ги извади от хотела и да се разправи с тях. Гулд, Дрю и Фриск на свой ред научавайки за намерения му, наемат собствена охрана и докарват 4 оръдия които разполагат на четерите ъгъла на хотела. Да напомня, че това не са сцени от късно-средновековна Европа, Дивия запад или индианските войни. Не! Действието се развива в Ню Йорк.  Войната е неизбежна – около 2000 мъже са готови да се изтрепят един друг, когато властите решават все пак да се намесят за да спрат каращите се борсови спекуланти.   Вземайки подкупи от двете страни в конфликта властите решават, че триумвиратът има право. Напразно агентите на Вандербилт наливат пари към политиците. Гулд дава повече. Смята се, че Гулд е раздал само за един ден около $ 500 000 подкупи, като на един от сенаторите е дал $ 100 000. Само ден преди това сенаторът е взел $ 75 000 от Вандербилт, но гласува за по-голямата сума, въпреки, че не връща на Вандербилт парите.  Сделките на Гулд и шайката му с компанията са всъщност законни. Единствено е това, че Вандербилт не знае за договора за промяна на облигациите с акции и остава изигран. Освен него обаче, още страшно много хора губят пари и точно те са най-бесни на Гулд когото смятат за мозъка на операцията и с право. Първо те залагат на понижение на цените, когато заради покупките на Вандербилт цените на акциите се качват много, но губят парите си когато акциите се качват с още повече. Тези пък които залагат на още повишение, в един миг са излъгани, защото когато Вандербилт разбира за новите 100 000 акции спира покупките и акциите на Erie Railway Company се срутват повличайки спестяванията и надеждите на хиляди спекуланти, докато Гулд знаейки за резултата и скритите облигации, преминава от дългите си позиции на къси и прибира печалба от спада в цените, след като преди това е спечелил от повишението.  2-3 години по-късно самият Гулд е измамен най-брутално от един английски мошеник представил се за лорд. Той успява да измами Гулд с $ 1 000 000  долара и да избяга в Канада. Гулд праща подире му хора да го отвлекат и докарат в САЩ, но те са заловени от канадската Конна полиция и става международен скандал и размяна на остри ноти между САЩ и Канада.  През 1878 г., след всички финансови мошеничества и поради продължаващо лошо управление  Erie Railway Company обявява банкрут.  Покрай компанията и всички машинации около нея Гулд губи $ 7.5 милиона.  След като изгубва Ери, Гулд продължава с борсовите си спекулации и след време поема контрола на прословутата Юнион Пасифик, от която продава контролния си пакет десетина години преди своята смърт след като извежда компанията на голяма печалба,  за да купи такъв в Western Union, да доведе и тази компанията до победа, както и да се включи със сериозен дял в нововъзникналото метро в Ню Йорк.

image

Въпреки, че е описван като грабител, повечето компании с които се заема, от затруднено положение изплуват и излизат на печалби

Освен железницата Ери, която въпреки, че контролира за известно време не успява да овладее изцяло.  Единственото условие е той да има контролния пакет или поне да може да управлява дружеството. Там където не е имал пълен контрол, бизнесите са се проваляли, но там където е имал пълна власт е успявал от почти фалирали дружества да направи добре управлявани такива и носещи печалба. От почти фалиралата Rensselaer & Saratoga която му поверяват за управление като млад до Rutland & Washington която купува сам, по-късно Union Pacific Railroad  и  Western Union, гигантите които изправя на крака, въпреки жестоката борба с профсъюзите. Въпреки, че не може да се мери с  капиталите на Вандербилдови той в един момент притежава 11-15 % от жезопътния транспорт в страната преди да го продаде след като го консолидира и извежда на печалба. Притежава вестник New York World който в 1883 г. продава на  Джоузеф Пулицър с когото са работили заедно по изданието.  Въпреки, че е изкусен борсов манипулатор Гулд не смята, че борсата може да се контролира  “Никой не може да контролира Wall Street.Wall Street  е като океана”

Гулд имал грандиозен недостатък - въобще не умеел да общува с повечето хора, въпреки, че бил изключително начетен и умен, общуването не му се отдавало или просто нямал интерес към такова с повечето хора, а приятелите му били малко.

Мислил е по-бързо от другите, нищо повече, но бил злопаметен ако някой му е стори зло, с което си спечелвал още повече омраза. Един ден някакъв човек ядосан на Гулд заради негово изказване и сделка,  започнал да го псува. Имало много хора, но Гулд  премълчал. След време обаче причинил на борсата щети за $ 30 000 на човека и го разорил напълно. От подобни случки славата му "добряк" не нараствала.  Дори Ротшилд в Европа го гледал с недоверие и страх, а при единствената им среща казал "Господин Гулд, Европа не се продава!" на искането за среща на 4 очи от страна на Гулд.  Тоест, европейското любезно "Добре е да не се забърквам с вас!"  Според Гулд  “Би било напразно да се противоречи на  вестници, разговори и слухове на улицата” и казва “Аз никога не забелязвам това, което се говори за мен” – Действията му обаче не винаги сочат в тази посока. Като млад се увлича по геодезия и математика, роден е в бедно семейство на фермери и въпреки, че враговете му се опитват да му припишат еврейски произход той е със шотландски такъв.  Не е бил цвете за мирисане, но и не бил този злодей който го изкарват.  Значителното подобряване на железопътната услуга на Запад е предимно негово-дело, а за борсовите спекулации за които толкова е мразен  е добре да знаем, че по него време, малко след гражданската война пазарите са били не-регулирани, а Гулд чудесно знаел как може да се манипулира пазар, нещо незаконно днес, но напълно законно тогава – макар да се смята от губещите за неетично. Марк Твен не е от най-големите му фенове и дори му посвещава перото и иронията си, но тя по-скоро звучи като горчива такава. И предвид, че писателят е загубил много свои пари на борсата при една от кризите докато Гулд е спечелил точно от това, не бива да се учудваме. Джей Гулд е представян почти винаги като тъмна сила в американския бизнес, но поне за последните 20 години от живота му, най-подробно изучени, се знае, че никога не е пристъпвал закона, дори да е вървял по неговия ръб в някои от сделките си.

Гулд бил домошар, за разлика от повечето забогатели внезапно свои колеги

Личният му живот е бил сравнително спокоен и с почти пълна липса на сътресения, макар дълги години да е бил под лупата на медиите.  Съпругата му Хелън Гулд нямала интересите на повечето дами към светския живот и обществени инициативи – макар да произхождала от добро и сравнително заможно семейство за разлика от това на Гулд.  Къщата им била по-скоро затворена за гости, в сравнение с пищните празненства в къщите на другите милионери по 5-то авеню, а икономката им Маргарет била повече член на семейството отколкото служител.  Въпреки репутацията си на главорез, Гулд всеки ден карал децата си лично да отварят всички писма с молби за помощи, да ги четат и да преценяват на може да се помогне и на кого не. Писмата се трупали на масата и семейството не ставало докато не прочете всичките. В случай, че искал да помогне някому, често с вродената си подозрителност наемал частни детективи за да следят точно за какво да отишли парите му и тежко му който бил излъгал доверието му.  За разлика от небрежния, зле облечен Вандербилт се обличал старателно и по модата. След като забогатял живял  на Пето авеню в Ню Йорк, но изглеждал напълно  незаинтересован в парадиране на богатството си.  "Повечето мъже са любители на компанията и спорта. Човек прави $ 100 000 и веднага си купува яхта, започва да се състезава да купува бързи коне и т.н. Моите вкусове лежат в различна посока. Когато работното ми време свърши аз се прибирам  вкъщи  да прекара остатъка от деня с жена ми, децата и книгите от библиотеката.  Всеки човек има естествени наклонности. Моите са битови!”   Голямото му хоби са орхидеите в оранжерия прикрепена към имението и прекарвал часове наред сред цветята в грижа за тях.  Последния му дом е смесица между неговите вкусове към много библиотеки, картини и задължителната зимна градина и приглушената елегантност на жена му.  Описан е от модните тогава издания като “модел на комфорт, ненатрапчива елегантност и добър вкус”.  Домът е най-голямата лична покупка на Гулд в живота му и изхарчва за неговата покупка и обзавеждане $ 250 000. 

image

Тълпата пред дома на Джей Гулд в деня на неговото погребение

Гулд умира на 2 декември на 1892 г.  Няколко месеца преди своята смърт, предчувствайки края си издава нареждания относно финансовото си състояние с цел неговата смърт да не предизвика паника и да се избегнат сътресения на
фондовата борса. Човекът който само с появата си на борсата карал всички акции да падат, се погрижил да няма трусове заради неговата смърт!  В деня на погребението пред неговия дом се стича огромна хилядна тълпа, което изумява всички, защото никой не го е очаквал!  От анархисти до милионери, всички искат да се простят с Джей Гулд.  Пълно е с любопитни и зяпачи. Над 2000 богати хора искат да го изпратят в последния му път между които такива като Джон Джейкъб Астор с младата си съпруга. До ковчега са допуснати само 150 човека - лидери в промишлеността, финансите, борсови спекуланти, няколкото журналисти на които имал доверие, лични приятели и някои врагове на Гулд.  Въпреки, че бил препоръчал на приятелите си да не купувате прекалено много цветя и да не се охарчват заради неговата кончина, ковчегът му бил отрупан и заобиколен от цветя донесени и изпратени от познати и непознати. Изглеждал като заспал и имам съвсем спокойно изражение на лицето, заобиколен от целия този цветен фон и силно светещи електрически лампи.  Оставил $ 72 милиона долара разделени по равно между децата си, като не забравил някои приятели и вярната икономка Маргарет.  Голямата му дъщеря прекарала почти целия си живот в къщата, работейки в малък съвсем спартански обзаведен офис на първия етаж с 4 секретарки, раздавайки огромна част от наследеното състояние за благотворителност на частни лица.

Рецептата си за успех Джей Гулд синтезира така – “Което трябва да се направи е да се гледа и да се упражнява малко здрав разум!”

Аферата със злато от 1869 г.
Милионери

image

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ, ОПЦИИ, ОБЛИГАЦИИ




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 4629768
Постинги: 956
Коментари: 3981
Гласове: 7078
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031