Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06 18:09 - Войната на Великобритания със САЩ
Автор: borsi Категория: История   
Прочетен: 595 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 18.06 18:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Войната на Великобритания със САЩ

На 18 юни през 1812 г. САЩ обявяват война на Великобритания 


Причините за войната са няколко - Континенталната блокада над Франция, която САЩ нарушават, робството, това, че американски моряци са задължение насила да служат в британския военен флот

Съгласно подписаните след Войната за независимост на САЩ договори, британски кораби нямат право да спират американски кораби. В 1812 г. обаче Великобритания е във война с Франция, а американски кораби доставят стоки във френски пристанища, на което Великобритания отговаря с високи мита върху американските стоки, с директни атаки върху търговския американски флот, арестувайки екипажи, завземайки кораби, под предлог, че се търсят дезертьори от британския флот и прибирайки американски моряци от кръчмите и улиците в самата Англия, карайки ги насила да се записват във флота на негово величество.

Друга причина е желанието на Великобритания да създаде нещо като индианска държава отвъд Апалачите и откритото подстрекаване на индианците против САЩ. Докато Североизточните щати са принципно против войната, 
Южните щати и заселниците на Запад я приветстват.

В Конгреса и Сената са разединени по въпроса, но представите на южняците и новопоявилите се американски националисти за които войната е продължение на революцията, надделяват. За част от американците войната е продължение на Войната за независимост, очаквайки, че в Канада местното население не само няма да окаже съпротива, но дори ще иска да се присъедини доброволно към САЩ.

Във Великобритания двете партии също са на различно мнение, а населението е разделено. 

Един ден преди обявяването на войната от страна на САЩ британският парламент взема решение за премахване на митата за американски стоки и спиране на административните действия, в т.ч. арестуване на кораби.

Причината много англичани да са против войната е и икономическа.

Въпреки, че доставят стоки и във вражеска 
Франция, САЩ доставят цели 80% от памука си точно във Великобритания и 50% от останалите си външно-търговски стоки. Една война би обрекла индустрията на стагнация.

Вече обаче е късно. Поради бавните комуникации, в САЩ не знаят за това решение и на следващия ден 18 юни, Конгресът на САЩ приема декларация с която обявява войната.

Нито една от страните не е готова за война. Великобритания която без това няма кой знае колко голяма армия е заета с войната против 
Наполеон в Европа. Херцогът на Уелингтън, по-късния победител на Наполеон, категорично отказва на кабинета да оглави експедиция към САЩ, защото смята, че войната в Европа е много по-важна, а и му е ясно, че на този огромен терен една военна кампания е почти обречена неуспех.

Големият флот на Великобритания е пръснат в океаните, в гонитба на френски капери, да блокира Франция или да пази британските пристанища и търговия по света. Край Канада англичаните имат само 1 линеен кораб, 7 фрегати, няколко брига и няколко още по-малки кораби.

САЩ също не са готови за война. Армията им е събрана набързо, флотът все още твърде малък (8 фрегати, 14 брига и по-малки кораби) за да се противопостави на британския който може да получи резерви. 

image

На картината – пленената от англичаните американска фрегата ""Чесапийк"" в Нова Скотия

В началото САЩ повеждат, защото макар да нямат линейни кораби, 4 от 8-те им фрегати са от най-тежкия клас, а офицерите им са способни моряци, но по-късно англичаните успяват да дислоцират над 90 големи кораба по крайбрежието на САЩ и да го блокират, но с малки изключения.

Тъй като, британски войници се бият в Испания, а доставките им на храни е основно от САЩ, англичаните оставят дупка в блокадата за да могат търговците от Нова Англия да им доставят храни.

Войната е хаотична, защото се провежда на огромна територия. Англичаните имат само 5000-6000 войници на континента, плюс нередовна канадска милиция и помощ от страна на индианците. САЩ имат по-голяма армия, над 30 000, но зле обучена и по-слабо въоръжена. Въпреки, че те мобилизират голяма част от търговския си флот и започват програма за бързо строителство на кораби, така не успяват да ограничат британската блокада, но точно поради тази програма успяват да овладеят контрола над големите езера.

Войната се води не само на континента, а почти по целия свят. Американски капери се мъчат да блокират китоловните флотилии в Тихия океан, Северния Атлантик и търговията на Карибите. Кораби се дебнат край Европа и бреговете на Африка.

Англичаните нямат сили да задържат нито един град в САЩ, въпреки изненадващия им десант, марша им по източното крайбрежие и 
опожаряването на Вашингтон през август 1814 г.

И американците нямат големи успехи на север. Походите им към Канада, където има слаба съпротива са посрещнати враждебно от местното население и въпреки, че овладяват някои градове, по-късно са принудени да се изтеглят, тъй като почти никой в Канада освен част от френско-говорещото население не иска да ги снабдява с храни. Грешката, че ще бъдат посрещнати едва ли не като освободители ще коства много на американците.

В Канада не само нямат намерение да се присъединяват към САЩ, но местните земеделци, търговци и трапери оказват жестока съпротива на американската армия, гледайки на нея като на нашественик, а не като на освободител, както са очаквали част от американските политици.

Въпреки, че във войната няма много убити в битки като цяло (1600 англичани, 2260 американци и около 1000 индиански войни), минимални цифри в сравнение със ставащото в Европа, от глад, студ, болести, заради лошото снабдяване най-вече по време на експедициите към Канада, умират над 12 000 американски войници, а жертвите сред цивилното население в САЩ, Канада и Индианските територии не са съвсем известни. Във Флорида и на Запад са убити много заселници и индианци, а по време и след войната англичаните жестоко се разправят с френските заселници в Канада оказали помощ на САЩ, част от които я напускат за да се заселят на юг в Луизиана.

Възползвайки се от войната и възможността давана от британската армия, от САЩ бягат и много роби, които англичаните отказват да върнат след нейното приключване. Войната е тежка и за двете страни в конфликта и струва милиони, освен заради военните разходи и заради спрялата или блокирала търговия.

Мирният договор е подписан в белгийския град Гент на 24 декември 1814 г., но военните действия, най-вече с индианците продължават още около година, заради бавните връзки. Руския цар и дипломацията се ангажират в преговорите между двете страни и се стремят да тушират спорните въпроси тъй като Русия е пряко ощетена от войната. От една страна страдат традиционно още от Войната за независимост добри руско-американски отношения, от друга доставките от Англия намаляват заради спрените доставки на памук от САЩ за английската индустрия.

Съгласно договора САЩ се ангажират да съблюдават суверенитета на Канада, а Великобритания се ангажира да спре помощта си за индианците, с което позволява на САЩ да се развият на запад и се ангажира да не спира никога американски търговски кораби. Право което американците запазват чак от президентът Линкълн, който с встъпването си в длъжност дава право на британския флот да претърсва американски кораби за търговия с роби. Въпреки, че в САЩ войната се води победоносна, САЩ не изпълняват нито една от поставените си цели, въпреки, че постига други.

Канада остава с ненарушима цялост, Нова Англия (която е против войната) за малко да поиска отцепване от САЩ и преминаване към Канада, а застраховките върху търговските кораби в Лондон, които във Вашингтон смятат, че ще скочат драстично, остават на непроменени нива в Лондон по време на цялата война.

Причината за това според мен е, че и без това тези застраховки са включвали риска от военни действия, заради войната в Европа. Великобритания се задължава да признае и придобитото американското гражданство, с което се отказва да преследва британски моряци, придобили американско гражданство и освобождава почти всички американски моряци задържани до тогава почти насила на британски военни кораби.
 
Войната струва на Великобритания Ј 25 милиона, а на САЩ още повече, вероятно около $ 70 - $ 80 милиона, като американските
облигации с които се финансира голяма част от войната се търгуват с много голяма отстъпка, от което загубите на правителството се увеличават. Кризата удря както Англия чиято индустрия се оказва без суровини, така и САЩ, които като страна износителка на такива са с почти блокирала търговия.

В политически план в САЩ войната допринася за утвърждаване на дотогава съществуваща конфедерална държава и идеята за свободна търговия, включително и робството, а федералистите, привържениците на митата и тези които са били против войната и робството, са изтикани почти в периферията на политиката, чак до победата на Линкълн на изборите през 1861 г.

В Канада и днес войната се чества като победа над американската инвазия, а канадците си спомнят за нея с национална гордост.  

ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ 



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 4331497
Постинги: 954
Коментари: 3981
Гласове: 7072
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031