Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05 19:23 - Черната овца на фамилията Бонапарт
Автор: borsi Категория: История   
Прочетен: 220 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 18.05 19:51


Братът без когото Наполеон не би станал император

Черната овца на фамилията Бонапарт

На 9 ноември през 1799 г. (18 брюмер по републикански календар) режимът на 
Директорията във Франция е свален и чрез безкръвен преврат е обявено Консулството 

Начело на държавата застава триумвират от трима консули начело с Наполеон Бонапарт, Роже Дюко и абат Сийес, а от 12 декември 1799 г. с приемането на новата конституция до 18 Май 1804 г. властта е в ръцете на Наполеон, а втори и трето консули са Жан Жак Камбасерес и генерал Ан Шарл Лебрен. И при единия и при втория избор на консули се взема предвид уменията на останалите консули в политиката, правото или дипломацията и тяхната умереност по време на предходните години на революцията, въпреки, че някои от тях са бивши якобинци.

Реалната им власт е чисто формална и на практика единственият човек, който взема решенията е първият консул Бонапарт. 

Наполеон обаче не би станал консул, а по-късно и император без помощта и организацията на преврата от един човек сред близкото си обкръжение, неговия брат Люсиен Бонапарт. Люсиен Бонапарт, по късно, принц Канино е единствения брат на Наполеон, който по-късно не поставен за крал никъде в Европа, а през повечето време от управлението на своя по-голям брат, е в обтегнати отношения с него. 

Люсиен е роден 6 години по-късно от брат си Наполен и от другия по-голям брат Жозеф, който по-късно е крал на Неапол и по неволя по-късно крал на Испания. За разлика от всички останали свои братя и сестри издигането на Люсиен Бонапарт на власт, не се основава на семейни връзки или непотизъм.

Като младеж учи във военно училище и семинария, а след избухването на 
Френската революция се връща в Корсика където още 15 годишен основава Якобинския клуб. Близък с Пол Барас и благодарение на корсиканската подкрепа от клуба си, той пробива в политиката в Приж на 19 годишна възраст. 

При преврата на 9 термидор и падането на
Робеспиер
от власт е арестуван и престоява за кратко в затвора. По-късно благодарени на политическото си влияние, корсиканските си приятели и връзки с бивши якобинци се издига до председател на Съвета на петстотинте, долната камара на френското законодателно събрание.

Почти цялата подготовка за преврата минава през него, като Люсиен пуска внушение, че се готви якобински бунт срещу който трябва да се противодейства с армията.

Въпреки това в деня на преврата Наполеон едва не е арестуван когато нахлува в Съвета на петстотинте. Информация за готвения преврат е изтекла още предната вечер и част от директорите и депутатите са подготвени за него. В законодателното събрание Наполеон е нападнат от част от депутатите и подобно на Робеспиер за малко не е арестуван.

Бъдещият император има един от кратките си мигове на загуба на самообладание, но тогава Люсиен Бонапард призовава гренадирите придружаващи Наполеон, да защитят своя генерал. Колебаещите се в този миг войници нахлуват в залата, освобождават Наполеон и разпръскват депутатите. В правителството част от директорите подават оставка, други избягват, а двама участващи в преврата Сейес и Дюко са част от новата власт.

До вечерта властта в Париж е овладяна, а населението приемало Директорията като корумпиран, компромисен и неприятен режим, посреща преврата с безразличие. Част от крайните роялисти или републиканци се опитват да вдигнат населението на протести, но никой не ги подкрепя. Превратът е изцяло безкръвен. 



Люсиен Бонапарт става министър на вътрешните работи в новата власт, но там се сблъсква с директора на полицията Жозеф Фуше, който също е сред съзаклятниците на преврата, но започва да заговорничи против брата на Наполеон.

На Люсиен обаче наистина някои от идеите на брат му се виждал по-скоро смешни отколкото сериозни. 

Прекалено много републиканец, той приема с насмешка възстановяването на някои от ритуалите на монархията. При това неговия избор на съпруга оставя в потрес не само Наполеон, но и останалите членове на фамилията още в 1794 г., когато се жени за 4 години по-голямата от него сестра на своята икономка, едно почти неграмотно момиче, дъщеря на кръчмари на име Кристин Бойер.

Почти през време на целия брак, Наполеон иска от брат си да се разведе, но Люсиен категорично отказва. Началникът на полицията Фуше обвинява и пуска слухове къде верни, къде неверни за Люсиен, че последния има прекомерни разходи, множество любовници, фаворизирана обществени концесии и поръчки, лошо управлява министерството си и открито критикува брат си Първия консул и неговата съпруга Жозефина. Заедно с 
Бернадот
 двамата често се шегуват с новата власт и не споделят твърде претенциозните идеи на Наполеон.

За Люсиен наистина са чужди опитите на Наполеон да имитира дворцовия етикет и предпочита компанията на част от неговите генерали и техните съпруги издигнали се от долните слоеве на обществото и които не желаят да приемат особено на сериозно образите на някаква нова висша класа. 

И двамата братя са прави за себе си. Наполеон иска по този начин да легитимира част от управлението във Франция пред дворовете в Европа и за него етикетът е част от дипломацията, а Люсиен верен на някои републикански принципи смята, че промените във Франция са вече факт и така или иначе дворовете в Европа следва да ги приемат.

През 1800 г. съпругата на Люсиен умира и няколко месеца по-късно Люсиен е отстранен от министерския пост заради памфлет в който критикува брат си в прекомерното му желание за власт.

Наполеон видял се в чудо от непокорното си братче го изпраща посланик в Испания. За 1 година той успява къде с добра дума, къде благодарение на раздадени или получени подкупи за различни услуги да обърне общественото мнение и кралския двор от подкрепа за Англия на подкрепа за Франция във външната политика проявявайки завидни политически умения.

Наполеон го връща във Франция, където Люсиен става сенатор и отново критикува някои от решенията на брат си свързани с 
прекомерната власт

През 1803 г. се жени отново като отхвърля предложената от бат си за съпруга испанска принцеса и бъдеща кралица на Испания, а се жени за Александрин де Блешам, много образована и забавна дама, дъщеря на търговци и вдовица на банкер, пълна противоположност на първата му жена.

Подобно на първата си съпруга обаче Люсиен изключително много държи и на втората.

Всякакви опити на Наполеон да го накарат да се разведе и с тази, удрят на камък. Истински или мним (според слуховете) женкар и любимец на нежния пол, но Люсиен държи на съпругите си и за нищо на света не дава да му се месят в семейството. Заминава за Италия където се установява да живее със съпругата си.

Обявяването на Империята сварва двамата братя скарани напълно. За Люсиен Бонапарт това е върха на тиранията и простотията. Дори не присъства на коронацията на брат си и официално е изключен от наследството на фамилията Бонапарт. По-късно въпреки, че никога не се е харесвал особено със Жозефина, се противопоставя на развода на брат си, а желанието му да се сродява с кралските фамилии в Европа приема с подигравка. Заедно с Камбасерес е от малкото противници на злополучния поход в Русия довел до падането на императора.

Приятелството на Люсиен с папата още повече обтяга отношенията между братята. Положението е толкова лошо, че Люсиен иска да бяга в Съединените щати, само и само да е по-далече от брат си императора на Франция. Корабът обаче е заловен от англичаните и Люсиен попада в затвора в Англия където е задържан за 4 години до 1814 г. когато е освободен и се завръща в Рим, където папата го посреща с радост. 

През 1815 г. научавайки за бягството на Наполеон от остров Елба, Люсиен заминава за Франция където предлага услугите на брат си. Наполеон се радва на сдобряването с чепатия си по-малък брат и го обсипва с отличия и титли (граф и принц на Франция), но имайки предвид характера му не го добавя отново сред своите наследници.

Люсиен обаче не държи и на това, а развива бурна дейност в опит да опази властта и империята по време на 100-те дни.

Участва в камарата на перовете в изготвяне на нова конституция която гарантира конституционна монархия в империята, нещо на което Наполеон години наред се противопоставял. Когато при Ватерло армията на Наполеон е разбита от армиите на Уелингтън и Блюхер, Люсиен е от малкото които до последния момент остават край 
Наполеон.

Люсиен настоява брат му да обяви диктатура във Франция и да поеме извънредни пълномощия, но Наполеон вече болен, уморен и отчаян, отказва и абдикира.

Опита на бившият император да избяга в САЩ е осуетен от англичаните които го арестуват и откарват в Англия. Опитите на временното правителство начело с Фуше и Даву да задържат коалицията не успяват и прусаците влизат в Париж. 

Люсиен Бонапарт се връща в Рим където изкарва остатъка на живота си, тъй като му е забранено да се връща във Франция.

Когато старият папа умира, той е приятел и с неговите наследници папа Лъв XII от когото получава още една княжеска титла и с папа Григорий XVI.

Умира през 1840 г., а 15 г. след него умира и втората му съпруга Александрин де Блешам.

Въпреки, че не завършва образованието си, Люсиен е приятел на книгата и сам пише няколко произведения още в младите си години. Обличал се винаги добре и за разлика от брат си бил суетен в облеклото, обичал танците и приятните компании, имал прям език, но бил добър дипломат, забавен събеседник и добре приет в салоните както на 
буржоазията така и на висшето общество, въпреки твърде републиканските си, недемократични възгледи и въпреки, че не бил голям привърженик на етикета.

☞  
Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити  



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 4041689
Постинги: 894
Коментари: 3944
Гласове: 7042
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031