Лихви II
 
Цар  Хамурапи, от  първа династия на Вавилон, е автор на най-ранните известни закони около 1728 - 1686 г. пр.н.е. В законите му е записан първия опит за регулиране на лихвените проценти. Хамурапи създал таван на лихвения процент който лихварят може да начисли на кредитополучателя.  По кредити в зърно, които са платими в натура, максималния лихвен процент е ограничена до 33 % годишно. По заемите в сребро, максимална ставка е 20% - въпреки, че в някои записи от по-късно, са разкрити  случаи, когато размерът на начислените лихви е от порядъка на 25%. Днес, на някои от нас тази лихва може да изглежда висока, но нека погледнем лихвите искани от лихвари, или лихвите искани от  някой руски и украински банки в момента.  Да се върнем в древността.  

Лихвите в Индия също са подобни, като тези в сребро са от 20-25%, но само за някои хора.  Според Законите на Ману,  ограничението на максималната лихва е 24%.   Доказателства за съществуването на операции по отпускане на заеми в Индия има още в 2000-1400 г. пр.н.е. Лихвените проценти са пряко свързани с кастовата класификация на кредитополучателите. При най-висшата  каста лихвата трябва да е 2% месечно  - 24% годишно, при войните 3% месечно – 36% годишно, при следващата 4% на месец, а при по-низшите  5% на месец – 60% на година. Въпреки това, лихвения процент е рисково претеглена, тъй като размерът на лихвата нараства с увеличаване на риска в бизнеса на кредитополучателите.  Търговците често плащат  60% лихва годишно, ако стоката е трябвало да премине през гори, процентите са стигали и до 120%.  За морски операции се стигало и до  240 % годишно. Нека обаче имам предвид, че повечето от тези кредити са предимно стокови. Въпреки това, лихвите в Индия, сравнени с тези във Вавилон са по-високи. 

1822-1763 г. пр.н.е.  –  Вавилон. Разписка за зърно дадено в заем

Всеки заем във Вавилон, според законите на Хамурапи, трябва да бъде сключен пред  свидетел - длъжностно лице и записван в писмен вид. Наказанието за обратното е тежко - дългът просто е отменян и все едно не го е имало.  Могат да бъдат залагани обезпечения под формата на земя, къща, собствени вещи,  жената, децата или роби.  В екстремни случаи, длъжникът може да заложи и собствената си личност, но законът забранява лична робството на длъжника над 3 години.  Защо вавилонците са забранявали да си роб повече от 3 години,  а жената и децата да може да  ги ипотекираш пожизнено за роби, не ми е много ясно. Може би за да може да се ожениш пак?!  В законите има и някой пролуки, които дават по глътка въздух на длъжника. Например е било забранено да се взема земята на длъжника преди да си е прибрал реколтата. Друга особеност е, че ако реколтата е лоша поради метеорологични условия  – лихвата по кредита за годината се отменя. Явно дървото е било ценен материал защото вратите на къщите също можели да служат като обезпечение за кредит.  Вратите във Вавилон се смятали за имущество отделно от дома. Записани са  международни кредитни сделки между вавилонци, асирийци, хети, сирийци и египтяни. От него време са намерени и първите записки указващи, че се приемат и депозити, поне от две големи лихварски институции във древен Вавилон.  Заеми се дават на физически лица, търговци и правителства, на местните царчета,  князе, велики везири, или там, както се водят.   Записките от времето на Вавилон илюстрират,  че цикличността в поведението на лихвите е съществувала още от самото начало.  В дадени моменти лихвата в сребро е минавала 25%, в други периоди е спадала до 12%. Има данни и за спад на лихвата на моменти до безбожно ниските 6.25% в сребро и на 20% в ечемик.  Интересно е че спадът на лихвите идва горе-долу малко преди и малко след хетското нашествие.  В 1595 г. пр.н.е. — хетите разрушават Вавилон.

Хетски протокол от съдебен процес, включващ двама търговци, единият от които  изисква  плащане на дълг и лихва от другия. Текста е на акадски (вавилонски), международния език на късната бронзова епоха в Близкия изток

Защо по това време лихвеният процент е паднал, не зная. До 1300-1200 г. пр.н.е., лихвите се движат между 12-14%, като след този период, отново скачат.  От 9 до 6 век век пр.н.е., сребърните кредити в Асирия и Персия са често в диапазон от 40-50%, но в края на 7  и началото на 6 век има спад  на лихвите. В  611 г. пр.н.е.,  лихвата във Вавилон върху ипотека на недвижим имот е 11.25%,  в 598 г. пр.н.е. лихвата е 13.5%, в  550 г.  пр.н.е. лихвата е 20%. След този период лихвите отново се качват като до около 4 век се колебаят с максимални ставки до 40% на сребърните кредити. Кредитите в зърно са с около 10-15% по-високи, положение което ще се задържи с векове не само в Месопотамия, а и в останалите частни на света. 

Защо кредитите в зърно са по-високи? Според мен така са ограничавали и са се застраховали в риска от промяна на цените и от търговските проценти в сделките.  И нещо извън темата, но на което попаднах докато рових. Една жена (робиня) е струвала между 52 и 192 грама сребро. Измерено в овце това прави от 4  до 74 овце за жена, тъй като, овцете вървели от 2.6 грама сребро, до 16 грама. При сегашните цени на среброто, това прави около 283 лв. за скъпите булки. Евтиния.  В овце не е така изгодно. В момента гледам обяви за овце – някаква синтетична млечна и кръстоска старозагорска и българска млечна с обици - цена 250 лв. Това прави цена за жена между – 1000 лв. за някоя чума и 18 500 лв. за  красавица. Скъпотия! ... Теглени ли са кредити за жени? Да... Записан е не един случай, в който някой се жени за робиня след като я купува и случаи в които мъж е осъден да плати обезщетение, че се развежда с жена си, бивша робиня. Знае се за поне един случай в който е теглен кредит с лихва 33 % в сребро, за да се разплати бъдещия разведен с жена си, отново бивша робиня, освободена поради брак с въпросния.

Финансови консултации в областта на международните инвестиции, акции, валути (forex), фючърси, облигации, опции, имоти, оптимизация на компании (oптимизация на бизнес) и хеджиране - Forex, Stocks, Bonds, Futures & Options Excange - Hedge - Real estate -  Optimization Company