Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05 18:56 - 102 години от потъването на Лузитания
Автор: borsi Категория: История   
Прочетен: 287 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 07.05 19:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В 1903 г. Cunard Line и британското правителство постигат споразумение за изграждане на два супер-лайнера
    
Преди точно 102 години, на 7 май 1915 г. е торпилиран от немската подводница U-20, пътническия лайнер Лузитания. На кораба има 1266 пътници и екипаж от 696 човека


Лузитания потъва край бреговете на Ирландия, на дълбочина 91 метра, повличайки 1198 жертви между коити и около 100 деца в студените води на Атлантика. Повечето от които като при Титаник, умират от хипотермия и удавяне, въпреки героичните усилия на спасителните служби и корабите протекли се на помощ. След потъването на Титаник, това е най-голямата морска катастрофа в началото на 20 век, при това нарочно предизвикана (Капитанът на немската подводница е видял, че това е Лузитания), която предизвиква в цял свят възмущение и отвращение, обръщайки и общественото мнение в САЩ за намеса във войната, защото с кораба потъват и 128 американци. 

Лузитания е кораб сестра на Мавритания. Двата кораба са построени от британската компания Cunard Line с цел да са най-бързите и луксозни кораби в света, в противовес на немският кораб Кайзер Вилхелм дер Гросе на Norddeutscher Lloyd който тогава е най-бързия пътнически кораб в света.

Конкуренцията с немската компания за превоза на пътници е жестока, но Cunard Line има още по-страшен противник в лицето на американския банкер Джон Пиърпонт ''JP'' Морган, който е решил да монополизира превоза на пътници през Атлантика, чрез създадената от него IMM (International Mercantile Marine Co.), вертикален холдинг, който вече е глътнал другия британски превозвач, White Star Line, успял е да докопа 51 % от акциите на холандската Holland America Line и е отправил предложение за изкупуване към Cunard и френската CGT които са последните големи бастиони на европейската презокеанска гордост и опоненти на американския капитализъм, нахлул брутално в Европа. 

Пред лицето на тези заплахи Cunard Line, е твърдо решена да си възвърне авторитета над океанското пътуване не само за компанията, но и по отношение на Обединеното кралство, но няма достатъчно пари да построи корабите нужни да се конкурира с могъщата морска Годзила, конструирана, консултирана и сглобена от Морган

През 1903 г. Cunard Line и британското правителство постигат споразумение за изграждане на два супер-лайнера, Лузитания и Мавритания, с гарантирана експлоатационна скорост не по-малка от 24 възела (44 km/h). Британското правителство дава в заем на компанията £ 2,600,000 (£ 244 милиона в 2015 г.), за изграждане на Мавритания и Лузитания, при лихвен процент от 2,75%. Кредитът е за малко повече от 20 г., с условие, че корабите трябва могат да бъдат превърнати във въоръжени търговски крайцери, ако е необходимо.

Двата кораба ще получават и оперативна субсидия от £ 75,000 всеки, плюс договор за доставка на поща през Атлантика за £ 68,000 годишно. В замяна Адмиралтейството добива опция да сложи ръце на лайнерите в случай на война. Въоръжена с пари, освен своите и на правителството, компанията запрята ръкави.



Когато е пусната на вода Лузитания е най-големият кораб строен някога, но е засенчен в това отношение съвсем скоро от малко по-голямата с няколко метра своя сестра Мавритания.

Двете сестри имат с 50% повече площ за пътниците от своите конкуренти, електричество, асансьори и дори климатици. За 1-ва и 2-ра класа пътници не са жалени средства за лукс и дори в опит за социална дейност, третокласните пътници са снабдени с по-голяма площ и малко повече лукс от обичайното. През август 1907 г. Лузитания е окончателно предадена от строителите на Cunard Line. Още по време на пробните изпитания и плавания с пътници Лузитания развива 25,4 възела, с което надвишава и изискванията на Адмиралтейството. 

При първото и заминаване за САЩ тълпа от 200 000 човека изпраща гордостта на британския пасажерски флот и корабостроене от кея

Лузитания печели престижната награда Синята лента за скоростно пресичане на Атлантика, но скоро призът е взет от Мавритания, която успява да се запази като най-бързият кораб в света повече от 20 години, чак до 1929 г., когато рекордът отива в Бремен, отново кораб на немската Norddeutscher Lloyd. 

Двете сестри на Cunard Line са най-бързите в света в началото на века и в опит да счупи техния рекорд, корабът на International Mercantile Marine Co., Титаник, се нацелва в айсберг няколко години по-късно.

Потъването на Титаник е голям удар по конгломерата на Морган, малко по-късно и самият създател и консилиери на IMM умира и Cunard Line се възползва от ситуацията и спадналия рейтинг на конкурента който е и почти обезглавен със смъртта на банкера, привличайки пасажери към своите кораби. 

Когато избухва Първата световна война, двете сестри са взети от Адмиралтейството съгласно договорите и е направен опит да се превърнат в крайцери

Големия разход на гориво и други пречки провалят плановете на флота, Лузитания е върната отново на Cunard Line и са върнати цивилните цветове на кораба, а нейната сестра Мавритания остава да служба като болничен кораб и като транспорт за войници. 

Въпреки че превоза на пътниците през Атлантика спада заради опасността от войната корабът изпълнява своята дейност. По време на злополучното плаване Лузитания е изцяло цивилна, поне според официалната версия. Дори преди обратното плаване от Ню Йорк до Англия във вестниците е публикувана обява която предупреждава, че заради войната има рискове от немски подводници и пътниците пресичат Атлантика на своя отговорност. Обявата се публикува в САЩ съвместно с рекламата на Лузитания. 

На 1 май Лузитания отплава от Ню Йорк, на 7 май е вече край южните брегове на Ирландия и се кани скоро да достигне Ливърпул, своята крайна дестинация

Профилът на кораба е известен по цял свят така, че капитанът на немската подводница идеално знае по кого стреля. Въпреки това се смята, че торпедото уцелва крайцера почти на късмет, защото двете сестри са толкова бързи, че почти нито една подводница не може да се подготви за атака, да стреля по тях, нито да се даде време на торпедото да стигне до целта. На късмет или не, торпедото удря носа на Лузитания и лайнерът може би щял да остане над вода повече време, давайки шанс на спасителите, но минути след торпедния взрив се разнася втори. 

Какво точно е избухнало вътре в кораба, днес е трудно да се каже, но вероятно става дума за един от котлите на Лузитания

Лузитания потъва за броени минути. Екипажът дори не успява да спусне повечето лодки които и без това не са достатъчни. От 48 лодки, във вода са спуснати само 6, като 1191 човека, пътници и екипаж губят живота си. От 139 американци на борда, 128 умират и САЩ са бесни. 

Американският президент Уилсън иска обяснение и извинение от немците, както парични компенсации за семействата на 128-те убити американци

Немците отказват, позовавайки се на своя декларация с която обявяват водите около Великобритания по-рано за военна зона, с което още повече настройват общественото мнение в САЩ проти Германия. Още на 8 май немците започват да се оправдават, че Лузитания е извършвала военна контрабанда и че е британски спомагателен кораб към флота. Лузитания наистина е пренасяла и патрони преди това, но дали по време на плаването е пренасяла и снаряди както казват те, е съмнително. 

Все пак в 1982 г. британското правителство предупреждава водолази за боеприпаси на кораба. Друга причина може и да е някакво нежелание от страна на Великобритания да се ровичка из останките на лайнера, но едва ли, защото между 1931 и 1935 г. американски синдикат от предприемачи се опитва да извади Лузитания с одобрените на британските власти.

Опитът е неуспешен, но ако адмиралтейството е искало някаква тайна да остане скрита, едва ли би дало разрешение. 

Немския капитан потопил Лузитания е убит на 5 септември 1917 г. когато подводницата му опитвайки се да избяга от британски разрушител се натъква на мина 

Ударът за компанията собственик на кораба е брутален. В 20-тв 30-те години на 20 век Cunard Line страда от депресия, но успява да се задържи като в годините след Втората световна война се превръща в най-големия превозвач на пътници с кораби в света.

През 1971 г. компанията е закупена от британския конгломерат Trafalgar House Public Limited Company, а нейните кораби между които и Куин Елизабет 2 са отново мобилизирани за кратката Фолклендска война.

От 70-те до 90-те години Cunard Line придобива Norwegian America Line, Royal Viking Line и други, но спада в приходите от превоз на пътници и грандиозния провал на Trafalgar House Public Limited Company повличат и компанията, която започва отново да страда от недостиг на пари за осъвременяване на флотилията си. 

В 1998 Cunard Line е придобита от 
Carnival Corporation и в момента отговаря за 8,7% приходите на корпорацията

Потъването на Лузитания не е от тези с най-голям брой жертви на торпилирани пътнически или военни кораби в историята. Тези печални рекорди са чупени многократно по време на следващата война в Европа, но е едно от най-значимите събития, спомагайки да се наклонят везните в по-голяма степен и за намесата на САЩ във войната. 

В памет на 100 годишнината от гибелта на Лузитания, круизният кораб ''Кралица Виктория'' на Cunard Line, извърши спускане на венци на мястото на потапянето.  




Тагове:   война,   компания,   лузитания,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 4096589
Постинги: 916
Коментари: 3957
Гласове: 7048
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930