Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2014 11:21 - Шведски крале, Маргарит и Маргарита или бит и душевност на (българският народ при) комунизма
Автор: ramone Категория: Изкуство   
Прочетен: 6507 Коментари: 17 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ебаси якото заглавие измислих, а?

            Ташака настрана, тия дни така се бях размекнал от жегата, че мозакът ми не беше в състояние да възприеме нищо друго, освен българско кино. Не ме питайте по какви критерии избрах да гледам точно тия двата – не знам.

“…разпространението на попфолк културата в България,

като че ли е един вид спирачка за наркотиците.”

            Не ме питайте сега каква връзка има този цитат с долунаписаното – инстинктивно усещам че има, макар и да не знам още защо.

Бе, всъщност случайно се натъкнах тук в блога на нея и толкова се възхитих, че не спирам да си я повтарям. Ше зема да я използвам оттук насетне за мото.

Бе както и да е, време е да започваме.

 

„Шведските крале” или учете за да не блъскате като мене.

 

Филма „Шведските крале” разказва за невероятните приключения на Спас на Слънчев бряг. И за още две три неща всъщност.

Спас (глуповатите герои в бг литературата бикновено се казват Спас или Спиро – явно в съчетанието „сп” се крие нещо глуповато-магично) е работник от бригадата на бай Горан (героите – бригадири, ятаци или партизани, бе въобще „пичовете на място”, в бг литературата се казват бай Горан – има нещо изконно мъжко в името Горан явно).

Покрай отпуската на Спас, научаваме туй онуй и за работниците от бригадата на бай Горан. Предимно това, че учат вечерно (което налага определени изводи и внушения, на които ще се спрем по-надолу), че имат проблеми в семействата ( децата на бай Горан, получават двойки, а съпругата на друг работник е декадентски отегчена).

От целия филм, поне аз си направих два извода:

А) колко е кофти да си работник, щото си тъп;

Б) колко е готино да си работник, щото се зимат яки кинти.

Забалежете, аз не се колебая между двата извода, защото валидни са и двата заедно в съвУкупност. Тоя дуализъм е много характерен за комунизма, както ще ви обясня по-късно (ако не се отплесна нанякъде).

Абе, ето ви веднага, всъщност един дуализъм:

В „държавата на работниците и селяните” беше срамно да си работник (за селянин, па да не говорим).

Работникът бай Горан възпитава децата си със сентенции от рода на „Учете, за да не блъскате като мене!”. Я, да вдигне ръка, този от вас, който поне веднъж в живота си не е чувал тази мъдрост! Нещо не виждам гора от ръце.

„Учете за да не блъскате като мене!” е есенцията на цялата комунистическа мъдрост. Ако дестилирате комунизма, това ще бъде чистият концентрат изразен в едно изречение.

Общото впечатление от бригадата на бай Горан е като за някакви хора, които са зарязали училището, нямайки търпение да се влеят в редиците на свтовния пролетариат.

Поправете ме ако греша, но според мен, изводът от това е, че който не става за нищо друго – става бачкатор.

В комунизма, седенето на бюро беше култ и блян. Всяко отклонение, дори на сантиметър от бюрото означаваше едно единствено нещо – провален житейски проект.

За шведските крале – толкова, а ние, с последното изречение правим плавен преход към втория филм –

 

„Маргарит и Маргарита” или знаеш ли, какво ще стане сега

 

Ех, кой не е бил тинейджър през осемдесетте!

Изпуснал е да гледа в автентична атмосфера шедьоврите на перестроечното кино, така както го разбираха творците у наше село.

Сценариото на перестроечното кино, следваше едно постоянно повтарящо се клише.

Имаме начи първо, един ученик, който изпада в някаква нелепа ситуация, за която трябва да се извини на някой висшестоящ (обикновено, някой ретрограден учител). Имаме един отговорен, но похотлив другар („отговорен другар” беше изразът, използван за влиятелен партиец). Имаме и по некое моме, некоя либерална класна и оеснафени родители. Покрай тех може да турим  за цвет и некой бакалин, тъп Ушев или корумпиран културтрегер (според нуждите на повествованието, а то обикновено имаше нужда, от подобни патерици).

Нещата се развиваха горе долу в следната последователност – появява се първо момето, ученика (за да я впечатли, както се предполага) извършва некаква глупост. После всички започват да кандърдисват героя да се извини (само да го каже, нищо друго), той обаче отказва гордо. Тук някъде се появява хорът на родителите, който истерично припява „Ти знаеш ли какво ще стане сега?”. После, на манежа се появява  отговорния, но похотлив другар и понеже героят все още отказва, накрая държавата стоварва цялата си мощ върху него и му се ебава майката.

Тва е в общи линии – аз се сещам поне за три филма, които протичат горе долу по тоя сценарий.

А, забравих – на фона на това звучи музика на Бийтълс.

Аз понеже съм виден деец на това време и бих се плахо осмелил да отбележа, че ако ни трябва музикален фон, то той би трябвало да е Мотли Крю или Туистед Систърс.

Но, българските перестроечни творци, всъщност си живееха някъде в 60-те години (затова във всички филми ни пускаха Хей Джуд) и си мислеха, че тинейджърите през 80-те са същите, каквито са били те през 50-те (всъщност не знам какви са били тинейджърите тогава и затова не правя филми за тях).

А, това естествено не беше така!

Ние бяхме едновременно страшни конформисти и едновременно с това непримирими антиконформисти (казах ви по-горе за дуализма при комунизма – хех и рима има). Ние бяхме достатъчно мъдри и хитри и знаехме, че в комунизма едно се говори, а друго се върши и затова бяхме приели и ние да играем по тези правила.

Демонстративни бунтове – глупости. Наште бунтове си го правехме на тайни места с касетофон, цигари и ябълкова, а на публични места се правехме на умрели лисици.

Ние не вярвахме в абсолютно нищо (освен в Бон Скот и Кис), не ни пукаше и затова бяхме готови да изприказваме всички идеологически абракадабри, които ни накарат, без смисъла им изобщо да стигне до нас.

Пълна щуротия е, някой да се прави на принципен и да не каже това, което го накарат. Особено пък, ако залогът е да те подстрижат гола глава. Всеки сантиметър коса в повече, по мое време, беше несравнимо по-ценен от това да се изтъпаниш пред строя и инфантилно да измрънкаш „Извинявам се, повече така няма да правя.”.

Всъщност, (нека не се правим чак на такива бунтари) имаше още една причина да го правим.

И това бяха последиците.

А, те се състояха в ключовата фраза „Ти знаеш ли какво ще стане сега?”. Я да си вдигне ръката този, който не е чувал това! Пак не виждам гора от ръце.

„Ти знаеш ли какво ще стане сега?” беше универсалната, превантивна мъдрост, чиито смисъл никой не знаеше. Това беше тайната стая от „1984” на Оруел, където се криеха индивидуалните страхове на всеки. За всеки индивид, те са различни – в това се състои гениалността на превантивната абстракция „Ти знаеш ли какво ще стане сега!”

И ако до перестроечното кино, ние смътно си представяхме какво евентуално би станало, след него това „какво ще стане сега” доби съвсем реални очертания.

А тези очертания, бяха универсално апокалиптични – както казах вече – държавната машина стоваряше цялата си мощ върху теб, а краят ти е или в пандиза или в Орландовци.

Перестроечното кино за първи път показа какво се крие в тайната стаичка, с такава страховитост, каквато конкретност и универсалност, цял нАучен институт не би успял да обясни.

Ето ви още един комунистически дуализъм - перестроечните творци, всъщност искаха да „изобличат” системата (допускам, че съвсем искрено), а всъщност отговаряха на въпроса „..какво ще стане сега”.

Ако бях отговорен другар по онова време, аз всячески бих насърчавал и подпомагал българските творци да правят подобни филми.

Защото всъщност, описаното там „знаеш ли какво ще стане сега” просто не беше вярно!

Нека хипотетично предположим, какво би се случило на един софийски тинейджър през 80-те, ако бъде изключен от едно, две, три училища.

Ами отиваше да учи в Трета сменна, пичове!

Трета сменна имаше поне няколко бонуса, които ни караха люто да завиждаме на питомците и (аз познавам няколко):

А) не се залягаше много на ученето;

Б) не ебаваха много да пишат отсъствия;

В) нямаше униформи;

Г) никой не ти правеше забележка за косата.

Не помня, да е имало някакви ограничения за питомците на Трета сменна да учат после висшО. Възможно е и да е имало, еба ли го. Повечето от тях обаче се ориентираха към други поприща.

Обикновено ставаха хамали в театрите, лежерни бачкатори в печатниците (Кремика беше изключен по дифолт и беше предоставен за мераклиите за софийско жителство), а по-отворените се уреждаха като хамали към групите и заедно с тях обикаляха по концерти не само из Бг, но и в чужбина.

Та тва беше „знаеш ли каво ще стане сега”. Тва ставаше.

Имаше и още едно нещо.

Системата, по мое време, изобщо не се занимваше да стоварва цялата си мощ върху „ученика Х”.

Първо, щото не и се занимаваше, и второ, защото, освен зли и похотливи отговорни другари имаше и отговорни другари-пичове. Вероятността, някъде по йерархията (когато тръгнеш „по мъките”) да попаднеш на такъв другар беше голяма. Отговорните другари-пичове се отнасяха към проблема по следния начин – „Бе, сбъркало е момчето сега, айде голема работа. Ше се оправи то, нали така мойто момче. А, така.”

Тук щех да пиша разни неща за това, на какво е следвало да наблегнат перестроечните творци, ама то нема смисъл вече (двайсе години минаха), па и е време да вървя на работа, щото аз пичове, всъщност съм пролетарий и всяка сутрин горещо благодаря Богу, че се избавих от седенето на бюро, от което задникът ми щеше да стане квадратен.

А, на кой дееба, идеята му е да си направи задника квадратен?

Нещо не виждам гора от ръце...
            
             Абе я си пуснете Smokin in the boy"s room, да ви стане едно осемдесетарско...

 

 





Гласувай:
15



1. tit - смелите винаги са определен процент от тълпата,
18.08.2014 12:37
независимо от системата, независими от творците й.:(
цитирай
2. theeconomist - Ей, к'ви спомени имаш....
18.08.2014 13:19
...вие младите сте били големи пичове в 80 те, как съм пропуснал да ви видя тогава..
Ние бяхме пък от поколението дато гледахме "Всичко е любов" и "Лавината" / по О'Блага Димитрова /, за да видим по някоя гола цица.:-)))
От разлагащото западно кино гледахме, "Полет над кукувиче гнЯздо", "Коса", "Рим на аристократите" "Амаркорд","Военно полева болница", "Приятели мои".
Всеки свободен миг висяхме в "Дружба" на "Попа".
Възхищавам ви се колко сте били смели и тайно сте слушали такава модерна музика.....
Ние пък съвсем открито си слушахме "тави" на Пърпъля, Юрая,Сабът / най харесвах SABBATH BLOODY SABBATH /,Мидъл ъф тхе роудя, Клиърнсуотър Ривайвъл. Слушахме и упадъчното "Биело Дугме" и в петък от 15,00 "Поп албум" по сръбското радио, а нощем от 24,00 хитове на радио Лаксенберг...:-))
Нищо тайно, ни са ни бесели, ни са ни клали, хипеехме си с дълги коси през лятото и първите дошли насам дънки "Вранглер" и "Лий" с по 30 см. клошове....
Ролковите магнетофони бяха стоящи "Ухер" ,"Грундик" и репликата му - полска "Юнитра".Грамофони, касетофони....всичко влизаше в употреба.
Пафкахме "Пеер", "Лорд", "Салем ментол", "Моор","Сент Мориц" - кафявки, а като нямахме кинти "Свежест ментол", "Бялата София" и "Феникс"...
На нас никой не ни е викал "какво ще стане сега"....оцеляхме без памперси, GSM и флаш моб...
И видяхме, какво ще стане сега. 89 г. бях на 30 г. и вече си бях взел хляба в ръцете. И до сега ме боли оназ работа, за тия дето "прехода ги бил излъгал".
В България останахме ние , жлъчните и другите - отчаяните.
/ Пояснявам: жлъч и отчаяние са две противоположни неща. Жлъчния не познава отчаянието, отчаяния не разбира, какво е жлъч/.
Поздрави, пич и мини на Irish whiskey !:-)))
цитирай
3. ramone - И твойте спомени си ги бива :)
18.08.2014 16:15
ма не си чел внимателно.
Аз никъде не съм казал, че сме некви смели герои. Всъщност, казах точно обратното.
Не съм казвал и че метълът е бил забранен - имаше си други механизми за това - ще те светна някой ден, ако евентуално си забравил :) А и не сме се крили да го слушаме. Ние и да пушиме и да пиеме не се криехме много.
Бе така, като си хортуваме излиза, че било готино при комунизма - тва западни филми, тва сабат блъди сабат, цигари НВ, Грундик, радио Люксембург, дълги коси, "Коса", Бело Дугме (те впрочем правиха концерт на Армията в началото на 80-те)... бе красота направо... ше зема да му стана фен и аз.
Без майтап, всеки момент очаквам някой да дойде и да каже, че по комунизма имаше свободен пазар, свободна любов, свобода на словото, свобода на придвижване, свободен хеви метъл, свободен джойнт и дънки Райфъл по магазините.
Некъв пич, тука от блога, беше написал цела книга, как в началото на 70-те като бил тинейджър, влязъл в Кореком да си купи дънки ли, Грундик ли, не помня вече.
Па твърдеше, че и му продали даже :)
цитирай
4. ramone - tit,
18.08.2014 16:24
никога не ме е блазнело да съм смелите, системата или творците и.
Аз съм тълпата!
цитирай
5. theeconomist - Че то в България не е имало комунизъм...
18.08.2014 16:43
..имаше по мое време извратено нещо си, което се наричаше РСО / развито социалистическо общество /.
Та по това време, комунистите които бяха на власт, употребяваха идиологемата "комунизъм", която после разни тъпири, налапали се с понятия, като патета с курешки шляпат под път и над път.
А онези времена през очите на нашата "малка свобода", голямата "несвободия" ни изглеждаше отнесено понятие.
Разказвал съм злостни политически вицове и па как не ме затвориха, да го е'а?
Примерно:
- Защо Тодор Живков не бил катоЛИК?
- Щото е като гъз.
И странно, не са ме вкарвали в пандиза. Виж, като крадяхме череши и тръби от старите трамваи, за фунийки, ни викаха и записваха в ДПС / детска педагогическа стая /.:–))))
Но пак по това време имаше и западна музика и западни филми и Западноевропейска и американска литература.
Помниш ли думичката "групари"? Ходил ли си на "Монтето" и "Сенчето".
Как сме куфяли на Machine Head / на Пърпъл, да не се бърка с по късната група /
Поне любовта ми тогава беше свободна...:-))) , а не платена. И сме купанясвали по цели нощи, без да ни е било страх от мутри, мангали и ченгета.
И да, всеки който е имал нещо между двете уши и тогава и сега е от отбора на "жлъчните"....
Поздрави.
цитирай
6. tit - ма ний, смелите сме от тълпата, Рамоне!:р
18.08.2014 17:26
ramone написа:

Аз съм тълпата!

Другите са тарикати...:(
цитирай
7. getmans1 - Абе каквото и да си говорим ...
18.08.2014 18:17
.... това „Ти знаеш ли какво ще стане сега?” си е точно на мястото, толкова хлъзгаво а пък така удобно и коментарите го доказват.
цитирай
8. blackpredator - Дойдох! ;)
18.08.2014 20:22
ramone написа:
Без майтап, всеки момент очаквам някой да дойде и да каже, че по комунизма имаше свободен пазар, свободна любов...

Как да нямало свободен пазар?!
А форекспазара на "Магура сити"?
Не знам в абсолютна стойност, но като човекостойност, повече единици, включително и от последното торлашко село, пазаруваха от "Кореком", отколкото от моловете днес.

Нямало свободна любов. Моля?!
Сега жените дават, а тогава искаха. ;)
От 120 в счетоводството, пласмента и планов отдел, поне стотина. :)

Гледах три минути "Граница" и шест "Столичани в повече"
И се зарекох. Докато не видя у програмата „Шведските крале” и „Маргарит и Маргарита”, българско кино - табу у скромната ми къща.

Абе я си пусни I Put A Spell On You, да те фане магията на осемдесетте...;))

https://www.youtube.com/watch?v=4R6nmKjcSeU
цитирай
9. theeconomist - Гледам пенсионираният обичаен
19.08.2014 06:44
коментатор по блоговете гетманчо,се е изказал мъдро....
Понеже спомените от доносническите му забързани делници са други, е лепнал мазно клише!
Истина е , че всеки трябва да има бельо, но не е необходимо да го показва, особено, ако е заразено с ешерихия коли.
цитирай
10. ramone - ...
19.08.2014 11:29
theeconomist написа:
..имаше по мое време извратено нещо си, което се наричаше РСО / развито социалистическо общество /.

Ако правилно ти схващам мисълта, искаш да кажеш, че при комунизма има свободен пазар, свободна любов, свобода на словото, свобода на придвижване, свободен хеви метъл, свободен джойнт и дънки Райфъл по магазините.
Ми викайте ура тогава - ние в момента сме у комунизма.
Ако трябва да съм сериозен - разбирам намека ти за тези дето са имали нещо между двете уши, преди и след. И донякъде съм съгласен.
Само че, нещата не са толкова прости.
Когато си бях в Бг преди няколко месеца ми направи впечатление, колко много пенсионери клечат по пейките в квартала - едни вехто облечени такива, едни тъжни - чакат завалиите (сещаш се кво).
И се замислих дееба - как ли щеше да им се развие живота ако немаше комунизъм (пардон - РСО).
И си отговорих така - част от тях щяха да идат на Запад - да бачкат там нещо, да спестяват и след сичко това, вместо да клечат в градинката, щехме сега заедно да си пиеме бирата тук в Кипър.
Други пък щеха да почнат некъв бизнес там, да го развият, а в края на август, като акустираш ти на почивка в Палма де Майорка (или къде беше) да си пият бирата с тебе.
Други щеха да станат рокери - да си вържат оределите коси на опашка и да шпорят некой Харлей.
Други щеха да си останат в Бг - да държат некоя квартална бакалия, да фалират неколко пъти и пак да почват наново.
Други можеше да станат писатели - да напишат нещо толко умно, че да предефинират към по-хубаво приоритетите на цело поколение (ма то и само на десетина да го предефинират, па е от полза).
Други щеха пак да лапат мухите.
Вместо това, всички тези неосъществени рокери, бизнесмени, бачкатори, писатели и лапачи на мухи си седят заедно на пейката в кварталната градинка и чакат.
Работата не е само в това, дето ти се намира между ушите, животът е въпрос и на шанс.
Те тва му беше проблема на развитото социалистическо общество.
цитирай
11. theeconomist - Ха тъй Рамоне....
19.08.2014 13:36
ти сипа масло в огъня, заби пръст в раната и оголи проблема!
Ти, драги, в Сайпръс осигуряваш ли се за пенсия....?:-))
Да ти кажа правичката, сметките ти са верни и не.Според мен разбира се.
До днес имаме 25 г. свобода. Ония "соц. пенсионерите" повечето са О'Бозе почивши.Щото на10.11.1989 ако са се пенсионирали днес са на 85...После от "кадърно" управление пенсионната рефарма два пъти ги актуализира и все по времето на "десни" правителства. Майка ми беше учителка с 40 г. сатаж па имаше преди бай Костовата актуализация сносна пенсия. После и стана 208 лв.
А на тия дето им се работеше, като теб заминаха и сега "Харлей" ли не щеш, Хаваи ли, бира. Да ти разкажа за някои пенсионери /мога и с ЕГН та / дето реституцийката ги принуди да ми дават за доверително управление във фирмата ни едни хубави парички...
За шанса си прав.Но шанса сам по себе си намира тези, които после могат и да не се съпикясват, а да го материализират.
Аз па да те питам, като умре пусти комунизъм, защо тая пословична българска предприемчивост отиде на Шаро у гъзо.
Всички искат да са чиновници, всички вземат кредити за смартфони и брички втора ръка.Аз се занимавам с врътки на пари. Защо пък някой не седна на гъза си, не проучи пазарите, не дойде при мен с предложение да си управлява сам портфейла, а седи и чака на нискорискови лихви?
Най лошото на комунизма у нас беше това, което дойде след него. Я ги виж! Освен ортодоксалното БСП, което е 100% дясна олигархична партия, която се прави на умряла, гумена лисица, кои са другите.
Близнашки, Бойко, Цецка, Костов, Цветанов, Аню Ангелов, Ръжди Вешидов, Плевнелиев, Краси Велчев, Пръмовата, Павловата.....все ченгета, комунисти, деца и Фнуци на комунисти....
Та викаш било комунизъм сега - ми така е. Аз също съм комунист - десен.
Виждал ли си такова животно?:-))
Аз 1993 г., като ме изволниха Филипдимитровите комисарчета, заложих апартамента в който живеехме с жена ми и родителите ми и запретнах ръкави.
Четири години не бях ходил на почивка.Така че....
Поздрави!
цитирай
12. susona - theeconomist
19.08.2014 14:54
животът освен всичко, което си мислиш
е наистина въпрос и на шанс
така че имай респект към хора
които също са влагали усилия
но са нямали шанса
дори да не го разбираш
и да не ти се е случвало
да опираш до шанса
цитирай
13. usandthem - икономиста е прав в едно -
19.08.2014 17:24
- по-лош от комунизма е само пост комунизма. В който тези, които строяха "най-справедливият строй", след 45 годишно строене( петилетките за три години), когато аха да сложим последната керемида и да побием знамето, внезапно хвърлиха теслите и казаха - бал съм го и го недоносчето( по Т. Ж.) и решиха да се пробват с некаква нова модификация на новото светло бъдеще, при което пак те да са строителите и водачите. За тези 45 години строене, пословичната българска предприемчивост деградира до "те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим" и сакралното"учи ,мама, за да не работиш". И отговорът на въпроса"какво щеше да стане ,ако селтаците с каскети си останеха на село, а красная армия беше минала онли през Румъния е толкова лесен, колкото и отговорът на въпроса "какво щеше да стане с Гърция, ако в гражданската война бяха победили партизаните, ака комунистите. Сега тук при мен ,някакви гръцки пенсионери, накупили апартаменти, гордо диплят едни дълги броеници и си мерят новите невести - българки. Колкото до спомените от едно време - еех, направо ми се прииска със задна дата да благодаря на Партията, Политбюро и лично на др Живков, че ни позволяваха да слушаме Пърпъля(дий пърпъл, дий), да си купуваме дънки от кореком, и изобщо "я другой такой стране не знаю,где так вольна дишет человек !!!" Щото некои наши батковци ги изядоха прасетата и за по-малко. Дет викаше Бриктоп : "пазете се от човек, който гледа прасета..." , той имаше пред вид, че прасетата изяждат тялото без остатък. Ние, с нашия горчив опит,можем да му кажем, че не само свинарите са опасни - големи золуми направиха и овчарите,козарите, орачите и сеячите. В онзи тъжен момент, когато оставиха стадата и нивите и се заеха с управлението на държавата, ебаха майката и на управлението и на стопанството. На финала рекоха: бе, нещо грешка станА, ама нема да се плашите, само гласувайте за нас, ние не можахме да построим комунизма, ама ще ви направим капитализъм за чудо и приказ ! И го направиха !
цитирай
14. christof - Съгласен съм и с Икономиста, и с Р...
21.08.2014 18:10
Съгласен съм и с Икономиста, и с Рамоне и с usandthem. Но също така, имам и какво да добавя.
Икономисте, абсолютно си прав за онова между ушите и запрятането на ръкавите. Те, общо взето, си вървят заедно. Абсолютно си прав и за почивката. По-скоро за липсата й, де. Но и Рамоне е прав за шанса.
Проклетият шанс!
Защото, ако не се бяхме родили в България (което си е малшанс), нещата щяха да са по-различни. Ще обясня защо. В България, за да си по-добре материално от останалите, трябва да платиш изключително висока цена - безсънни нощи, много бачкане, нерви...
Лошото е, че това продължава и до днес.
цитирай
15. sestra - Това, че днес е по-лошо от "вчера",
22.08.2014 08:36
за което пишеш, Рамоне, онова с перестроечните филми (много точни изводи за дуализма и "какво ще стане сега"), та това е, защото вчера се роди в днес. Оня кошмар на дуалистичното мислене и произлизащите от него кошмарчета просто днес вече са на бял свят. Нищо не се е променило от тогава до сега. Дано някому в главите само ми е надеждата, че това индивидуално само се случва и влияе на децата някак си. Предписанията на злата прокоба, комунизма, са изпълнени. Имаме си резултатите. Консумираме си ги. Кой злъч, кой отчаяние, кой камъни в бъбреците - всеки нещо си носи да му тежи. Мен все пак ме боли само за баща ми, защото той бе живял в нормална що годе България, после бе вкаран насила и бе оцелял напук в тая машина за смилане на духове и бе стискал зъби всеки ден за да ни отгледа, а скоро умря без надежда за промяна. Тук за какви промени и гранични дати се бълнува в коментарите? Много дразнещо.
цитирай
16. vmir - Евала за откровеността!
24.08.2014 08:28
Неведнъж са ми минавали подобни мисли през главата за “златните” ни филми от комунистическо. Даже съм си ги определил като “социална фантастика”. Заради неизбежния безстрашен борец за истината, все едно дали ще бъде юноша бледен, гениален учен, честен бачкатор или партиен секретар, който поставя човечността над партийната линия. Все заради Истината, която толкова неустоимо му напиня отвътре, че без всякакво колебание предпочита държавата да го размаже без остатък, но да не живее в лъжата й.

Днес съжалявам само за това, че този 100% фантастичен персонаж в някаква степен като че ли стана реален герой на нашето време. Не знам дали, защото официализирането му от професионалната критика лансира терзанията му като реална характеристика, дали от ретроградна инфантилност или заради накаква актуална роля, но и днес може да бъде забелязано гротескно нашествие на същия този перестроечен герой.

Може да не се съгласиш с мен, но като гледам простащината и претенциите й за смелост и критичност, не мога да си я обясня по друг начин, освен с вживяване на феновете й в образа на фантастичния герой от перестройката.

Някой може да ми възрази с аргумента, че такива хора няма как да са нещо повече от хартиени тигри, защото днес държавата няма правата и апарата да размаже безнаказано героя, който й се опълчи. Съгласен съм с това, но само дотам, че хартиените тигри няма как да не знаят това. Но като гледам колко истинска, прекрасна, справедлива и неподправена е била за тях перестройката, не мога да не забележа, че те все още живеят в нея и полагат неистови усилия да приличат на любимите й герои, пък макар и със закъснение от няколко десетилетия.
цитирай
17. ramone - vmir
27.08.2014 10:26
точно това имах предвид.
Точно това "инфантилно" натрапване на клишето "неизбежния безстрашен борец за истината".
Точно тоя въпрос, който у наше село през няколко десетилетия изплува на повърхността и натрапва некви комплекси у хората - "А, ти къде беше, когато...?"
Демек - чувствай се копеле виновен, че не си взел "правилното" отношение.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ramone
Категория: Изкуство
Прочетен: 438196
Постинги: 92
Коментари: 870
Гласове: 772
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031