Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
04.05.2017 10:58 -
30-те безсмъртни момичета и финансовия колапс на Франция
Автор: borsi
Категория: История
Прочетен: 816 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2017 11:00
Прочетен: 816 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 04.05.2017 11:00
30-те безсмъртни момичета и финансовия колапс на Франция
Когато швейцарския банкер Жак Некер става финансов министър на Луи XVI в Женева току-що са изобретили пожизнените ренти върху деца
Десетилетия по-рано през 1693 г. любител на опиума на име Едмънд Халей, същия астроном на кого е кръстена кометата, е изчислил много внимателно всички аспекти и е публикувал статия за пожизнените анюитети.
След тази година сумата платена на анюитанта зависи от възрастта. Колкото по-стар е човек когато си купува рента, толкова повече ще получава всяка година. За държавата, цената на анюитета е повече или по-малко и съща, независимо от възрастта на купувача, защото по-младите такива получават по-малка сума. Около 1760 по причини, които все още се обсъждат, френското правителство решава да се върне към старата техника на ренти с фиксиран доход независимо от възрастта. В началото, това не е проблем, защото повечето купувачи са възрастни. Средната продължителност на живота е по-кратка и фиксирания курс се изчисляват да съответства на процента, който се прилага за 50-годишният купувач в предишната система.
Година по-рано, преди Некер да стане министър през 1774 г., английски фермер на име Бенджамин Джести решава да опита да ваксинира жена си и семейството против едрата шарка, която върлува в Англия. В отчаян опит да ги спаси от болестта, ги заразява с кравешка сипаница. Съпругата е бременна има усложнения от ваксината, но оздравява и всичко е благополучно, въпреки, че съседите ги подиграват, че ще им изникнат рога като на кравите. Английският лекар Едуард Дженър още не се е заел с ваксините, но слуховете за нередовните и още редки ваксини оказват влияние върху пазара на рентите, а самите ренти се търгуват вторично на борсите.
Въпреки, че всякакиви опити с ваксината са забранени във Франция още през 1763 г. не малка част от английските инвеститори започват да се отеглят от пазар на ренти, страхувайки се, че намаления риск и удължаване на средната продължителност на живота рентите ще се окажат нерентабилно и недоходоносно начинание. В Женева обаче банкерите са решили да противодействат, защото през 1771 г. са се усетили, че нищо не забранява да се купуват ренти за други хора, а не само от възрастни. При това те ""пакетират"" тези ренти на групи от по 30, 40, 50 или повече хора предимно деца, за да намалят риска и срещу тези ""пакети"" пускат ценни книжа.
Секюритизацията е същата като днес процес, при който се обособява портфейл от финансови или материални активи, които се групират и срещу тях се издават ликвидни акции или облигации, след което те на свой ред се предлагат за закупуване от инвестиционната общност. Математици, лекари и банкери в Женева се заемат да изчиляват рентите и средната продължителност на живота, а Некер започва да увеличава лихвите по пожизнените ренти, първо на 4.5%, 6.5%, после 8,5%, а после на 10% и над този процент.
30 момичета, наречени ""безсмъртните"" (между които дъщеря на виден лекар, съветник на банкерите) са ваксинирани в Женева и от техния живот или смърт се очаква съдбата на рентите.
Момичетата с изключение на едно, починало след няколко години от друго заболяване, се радват на цветущо здраве, за радост на женевските банкери. Луи XVI не улеснява своя министър ни най-малко, защото е зает с войната в Америка и да натрие носа на англичаните. Некер не иска да качва данъците и взема в заеми 530 милиона ливри за три години, 386 милиона от които в ренти с високи лихви. Некер право почти невъзможното да привлече инвеститори от чужбина. Положението се влошава от спекулациите в Париж с английски акции и облигации.
В зависимост от това дали се очаква победа на Англия, САЩ и Франция се залагат огромни суми. Търговията с пшеница е отново държавен монопол, но има други дейности необхванати от закона. От 1781 г. когато Некер е принуден да подаде оставка, започва борсов бум. Печалбите от захар и кафе от колониите, които се увеличават значително в тези години, се инвестират основно в земя или акции, а после в пожизнени ренти или друг вид държавни облигации.
Пазарът в Париж преживява години на възход. В Hotel De Nevers който е дом на борсата, се търгува и с премии (опции) върху облигациите, включително и върху рентите. Спекулантите имат възможност да купят или продават облигации, но ако цената не достигне до чаканото от тях нива могат да се откажат, като платят премия за отказа си. Първия трус обаче е с акции на няколко френски компании, чрез които някои от най-големите спекуланти от него време се мъчат да направят удар. Първи се срутват книжата на The Paris Water Company през 1786 г., но компанията създава две застрахователни дружества които предлагат и застрахователни продукти, някои от които свързани с продължителността на живота. Той обаче напук на част от финансистите се увеличава. Над дружествата има и злостни борсови атаки от страна на спекуланти залагащи на понижение в цените на акциите.
Кампанията е брутална, като се пускат слухове, памфлети и се раздават листовки по улиците на Париж. Противници на компанията са лица като Мирабо и Талейран които са в съюз с един от най-хитрите спекуланти в Париж когото са привлеки в качеството му на съветник в машинациите си. Нито един от тях не обича Некер и неговите идеи, въпреки, че той вече не е министър. Некер е противник на либерализма, реформите му са пречка, а физиократите, едрите и дребни търговци, индустриалци и спекулантите искат свободен пазар. Не могат да му простят, че през 1775 г. е публикувал памфлет с който осъжда свободната търговия със зърно и я забранява. (Търговията е освободена отново едва през 1787 г.) През 1788 г. The Paris Water Company отново е пред фалит и град Париж е принуден да изкупи 80% от акците, за да не спре дружеството работа.
С рухването на борсата големите финансови залози започнати от Некер се пропукват, а рентите рухват. При това математиците в Женева са изчислили, че благодарение на ваксината против едра шарка средната продължителност на живота се е удължила с 3 години. Въпреки, че ваксините не са популярни и са забранени във Франция, някои вложители в пожизнени ренти се ваксинират с надежда да се радват на дълъг живот, но това е малък проблем в сравнение с друг. Още през 1782. 3/4 от рентите се предполага са на името на малки деца. Френските банки също са започнали масово да имитират схемата от Женева. Тази хитрост допринесла за възхода в тежестта на дълга и косвено до падане на Стария режим.
На 16 юли 1788 г. системата заложена от Некер в голямата си част върху пожизнени ренти рухва, а Франция банкрутира. Некер е извикан отново като министър и успява да въстанови плащанията по дълговете, но омразата към него в част от обществото е силна. Освен богатите противници и търговците (Некер отново забранява търговията със зърно), срещу него са и крайната левица начело с Жан-Пол Марат който бълва огън и жупел срещу сънародника си. Въпреки, че се радва в началото на симпатии на част от нацията, скоро общественото мнение се сменя. Мнозина го смятат за виновник за кризата.
В току що свиканите Генерални щати министърът се сблъсква с открита враждебност от страна на третото съсловие, към което са се присъединили и част от благородниците. Мирабо директно обвинява швейцарския банкер. ""Привличане на средства и трупането на дълг от Некер трябва да се разглежда като най-скъпото, най-зле организираното и най-пагубното дело, което Франция е принудена да плати!"", отсъжда Мирабо.
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
Когато швейцарския банкер Жак Некер става финансов министър на Луи XVI в Женева току-що са изобретили пожизнените ренти върху деца
Десетилетия по-рано през 1693 г. любител на опиума на име Едмънд Халей, същия астроном на кого е кръстена кометата, е изчислил много внимателно всички аспекти и е публикувал статия за пожизнените анюитети.
След тази година сумата платена на анюитанта зависи от възрастта. Колкото по-стар е човек когато си купува рента, толкова повече ще получава всяка година. За държавата, цената на анюитета е повече или по-малко и съща, независимо от възрастта на купувача, защото по-младите такива получават по-малка сума. Около 1760 по причини, които все още се обсъждат, френското правителство решава да се върне към старата техника на ренти с фиксиран доход независимо от възрастта. В началото, това не е проблем, защото повечето купувачи са възрастни. Средната продължителност на живота е по-кратка и фиксирания курс се изчисляват да съответства на процента, който се прилага за 50-годишният купувач в предишната система.
Година по-рано, преди Некер да стане министър през 1774 г., английски фермер на име Бенджамин Джести решава да опита да ваксинира жена си и семейството против едрата шарка, която върлува в Англия. В отчаян опит да ги спаси от болестта, ги заразява с кравешка сипаница. Съпругата е бременна има усложнения от ваксината, но оздравява и всичко е благополучно, въпреки, че съседите ги подиграват, че ще им изникнат рога като на кравите. Английският лекар Едуард Дженър още не се е заел с ваксините, но слуховете за нередовните и още редки ваксини оказват влияние върху пазара на рентите, а самите ренти се търгуват вторично на борсите.
Въпреки, че всякакиви опити с ваксината са забранени във Франция още през 1763 г. не малка част от английските инвеститори започват да се отеглят от пазар на ренти, страхувайки се, че намаления риск и удължаване на средната продължителност на живота рентите ще се окажат нерентабилно и недоходоносно начинание. В Женева обаче банкерите са решили да противодействат, защото през 1771 г. са се усетили, че нищо не забранява да се купуват ренти за други хора, а не само от възрастни. При това те ""пакетират"" тези ренти на групи от по 30, 40, 50 или повече хора предимно деца, за да намалят риска и срещу тези ""пакети"" пускат ценни книжа.
Секюритизацията е същата като днес процес, при който се обособява портфейл от финансови или материални активи, които се групират и срещу тях се издават ликвидни акции или облигации, след което те на свой ред се предлагат за закупуване от инвестиционната общност. Математици, лекари и банкери в Женева се заемат да изчиляват рентите и средната продължителност на живота, а Некер започва да увеличава лихвите по пожизнените ренти, първо на 4.5%, 6.5%, после 8,5%, а после на 10% и над този процент.
30 момичета, наречени ""безсмъртните"" (между които дъщеря на виден лекар, съветник на банкерите) са ваксинирани в Женева и от техния живот или смърт се очаква съдбата на рентите.
Момичетата с изключение на едно, починало след няколко години от друго заболяване, се радват на цветущо здраве, за радост на женевските банкери. Луи XVI не улеснява своя министър ни най-малко, защото е зает с войната в Америка и да натрие носа на англичаните. Некер не иска да качва данъците и взема в заеми 530 милиона ливри за три години, 386 милиона от които в ренти с високи лихви. Некер право почти невъзможното да привлече инвеститори от чужбина. Положението се влошава от спекулациите в Париж с английски акции и облигации.
В зависимост от това дали се очаква победа на Англия, САЩ и Франция се залагат огромни суми. Търговията с пшеница е отново държавен монопол, но има други дейности необхванати от закона. От 1781 г. когато Некер е принуден да подаде оставка, започва борсов бум. Печалбите от захар и кафе от колониите, които се увеличават значително в тези години, се инвестират основно в земя или акции, а после в пожизнени ренти или друг вид държавни облигации.
Пазарът в Париж преживява години на възход. В Hotel De Nevers който е дом на борсата, се търгува и с премии (опции) върху облигациите, включително и върху рентите. Спекулантите имат възможност да купят или продават облигации, но ако цената не достигне до чаканото от тях нива могат да се откажат, като платят премия за отказа си. Първия трус обаче е с акции на няколко френски компании, чрез които някои от най-големите спекуланти от него време се мъчат да направят удар. Първи се срутват книжата на The Paris Water Company през 1786 г., но компанията създава две застрахователни дружества които предлагат и застрахователни продукти, някои от които свързани с продължителността на живота. Той обаче напук на част от финансистите се увеличава. Над дружествата има и злостни борсови атаки от страна на спекуланти залагащи на понижение в цените на акциите.
Кампанията е брутална, като се пускат слухове, памфлети и се раздават листовки по улиците на Париж. Противници на компанията са лица като Мирабо и Талейран които са в съюз с един от най-хитрите спекуланти в Париж когото са привлеки в качеството му на съветник в машинациите си. Нито един от тях не обича Некер и неговите идеи, въпреки, че той вече не е министър. Некер е противник на либерализма, реформите му са пречка, а физиократите, едрите и дребни търговци, индустриалци и спекулантите искат свободен пазар. Не могат да му простят, че през 1775 г. е публикувал памфлет с който осъжда свободната търговия със зърно и я забранява. (Търговията е освободена отново едва през 1787 г.) През 1788 г. The Paris Water Company отново е пред фалит и град Париж е принуден да изкупи 80% от акците, за да не спре дружеството работа.
С рухването на борсата големите финансови залози започнати от Некер се пропукват, а рентите рухват. При това математиците в Женева са изчислили, че благодарение на ваксината против едра шарка средната продължителност на живота се е удължила с 3 години. Въпреки, че ваксините не са популярни и са забранени във Франция, някои вложители в пожизнени ренти се ваксинират с надежда да се радват на дълъг живот, но това е малък проблем в сравнение с друг. Още през 1782. 3/4 от рентите се предполага са на името на малки деца. Френските банки също са започнали масово да имитират схемата от Женева. Тази хитрост допринесла за възхода в тежестта на дълга и косвено до падане на Стария режим.
На 16 юли 1788 г. системата заложена от Некер в голямата си част върху пожизнени ренти рухва, а Франция банкрутира. Некер е извикан отново като министър и успява да въстанови плащанията по дълговете, но омразата към него в част от обществото е силна. Освен богатите противници и търговците (Некер отново забранява търговията със зърно), срещу него са и крайната левица начело с Жан-Пол Марат който бълва огън и жупел срещу сънародника си. Въпреки, че се радва в началото на симпатии на част от нацията, скоро общественото мнение се сменя. Мнозина го смятат за виновник за кризата.
В току що свиканите Генерални щати министърът се сблъсква с открита враждебност от страна на третото съсловие, към което са се присъединили и част от благородниците. Мирабо директно обвинява швейцарския банкер. ""Привличане на средства и трупането на дълг от Некер трябва да се разглежда като най-скъпото, най-зле организираното и най-пагубното дело, което Франция е принудена да плати!"", отсъжда Мирабо.
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
Аз не съм Шарли и никога няма да бъда !
Румен Радев покани френския бизнес да ин...
Да спиш с член на Ислямска държава
Румен Радев покани френския бизнес да ин...
Да спиш с член на Ислямска държава
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
