Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
19.06.2017 09:01 -
Опожаряването на Вашингтон
Опожаряването на Вашингтон
По време на англо-американската война, през 1813 г. град Йорк в Канада (днешно Торонто) е превзет, плячкосван в продължение на 5 дни и подпален от сбирщината милиции които се наричали тогава, армия на САЩ.
Подпален е парламента на колонията, добитъкът на местните канадци изклан. Изгорени са 24 къщи на цивилни, като на някои от жителите американците позволявали да изкарат част от покъщнината преди да подпалят дома им, на други не, но принципно се смилявали и разрешавали по нещо да се изнесе, ако молбата била отправена от жени или деца.
Англичаните трудно преглътнали това посегателство и то във време когато горе-долу се спазвало някакво джентълменско поведение, но нямало какво да сторят, предвид, че се били хванали с Наполеон за гушите в Европа и били потънали в дългове заради войната с императора.
През 1814 г. решени да си отмъстят за ‘’Злонамереното поведение на американските войски и повреждането на частна собственост’’, стоварват десант от 4000 войници (цялата война се води с 8-9 000 британски войника от които само 5000 редовна армия, а останалите индианци и канадска милиция).
По заповед на контраадмирал сър Джорж Кокбърн, генерал-майор Робърт Рос трябвало да отмъсти на американците. Британските войници калени през войните в Европа бързо прегазват американските си опоненти.
На 24 август 1814 г. отбраната на столицата на САЩ е в ръцете на адвокат който се опитва да я организира, но още с първата атака милицията на американците удря на такъв бяг, че според думите на очевидци, някои от британските войници получили топлинен удар в опитите си да преследват отстъпващите американци. Президент Джеймс Мадисън, офицерите от милицията на САЩ и правителството се изнесли от града за да не попаднат в плен, така скоростно, че официалната вечеря сервирана в Белия дом още не била изстинала, когато англичаните влизат в него.
Съпругата на президента се забавила и успяла да спаси някои вещи, както и един портрет на Вашингтон, който в бързината се наложило да изреже от рамката.
Рос може би щял да бъде милостив към столицата на младата държава, но на влизане в града, докато преговарял с градските първенци условия по предаване, някой стрелял по него от съседна къща. Не го убили или ранили, но убили коня на който яздил.
Англичаните убили хората от къщата и я подпалили. Генералът зарязал преговорите и побързал да стигне до Белия дом. По пътя англичаните подпалили Сената. Белия дом бил празен, но масата била сервирана за 40 човека и генералът поканил офицерите си първо на вечеря. След вечерята се заели с отмъщението, като първо разграбили сградата, а после я подпалили.
Сър Джорж Кокбърн поискал да подпалят офиса и печатницата на някакъв местен вестник нарекъл го преди това ‘’хулиган’’, но няколко местни женици успели да го разубедят с довода, че ще се подпалят и техните къщи. Адмиралът ги пожалил и преглътнал обидата, но не съвсем. Войниците потрошили оборудването на медията.
На следващия ден англичаните запалили Библиотеката на Конгреса, Министерството на финансите (което първо претърсили надявайки се да намерят пари), Министерството на войната, Арсенала и корабостроителницата. Няколко фабрики за корабни въжета също го отнесли, един мост, както и всички по-големи американски военни съдове, неуспяли да избягат. От правителствените сгради оцеляло единствено Патентното ведомство.
В Александрия от другата страна на реката, кметът сключил сделка с англичаните и гражданите плащайки богат откуп, се спасили от отмъщение.
В 14 часа се струпали облаци и излязла буря, която скоро се превърнала в торнадо което прекъснало отмъщението в столицата. Торнадото понесло 2 от оръдията на англичаните, убило един от тях, ранило шестима войници и не малък брой цивилни американци. Големи били пораженията от него и по град Вашингтон. Когато то преминало, завалял пороен дъжд който угасил пожарите.
Сър Кокбърн озадачен от местния климат запитал една замаяна от торнадото и отмъщението на англичаните местна жителка лутаща се по улицата, "Мили Боже! Това ли е времето с което сте свикнали в тази адска страна?" Женица гордо отговорила, че торнадото е наказание божие за англичаните. Адмиралът се огледал, изсумтял и казал, че Бог явно не обича толкова много американците, защото им е причинил повече вреди, отколкото на неговата армия от англичани.
Щетите от британското нашествие се оценявали за около Ј 365 000, а след 26 часа в столицата, англичаните я напуснали.
В Англия при вестта за подпалването на Вашингтон се разделили на две.
Според едни, войниците им се проявили като варвари, а според други, американците сами си били виновни и си го просили щом плячкосали и подпалили Йорк, а и те били агресорите, тъй като първи обявили война на Англия, а не обратното.
В защита на англичаните може да кажем, че те се въздържали да атакуват частни домове и дори няколко британски войници били наказани от генерал Рос, затова, че си позволили да влизат в частни къщи.
Само дни по-късно генералът е улучен от куршум докато води атаката край Балтимор. Тялото му запазено в буре с ром е пренесено до Англия. Баронет Джордж Кокбърн след войната се занимава и с политика и умира на 81 години. Хубавичката актриса Оливия Уайлд (по фамилия Кокбърн) е далечна негова роднина и потомка.
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
По време на англо-американската война, през 1813 г. град Йорк в Канада (днешно Торонто) е превзет, плячкосван в продължение на 5 дни и подпален от сбирщината милиции които се наричали тогава, армия на САЩ.
Подпален е парламента на колонията, добитъкът на местните канадци изклан. Изгорени са 24 къщи на цивилни, като на някои от жителите американците позволявали да изкарат част от покъщнината преди да подпалят дома им, на други не, но принципно се смилявали и разрешавали по нещо да се изнесе, ако молбата била отправена от жени или деца.
Англичаните трудно преглътнали това посегателство и то във време когато горе-долу се спазвало някакво джентълменско поведение, но нямало какво да сторят, предвид, че се били хванали с Наполеон за гушите в Европа и били потънали в дългове заради войната с императора.
През 1814 г. решени да си отмъстят за ‘’Злонамереното поведение на американските войски и повреждането на частна собственост’’, стоварват десант от 4000 войници (цялата война се води с 8-9 000 британски войника от които само 5000 редовна армия, а останалите индианци и канадска милиция).
По заповед на контраадмирал сър Джорж Кокбърн, генерал-майор Робърт Рос трябвало да отмъсти на американците. Британските войници калени през войните в Европа бързо прегазват американските си опоненти.
На 24 август 1814 г. отбраната на столицата на САЩ е в ръцете на адвокат който се опитва да я организира, но още с първата атака милицията на американците удря на такъв бяг, че според думите на очевидци, някои от британските войници получили топлинен удар в опитите си да преследват отстъпващите американци. Президент Джеймс Мадисън, офицерите от милицията на САЩ и правителството се изнесли от града за да не попаднат в плен, така скоростно, че официалната вечеря сервирана в Белия дом още не била изстинала, когато англичаните влизат в него.
Съпругата на президента се забавила и успяла да спаси някои вещи, както и един портрет на Вашингтон, който в бързината се наложило да изреже от рамката.
Рос може би щял да бъде милостив към столицата на младата държава, но на влизане в града, докато преговарял с градските първенци условия по предаване, някой стрелял по него от съседна къща. Не го убили или ранили, но убили коня на който яздил.
Англичаните убили хората от къщата и я подпалили. Генералът зарязал преговорите и побързал да стигне до Белия дом. По пътя англичаните подпалили Сената. Белия дом бил празен, но масата била сервирана за 40 човека и генералът поканил офицерите си първо на вечеря. След вечерята се заели с отмъщението, като първо разграбили сградата, а после я подпалили.
Сър Джорж Кокбърн поискал да подпалят офиса и печатницата на някакъв местен вестник нарекъл го преди това ‘’хулиган’’, но няколко местни женици успели да го разубедят с довода, че ще се подпалят и техните къщи. Адмиралът ги пожалил и преглътнал обидата, но не съвсем. Войниците потрошили оборудването на медията.
На следващия ден англичаните запалили Библиотеката на Конгреса, Министерството на финансите (което първо претърсили надявайки се да намерят пари), Министерството на войната, Арсенала и корабостроителницата. Няколко фабрики за корабни въжета също го отнесли, един мост, както и всички по-големи американски военни съдове, неуспяли да избягат. От правителствените сгради оцеляло единствено Патентното ведомство.
В Александрия от другата страна на реката, кметът сключил сделка с англичаните и гражданите плащайки богат откуп, се спасили от отмъщение.
В 14 часа се струпали облаци и излязла буря, която скоро се превърнала в торнадо което прекъснало отмъщението в столицата. Торнадото понесло 2 от оръдията на англичаните, убило един от тях, ранило шестима войници и не малък брой цивилни американци. Големи били пораженията от него и по град Вашингтон. Когато то преминало, завалял пороен дъжд който угасил пожарите.
Сър Кокбърн озадачен от местния климат запитал една замаяна от торнадото и отмъщението на англичаните местна жителка лутаща се по улицата, "Мили Боже! Това ли е времето с което сте свикнали в тази адска страна?" Женица гордо отговорила, че торнадото е наказание божие за англичаните. Адмиралът се огледал, изсумтял и казал, че Бог явно не обича толкова много американците, защото им е причинил повече вреди, отколкото на неговата армия от англичани.
Щетите от британското нашествие се оценявали за около Ј 365 000, а след 26 часа в столицата, англичаните я напуснали.
В Англия при вестта за подпалването на Вашингтон се разделили на две.
Според едни, войниците им се проявили като варвари, а според други, американците сами си били виновни и си го просили щом плячкосали и подпалили Йорк, а и те били агресорите, тъй като първи обявили война на Англия, а не обратното.
В защита на англичаните може да кажем, че те се въздържали да атакуват частни домове и дори няколко британски войници били наказани от генерал Рос, затова, че си позволили да влизат в частни къщи.
Само дни по-късно генералът е улучен от куршум докато води атаката край Балтимор. Тялото му запазено в буре с ром е пренесено до Англия. Баронет Джордж Кокбърн след войната се занимава и с политика и умира на 81 години. Хубавичката актриса Оливия Уайлд (по фамилия Кокбърн) е далечна негова роднина и потомка.
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
© Светът в очакване на "новия"...
© Евреите се връщат на правия път
Може ли войната да завърши на условията ...
© Евреите се връщат на правия път
Може ли войната да завърши на условията ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
