Не забравяйте България .. Двадесет и първи век.Време на забързаност , на множество възможности и най-вече време, в което личността се стреми на все по-високо. Този наш стремеж сякаш неусетно убива всяка една морална ценност и душевно благо у човешката същност. А къде се намираме ние българите в тази оплетена реалност ? Чезнем. Глупаво се опитваме да избягаме от това което сме. Безжалостно подритваме националността си и отчайващо се мъчим да се внедрим в чуждото общество и всичко това само заради глупавата идея да осъществим някакви си амбиции. На мен самата още от съвсем малка ми е повтаряно да обърна гръб на родината си колкото се може по-бързо , защото само чужбина може да ми предложи някакво развитие и по-добър живот. Дълго време аз вярвах на тази идея за своето бъдеще и постоянно критикувах България обожествявайки чуждите държави, но ето ме сега в един от най-големите Европейски градове , сред прословутите прекрасни граждани, за които така бленувах, но вместо да се чувствам удовлетоврена и на седмото небе от щастие аз усещам само липса. Да те са учтиви и внимателни , но никога няма да ме приемат напълно, защото те за разлика от мен наистина ценят националността си и не искат тя да бъде омърсена от поредния чужденец. В такъв момент започваш да oсъзнаваш колко важно нещо са любовта , приятелството и родината, и трите оформят израснала личност , и трите цена нямат. Именно те са в основата на морала.  Чрез това кратичко и простовато есе искам да кажа – Българино гордей се с националността си, защото точно тя играе важна роля в индентичноста ти!  Където и да отиде един човек никъде няма да се чувства така добре и така уютно както в родната си стряха, а това което имаме ние българите малко народности биха могли да се похвалят. Имаме си дълбока история , могъщи владетели , неслоним дух и топло отношение. Създаваме истински и трайни приятелства, умеем да се забавляваме и лесно пробуждаме веселие. Разбира се и байганьовщината си я носим, но пък и французите си имат тартюфщината , нали перфектно няма. Ако се гордеем и себеуважаваме и другите ще ни приемат. В България също има бъдеще , по-трудно , но и по-сигурно , а ако смятате че е невъзможно да изживеете мечтата си в пределите на родината , поне не забравяйте от къде сте тръгнали и ценете корените си.