Хронология на изобилието и оскъдицата (Цени през вековете) - Част 3



Ханзата 

Още през 1241г, град Любек, които имал достъп до риболовните зони на Балтийско и Северно море, формира съюз с Хамбург. Това е предшественика на лигата, наречена Ханза.  Истински импулс обаче тази огромна търговска и военна организация на свободните градове придобива именно след смятана на климата.  В Северна Германия фактически не съществувала държавна власт, понеже императорите на „Великата римска империя на германската нация“ изразходвали всички свои сили в италианските походи. Северогерманските князе не погледнали много сериозно на съюза на градовете срещу пиратите и местните феодали. Още повече, германският император на едно тяхно оплакване от пирати им казал “Заловете ги и ги накажете според закона”. Градовете така и направили. Режели главата или обесвали който хванат, въпреки, че някой от пиратите били с благородническа жилка. Самите те обаче, често не се свеняли да плячкосат всеки кораб на държава с която не са имали добри отношения. В 1358 г. група северни градове сключват търговски и военен съюз, с който няколко столетия всички северни сили се съобразяват. Към 1358 г. при основаването си Ханзата наброява към 150 града, членове и съюзници, по-късно техния брой става 200.  



Съюзът е изграден с немска педантичност въпреки, че в него влизат и градове който въобще не са били никога в територията на Германия. Правилата са строги, като целта е пълен монопол на търговията в Балтийско и Северно море, като всеки град, а във всеки град, всеки търговец е имал годишни квоти за дадена стока. В най-важните пристанищни и търговски градове в чужбина, в Лондон, Брюге, Берген и в Новгород, Ханзата поддържала постоянни кантори, снабдени от съответните тамошни власти със специални пълномощия. Всеки град получил собствен печат, с който се скрепявали сделките на търговците. Градовете прокарвали своите търговски и гражански права в особено остри спорове с феодалните немски князе с военни средства. Почнали да прилагат тази тактика и към тия държави които им създавали проблеми или пречки в търговията. Къде с дипломация, къде с помощта на наемници, тяхното буржоазно опълчение и военни кораби търговските им права били наложени, а владетелите които не разбирали от блага дума били вкарвани в правия път от търговски или военни морски блокади въпреки, че Ханзата нямала обединен флот. Имали добри отношения с тевтонския орден и често се възползвали от неговата експанзия на изток. Невероятно е как тази организация подобна на един малък балтийски ЕС се е запазила столетия, въпреки караниците вътре в лигата. Съюзът не бил здрав, но бил достатъчно устойчив да попречи на всеки да им се бърка прекалено много в делата.  



От една страна се развива една изключително доходоносна търговия със североизточна Европа, а именно бизнеса с кожи, от друга, чрез морските пътища Ханзата държи монопола върху доставките със зърно, риба, смоли, лен, метали и дървен материал. Жито и ръж за Англия и Фландрия, вълна и платове за северна Европа, кожи от Русия и т.н. В 1466 г.  Ханзата помогнала за постепенно увеличаване на полския износ на зърно, транспортиран до морето по река Висла. От 10 000 тона годишно в края на по него време, търговията набъбнала до над 200 000 тона към 1600 г. Това помага на Данциг да стане най-големия град на Ханзата. От Данциг, често се карал ечемик за Любек, където от него се варяла бира, която пък се изнасяла за Швеция. По-голямата част обаче от полското зърно отивала там където цените били най-високи и където имало недостиг. Днешните британски пари още носят остатъка от 2000 търговци на ханзата присъствали в Лондон и наричани естерлинги. Освен морските маршрути ханзата разработила и сухоземни такива далеч на изток. 



Със захлаждането на климата се отворила нова златна мина за Ханзата, а именно търговията с кожи

Ханзата има монопол върху търговията между Русия и Централна и Западна Европа.
От Русия се изнасяли основно от нейните търговци между 1 и 2 милиона кожи годишно, които поемали към цяла Европа, но основно средище за търговията и обработката им станал Лондон, като от там кожите се отправяли към Франция, Испания и Италия.  Тъй като пазарът на търсенето бил капризен, а големия внос в западна Европа свалял понякога цените, от Ханзата понякога намалявали квотите, за да качат цените, което моментално пък предизвиквало протеста на руските боляри в Новгород и често били причини за дрязги.  



Друг основен конкурент за кожите била Генуа, която притежавала монопола върху търговията в Черно море, но след загубата на черноморските си територии губи влиянието си, а търговците и се насочват към банкерство. На юг кожите и не били нито с такова качество, нито в такова изобилие с каквито се снабдявали търговците на Ханзата. Въпреки, че не притежава великолепието и разкоша на градовете републики в Италия, Ханзата е богата, силна и най-вече силно скрепена, което задържа монопола и дълги години. През XIV столетие ханзата притежавала една флота от около 1000 кораба, с товароподемност около 100 000 тона, която превозвала годишно (по море се плавало само през шестте летни месеца) около 300 000 тона стоки. По време на една от войните на Дания и Швеция, тъй като и двете държави издавали много каперски разрешителни, а пиратите нападали най-вече богатите кораби на сдружението, въпреки, че то нямало нищо общо с караниците на кралете на двете държави, ханзата създава и първите конвои, охранявани от военни кораби за да не спира търговията си. Силата и е толкова голяма, че си позволявала и първите морски блокади на цели държави, с което ги принуждава да и правят търговски отстъпки или да и осигуряват монопол върху дадена стока. 
 
Голямото предимство и печеливш бизнес за Ханзата е контролът на корабостроителния пазар, съсредоточен главно в Любек и в Данциг 



С развитието на дърводобива, се развива силно и корабостроенето и Ханзата продава кораби навсякъде в Европа, включително на юг в Италия на морските републики. Бизнеса с кораби обаче бил и една от основите за западане на сдружението. Когато холандците започнали да получават евтина дървесина по река Рейн те започнали да стават конкуренти на Ханзата в корабостроенето, точно копирайки корабите на сдружението.   Тогава Ханзата се опитала да ограничи изтичането на технологии в корабостроенето към градовете в Холандия. Тъй като Амстердам се явявал търговски партньор на Данциг, холандците започнали директно да изнасят зърно, а Данциг започнал да налага ветото си на рестрикции срещу холандските търговци за ужас на градове като Любек. Развила се търговска война вътре в съюза, останалите градове искали санкции срещу нахалните холандци, а Данциг ползвайки правото си на вето отказвал да ги легитимира.  Ханзата не се разпаднала, но дрязгите вътре в сдружението започнали да пречат и така холандците овладели търговията със зърно, като превърнали Амстердам в център на търговията със зърно в Европа.  Разходите на холандските търговци за превоз били по-ниски, което малко по малко елиминирало част от конкуренцията на градовете по Балтика.  Когато Брюж и Антверпен станали част от херцогство Бургундия, те активно се опитали да поемат монопола на търговията от Ханзата. Някой градове в Прусия и Ливония подкрепили холандците срещу основните градове на Ханзата в Северна Германия.



След няколко военноморски войни между Бургундия и флота на Ханзата, Амстердам, натрупал позицията на водеща порт за полското и балтийско зърно. Холандците искали Амстердам като център на търговия със зърно, тъй като според тях точно зърното е майката на всички сделки. С ново захлаждане отново пострадва земеделието и много селяни от Швеция и Норвегия се заемат с дърводобив, което развива и флотовете на тези страни. Земеделието в Северна Европа е било силно ударено въпреки въвеждането на тежкия плуг и други новости и търговията е била един от начините и да се печелят пари и да се доставят стоки и храни там където вече ги няма. Английски закони също са променени така, че английския флот да се ползва с привилегии. Тези закони са имали търговски последици по отношение на селското стопанство в Англия, но са допринесли за западането на лигата в Северна Европа.  
Ханзата макар и да остава могъща още столетия, губи монопола си. Останала един от основните износители на зърно, но центъра на търговията се изместил на юг и поради по-доброто и удобно разположение на Амстердам.  Ханзата съществува и до днес.



Развитие на корабоплаването и инфлацията 

Слабите добиви в Северна Европа между 1620 г. и 1720 г. също са една от основните причина за големия растеж на търговското корабоплаване. Крайбрежните земеделски стопани, чиито посеви се провалят също се обръщат към добива и продажбата на дървен материал, което води и до изграждане на кораби, за да транспортират този материал. Холандия израства като морска сила. Падането на цените на дървесината води до развитие на търговски и военен флот в много страни, до разрастване на търговията и нови географски открития.   В началото на 16 век след откриването на Америка, завладяването на Мексико, Перу и разгрома на турците при Виена, в 1529 г. и след морската битка край Лепанто в 1571г. която слага край на безконтролното движение на турския флот, засилват търговията в Средиземноморието, от което и цените на зърното, подтикнати и от инфлацията заради идващите от Америка тонове злато и сребро, пришпорват цените силно нагоре.  



Цени на пшеницата в Пиза 1548 - 1698

Испания внася в Европа около 180 тона злато и 8200 тона сребро, чрез своите усилия в Новия свят. Това е само официалната статистика, като никой не знае колко злато и сребро се е промъкнало в Европа чрез контрабанда 

Изразходваното за войни или изкуство, среброто и златото бързо се разпространяват из гладна Европа, причинявайки инфлация. Инфлацията се влошава и от нарастващото население, ниско ниво на производство на места и ниските заплати на служителите, често административно задържани при нарастващите разходи за живот.



Цена на ръжта в Германия спрямо времето, изразени като индекс. Всеки един от върховете в цените съответства на особено слаба реколта, най-вече поради неблагоприятни климатични промени, като най-забележителният връх е в 1816г. - "годината без лято." 

Съчетано с голямото захлаждане което се засилва и с демографския бум в южна Европа най-вече, това довежда до силно повишение в цените.  Покачващите се цени и недохранването довело до отслабен имунитет към различни заболявания. В Англия, недохранване утежнено от грипна епидемия в 1557-8г. засяга голяма част от страната. Най-високи са цените точно преди най-големите студове съчетани и с 30 годишната война, която е обхванала половината Европа.

От друга страна, увеличаване на наличността на сребърните и златни монети, спомагат за разширение на търговията и навлизането и все по-дълбоко в обществото, което не е чак толкова лошо защото, създало още много бизнеси и работни места покрай себе си. Началото било дадено много по-рано, макар точно инфлацията от американското сребро, съчетана с влошаването на климата около малката ледникова епоха, да пришпорват събитията. Развалянето на климата и нуждата от повече търговия раздвижват пазара, като Америка само е наляло злато в една нуждаеща се от капитали нова общност.



Капиталите

Предполага се в Кайро, още през 11 век мюсюлмански и еврейски търговци вече влизат във форма на търговски дружества и са били известни някой методи на кредитни плащания. Дали знаейки за това, или стигайки самостоятелно до някой идеи, но в Италия само век по-късно вече има менителници, масово ползвани от италианските банкери, а търговците на Ханзата в Северна Европа често използват този начин на разплащане с руснаците и поляците, за да избягват пренасянето на големи суми по не много сигурните тогава пътища. Тамплиерите може би са въвели чековете, но до някъде разгрома на ордена им изиграва положителна роля, защото разбива монопола в преноса на пари и монопола който имали за плавания в Средиземно море. Италианските търговци моментално се възползват от пролуката, за да заемат апетитния бизнес. 



Цени на пшеницата в Париж 1548 - 1698

През края на 12 век във Франция, въпреки, че банкерството е полу-забраненото, реално вече има група търговци свързани с управление и регулиране на дълговете на селскостопанските общности от името на банките. Тези мъже, които търгуват с дългове, може да се каже са първите брокери. Те и търговци на зърно започват да се организират в групи, които да се срещат редовно за търговия. 
През 1309 г. в град Брюж група търговци на стоки и зърно събиращи се в къщата мъж на име Ван дер Бьорсе създават нещо като общност на търговци и идея бързо обхванала Фландия и съседните страни.



Цени на пшеницата във Виена 1439 - 1800 



Цени на ориза в Хирошима 1620 - 1857. Както се вижда на графиката, захлаждането засяга и цените в далечния изток

Първите подобия на стокови борси се появяват и в Гданск 1379 г., в Торун 1385 г., Малборк (14-ти век), Краков 1405 г., Познан 1429 г. и още доста градове в Полша и в Германия. Това е лесно обяснимо предвид това което споменах горе, че търговията със зърно и сол е била от огромно значение за Полша по него време. Не малко значение обаче според мен има и следния факт, а той е, че по него време в Полша имало доста широка религиозна търпимост, което я направило притегателен център за евреи от цяла Европа, подлагани току през някое десетилетие на гонения в западната част на континента. Тези хора, чиито единствен разрешен от тогавашните закони бизнес е търговията и обмяната на пари, вливат свежа кръв в Полша, която тогава е в разцвета си. 

Както бях споменал във “Овцете, вълната, Англия и търговията”  подобни на фючърси, опции или стокови форуърди е имало в Англия при бизнеса с вълна, но за първи път се създават места където се търгува с подобни контракти, както и се определят дни за търговията.

В 15-ти и 16-ти век търговията с ценни книжа (менителници, чекове и т.н.) в Полша е вкарана в законови рамки като с кралски укази е било обособено и място където да може да се провежда търговията с такива книжа.   Най-старите фондови борси в света възникват в Европа: Борсата в Антверпен 1460 г., в Лион, 1506 г., в Тулуза 1549 г., в Хамбург 1558 г., в Лондон 1571г. Борсата в Амстердам (1530) обаче е първия пионер във въвеждането на късите продажби.  За една от борсите в Германия можем да кажем нещо интересно. Преди построяването на прекрасната сграда на борсата в Лайпциг, в 1687 г., в продължение на 200 г. търговията с менителници, дялове от рудници и други финансови инструменти, още от XV век, се провеждала в заграден и вкопан в земята правоъгълен парцел, в който търговците на панаира държали прасетата си. Там, в продължение на 200 г., под слънце и дъжд, газейки из калта, добре облечените по тогавашната мода достопочтени търговци, сключвали едни от най-големите сделки в Германия. 1585 година се смята годината на раждането на борсата във Франкфурт, която може да се каже, е нещо като началото на валутния пазар в Европа.

Валути

Тъй като няма единна валута нито в Европа, нито в Германската империя, както и поради това, че различните страни и малки региони имали собствени парични системи, плащането е въз основа на голямо разнообразие от монети, което го прави изключително сложна операция. Защо точно във Франфурт? Ами Германия е така накъсана на малки държавици, нищо че уж е обединена в една империя, че всеки местен княз или епископ сечал свои монети стига да се докопа до злато, сребро или мед. Отделно се добавяли валутите на различните държави в Европа. Поради това, паричните сделки във Франкфурт се оказали изключително неприятни и в объркващото изобилие на средства за плащане и свободно обменни курсове, това е създало доста работа в сферата на обмяната на пари. 



За да се противодействат на влошаването на качеството на монетите, да се спрат измамите и да се възползват от този пазар, група търговци започнали срещи на който се определял курса на парите  за деня. От този ден нататък, по време на панаира, една група от търговците обявявали курсовете на монетите на най-различни валути, като сделките на панаира се сключвали около тези нива. Основните валути били 16, но освен тях имало бог знае колко още, та поле за спекулации и "определяне на курса" е имало. Самата дума борса се появява в писмен вид за първи път в 1604 г. На борсата във Франкфурт се търгували и менителници.

Облигации

В средата на 13 век венециански банкери започват търговия с държавни ценни книжа. Както и опитите за манипулации на техния курс. През 1351 в венецианското правителство разпространява слухове, предназначени да намалят цената на правителствените облигации продавани от банкери в Пиза, Верона, Генуа и Флоренция. А тези облигации са издавани най-вече за да се финансират военните действия, за това и действията на Венеция са лесно обясними. 

Няколко големи финансови кризи бележат тези векове

Както съм писал още в 1294 г. банкерите Рикарди предизвикват финансова криза в Англия със своя фалит. Фалитът доста сериозно разтърсва английската икономика и най-вече финансите на двора. Освен Англия фалитът засяга и финансите на папата, така, че проблемите може да се каже са глобални за тогавашния свят. От кризата обаче се възползват италиански и немски банкери като вторите се загнездват в кралството за няколко века. Периодични кризи обаче започват да възникват, защото увлечени в покачване на цените на храните, някой банкери спекулират със зърно, което покачвайки цените си съсредоточава все по-голям финансов ресурс във все по-малко ръце, което предизвиква недостиг на пари, съчетан с покачващи се цени, нещо познато и днес като стагфлация. Чумата е нещо като естествен филтър за тези финансови кризи 1310, 1316 и т.н., прочиствайки както редиците на хората, но така и освобождавайки същото количество пари, което е имало преди идването и в двойно по-малко количество население. 

Една от големите кризи които се разразяват е в 1453 година, когато е превзет Константинопол

Това поставяло в сложно положение търговските републики Венеция и Генуа, които трябвало да се съобразяват с новия повелител на Пролива, но основната причина за мен е друга. Всички пари вложени в оцеляването на Константинопол и идеите за проливите и търговията с изтока отиват в рая заедно с всички дългове които Византия имала.   Към края си империята е била толкова силно задлъжняла, че дори металът от кубетата на Св. София е свален и продаден. Отписването на толкова дългове и обезценяването на менителници и други финансови документи не може да не е бил важен фактор за финансите на Европа.  Пазарът на вълна в Англия и без това спадащ се срутва съвсем. На италианските търговци едва ли им е било в нея година точно до вълна, а във Фландрия около 54 % от тъкачите са принудени да преустановят работа. Дъното на пазара на вълна е в 1476 г., но после той никога не се възстановява, тъй като Англия е въвела износно мито. 

Металите

Точно в тия години се започва едно качване на цените на металите, което към края на века е вече ясно изразено.   Вложенията в рудници и търговията с метали носят добри пари и доста погледи се насочват към тях.  В 1499 г. цената на медта се е качила вече няколко пъти и между различни гилдии и търговски фамилии се води яростна война за монопол.  Банкерът Якоб Фугер е този който създава монопол в добива и търговията с мед и донякъде със сребро.  



Мед най-вече, като от от рудниците и леярните си в централна Европа, той контролира и търговията и цените на запад, чрез своята кантора в Антверпен. В 1515 година обаче започва спад в цените, като след това цените отново се качват, за да почнат да падат отново след 1521 г. Голяма финансова криза настъпва когато Филип II обявява мораториум върху дълговете на Испания в 1557г. Само загубата на Фугерови е над 4 милиона златни дуката, а заедно с тях са повлечена и множество генуезки и немски банкери. 

Риба

С идване на захлаждането уловът на атлантическа треска намалял значително, особено за шотландските рибари, тъй като треската се премести по на юг. Около 1615 риболова на треска около Фарьорските острови започва да се проваля и не успява напълно в продължение на цели 30 г. между 1675 и 1704 г.   Не за всички икономическото въздействие на захлаждането било лошо. По на юг, където станало студено за земеделие, се появила риба в изобилие невиждано до тогава количество и не малко хора от селяни станали рибари. 



Английските рибари се възползвали от движението на херингата на юг, риба която обикновено се намират в крайбрежните води на Норвегия. Това увеличение в риболова спомогнало за изграждането на морско население и сила на страната. Когато започва развитието на английския флот не един английски мореплавател или пират е започвал кариерата си като рибар край родните брегове. 

Цените на солта

Още преди да започне инфлацията предизвикана от американското злато и сребро в Европа, започнала заедно със захлаждането да се качва и цената на солта. Причината е много проста. Поради захлаждането, повишената влажност и увеличените валежи станало прекалено бавно и скъпо да се изпарява морска вода за сол, особено в северните държави.  Увеличените цени довели до разкриване и експлоатация на солни мини, тъй като цените на добитата от морето и от мините сол, почти изравнили цените си, а като цяло цените вървели нагоре. За тези които разполагали със сол това било толкова доходен бизнес, че добива и търговията със сол носили на кралете на Полша до 30 % от доходите в кралството.  Освен, че пряко влажния климат забавил или почти спрял производството на морска сол в северна Европа, друга причина за покачване на цените на солта била и търговията. Тъй като храни се е налагало да се пренасят на дълги разстояния, по него време солта е била почти единствения начин да бъдат запазени от разваляне. Отделно, с развитие на корабоплаването самите кораби започнали да потребяват повече сол, по причина, че екипажите им се хранили предимно с осолено месо, грах и сухари.

  

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ