Българското ляво пространство отдавна чакаше подобен документ, който поне отчасти да разкрие загадката за същността на БСП. И той се появи. Общото впечатление е положително, но това не е комплимент – да се произведе по-добър документ от мъглявите, неясни и двусмислени пелтечения по различни поводи или от още по-двусмислената политическа практика на партията, едва ли е много трудна и сложна задача и постижение. Това ме кара да изложа някои предварителни становища и мнения без задълбочено изследване, защото най-добрата критика е просто да се напише друг вариант на политическа декларация. Не че е невъзможно, но засега не е нужно.

            И така, какво най-общо може да се каже ?

            1.Предложеният текст е най-доброто от всички преди  него философствания по теоретичните произведения на БСП в последните двадесетина години. Особено се открояват опитите да се даде оценка на социалистическия период от историята на България и на същността на българската контрареволюция.

            2.В текста непрекъснато се твърди, че БСП е приемница на партията на Димитър Благоев, Георги Димитров и Тодор Живков. Това е идеологическо изнасилване на реалността. БСП може да е юридическа наследница, но да се твърди, че е и мирогледна наследница е самозаблуда и по-точно – лъжа. За потвърждение е достатъчно да се препрочетат съответните Програми.

            3.Преди всичко, БСП е системна партия, т.е. тя е вписана в съществуващата капиталистическа система, независимо каква е тя, и по същество се отрича от мирогледа на своите предшественици.

            4.БСП е срещу капитализма, но, забележете, не е за неговото ликвидиране или премахване, а за неговото „преодоляване”. Нюансът е съществен. „Преодолявам” - значи надвивам някои мъчнотии и слабости, т.е. превъзмогвам. От своя страна „превъзмогвам” е надвивам, справям се (Български тълковен речник – Из-во „Наука и изкуство”, София, 1973 г.). Интересно се получава. Смята ли БСП наличието на частна собственост върху средствата за производство за „мъчнотия, слабост” на съществуващия обществено-икономически строй и, ако смята, как ще ги преодолява.

            5. В проекта непрекъснато се споменава НИЕ. Тези НИЕ твърдят, че от „от самото си създаване ние сме част от европейското социалистическо движение. Наши представители активно участват и ръководят дейността на най-масовите и авторитетни организации на леви партии от Европа и света, а сега на Партията на европейските социалисти”.Доколкото си спомням, в Първия интернационал партията не е членувала, във Втория тя винаги се е борила срещу опитите на ръководството на Интернационала да я превърне в подобие на съглашателските и реакциони западни социал-демократически партии (виж борбата срещу резолюцията на Амстердамския конгрес на ІІ-я интернационал и посещението на двамата видни центристи – Троцки и Кр.Раковски в България – (Виж Трайчо Костов – Лекции по историята на БКП. Из-во на БКП. София, 1948 г. Стр. 168-172). Но виж, в ІІІ-я комунистически интернационал не само е членувала, но е била негов съосновател и е излъчила двама Генерални секретари. Така и не става ясно какво е отношението на БСП не само към „европейското социалистическо движение”, но и към „световното комунистическо движение”. Що се отнася до Партията на европейските социалисти, тя много напомня партиите от ІІ-я интернационал, а това вече ни е никакъв комплимент. Особено ако се съди по философските тенденции на нейния днешен председател.

            6.Езикът и терминологията на проекта за Политическа декларация е изцяло в стилистиката и терминологията на съвременната глобалистична идеология.Да се бориш срещу идеология и да използваш нейното смислово поле е равносилно да загубиш битката преди да си я започнал. „Кауза”, „медийни манипулации”, „демокрация”, „парламентарно управление”, „правова и социална държава”, „активна социална държава”, „свободни граждани”, „солидарно общество”, „равни възможности”. И всички подобни терминологични натрупвания нямат никаква цена, ако не са обяснени с  думи прости, например, как се съчетава „активната социална държава от свободни граждани със солидарното общество с равни възможности”. Или какво ще прави партията, като изгради такова общество и според принципите на „парламентарното управление” на власт дойде партия с противоположни възгледи, желания и възможности ?!

            Подобни упражнения с термини и понятия не са безобидни. Те са свързани с познатата технология за манипулация на съзнанието известна като хипостазиране (от гръцки - hypostasis – същност, субстанция). Това е присъщо на идеализма -приписване на абстрактните понятия самостоятелно съществуване, при което второстепенни свойства на обекта се въздигат в ранг на същност, като се изобретяват многозначителни думи. Това води до силна деформация на реалността чрез използване на тремини независещи от техния реален смисъл и от там превръща хората и обществото в неадекватни на заобикалящия ги свят с всички трагични за тях последици.

           7.Особено впечатление прави пристрастието на авторите на Декларацията към понятието (категорията) „бъдеще”. Срещаме го не само в заглавието на Декларацията („Съвременници на бъдещето”), но и в логото на в. „Дума” („Създаваме по-добро бъдеще”). Още повече впечатлява и интригува съчетаването на термина с глаголи и съществителни като „създавам” и „съвременност”. В това личи някаква тяга към философия, към високите понятийни етажи и  метафизични обобщения.

            Затова пишещият тези редове реши да направи по-внимателен анализ на понятието „бъдеще”, с което илюстрира колко сериозно изследване е анализът на Декларацията в нейната цялост.

                     Бъдещето като категория на онтологията

            За да не бъда обвинен в лични пристрастия, ще изложа темата според виждането на Александър Александрович Зиновиев от неговата книга „Запад” („Алгоритм” – Москва, 2003. Стр. 384-426).

            Никъде в големите книги няма уточнение на понятието „бъдеще”. Смята се, че то е нещо разбиращо се от самосебе си и очевидно. Но съвсем не е така.

            Ще започнем с различаване на физическия и социологическия смисъл на понятието „бъдеще”. Във физически смисъл то означава времето, след това, което смятаме за настояще. С други думи, „настоящето” е точката разделяща миналото от бъдещето, т.е. настоящето е „миг”. В социологически смисъл бъдещето означава такова състояние на хората и обществата, което ще смени тяхното състояние в настоящето. В такъв случай може ли да смятаме днешния ден за настояще, а утрешния – за бъдеще. Във физически смисъл е така, но за обикновените хора не е. Те не са нито физици, нито философи, размишляващи над абстрактното понятие „време”. Те са практически действащи същества, за които настоящето не е само граница между минало и бъдеще. За тях настоящето е времеви интервал, в който те могат да пресмятат и да вършат действия като че ли времето е замръзнало и не тече, не се движи. За своя живот те смятат настоящето относно събитията в миналото, което те помнят или узнават от други, но които те не вземат под внимание при своите действия в настоящето, а така също и относно тези събития, които смятат за възможни в бъдещето, но които те също не вземат под внимание в настоящето.

            Интервалът на физическото бъдеще включвано в настоящето може да се увеличава. Това означава, че хората все по-често си представят бъдещето и все по-често ориентират своята практическа дейност с предполаганите в бъдещето състояния и събития. По такъв начин хората като че ли се устремяват в бъдещето, а самият ход на исторические процес се ускорява.

            Но е възможен и друг вариант. При него границата на физическото минало включвано в социалното настояще, при неговото придвижване във физическото време в бъдещето застива или се движи толкова бавно, че разширяването на социологическото настояще преминава главно или въобще за сметка на физическото минало. Тогава казват, че историческото време се забавя. Възможно е в настоящето да се включват фактори от още по-далечното минало и тогава социалното настояще се устремява в миналото. В определен момент за хората ще изчезне отношението към своето битие като битие във времето. Тогава техния живот се превръща в едно безкрайно продължаващо настояще – настъпва спиране на историческото време за дадените хора и общества. Физическото време продължава да тече, но хората не изживяват своя живот като ориентиран в бъдещето. Почти всички народи живели  и живеещи на планетата са точно такива. Стремежът към бъдещето е много рядко явление за човешките общества. Пример в това отношение беше Съветския съюз преди Втората световна война. Тази времева ориентация е неразделно свързана с идеите на комунизма. Великият прелом в историята на човечеството започна от момента, в който религиозния рай беше спуснат от небето на земята, заедно с ада изваден от преизподнята. Бъдещето като социален фактор беше пренесен от ескатологията в обикновенния човешки живот. „Утопията” на Томас Мор и „Държавата на слънцето” на Кампанела бяха исторически първите мисли за бъдещето на човечеството, изиграли огромна роля в съдбата на цивилизацията. Следващата крачка извърши Карл Маркс, като превърна бъдещето от проблем на мислене за него в проблем на правене на бъдещето в съответствие с предварително създаден проект. С тази крачка хората и обществата като че ли се очовечиха и окончателно се отделиха от животинското царство – настъпи зрелостта на човешката популация – идеята за ускоряването на историческото време овладя човешкия ум не метафизично, а буквално. След краха на социалистическия проект Западът взе като репарация от комунизма устема към бъдещето и го въплъти в идеята за Глобалния проект.

            Толкова с теорията.

            Сега да видим как тя отзвучава в проекто - Декларацията на БСП.

                                          Бъдещето и БСП

            В смисъла на казаното, историческото време за симпатизантите и членовете на БСП, в последните 20 години, все повече се поглъщаше от миналото и накрая почти спря в него. В същото време, Западът все повече ускоряваше своето историческо време и практически, и фактически започна да живее в бъдещето, имайки предвид бъдещето, и с реални постижения на бъдещето. Тук не обсъждаме как се представя това бъдеще и доколко то е наистина бъдеще. По тези въпроси съм написал няколко книги и всеки, който се интересува може да се запознае с тях. Важното е, че настъпи исторически и онтологически (мирогледен) дисбаланс между реалността, влиянието на миналото и сянката на бъдещето, в чиято клопка идейно попадна БСП. Рано или късно това противоречие трябва дъ бъде разрешено, тъй като от това зависи не само съдбата на БСП като политически субект, но и съдбата на българскита държава и на българския етнос.

Затова опитът теоретично да започне изясняването на дисбаланса е положително начало. За съжаление опита не е от най-успешните и това е всичко, което може да се каже по въпроса.

            Ще посочим някои от затрудненията.

            Да си съвременник на бъдещето, означава разширяване на социологическото време до момента, в който хората и обществото съпоставят и ориентират своята практическа дейност съобразно предполагаеми събития и състояния в очертаващото се бъдеще. Такова нещо нито в политиката , нито в живота на БСП и нейният електорат не се наблюдава.

            Да създаваш по-добро бъдеще означава, че знаеш и какво бъдеще се предлага днес, например, от Глобалния проект, какво бъдеще предлагаш ТИ, като партия, и в какво твоето бъдеще е по-добро от вече огласеното и предлагано. Но не е само това. Глобалният проект предлага конкретни пътища за реализиране на бъдещето и те са пред нас, те се знаят. Кои са тези пътища за БСП ?

            В тези две направления в Декларацията няма нищо конкретно и това е нейна същностна слабост.

                                     За матрицата на БСП

            Всеки политически субект много лесно може да бъде разпознат и оценен на базата на неговата матрица, изразяваща в нагледна и разбирема форма неговата иманентна същност. Няма са се спирам теоретично на въпроса за партийната матрица, а направо ще приведа матрицата за най-успешната партия в човешката история – партията на руските болшевики -РСДРП(б)

            1. Чии интереси защищава партията – интересите на трудовите хора, на всички експлуатирани.

            2.Мироглед – марксизъм  (диалектически материализъм) 
            3.Програма минимум – сваляне на царското самодържавие и неговата замяна с демократична република.   

            4.Програма максимум - социална революция 
            5.Методи за постигане на целите -  всички прояви на класовата борба, разобличаване пред пролетариата на непримиримите противоречия между експлоататорите и експлоатираните и разясняване на историческото значение и необходимите условия на предстоящата социална революция. 

            6. Съюзници – всички опозиционни и революционни движения насочени срещу съществуващия в Русия обществен и политически ред ; решително осъждане на всички реформатори, както и тези, които са свързани с всякакви опити за разширяване и засилване на полицейско-чиновническата опека над трудовите класи.

            7. Отношение към частната собственост – обществена собственост върху средствата за производство.

            8. Отношение към религията – атеизъм, отделяне на църквата от държавата и от образованието, конфискация на нейната собственост.      

            9. Национален въпрос – пролетарски интернационализъм.

            10. Устройство на бъдещата държава – диктатура на пролетариата, планомерна организация на обществено-производствения процес за осигуряване на благосъстоянието и за всестранно развитие на всички членове на обществото   (www.iraqwar.mirror-world.ru – 5.12.2013 г.).◄

            Сега се опитайте да попълните матрицата с идейните постановки на БСП от последните 20-25 години и вижте какво ще се получи. Ще се получи следното :

           „Ние искаме да постигнем промяна. Като казваме каква е нашата алтернатива, хора ни питат как ще осигурим тази алтернатива. Ние казваме, че можем да осигурим ясна алтернатива въз основа разработването на няколко конкретни инструмента.

         Работим усърдно, за да осигурим инструменти за инвестициите в разтеж и заетост.

         Опитваме се да стабилизираме Европа, като се справим с дълговата криза, чрез регулиране на пазарите и реформи в банковата сфера.

         Искаме да подсилим Европейската  Инвестиционна банка.

         Ще използваме инвестиционния инструмент за разтеж и са социално сближаване.                

        Ще решаваме  въпроса с притеснението на младите мъже и жени, че не могат да си намерят работа. Искаме да променим същността на ЕС в полза на един социален съюз, който се основава на равни шансове, солидарност, справедливост и на нови възможности за жените и младите хора. 

        Ще предложим механизъм за наблюдение на  демократичните стандарти не само в държавите, които се присъединяват към ЕС, но и действа във всяка държава от ЕС. Трябва да имаме механизъм за санкции, ако тези правила бъдат нарушени.”( Из речта на Сергей Станишев пред конгреса на партията на европейските социалисти – в. Жарава” – 15.10.2012 г.).

           Всъщност, Станишев предлага бъдещето като „демократичен капитализъм”, постигнат с еволюционно движение, т.е. общество с частно владеене на средствата за производсто, със социално неравенство, с лихварство, но облечено в дрехите на света девица ! И нищо за бясното настъпление на капитала срущу труда или за цивилизационната война – все едно, че такива неща няма.

            Това може да се обобщи така :

            1. Кои интереси отстоява партията- интересите на целия народ, на бедни и богати.

            2. Идеология – либерален глобализъм.

            3. Програма минимум – запазване на статутквото.

            4. Програма максимум – демократичен капитализъм в Глобалния проект.

            5. Методи за постигане на целите – диалог, дебат, консенсус, толерантност, политкоректност, партньорство, съглашателство.

            6. Съюзници –всички колаборационисти и ренегати.

            7. Отношение към частната собственост – частната собственост е неприкосновена.

            8. Отношение към религията – съюз с антиправославните религии,, икуменизъм, въвеждане на религията пълноправно в държавата, образованието и силите за сигурност. Европейски патриотизъм.

            9 Национален въпрос -  разлагане на нацията, толериране на враговете на България, подценяване на българския етнос. Мондиализъм.

            10. Устройство на бъдещата държава – асоциация на корпорации, с предаване на държавната власт на съветите на директорите на корпорациите.◄

            Не е приятна картина, но пък е реалистична и адекватна на визирания политически субект.

                                                       Заключение

            Независимо от критичните бележки, Декларацията е крачка напред в самоосъзнаването на БСП. Поставено е нелошо начало на очаквана и нужна трансформация. Предстои труден и трънлив път в обстановка на ужасяващ антикомунизъм и букет от  разцъфнали геополитически фобии. Авторът се надява, че направените бележки ще се разглеждат като опит за помощ в избистрянето на идейната същност на най-голямата лява българска партия. От политическата матрица следва, че много проблемни въпроси не са разгледани поради неизбежните ограничения на една-единствена публикация. Това открива широк простор за дебати, обсъждане и изказваня на различни мнения. Това е обнадеждаващо, защото е път към желаното крехко единодушие, което според Аристотел „се проявява не умозрително, а в практическите дела, и то не когато всички еднакво го разбират, а когато като го разбират еднакво, отдават предпочитание на едно от тези, които обсъждат”(Аристотель – Сочинения в четырех томах, том 4, стр. 370 – Из-во „Мысль”. Москва, 1983.). 

И това е въпрос на дадености след загубата на студената война. Нейните членове имат място, както всички останали. Да оставим ръководството на тая партия на неблагодарната му съдба - да участва в чужда игра като "момче за бой". Там има умни хора, които заслужават по-добра съдба, както много неволници заслужават. Но са неволници в капан. А професор Гиндев може да си позволи ролята на Паисий. Дай Боже.

Прочетох статията веднъж. Снех я, за да мога да поработя върху съдържанието й. Тя заслужава такова внимание. Много бих се радвал, ако стане основа за сериозна теоретична дискусия. Аз ще участвам в нея, а сега само ще декларирам, че съм съгласен с разбиранията и оценките на проф. Гиндев.