Директорията във Франция е свален и чрез безкръвен преврат е обявено Консулството 

Начело на държавата застава триумвират от трима консули начело с Наполеон Бонапарт, Роже Дюко и абат Сийес, а от 12 декември 1799 г. с приемането на новата конституция до 18 Май 1804 г. властта е в ръцете на Наполеон, а втори и трето консули са Жан Жак Камбасерес и генерал Ан Шарл Лебрен. И при единия и при втория избор на консули се взема предвид уменията на останалите консули в политиката, правото или дипломацията и тяхната умереност по време на предходните години на революцията, въпреки, че някои от тях са бивши якобинци.

Реалната им власт е чисто формална и на практика единственият човек, който взема решенията е първият консул Бонапарт. 

Наполеон обаче не би станал консул, а по-късно и император без помощта и организацията на преврата от един човек сред близкото си обкръжение, неговия брат Люсиен Бонапарт. Люсиен Бонапарт, по късно, принц Канино е единствения брат на Наполеон, който по-късно не поставен за крал никъде в Европа, а през повечето време от управлението на своя по-голям брат, е в обтегнати отношения с него. 

Люсиен е роден 6 години по-късно от брат си Наполен и от другия по-голям брат Жозеф, който по-късно е крал на Неапол и по неволя по-късно крал на Испания. За разлика от всички останали свои братя и сестри издигането на Люсиен Бонапарт на власт, не се основава на семейни връзки или непотизъм.

Като младеж учи във военно училище и семинария, а след избухването на Френската революция се връща в Корсика където още 15 годишен основава Якобинския клуб. Близък с Пол Барас и благодарение на корсиканската подкрепа от клуба си, той пробива в политиката в Приж на 19 годишна възраст. 

При преврата на 9 термидор и падането на Робеспиер от власт е арестуван и престоява за кратко в затвора. По-късно благодарени на политическото си влияние, корсиканските си приятели и връзки с бивши якобинци се издига до председател на Съвета на петстотинте, долната камара на френското законодателно събрание.

Почти цялата подготовка за преврата минава през него, като Люсиен пуска внушение, че се готви якобински бунт срещу който трябва да се противодейства с армията.

Въпреки това в деня на преврата Наполеон едва не е арестуван когато нахлува в Съвета на петстотинте. Информация за готвения преврат е изтекла още предната вечер и част от директорите и депутатите са подготвени за него. В законодателното събрание Наполеон е нападнат от част от депутатите и подобно на Робеспиер за малко не е арестуван.

Бъдещият император има един от кратките си мигове на загуба на самообладание, но тогава Люсиен Бонапард призовава гренадирите придружаващи Наполеон, да защитят своя генерал. Колебаещите се в този миг войници нахлуват в залата, освобождават Наполеон и разпръскват депутатите. В правителството част от директорите подават оставка, други избягват, а двама участващи в преврата Сейес и Дюко са част от новата власт.

До вечерта властта в Париж е овладяна, а населението приемало Директорията като корумпиран, компромисен и неприятен режим, посреща преврата с безразличие. Част от крайните роялисти или републиканци се опитват да вдигнат населението на протести, но никой не ги подкрепя. Превратът е изцяло безкръвен. 



Люсиен Бонапарт става министър на вътрешните работи в новата власт, но там се сблъсква с директора на полицията Жозеф Фуше, който също е сред съзаклятниците на преврата, но започва да заговорничи против брата на Наполеон.

На Люсиен обаче наистина някои от идеите на брат му се виждал по-скоро смешни отколкото сериозни. 

Прекалено много републиканец, той приема с насмешка възстановяването на някои от ритуалите на монархията. При това неговия избор на съпруга оставя в потрес не само Наполеон, но и останалите членове на фамилията още в 1794 г., когато се жени за 4 години по-голямата от него сестра на своята икономка, едно почти неграмотно момиче, дъщеря на кръчмари на име Кристин Бойер.

Почти през време на целия брак, Наполеон иска от брат си да се разведе, но Люсиен категорично отказва. Началникът на полицията Фуше обвинява и пуска слухове къде верни, къде неверни за Люсиен, че последния има прекомерни разходи, множество любовници, фаворизирана обществени концесии и поръчки, лошо управлява министерството си и открито критикува брат си Първия консул и неговата съпруга Жозефина. Заедно с Бернадот

Дори княжеската титла Люсиен Бонапарт получава не от брат си Наполеон, а от папа Пий VII с когото го свързва странното приятелство между един папа и един бивш якобинец.