Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2007 14:20 - Любими цитати от любима книга ;-)
Автор: ahuta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 23162 Коментари: 2 Гласове:
1



     Книгата е "Птиците умират сами". Мда, ужасно много си падам по любовни историйки. Но не от типичните. Тази книга наистина успя да ме развълнува. Събрала е в себе си всичко - любов, омраза, болка, живот, смърт, щастие, самота ...
     Ако не сте я чели горещо ви я препоръчвам!

     А дори и да не сте, съм сигурна, че сте чували легендата, с която започва:

     "Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата."

     Ето и някои от любимите ми цитати от тази незабравима книга:

     "Той е просто мъж. Ти си същият - огромни мъхнати нощни пеперуди, които се блъскат до полуда за някакъв си пламък зад стъклото, толкова прозрачно, че очите ви не го и забелязват. А когато най-сетне налучкате пътя и влетите в пламъка, изгаряте и падате мъртви. А през цялото това врене в нощната прохлада е имало и храна, и любов, и нежни пеперуди за вас.
     Но виждате ли ги вие, искате ли ги? Не! Все за този огън - втурнали сте се като обезумели, докато изгорите в него!"

     "Казваш, че ме обичаш, но нямаш представа какво е любов; само редиш думи, които си научил наизуст, защото ти се струва, че звучат добре!"

     "Любов ли? Какво е любов? Женски фантазии и нищо повече."

     "Защото само онзи, който се е подхлъзнал и паднал, познава неравностите на пътя."

     "Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме и това е. Като в старата келтска легенда за птичката с трън, забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира. Защото не може иначе - нещо отвътре я тласка. А ние, хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали? Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали виждаш? Сами си забиваме тръните и даже не се питаме защо. Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава."

     "Онзи, който няма какво да губи, може да спечели всичко, а човек без чувства не може да бъде наранен."

     "Няма цел, която да оправдава всички средства."

     "За разлика от нея аз мога да те задържа, защото никога няма да допусна да ми влезеш под кожата."

     И разбира се, края на книгата отново завършва с птичката... Само, че сега ни е много по-ясно, какво е имала в предвид авторката.

     "Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние - когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим."

Обичам тази книга! ;-)



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. princesss - :)
15.10.2007 14:23
аз също я обичам :)
цитирай
2. анонимен - :))
22.10.2012 00:28
I az sushto q obicham :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ahuta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 865039
Постинги: 9
Коментари: 252
Гласове: 704
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031