Хронология на изобилието и оскъдицата (Цени през вековете) - Част 4



Социални вълнения

Горе споменах за някой промени в социалните условия след голямата чума, но как са се отразили захлаждането и колебанията на цените върху живота на хората?

След захлаждането, още първите години избухват множество вълнения в различни краища на Европа. Разпадането на държавността, липсата на храна, липсата на ред, а понякога и рестриктивните закони изкарвали хората с оръжие в ръка. Жакерията е много показателно въстание.



Тръгнало само от няколко начумерени селянина, събрали се на селското гробище да се оплачат един друг от съдбата си, те така се надъхали, че скоро въстанието обхваща и съседните села и не спира да се разраства.   Жестокост се проявява и от двете страни. По думите на Жан Льо Бел, хроникьор на който може да се вярва, вбесените селяни убивали някой феодал, а после го опичали пред жена му и децата му (понякога ги пекли и живи) и ги карали да ядат от тялото на своя баща и съпруг, преди на свой ред да бъдат жестоко убити.



По време на Жакерията са унищожени 150 замъка, а живеещите в тях избити

Данъчните регистри се горели. Буржоазията в големите градове не вземала страна във въстанието и приемала въстаниците почти без съпротива в градовете си, а градския плебос определено симпатизирал на бунтовниците.  Въстаниците не са имали искани, или поне не се знае да са имали формулирани такива, като най-общата идея е била може би ликвидирането на благородническото съсловие, ако се съди по делата им.   В общество притиснато от мизерия или несигурност, както и от липсата на правосъдие и ред – както е било във Франция тогава, често събитията приемат изненадващ обрат. Качващите се данъци или високите цени на хранителните стоки, често отпушват най-зверските инстинкти в тези които не могат да си ги позволят, спрямо тези на които се стоварва вината за случващото се.  



Предвид това, че се горели масово и данъчни регистри, не се учудвам, че буржоазията не е взела страна. За нея това е било добре дошло, а вероятно не са били чужди и на идеята за редукция на благородническото съсловие, което се ползвало с привилегии.  Въстаниците са победени само благодарение на наивността на своя водач, който отива в лагера на благородниците на преговори заедно с други водачи. Вместо преговори ги залавят измъчват и убиват, а после разбиват въстаниците. Отмъщението е не по-малко жестоко. За няколко месеца над 20 000 селяни са убити, като към благородниците се присъединяват и такива от Фландрия и Барабант.  



Кметовете на някой градове и видни граждани са обесени, след което благородните разграбват магазините и църквите и продължават към следващия град или село да "отмъщават".

В 1381 избухва голямо въстание в Англия, за което споменавам по-горе. В 1377 година, освен, че се въвежда максимална заплата за много професии, се въвежда и още един данък. В 1381 г. напрежението взема връхната си точка. Малък инцидент обръща колата и едва не струва короната на малолетния тогава крал. В малко село, служител се опитва да събере новия данък, но уважаван местен земевладелец известен с големия си ръст и здравите си шамари го изгонва. Изпратен е областния съдия да разследва инцидента, но той е нападна по пътя, а междувременно Есекс и Кент са вече пламнали.



Въстаниците влизат в Лондон където също като във Франция не им е оказана съпротива и само благодарение на същата тактика благородниците успяват да го потушат.



В Англия, ефектът от глад и лошото състояние на страната, стимулира мъжете по време на Войната на розите (1455-1485). Обработваем земя е преобразувана в други приложения, като например отглеждането на овце и голяма част от арендаторите преди това били изгонени от земите си. Около 1452 година обаче балонът в цените на вълната се пукнал, имало голям спад, с което още повече се влошило положението. (Овцете, вълната, Англия и търговията)

Между 1336 и 1525 г. в Германия е имало не по-малко от известни 60 случаи на войнстващи селяни и вълнения. Това прави средно по 1 бунт на всеки 3.75 години!



Долу давам списък на по-големите бунтове след настъпване на захлаждането:

Въстание на Ивайло в България 1277-1280
Селския бунт във Фландрия 1323-1328
Фанатиците в Солун, Византийската империя 1342-1350.
Въстание от 1343-1345 в Естония
Бунтът в Централна Италия 1354
Жакерия Франция през 1356-1358
Бунт във Флоренция 1378
Голямото възстание в Англия 1381
Бунт в Руан и Париж 1382
Бунт срещу регентството на Елизабет от Босна като кралица на Унгария 1382
Бунтовете в Кралство Галисия през 1431 и 1467.
Въстание в Трансилвания 1437.
Бунт в Кент 1450
Бунтовете в Каталуния 1462 и 1485.
Бунт в Корнуол и Лондон 1497  
Въстание в Кралство Унгария 1514
Словенски селски бунт от 1515 г.
Бунтове във Валенсия, Майорка и Кралство Арагон 1519-1523
Бунт в Кастилия 1520-1521
Бунтове в Османската империя 1526-28, 1595-1610, 1654-55 и 1658-59
Рицарското въстание в Германия 1522-1523
Германската селска война от 1524-1526 в Свещената Римска империя .
Въстание в Полша 1529
Въстание в Англия 1536
Въстание в Швеция 1542
Въстание в Англия 1554
Бунт в в Корнуол и Девън 1549  
Бунт в Хърватия и Словения 1573
Въстание във Финландия 1596
Селска война на Стенка Рази в Русия 1668 - 1671
Швейцарската селската война 1653

Макар някой от бунтовете да се селски, то други не са такива, а са предизвикани от буржоа, едри и дребни или някой по-дребни или едри благородници. Причината на почти всички е доста прозаична. Качването на данъци, или въвеждане на нови такива. Понякога са приемани като в Англия например абсурдни закони в желанието на благородниците да запазят ако могат статуквото. Там например е приет закон с който се определя, кой какви дрехи и от колко скъп плат може да облича. Абсурден,  поради това, че цените на платовете не са били едни и същи, а от друга страна бедни благородници не са можели да си позволят скъп плат, токато някой богат селянин или буржоа е искал да се докара. Към причините можем да добавим, различните привилегии с които се ползвали някой съсловия, или просто липсата на ред и еднакво прилагане на законите в страните, както и в малка степен са на религиозна основа. На места бунтовете са минавали сравнително цивилизовано, но на други бунтовниците са горили живи, набивали на кол, секли, бесили и т.н. който докопат от тия които смятат, че са против тях.



В горния списък не съм включил по-големите граждански войни които се водят по него време, защото техния брой е толкова голям, че се отказах да ги включа. Само във Византия между 1321 и 1379 г. има 3 граждански войни, а такива има в почти цяла Европа, от Франция до Испания и до изтока.



Интересното е друго, с покачването на цените социалното напрежение расте, но повечето причини за метежи не са самите цени, а някой често дребен случай, който изиграва роля на клечка кибрит в бурето с барут.  Отцепването на Нидерландия от Испания става заради един нелеп инцидент през 1568 г., в който няколко испански войника изнасилват местно момиче. Холандците до тогава сравнително апатични,  избухват и се оформя един от най-яростните конфликти който продължава 80 години.
Английската революция е предизвикана от опита на краля да качи данъците, на което парламентът се противопоставя.  Фрондата във Франция е избухнала по същата причина. С покачване на цените и данъците социалните напрежения растат и показателно е, че повечето успешни въстания, революции и граждански войни съвпадат с това покачване на цените. Явно е, че съчетанието – високи цени плюс покачване на данъците предизвиква напрежение в обществото, понякога до доста кървави размери. Например, показателен с случая още в първите дни на Френската революция, когато тълпа гневни парижани разнасят из града главата на своя кмет, с напълнена със слама уста.

През зимата на 1709 г. са мъртви или са убити много хора във Франция. Условията са толкова лоши, че свещеник в Анже (Франция), пише: "Студът започна на 6 януари 1709 г. Всички култури, бяха напълно унищожени." Кокошките умирали от студ, конете умирали в конюшнята, кравите премръзвали в оборите. Птиците от дърветата падали мъртви, птици, бекаси и косове умирали и са откривани падали в снега. 2/3 от лозята в Анжу загинали и не била прибрана нито една гроздова реколта. После свещеникът се оплаква, че няма вино дори за себе си. В няколко града търговците напуснали за да предпазят магазините си от разграбване.

Интересното е, че инфлацията във Франция между 1718 и 1720 г., въпреки, че се е отразила силно върху цените на имотите в градовете, на наемите, заплатите, стоките, не е дала отражение върху цените на пшеницата което ми говори, че може би реколтите около тези години са били много добри.

Зимата на 1739-40 също е лоша, а след нея не е имало пролет, а само влажно, прохладно лято, което съсипало реколтата с пшеница. Бедните се разбунтували и в Лиеж избухнали метежи с кръвопролития.

В 1788 г. в северната част на Франция, след като необичайно студена зима, май, юни и юли са прекалено горещи, което е причина зърно да изсъхне. На 13 юли, точно в момента на прибиране на реколтата, тежки градушки (които обикновено се проявяват, когато има много студен въздух във височина) унищожават, малкото останало зърнено. Цените и без това високи продължават да се качват.  



В 1789 г. избухват хлебни бунтове, което довежда до предполагаемата забележка на Мария Антоанета "Щом нямат хляб, да ядат пасти" и щурмуването на Бастилията.

Заключение

Връзките "климат-общество" сочат, че всички големи държави и велики цивилизации са загивали точно в периодите на преход от топъл към студен климат, поради неспособност да реагират адекватно на промените в околната среда. Тогава те са ставали жертва на продоволствения недоимък, на епидемии, чужди нашественици или на бунтове с които държавният и военният им апарат не е бил в състояние да се справи. Климатичните промени, водят до проблеми в икономиката, правителствата почти като правило не реагират адекватно, а правят в повечето случаи точно обратното, вследствие на което се нагнетява и социалното напрежение, което води или до промяна в статуквото или до упадък.



Може ли да се случи пак? Разбира се! Въпросът е ние сами да не си го докараме. Ще дам за финал един пример за човешка намеса, не по-малко разрушителен от захлаждането което предстои в близките десетилетия. Мащабният нефтен разлив в Мексиканския залив предизвикан от разрушена платформа на BP през април 2010 г. Тогава, още Април 2010 казах, че това ще доведе до покачване на цените на храните в световен мащаб. Нещо което се случи в средата на лятото. И това е много по-страшно отколкото газовете които изпускат кравите.  

Ако ви е направило впечатление, странната летаргия на медиите и разни псевдо-еко организации при случая със сондата на BP? Въпреки, че щетите върху цялата еко система на Мексиканския залив бяха колосални, въпреки, че бе застрашен добивът на риба в Атлантика, ако разлива не бе овладян (нещо което още не е сигурно) и въпреки, че това е един от районите от които светът се снабдява със скариди, бе жестоко засегнат? Вие казвате – “Аз не ям скариди!” – Да аз също не ги ям, но пък тия които ги обичат когато поскъпнат ги заменят с нещо което ям аз и ето ви повишение на цените, на храни който нямат нищо общо с петролни разливи.  

Сред „експлоататорите на околната среда“ са природозащитните организации, правителствените организации и едрият бизнес. Всички те имат еднакво нелицеприятни досиета! – Майкъл Крайтън

Много по-страшни са човешките грешки и най-вече човешката глупост, заради която бе създаден и бизнеса за милиарди наречен “глобално затопляне”, с който въпреки, че бе доказано, че е измама, все още ви промиват ушите само с една цел. Да ви качат цените на тока и да ви накарат да платите за нещо което не съществува другаде, освен в бизнес плановете на хора като Ал Гор и няколко големи корпорации. Ще кажете, в такъв случай защо ни мътят главите с тия щуротии? Става дума за пари. За много пари! Ал Гор е увеличил личното си състояние 50 пъти откакто се занимава със затоплянето. През 2001 година той е имал $2 милиона, а днес 2011 година има вече над $130 милиона долара. Както се вижда, доста е доходно да рекламираш мнимото Глобално затопляне и да въртиш бизнес с квоти за въглероден двуокис – винаги има идиоти, които са готови да плащат за “въздух”.  

Би ли имало социални катаклизми, ако учените който още в 70 те годни на 20 век казаха, че към 2020 година ще има захлаждане са прави? Със сигурност! Завършвам с един цитат: 

„Бъдещите поколения сигурно с насмешка ще се чудят, че в началото на ХХІ век развитият свят е изпаднал в паника от глобалното повишаване на температурата с няколко десети от градуса и се е замислял дали да се върне в пред-индустриалната ера.” - Вацлав Клаус, президент на Чехия




FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ