Джулай морнинг (July Morning) варненско утро

“И ний сме дали нещо на света!”



След всички глупости казани и писани последните години за този ден (утрото на 1 юли), ми се иска да напомня историята на това събитие, превърнато днес в празник.

Възниква към средата и края на 70 те години на 20 век, в град Варна, като последната отживелица на замиращите хипи движения и мода.  В wikipedia.org някой зле запознат политизиран и смятащ се за тънък психолог многознайко е написал “Твърди се, че е възникнал като протест срещу комунистическата власт, изразен в символиката на .... “ и бля-бля, дрънканици.  Истината е, че на никой по него време не му пукаше особено за капитализъма или комунизъма, а комунистическия строй свързвахме предимно с милиционерите които имаха неприятния навик да ни гонят из морската градина с кучета и с палки, като ни видят на някоя пейка с бутилка водка, цигари, надули някой касетофон на батерии "Никопол", или да ни извеждат от Летния театър и Спортна зала, при концерт на някоя група, защото като необуздани тинейджъри се качвахме по пейките да крещим от радост.  Толкова за политическите ни пристрастия.



Общо взето, западът за нас бяха грамофонните плочи, вносните цигари (които се продаваха все още навсякъде) дънките (дефицитна стока) и дъвките. Имали сме идея що е капитализъм и що е социализъм, но приемете, че на току що завършващите детството си и навлизащите в тинейджърки години едва ли им е до политика. Има много по-интересни от политиката неща.



Плажът нощем, като едно естествено укритие от милицията се явяваше спасение от една страна, а от друга, романтиката да посрещнеш изгрева пиян или трезвен, мокър от нощното къпане и в прегръдка с гаджето, съществува и днес.   Напълно естествено юли месец се свързваше и с песента на Uriah Heep - July Morning, а тъй като, 1 юли е първия ден от този месец, то бе традиция да се слушат точно Uriah Heep и точно тази песен.  



Първите сбирки бяха на вълнолома, като идеята бе изгрева да се посрещне точно на фара, като най-вдаден навътре в морето. Естествено, водката, конякът “Плиска”, “Слънчев бряг” и бирата да бяха естествен спътник, заедно с китарите и издъхващите батерии "Никопол" в касетофоните.



Скоро купонът се изнасяше на южния плаж, където можеше да се запали и огън, а от 80 те годни заедно със строежа на буните във Варна, да се разпростре и на север  към Почивка, превземайки буна след буна.



Постепенно само за няколко години, заразата “Джулая” (Джулай), плъпна и в други градове.  В Русе тинейджърите започват да се събират на брега на Дунав, в Бургас по плажовете и т.н.  След 90 те години се забеляза и нашествие на хора от по-дълбоката извънморска провинция, като винаги ме е учудвал техния ентусиазъм по повод 1 юли и винаги съм се чудил защо е нужно да бият път чак до морето, за да се потопят в едно красиво юлско утро, след като могат да го сторят навсякъде?!  А може би нощното къпане е задължително и за тях?!  



Днес, вече бившите последни хипита са достопочтени матрони и господа, но все още се усмихват в нощта на 1 юли и гледат леко присмехулно на новото поколение ентусиасти превземащи плажовете вечер на тълпи. И няма лошо. Понякога на човек не му е нужно много за да се чувства щастлив.



Един повод за празник, едно море, едно момиче или момче до теб и една чаша с алкохол, дори да не пиете.



Посвещавам горното на тези които вече ги няма .............. (имената са толкова много!), момичета и момчета, юноши, млади мъже и жени и знам, дори като мен да сте неверници - ако някъде някога има рай, ад, вечни ловни полета или свещени чертози на Валхала, то изпийте едно малко и за нас горе и знайте, че за нас винаги ще си останете млади, красиви и не ви забравяме. Тази нощ и това утро са и ваши.

Бившият ми мъж имаше коси малко под раменете. За това му своеволие го пратиха да служи на майната си за назидание, но с малко помощ от тук и там го прехвърлиха близо до Пловдив. Та любия му лав по-късно беше: "Добре, че комунизма падна, че цялото ни поколение щяхме да лежим по затворите"... Дали е било политически бунт - едва ли, но при всички положения вятърът на промяната се долавяше... Днес е непонятно за тийнеджърите да бъдат порицавани за недостойно облекло - тясни дънки и кецове, ноооо тогава...
Поздрави!

Това си е точно хипи-празник,бунт срещу ограниченията на човешката свобода,волен дух и нестандартни идеи.Спомням си ,когато взех държавния си изпит по ПОЛИТИКА,защото за да си дипломиран доктор/тогава преди 1989год.,трябваше да вярваш в комунистическата идея,да ти е промит мозъка/та...да продължа:стоварих накуп всичките червени книжки на Др.Тодор Живков пред контейнера с боклук и им драснах една клечка.Пламнаха ,като факли!Баща ми излезе ужасен и ме издърпа в къщи,защото всички живеехме в страх и не казвахме ,какво мислим!След "жертвената клада"ми олекна,като че ли се отърсих от някаква тежест,непосилно бреме.Но ето ,че времената се промениха и СЛАВА БОГУ!Лошото е е червените копеленца са възпитани,като ДЪРТИТЕ КОМУНЯГИ!

изгъзицата Касс де, не се умори да ни представя "тежкото си минало" изкарва се голем;) дисидент, айде Карикатуро, поспри малко,

не бяха поканили Митьо Пищова и Слави Трифонов. А и Бойко го нямаше...

http://www.youtube.com/watch?v=Y2hZ6OytDxo&feature=related ;)

Има нещо в писането ти, което ми допада много...

Много ми хареса как си го написал.И аз съм от тези провенционалисти дето бъхтях 450 км за да изживея Джулая.Джулая не се празнува тя се изживява.