Аферата с лук

През 1955 г. двама търговци на фючърси в Чикаго решават да притиснат пазара на лук и да спечелят милиони
 
Лук се търгувал на пода на Chicago Mercantile Exchange от 1940 г., след забраната на търговията с масло (заради войната) и бил достигнал 20% от оборота, ставайки най-продаваната земеделска стока на тази борса в Чикаго.

Винсент Косуга бил фермер и израснал сред лук, целина, моркови и марули във ферма от 2000 хектара (20 000 декара), но още преди притискането на пазара на лук се пробвал в търговията с пшеница в Чикаго, където отнесъл значителни загуби и почти достигнал ръба на фалита, загубвайки всичките семейни пари. По-късно се заел с търговия с лук.

Защо лук? Причината е, че за разлика от зърното, той е лесно разваляща се стока и цените много силно се колебаят в зависимост дали реколтата ще е добра или не, дали има останали запаси, кога новият лук ще излезе на пазара. Като човек израснал и сам собственик на кална ферма за лук, Косуга скоро постигнал добри резултати и натрупал известно количество пари. Много често след успешна сделка купувал понякога скъпи подаръци на своите брокери. Методите му днес са леко съмнително. 

Според слуховете веднъж  се нуждаел от повишение на цените на фючърсите с лук, но цените падали. Тогава подкупил синоптик който да обяви идване на студове. Боейки се от измръзване на реколтата, повечето търговци започнали да се запасяват с лучените фючърси и Косига продал на печалба своите.

Това обаче било нищо. В 1954 г. Косуга  се свързал с някой си Сам Сийгъл собственик на големи хладилни складове. Двамата започнали да купуват лук и в 1955 г. вече контролирали 98% от всичкия лук в Чикаго. Цената  през август скочила за радост на фермерите в страната до $ 2.75 за чувал от 25 кг . Това било само първата част от плана. Косуга  и Сийгъл  поканили производителите да купуват лук, иначе щели да залеят пазара. Обещали да държат и своя лук в запас, за да се задържат цените високи.

Открили обаче позиция в обратна посока, залагайки на понижение на цените (така наречената къса позиция), започвайки да продават голямо количество фючърси. Понеже лукът в техните складове започвал да се разваля, те го изпращали за белене и преопаковане  извън Чикаго.
 


Тези камиони с лук накарали много от търговците да мислят, че това е лук който се продава масово и много спекуланти отворили къси позиции в лук, което довеждало до още по-голямо снижение в цените. Сийгън  и Косуга наистина продавали своя лук, поне където може да се пласира и до март 1956 г. наводнили пазара.

Цените спаднали до $ 0.10 на чувал, а двамата спекуланти прибрали милиони печалби от късите си позиции. Фермерите били в лошо положение. Те не само били увеличили собствените си реколти с лук, разчитайки на високите цените от предната година, но и били купили голямо количество лук, в опит да задържат цените високи. Цените обаче паднали толкова, че чувалът за лук струвал повече от съдържанието си.

Вдигнал се голям шум и Косуга  бил извикан пред комисия в Конгреса да отговаря за деянията си. 

По него време обаче действията им не били незаконни, затова и на двамата спекуланти се разминало. Конгресменът и по-късно президент на САЩ, Джералд Форд, инициирал закон за забрана на фючърсите с лук. От борсата (Chicago Mercantile Exchange) лобирали усилено срещу законопроекта който не се харесал на търговците и го описали като ""Опожаряването на плевнята да се намери заподозрян плъх"", но законът бил приет и президентът Айзенхауер го подписал през август 1958 г. Борсата била на ръба на фалита, защото изведнъж изчезнал най-търгувания й продукт.

В 1962 г. пуснали фючърси със свински гърди които набрали голяма популярност сред фермери и спекуланти. Така спасили положението. Малко по-късно били пуснати фючърси с живи говеда и портокалов сок, а през 1972 г. и валутни фючърси.

След като фючърсния пазар бил реформиран и търговията с лук спряла, Косуга се заврнал в родния си щат Ню Йорк и се концентрирал върху местните си бизнес интереси и филантропия.

Отварил ресторант в непосредствена близост до фермата си който нарекъл The Jolly Onion Inn и където лично работил като готвач, до своята смърт на 19 януари 2001 г. Ресторант The Jolly Onion Inn, сега известен като Ye Jolly Onion Inn, се превръща в един от най-популярните в областта. След неговата смърт неговата вдовица продължава да се занимава с филантропия. От хората които го познават, Косуга е описван като весел и общителен човек.

Когато забогатял правил щедри подаръци. Бил силно вярващ католик, срещал се с трима папи през живота си, правил много дарения на църквата, освен останалата филантропия, за която имал признанието и уважението на своите съграждани. 

Винаги носил в себе си пистолет 38 калибър и палка против натрапници и не се разделял никога с тях. Обичал да кара състезателни коли по писта в свободното си време, имал и документи за пилот на малък самолет.

Бил толкова обичан от хората в неговата област, че в 1987 г. бил обявен за гражданин на годината.

Въпреки, че търговията с фючърси на лук е спряна на стоковата борса, волатилността на цените на лука, продължава и до днес, дори в много по-широки граници, като отново има години в които фермерите са на загуба или години с висока печалба. Скоро фермерите в САЩ започнаха да искат отмяна на закона, защото той реално им пречи повече, отколкото им помага.

☞ Противодействие срещу неблагоприятни пазарни и валутни тенденции