Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2012 13:18 - Търговия с роби - III
Автор: borsi Категория: История   
Прочетен: 8130 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 18.06.2012 03:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Търговия с роби - III

В началото, при трансатлантическата търговия с роби, от 15 до 20% от африканските пленници умирали при преминаването. По-късно в 18 век, смъртността е намалена до около 5 - 10%, може би благодарение на подобряване на хигиена и санитарните условия, но аз си мисля, че по-скоро благодарение на това, че самата търговия се е организирала вече по-професионално и е имало нужния опит в транспорта.

image

Смъртност обаче отново нараства през 19 век, по време на годините, когато британският флот се опитва да наложи международна забрана за търговията с роби. Това се е получавало, защото опитвайки да избегнат рисковете търговците са започнали да товарят на един рейс повече роби отколкото преди, а в това вече съвсем тясно пространство, смъртността рязко е нараствала.

image

По времето когато още не е имало забрана за търговия, за робите е оставяно по малко място

Смъртността сред екипажите на роботърговските кораби също не е малка, около 15 до 20% от белия екипаж е предавал богу дух от болести, инциденти или от друга причина при един триъгълник, тоест по време на целия рейд. Основната причина са били както тежките условия така и тропическите болести, малария, дизентерията и т.н. При безветрие положението ставало отчайващо, защото често храната или водата за всички тези хора на кораба, робите и екипажа не стигала или се разваляла. Преминаването през Атлантика продължавало от три до пет седмици от африкански търговски обекти в Гамбия, Сенегал и Сиера Леоне. Близо до екватора от региони като Бенин и Биафра до днешна Нигерия, пътуването до Америка отнемало много повече. Някой френски кораби транспортиращи роби от Мозамбик или Мадагаскар в Индийския океан и след това се връщащи се във Франция, през Западните Индии правили още по-големи трудни рейсове, като тези плавания през Индийския океан са най-сложните в търговията с роби.

image

За черните роби имало добър пазар в Китай, за тези които правили сделките си в Индийския и Тихия океан, но имало една особеност за този пазар, за това и малцина европейци посмявали да се захванат. В Китай било забранен вноса на некастрирани мъже, а при подобна операция на възрастни индивиди, правена от непрофесионалисти, набързо и при липса на хигиена, смъртността била почти 50 %.

image

Плантация за захарна тръстика в Бразилия 

През 18 век, когато производството в плантациите се е разпространило в много области, трансатлантическата търговия с роби станала най-печелившият отрасъл от морските дейности. Холандски, френски английски, организирани частни компании, търгували с роби и търсили сфери на влияние върху африканския бряг. През 18 век британците, надарени с привилегии след няколко войни в които участвали в Европа, повели първенството в търговията, а към Англия се стичали печалбите от тази дейност. 

image

Ливърпул изпреварва Лондон и Бристол като най-важното пристанище за търговия с  роби и колониални стоки. До края на 18-ти век, бизнеса в Ливърпул държи над 60% от цялата британската търговия с роби и 40% от цялата европейска търговия. На гравюрата - Разтоварване на бурета със захар от колониите, след триъгълна операция

Ливърпул дължи не в малка степен първия си голям просперитет точно на търговията с роби. В разгара на търговията с роби през 18 век, около 6 милиона африканци са били принудени да направят пътуване през Атлантическия океан, често в размер на над 4000 мили. Над 54 000 плавания са направени в период от 300 години между 16 и 19 век. Големият дял на робите отива към Карибите, около 42%. Около 38% робите са били доставени в Бразилия и много по-малко, около 5% в Северна Америка. Пътуването може да отнеме най-малко 35 дни, от Ангола до Бразилия и то на изключително бърз кораб каквито са започнали да строят в 19 век. 

image

План за товарене от 1788 г. 

Корабите товарели от 250 до 600 роби. Те са като цяло много пренаселени, но положението извънредно се влошава когато първо Дания в 1803 и Великобритания през 1807 година, а след това други страни в Европа и Америка, забраняват трансатлантическата търговия с роби. Не само това, английското адмиралтейство започва жестоко да преследва търговците на роби, като е била предвидена и парична награда за заловен роботърговски кораб, за екипажа на британския военен съд. Кораб е можело да бъде арестуван не само ако на борда му има роби, но и ако отговаря само на 1 от следните условия: Ако на люковете си на палубата има решетки за проветряване; Ако в трюмовете има разделителни прегради улесняващи поставяне на палуби за роби; Ако на борда има повече от нормалното резервни дъски, с които могат да се сглобят палуби за роби; Ако се намерят окови; Ако носи големи количества храна и вода; Ако има прекалено големи казани за готвене на храна; Ако пренася рогозки които да се ползват като постелки за робите.  

image

Както се вижда, разпоредбите в британския флот давали широко поле за изява, още повече тези които докопвали подобен кораб получавали и не малки финансови облаги. Това дало моментално отражение на търговията и тя станала изключително рискована тия които се занимават с този бизнес, но и за робите. “Глезотиите” на които били подлагани преди това изчезнали и капитаните се стремили да натоварят колкото се може повече хора за един рейс, защото колкото повече пъти преминават през Атлантика, толкова повече бил по-голяма риска англичаните да ги докопат, осъдят по бързата процедура, а корабът да се конфискува заедно със стоката. Дали ще те заловят с 10, 100, или с 1000 роби на борда било все едно. Англичаните можело да те обесят независимо от бройката. Смъртността при трансатлантическите или тези в Индийския океан плавания рязко скочила, но особено опасно били плавания на близки разстояния, от едно пристанище на Африка към друго, плаванията между Хавана (превърнала се в депо за роби в 19 век) и Южните щати на САЩ, както и плаванията между Африканския континент до остров Занзибар, където оманските араби след като изгонили португалците в 1698 г., владели преди тях острова почти 200 г., си били направили истински пазар за роби, а местния султан поощрявал бизнеса, тъй като той бил основното перо в бюджета на острова, заедно с добиването на подправки и земеделието.

image

Занзибар бил идеалното място за разпределение на товарите и годишно се смята, че между 50 и 20 000 роби са минавали през острова, преди да поемат на дълго пътешествие през океана към някой от арабските пазари за роби.  

image

Арабските търговци изнасяли африканци през Индийския океан от днешна Кения, Мозамбик, Танзания, Южен Судан, Еритрея, Етиопия и на други места в Източна Африка до, днешен Ирак, Иран, Кувейт, Турция и други части на Близкия Изток и Южна Азия (главно Пакистан и Индия). За разлика от транс-атлантическата търговия с роби към Новия свят, арабите доставят африкански роби предимно към мюсюлманския свят, прострян над три континента от Атлантическия океан до Индия и източната част на Китай.

image

Освен когато са доставяли роби за европейски търговци, но това е ставало предимно по суша, прекарвайки керваните с роби по робските пътеки в Африка към някой европейски порт. През 18 век на търсенето се увеличи значително и арабските търговски кервани от Занзибар прониквали в континенталната част на Африка, в търсене на подходящи роби. Арабските търговци често се възползват от местните съперничества и насърчават местните африкански племена, за да уловят враговете си и ги продават в робство.

image

Когато арабските търговци са събрали достатъчно роби, понякога до 1000, те се връщат на брега. Въпреки че Корана забранява жестокост към робите, това често се пренебрегва и за дългото пътешествие до Занзибар, робите са били вързани заедно в дълги опашки, с тежки дървени платки на врата си или железни вериги около глезените, докато достигнат брега. Търговията с роби е тясно свързана с търговията със слонова кост. Много често робите са носили и бивници от слонове на връщане към брега. Преминаването на робските каравани е белязано от дългата поредица от разлагащи се трупове, тъй като всички болни, слаби или уморени са били убивани или изоставяни на хиените и лъвовете. Пътя по море от континента до острова бил кратък, но много повече роби са умрели по него, отколкото къде да е другаде. Тъй като мито се плащало на роб, всеки болен се изхвърлял зад борда където редовно кръжели акули. Със забраната за търговия нещата още повече се влошили, тъй като арабите бързали да достигнат острова и товарили колкото се може повече хора за краткия рейс. Често някоя малка арабска Дау пренасяла между 200 и 600 роби, натъпкани по палуби, върху специално изградени от бамбук рафтовете, нито легнали, нито седнали. Често след пристигането си в Занзибар робите страдат от глад и ефектите на тесните условия. Понякога минавала седмица преди да се възстановят.  Преди да бъдат пуснати в продажба, робите са били почиствани и хранени. На мъжете и момчета смазвали кожите им да лъщи и била давана ивица плат за да се.  Жените и момичетата били понякога украсени с колиета, обеци и гривни.

image

Робите в Занзибар са били пускани в продажба на пазара в късния следобед. Подреждани са в редове, най-младите и най-малките в предната част, а най-високите в задната част. Купувачите ще разгледа ръцете, устата, зъбите и очите на робите и робите често били карани ходят или тича, за да докажат, че са в състояние за работа. След покупката част от робите оставали в Занзибар или били транспортирани отново по море до Оман или другаде в Индийския океан.

image

В тия плавания робите са сравнително добре третирани, докато пристигнат в новите си домове.

image

Често на новите си места са третирани добре, давали са им малки участъци с земя, а майките рядко са разделяни вече от децата си. Не е било рядка практика след известно време робите да се освобождават и макар да продължават, често да се грижат за предишния си господар, не малко от тях стават водачи на свой ред на робски кервани или капитани на робски кораби.  

image

Илюстрация на А. Лурие от романа „Наследникът от Калкута“

За европейците използващи роби в техните насаждения по островите в Индийския океан, арабите са основните доставчици за роби. 

image

На пазара за роби в Кайро 

На цялата тази идилия и пасторална картина на робството, както и на семейните традиции в арабския бизнес процъфтявал необезпокояван столетия наред, слагат край англичаните, които решават да елиминират търговията с роби в света. По натиск от Англия и САЩ султаните на Оман подписват договор с които им се забранява да продават роби на християни. Тогава Съединените щати и Великобритания установили дипломатически отношения със Занзибар и изпратили консули на острова.

image

Положението обаче не се променя кой знае колко защото арабите си продават робите на необятния ислямски пазар и загубата на европейски клиенти не ги трогнала чак толкова, освен, че арабските търговци за да докарат роби до острова започват да ги тъпчат като сардели на малките си кораби. В 1873 г. под заплаха от оръдия султанът на Занзибар бил принуден да подпише указ, който прави незаконно пренасяни морето роби на пазарите в Занзибар. Не само това – пазарът е затворен, а на мястото му е издигната християнска катедрала за потрес на всички правоверни.

image

Но все пак, търговията продължила, особено на континента, като едва след Първата световна война англичаните успяват почти да я пресекат.  

image

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lyubomircholakov - Етническата и религиозна компонента в търговията с роби са много важни.
06.03.2012 12:38
Много е важен етническият и религиозен елемент в търговията с роби. Има една известна фраза: "Християнинът може да бъде роб - но не и собственик на роби". Мнозина християни са били роби на мюсюлмани - но няма случаи мюсюлмани да са били роби на християни. Както виждаме, основната част от търговията с роби се извършва от мюсюлмански търговци. В един филм на Би Би Си се изнесе факта, че общо около 1 милион европейци са били заробени при пиратски нападения в Средиземно море и крайбрежието му (един от тези случаи е и Сервантес) - именно тези нападения стават причина Франция през ХIХ в. да окупира Магреба, за да ги прекрати, а не просто от желание за "колониализъм", както днес се опитват да изкарат.
А колкотоядо европейските търговци на роби - трябва да се уточни от кой етнос и кой религия са, иначе информацията остава просто технологично описание на процеса без осмислянето и анализа му.
цитирай
2. borsi - . . . Във Венеция точно по времето на ...
06.03.2012 19:51
lyubomircholakov написа:
...
Във Венеция точно по времето на Сервантес е имало роби турци.. Така, че не е вярно това, че ако си християнин не може да имаш роби. Колкото до търговците на роби от Европа и тия от САЩ, то по него време освен християни не е имало други.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 5985958
Постинги: 957
Коментари: 3981
Гласове: 7086
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031