Хронология на изобилието и оскъдицата (Цени през вековете) - Част 2



Викингите, климата и храните

Викингската епоха съвпада с началото и с края на затоплянето на климата и продължава около 250 години, като нейния разцвет е точно по време на най-голямото затопляне, а упадъкът и е съчетан със започващото захлаждане.



Топлият климат до към 1250-1300 г. позволил миграцията да процъфтява. Плаващи ледени блокове създаващи опасност за моряците не се срещат в записките от него време, до 13 век, когато започва да се пише за тях. Викинги пътуващи от Норвегия към Исландия вероятно са били насърчени от гледката на пасищата с треви и ниските горите от бреза и върба на острова. Исландските викинги имали големи стопанства с млечен едър рогат добитък, прасета, овце и кози. Стопанствата имали достатъчно пасища и ниви на ечемик. Риболовът също бил средство за препитание.
В 982 г. Ерик Червенокосия, осъден за 2 убийства в Исландия, стига до Гренландия, за която исландските викинги знаели, но почти не познавали. Ерик кръщава новата земя "Гренландия" въпреки, че и по него време тя едва ли е можела да се нарече много зелена.



Въпреки това, викинги се заселили и там, като започнали да изнасят за Европа полярни соколи, кожи от бяла мечка и моржова кост, като внасяли голяма част от необходимите им стоки. В закътаните фиорди обаче, имало малки ферми където се развило и животновъдство. До 1300 г. около 3000 колонисти живели в 300 ферми, разпръснати по протежение на западното крайбрежие на Гренландия. Още обаче след 1200 г. климатът е превърнал много по-малко благоприятен и плаващи ледени блокове започват да се появяват на търговските пътища. Хладното време предизвиква слаби реколти в и без това крехкия климат. Поради слабите реколти има и по-малко храна за добитъка, което води до намаляване на доставките с месо. Поради увеличаване на плаващите ледени блокове по източния бряг на Гренландия, маршрутите трябвало да се променят.



Корабите се отправяли далеч на юг и след това се връщали за да достигнат до населените места, обаче това водило до все по-малко корабоплаване и до още по-бързо западане на колониите. Това което можело гренладците да доставят като стока за Европа било с почти същите си стойности както и преди захлаждането, а цените на стоките към Гренландия се качили и на храните най-вече.
Корабоплаването ставало все по-нерентабилно и рисковано и замряло постепенно. В 1492 г. папата се оплаква, че нито един епископ в състояние да посети Гренландия в продължение на 80 години, заради леда.  Уви, горкият папа най-вероятно дори не е знаел, че колониите в Гренландия са или мъртви, или колонистите са избягали.
Гробове и останките в Гренландия показват, че хората са направили опит за най-цивилизован начин на живот до края, но студът и липсата на правилно хранене се отразили тежко. Докато първите гренландци били високи и едри, със захлаждане на климата се вижда как поради липса на правилно хранене са смалили своя ръст. 



Викингите в Исландия не избяга на негативното влияние на бързото захлаждане. Въпреки, че не са унищожени, като тези в Гренландия, исландските викингите били тежко засегнати от измененията. Там където имало преди земеделски земи почти нищо не растяло вече, а изобилието от риба изчезнало. Населението на Исландия пада от около 77 500, както е посочено от данъчните регистри през 1095 г., до около 72 000 в 1311г., до 50 000 1703, а след няколко тежки години на студ, лед и вулканични изригвания в 1780 г. исландците било само 38 000 човека. Реколтите били толкова слаби, че е имало малко сено да за добитъка, и хиляди овце загинали. По време на затоплянето исландците сеели зърно в голяма част от острова, но от началото на 1200 г. топлия сезон в който можели да гледат ечемик станал съвсем кратък. Условията в 1500 г. вече били толкова лоши, че всички опити за отглеждане на зърно били изоставени и исландците, се обърна изцяло към морето за оцеляване. Когато обаче по-хладните води се преместили на юг, треска също слязла на юг, докато исландците със своите лодки и корабчета не можели да навлизат толкова в морето, за това животът им станал изключително труден.



Въздействие върху горите и дървесината по време на захлаждането

Едно проучване на популациите на дървета в горите, показва как дърветата са се изменили, като едни видове са заменени от други, което е дало отражение и върху населението в Европа и начина на му на живот. Анализ на цветен прашец демонстрира, че след година 1400, буковите дървета, бившите господстващи и обичащи топлина видове, са заменени първо от дъб, а впоследствие от бор. В проучването е установено, че тези промени все още оказват влияние на горите и днес и че преобладаващите видове които са съществували по време на малката ледникова епоха и днес властват в горите и това показва, че разпределението и смятана на дърветата отнема стотици години, за да се възстанови от големите промени в климата. Тоест, дори днес да имаме някакво затопляне (за съжаление данните от последните 100 години се оказаха унищожени преднамерено) то дървесните видове все още в по-голямата си част са видовете от след 1400 г., а не видовете съществували преди това, в по-топлия климат. Промените на горите също са оказали своето влияние върху хората.

Зърно

В Норвегия много стопанства, разположени на по-високи географски ширини са били изоставени за по-добри земи в долините. До 1387 г., производство и получените данъци са между 12% и 70% от това, което те са били около 1300 г. с малките промеждутъци на затопляне. След 1460 г. тази промяна е вече постоянна, а в края на 1665 г., общата реколта зърно в Норвегия е само 60-70 % от това, което е била около 1300 г. въпреки някой нови технологии в земеделието. Оскъдицата и глада, убили милиони в Европа, а лошото хранене намалява ръста на викингите в Скандинавието до 50% от населението. Викингската епоха съвпада с началото и с края на затоплянето на климата и продължава около 250 години, като нейния разцвет е точно по време на най-голямото затопляне, а упадъкът и е съчетан със започващото захлаждане. 



В Швейцария зимите също станали тежки. Поради по-хладния климат, покритите със сняг земи оставали така до късна пролет. Паразит, известен като Fusarium nivale (снежна плесен в България), който избуява под снежна покривка, опустошавал културите. Снежната плесен се наблюдава в края на зимата, след продължителна дебела снежна покривка върху силно израснали още от есента посеви. Под нея растенията дишат, но не фотосинтезират, вследствие на което се изтощават, отслабват и се нападат от различни почвенообитаващи гъби. Освен това, поради увеличения брой дни със снежна покривка запасите от сено за животните намалели. Опитвали да храбят добитъка със слама и борови клони, но много животни и особено крави е трябвало да бъдат заклани, което е довело и до покачване на цените на месото, защото ако в началото цените са спадали поради ликвидирането на животните, след като са се стабилизират на едно по-ниско ниво, цените рязко скачат нагоре. 

Нещо което може да се види в цените на пшеницата и което се среща и днес 

Когато промяната в цената е малка за по-дълги периоди от време, цените на зърното се събират, като цените от различни области и дори в различни държави се събират, като разликите са много малки. Когато обаче цените стремително започнат да се покачват, или спадат, разликите веднага се увеличават, за да станат на места значителни и от порядъка на 20%, 30% до 50% в някой редки случаи. В областите които са близо до големите градове, или до големи пристанища, цените винаги са по-високи, нещо лесно обяснимо днес, предполагам понятно и на търговците на зърно от него време. 

Напредването на ледниците по време на захлаждането, често е било постепенно, но силно драматично



Тези периоди на понижена слънчева активност, вероятно допринасят за охлаждането

Ледниците оказват пряко негативно влияние в почти всеки аспект на живота, за тези които имат нещастието да живее на пътя им. Ледения напредък в цяла Европа унищожава земеделските земи и причинява масивни наводнение.  
Епископи и свещеници са призовани да благословят нивите и да се молят, леда спре движението си напред. Различни данъчни списъци дават на учените днес ценни записки показващи движението на ледниците през годините, унищожавайки ферми и икономиките на цели градове.  
В Австрийските Алпи например напредващите ледници затворили златните мини на архиепископа на Залцбург, който е един от най-богатите в империята. В продължение на 2-3 студени лета добивът в мините не можел да се поднови, което довело до разбягване на миньорите по причина, че вече в мината не могат да изкарват прехраната си. Това довело до края на минните работи и до затваряне на мината.

1595: В Швейцария ледник запречва река и причинява наводнения със 70 смъртни случая.
1600-10: В Шамони - Франция ледниците предизвикат масивни наводнения, които унищожават цели села. 
1670-80: Максимален исторически напредък на ледниците в източната част на Алпите. Забележим спад на човешкото население по това време в области близо до глетчерите, докато населението на други мяста в Европа се увеличило.
1695-1709: Исландия ледниците напредват така драстично, че унищожават голяма част от фермите.
1710-1735: Ледник в Норвегия напредва със 100 м на година.
1748-50: Нoрвежките ледници достигат исторически максимум.

Поради глад, бури, и растежа на ледниците, много стопанства са били унищожени, което довело до по-малко данъчни приходи поради намаляване на стойността на имотите. 



Цени на пшеницата, изразени в холандски гулдени, на 100 кг. в различни страни, спрямо времето. На графиката могат да се сравнят цените в различни области на Европа. За Франция и Италия върха в цените бил по-рано, а за Германия, Бохемия и Австрия върха е точно по време на 30 годишната война, като после има рязък спад, който аз свързвам с това, че населението в една голяма част е измряло от глад, войната и епидемии, които са редуцирали населението в днешна Чехия с около 50%, според данъчните справочници от него време. Може да се види покачването около и след 1250 г. идващо със захлаждането, върха и после спада в цените след 1347 година, но този спад в цените се дължи не на затопляне на климата, а на чумата, която е стопила населението в Европа с от 25% до 50% и дори до 90% на места.  

Бурите и наводненията

Тъй като, по-хладния въздух започнал да се движи на юг, се увеличила честотата на бурите и наводненията. За най-малко четири наводнения на холандските и немски брегове през 13 век се знае, че са причинили загуба от около 100 000 живота. Бури които са предизвикали повече от 100 000 смъртни случая е имало и през 1421, 1446 и 1570 г. Увеличили се и градушките, които унищожавали посевите и убивали голям брой на животни. Поради тежка ерозия на бреговата линия и силниte ветрове носещи и пясък от брега са унищожени големи площи земеделска земи и се прекрояват крайбрежните региони. 

Кризата започнала в средата на XIII век и след 1300 г. и Европа била вече по-бедна и по-гладуваща

Черната смърт от 1347г. и последвалите чумни вълни през XIV, XV и XVI век само довършили унищожителността на захлаждането предизвикало голяма част от кризата и упадъка в средните векове.



Климатът на Западна Европа вече бил студен и по-влажен заради атлантическите въздушни маси, а горещото течение или вятърът наречен сироко, който носел горещи въздушни маси от пустинята Сахара, обхванал Централна Азия и пустинята Гоби, което направило тези райони още по-сухи и принудило местните популации от гризачи да мигрират на изток и на запад. В пряко следствие от тази високата смъртност след чумата и цените на хранителните стоките спаднали в следващите десетилетия. Въпреки чумата и точно заради нея, преди да спаднат, цените се повишили, защото, съчетано със спадналите вече заради захлаждането добиви на зърно и чума в допълнение, в кратки периоди, цените на месото в някои райони на Франция, по време на първата чумна вълна, до 1350 г. скочили четворно, за кратко. Спада в цените на зърното после, освен с чумата може да се обясни поне по мое мнение и със затихване на търговията и заради войните които се водили.  

Чумата обаче оказва своето благотворно влияние за някой. Населението изключително силно е намалява, а земеделието, на много места заради изобилието от свободни площи минало от зърнено производство, на пасищно животновъдство, тъй като то изисква малко хора.



Стандарта на живот в много области в Европа значително се повишил, като в Италия с дневната си надница, един зидар е можел да си купи агне или овца. На места във Франция населението толкова се стопило, че едва в средата на 19 век стигнало броя който имало преди епидемията. От една страна се качила неимоверно цената на труда, от друга заради чумата, въпреки захлаждането на много места цените на храните след първоначалния бум са спаднали.



Високата цена на труда кара някой владетели да въведат максимална заплата (за да се спрат нахалните искания на простолюдието), което пък предизвиква въстания този път не от гладни, а от искащи повече свободи и най-вече повече пари хора. Въстанието на Уот Тейлър е такова, въпреки, че е кръстено селско въстание, то е по-скоро въстание на средната класа занаятчии които искат да се отмени главно максималната дневна надница. Въстаниците превземат на бърза ръка Лондон и само тяхната глупост и доверието им в малолетния крал позволяват да бъдат разбити. Въпреки това заплатите и в Англия и в Европа растат, защото указите не вършели работа когато имало липса на работна ръка. 



Като цяло, заедно със захлаждането, след първите десетилетия на проблеми и нагаждане и след чумата, търговията се е оживила там където няма ледове, тъй като превозването на някой храни е станало необходимо, а от което и рентабилността се е качила. На много места където добивите са спаднали част от населението се заело с дърводобив за да припечели, а от там и цените на корабите спаднали.  



FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ