Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08 10:34 - Най-мразения крал на Франция
Автор: borsi Категория: История   
Прочетен: 657 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Най-мразения крал на Франция

На 6 ноември 1836 г. умира един от най-мразените крале на Франция, известен преди революцията от 1789 г. и след реставрацията, като граф Д"Артоа 

Шарл не е претендент за престола, но след смъртта на баща си и гилотинирането на брат си Луи XVI по време на революцията, между него и престола остава само по-големият му брат Луи XVIII, който се качва на престола на Франция след 
отстраняването на Наполеон.

Като млад Шарл е известен главно със своята екстравагантност и с това, че копчетата на един от костюмите му били от 
часовници, прищявка струваща цяло състояние. 

Когато става крал след победата на съюзниците над Наполеон, Луи XVIII обнародва Конституционна харта. Парламентът се състои от две камари. Горна (Камара на перовете), назначавани от краля, и Долна (Камара на депутатите), изборна, в която могат да участват лица, навършили 40 години и плащащи данък. Гарантирана е свобода на печата, министрите отговарят пред парламента. Новата монархия е принудена да гарантира отношенията, създадени в резултат на революцията и по-късната империя. Равенство пред закона, премахване на привилегиите по рождение, свободна икономика, запазване на секуларизацията на църковните имоти, гарантиране собствеността на селяните, придобита в периода на революцията.

След смъртта на Луи XVIII в 1824 г., престолът е зает от граф Д"Артоа, който получава титлата Шарл X.

image

За разлика от своя по-голям 
брат, които смята, че с умерени либерални реформи може да обедини страната след падането на Наполеон, Шарл е ултра-роялист.

Още по време на царуването на Луи XVIII той създава тайна полицията, чиито действия са неизвестни дори на брат му. В 1824 г. умереният и склонен към компромиси с републиканци, либерали и бонапартисти Луи XVIII умира и на трона се качва Шарл, които за разлика от брат си въобще не е посрещнат възторжено от французите, заради участието му в белия терор след падането на Наполеон. Докато брат му бил достатъчно трезвен, за да осъзнае, че Франция никога няма да приеме опит да се възкреси стария режим,

Шарл никога не е бил готов да приеме промените от последните четири десетилетия случили се в страната. Още повече, 4 години преди това, малкият син на Шарл е убит в Операта от фанатизиран бонапартист. Идеите на Шарл Х са изцяло ретроградни и с цел възвръщане на положението от преди революцията.

Аристокрацията и кралят прокарват закон в 1825 г., по силата на който на емигрантите от революцията трябва да бъде изплатено парично обезщетение от един милион франка за конфискуваните по време на революцията имоти. Компенсацията е във вид на държавни облигации, които изключително силно ще натоварят следващите поколения със задължения и високи лихви.

На 27 април 1827 г. по време на параден преглед на Националната гвардия, повечето членове на която са представители на буржоазията и работниците, гвардейците освиркват краля, вместо да го приветстват.

По времето на Луи XVIII гвардията поддържа добри отношения с възстановената монархия, но новият крал очевидно дразни гражданите с реакционната си политика, залагаща на класовите привилегии. Кралят разпуска Националната гвардия, но без да успее да я разоръжи, защото много от гвардейците, които са на доброволен принцип, вземат оръжията в домовете си.

В началото на 1830 г. в при опит да се прокарат някои законопроекти на краля в парламента, повечето депутати въпреки, че роялистите имат голямо мнозинство, гласуват против.

Ядосан Шарл Х разпуска парламента и свиква нови избори, но резултата от тях е още по-лош. Либералите печелят мнозинство и тогава кралят и кабинетът решават да суспендират конституцията. На 25 юли са обнародвани 4 наредби с които е разтурена новоизбраната Камара на депутатите, въведена е цензура на печата, намален е броят на депутатите, от избирателни права е лишена промишлената, финансова и търговска буржоазия, определена е дата за нови избори за парламент през септември.

На 26 юли, Адолф Тиер, тогава журналист в опозиция, публикува открита покана за бунт “Подчинението престава да бъде задължение!” към парижани.

Същата вечер в градините на Пале Роял, се събира тълпа която вика "Долу Бурбоните!" На 27-ми сутринта полицията атакува редакциите на вестниците и се опитва да арестува подстрекателите към бунт, но гневни тълпи парижани започват да стрелят по полицаите с ракети, което предизвиква последните да ползват огнестрелни оръжия. До вечерта Париж е обхванат от насилие.

На следващия ден група депутати отиват при краля с надежда да отмени исканията си, но са посрещнати от неговият отказ.

Напротив, кралят праща войници срещу парижани, но много от войниците се присъединяват към протестиращите, които вече издигат барикади в целия град. Народът превзема кметството и поставя там трицветното знаме на републиката и империята.

Маркиз дьо Ла Файет, героят доброволец от Войната за независимост на САЩ и командир на Националната гвардия от времето на първата революция, отново облича униформа и поема командването на опълчението. Същата вечер членове на камарата, либерални журналисти и общественици се събират в къщата на финансиста,
банкер и борсов спекулант Жак Лафит
и обявяват в манифест свалянето на властта и издигането на Луи-Филип Орлеански, херцог от Орлеанската линия на Бурбоните, за крал на французите.

До края на следващия ден властта на кабинета и Шарл Х изчезва.

Почти всички звена в държавата отказват да им окажат подчинение и все повече от тях минават на страната на бунтовниците. Изпратените срещу парижани полицаи и войски минават масово на страната на протестиращите, а техните останки са почти безкръвно разгромени от вече 72 годишния генерал Лафайет и неговите въоръжени парижани. На 31 юли кралят, който е избягал във Версай чува слухове, че парижани се готвят за щурм към двореца. На 2 август абдикира в полза на внука си, но никой във Франция не иска да се съобрази с волята му. В Париж се събира тълпа от 14 000 човека, които смятат да вземат краткия път до Версай, за да атакува кралското семейство. 


За втори път се случва това от което се е страхувал с право Луи XVIII-ти 

Бурбоните и техните поддръжници са прогонени отново от Франция и Шарл Х бяга отново от страната, като след 
първата революция.

За разлика от първото си посрещане в Англия, този път той е посрещнат с подигравки и хладно.

На пристанището англичаните размахват новите трицветни знамена, вместо бялото знаме с лилиите, а избягалият крал е обект на груби шеги в английската преса. Херцог Уелингтън тогава британски премиер урежда пристигането им, но английската любезност спира тук.

Англичаните нямат ни най-малко намерение заради този побъркан на тема привилегии аристократ, да се карат отново с Франция. По-късно бившият крал отива да живее в Прага по покана на австрийският император и умира на 6 ноември 1836 г. от холера. Погребан е в словенския град Нова Горица с останалите членове на семейството си. 

Във Франция Лафайет става член на комисията изпълняваща функциите на временно правителство. Той отново е най-популярният човек в страната. Новият
крал Луи Филип официално го назначава на длъжността главнокомандуващ Националната гвардия, но още септември, недоволен от поетата политика генералът излиза в оставка. Лафайет е прекалено голям либерал и опозиционер в душата си, дори за новата власт която сам е качил. През 1833 г. основава опозиционен "Съюз за защита правата на човека" и до самия си край взема активно участие в обществения живот. 

Финансистът 
Жак Лафит става председател на Камарата на депутатите, а късната есен същата година и министър-председател на 
Франция

Адолф Тиер става министър в 1832 г., сменя министерски постове според това дали партията му е на власт, а по-късно е министър председател и дори временен президент на страната.
   
  Професионални бизнес пакети и идеи в момента,  на разположение и в бъдеще, бизнес подготовка, икономически консултации и съвети на ясен, достъпен език, обхващащи аспекти, свързани с валутния пазар, акции, стоки, всякакъв вид деривати, имоти и други


Тагове:   Франция,   революция,   крал,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 4301732
Постинги: 954
Коментари: 3981
Гласове: 7071
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930