Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2014 13:14 - Шкембе чорба - вълшебната отвара на боговете(по многомилионен действителен случай) 18+
Автор: nikola666 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 26911 Коментари: 19 Гласове:
22

Последна промяна: 09.09.2015 14:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
             Шкембе чорбата премазва поезията в съревнованието за въздигане на човешкия дух над посредствеността. Тази супа от животински нечистотии разчупва бледото ежедневие, стимулирайки съзнанието ни да търси значимите неща в еднообразния човешки свят. Примерно приятелката ви е оставила заради някакъв с подстригани вежди, дето от една бира седем пъти пикае. Вечерта естествено се напивате като някой калкан, оповръщате половината апартамент и си лягате у клозета в поза драна кукумявка на плаж. На сутринта... не ви се живее... но не заради изгубената любов. Главата кънти, червата са вдигнали предателски бунт, слюнката ви смърди на обществен нужник(на който са спрели водата преди седмица), ръцете треперят, белият ви дроб се е свил на изсъхнал парцал от цигарите, а черният почива в мир. Тотална безнадеждност. Но има Бог. Той тихичко се вмъква в мозъка ви и внезапно почва да крещи: "Ей, лайнар, разкарай тия вонящи дрехи и отивай да сърбаш шкембе, тъеа у смотаняка". Бог е мъдър и прозорлив(защото също се е напивал като глиган). Светкавично къпане и сте в кръчмата с такси(ако шофирате с Астрата, ще ви дават по новините). Влизате в заведението и поръчвате на възрастния сервитьор: малка водка, наливна ледена Ариана, шкембе, две пукани люти чушки и препечен хляб. Изпитвате умиление от поръчката. Всичко пристига заедно - сякаш природата на сътворението се грижи за вас. Първи хапки, първи глътки... врялата лоена течност омешана с чесън прониква в стомаха ви... там чрез космически метаболитни сношения, се настанява в кръвта, а тя носи миризливите хранителни вещества до мозъка ви. Екстаз на съществото, триумф на самочувствието. Доволно сте се наяли... вече всичко функционира... появява се мозъчна активност и си казвате: "Доставих си една малка радост, ще си намеря и други малки радости, а после и голяма. 
              Нека произволно избраният ни герой да си ти и да имаш отвратителен шеф – дебел, мазен и глупав, с уста смърдяща на междучатално пространство.  Да си представим, че работиш в офис на голяма фирма и босът те тормози непрестанно. Не стига, че любимата те разкара подло, ми по цял ден трябва да се разправяш с тоя гъз. Колегите ти са пълни мишоци и само пърхат около началника, с цел да му целунат тлъстия сополив задник – „господин Врабчев, много хубава прическа”(той има пет косъма на главата); „шефе, страхотна риза”(купил я за два лева от килото и я изпотил стабилно); фактуристката Петя му вика, че имал много хубава усмивка, а зъбите му са жълти с парченца шницел връз тях, напише ли някоя простотия у Фейсбука, целият офис го „лайква”, ръсейки бездарни коментари отдолу и т.н. Вършиш си съвестно работата, но заплатата винаги е по-малка от тази на подмазвачите. След работа сядаш самотно в кварталната кръчма, защото не ти се говори с никой. Голяма сливенска перла с шкембе чорба. Докато си слагаш чесън и лют пипер от захабените съдове, си мислиш, че животът е една простащина, че е нещо неутолимо тъпо, което трябва да изтърпиш до край. Отпиваш, сърбаш. Пак. И пак. Леко започваш да усещаш, че да си жив, не е чак такава загуба на време и пари. Няколко от чакрите ти се отварят и с изненада разбираш, че не ти е толкова зле – шкембето и ракията са се просмукали в същността ти. Спира да ти пука за другите, искаш да се забавляваш(всъщност само веселбите, ще ти останат). Вкъщи правиш купон сам със себе си – музика, домашнярка, доматен сок, мислиш си за Надя, но болката я няма, сещаш се, че утре си на мизерната си работа, но ти е все тая. Зловещата сутрин идва – пак си на бачкане. Върховна идиотщина. На път за службата те блъска трамвай, който ти е отнел предимството и закъсняваш(от Астрата вече нищо не става). Врабчев те хули пред останалите, а после представя новата си малоумна идея за реорганизация. Стоиш прегърбен и отпуснат – няма смисъл, смисъл няма. Изведнъж хващаш шефа през рамо и пред всички му казваш с твърд тон: „Врабчев, деба нещастника ти, деба”. Биеш един шут на стария си компютър и напускаш. 
             Пак си в кръчмата. Вече нямаш кола, любима и работа. Все ще изкараш няколко месеца в квартирата, имаш си буркани и ракия от село. Поглъщаш животинския стомах, а той пълни твоя с усещане за свобода – няма противно бачкане и детински прищявки, няма кръстовища пълни с олигофрени. Остава само вярата в теб си. Сам и ненужен никому, но независим. Шкембе чорбата те хваща за ръка и с усмивка те измъква от блатото на примирението. Решаваш, няколко дни да се отдадеш на спокойна почивка. Но как да стане?! В блока кипи денонощна активност. Чичо Петьо от седмия пил три ракии и решил да слага шкафовете на жена си в 11:30 вечерта – бургии, чук, трион, викове на умряло като го удари някоя вратичка по главата. Комшиите отляво имат гости – чалга, безбожни крясъци, единият гост целунал домакинята в клозета, псувни, бой, полиция. Тези отдясно са на почивка и са оставили дъщеря си тинейджърка сама. Естествено тя организира купон – пак маанета, пиянско припяване, секс с извращения на висок глас, някакъв от компанията иска да се самоубива, щото му се бъгнал Фейсбука. Идва линейка, пожарна, двама цигани травестити и тъкмо навреме, наркоманите от горния са подпалили детето си, защото го помислили за куче излязло от хладилника. През деня не е по-различно – градят се тераси, събарят се стени, някой реже винкели, пеленачета врещят, семейни скандали, битови злополуки, второкласник се учи да свири на гайда... Пред блока също е интересно – на две места се режат дърва, извършват се автомонтьорски услуги, има сватба, а един човек със звънец продава мляко... И така целогодишно. 

            Един ден тъкмо си хапнал от супата на Бог(той друго не яде), купил си две гумени бири и се прибираш дом. Миришеш на чесън, пот, ракия, но не ти пука. Чакаш нетърпеливо скапания асансьор... офф... някой идва. Влизате. Тайничко поглеждаш спътничката си – изумително момиче, няма грим и е облечена прилично, но чарът и те прасва в гърдите, като снайперистки куршум на открито. Неочаквано ти среща погледа, а ти сконфузен почваш да си разглеждаш ключовете, сякаш сефте ги виждаш. „Кольо, аз съм Снежка от деветия, не ме ли помниш” – изненадващо проговаря извънземната.  Чудиш се как да отвориш шкембяната си уста, но накрая изтърсваш: „Мно’о си пораснълъ, ма.” Тя излиза, но задържа вратата и казва весело: „Кольо, ти нали завърши английската, ще дойдеш ли да ми помогнеш с времената у нас?!” Гледаш глупаво като някой тебешир и казваш „Не.” Тя разочаровано пуска дръжката, а ти сам се ругаеш. Установяваш, че си пълен глупак и бездарник. Също си мекотело, страхливец и ебем ти балъка. Как можа – шефката на богините те вика у тях, а ти се държа като санитар идиот в атомна подводница. Пиеш бира – мислиш за нея, миеш чинии – мислиш за нея, гледаш филм – пак за нея мислиш. Вечерта идва...лепнещото безразличие също. Шум – някакъв от втория ще се самоубива с бъркалка за яйца(с нож му било некомфортно). Слизаш долу да се разсееш. Полицаите сеирджии вече са пристигнали. Има нещо смущаващо в тълпата. Дразниш се, но почти веднага разбираш, какво те обърква – тя върви към теб с усмивка от зъби и медоносни очи. „Дай една цигара”. „Разкарай се малката и на колко години си, че да пушиш” – използваш умело случая, да разкриеш възрастта
ѝ. „На шестнайсет, ела да пушим на оная пейка”. Неохотно тръгваш. Даваш цигара. Сядате. Тя цепи направо – от малка(сякаш е много голяма) била влюбена в теб и изгаряла, като те види. Обясняваш и че ти изгаряш, ако направиш нещо неразумно. Мълчите. Разправията пред входа приключва с едно извадено око от бъркалка след несръчно падане от тераса. Вие още стоите на тъмната пейка. Сърцето ти прави повече обороти от вал на газо-турбинен двигател. Леко я обръщаш и виждаш сълзите. Викаш си „ебал съм му майката” и я целуваш. Устните са чудно напукани и нежни, езикът е хлъзгаво свеж, вкусът на момичето е ненадминат – толкова бистър и чист.



Гласувай:
22


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. tit - Любовта
02.09.2014 13:49
има особен вид рецептори!:)
цитирай
2. nikola666 - И
02.09.2014 14:01
И винаги е било така - първо се ражда съзнанието, а умира последно. Първо неграмотни рецептори, после отчетливи усещания. :)
цитирай
3. freeoldmen - Инцидентът с подпаленото дете-куче от хладилника покърти мазолестата ми душа!
02.09.2014 18:52
Изобщо цялата весела суетня, изпълнена с приключения ме накара да се замисля дали постъпих правилно, когато преди 10-на години успях да напусна панелния комфорт...и няма вече 9-ти етаж наблизо. :-)
цитирай
4. nikola666 - :)
02.09.2014 19:31
Господин Фри Олдмен, радвам се, че разпуках закърнялата ви мазолеста душа и ви уверявам, че сте извършил недопустима грешка напускайки панелната си обител. На вас не ви ли допада шума от дрелка в 5:30 сутрин, не харесвате ли семеен скандал в същия час(придружен от вой на койот, припознат като любимото семейно куче), не обичате ли бабичката от горния да чука орехи денонощно, не сте ли вдъхновен от фаса, обелката, повръщаното и дамската превръзка, които фучат край ушите ви, докато дишате чист автобусен въздух на терасата...?!
цитирай
5. f873 - Да съсипеш девица за да ти прави &...
02.09.2014 21:07
Да съсипеш девица за да ти прави "вълшебната отвара на боговете" - мискин ;)).
Но това е симбиозата.
:)
цитирай
6. nikola666 - Точно симбиоза!!
02.09.2014 21:59
Симбиоза между гнилото и здравото, между мръсното и чистото, взаимна изгода от мазното, която ни приближава до съвършенството. И мога, да го опиша - готвенето на шкембе е мъжко задължение. Слагаш телешките кокали, вариш стомаха(без да го чистиш, щото така е полезно), любимата бели картофи за изгарянията ти, кипваш мляко за застройката(любимата хвърчи до магазина за още картофи), а после го разливаш по невнимание връз хладилника. Успокояваш жената, че така му било писано. Тя чисти и отпушва едновременно задръстената от теб мивка. Изчезва, тъкмо като ще режеш шкембето. С първия мах на ножа си порязваш три пръста и коляното, но тя изниква зад теб с реванол и бели кърпи. Оцеляваш с общо девет порезни рани, четири изгаряния втора степен + две по-малки, наранено око, изкълчен глезен и обгорена до кожа коса. Изяждате с неповторимата плода на осем часовия ти труд за десет минути. И тук идва ключовият момент - ще и напълниш ли "душата" със секс или ще се вайкаш над тревожно пострадалото си тяло...
цитирай
7. usandthem - Великан си , Кольоооо, великан !
02.09.2014 22:00
Ти не пишеш, ти прожектираш, бе идиотиноо ! Накараме да чуя , да помириша, та даже усетих вкуса! Бистрият !
цитирай
8. nikola666 - Г-н
02.09.2014 22:38
Благодарско, Барет. Оценявам казаното, особено от познавач на женските форми като теб.
цитирай
9. anibel - Офф, Никола....
03.09.2014 01:57
бях се приготвила да умра от смях, а ми стана толкова тъжно...
Нито веднъж дори не се усмихнах... Май трябва да си сготвя шкембе.
Ще го споделя у фейса. И аз ти благодаря.
цитирай
10. nikola666 - :)
03.09.2014 07:12
Сготви си шкембе, да ти е на мозъка добре!
цитирай
11. vmir - А някои искат да поставят шкембе чорбата извън закона!
03.09.2014 09:25
Що за престъпници са способни на такова посегателство срещу вдъхновението, културата и даже философията?
цитирай
12. nikola666 - Кой тоз да го...
03.09.2014 09:52
Ааааааа сетих се - молоумниците от еврокомисията. Ам, да забранят шкембето и ще видят Брюксел в руини.
цитирай
13. vmir - 12. nikola666,
03.09.2014 13:13
Ужасно ще сгреши всеки, който подцени родното шкембе. Защото то е върха на българския дух. Даже апотеозът.
цитирай
14. mamkamu - +
03.09.2014 13:34
Направо ставам и отивам до "Сам дойдох" да обърна едно шкембе с две бири поне. Не се търпи вече :) Изтезаваш добрите хора с написаното...

Апропо, майстор си :)
цитирай
15. nikola666 - :)
03.09.2014 15:07
Ясно е, че който подцени шкембето ще яде сопата.

Изтезавам и лошите хора с написаното. :) Наздраве!
цитирай
16. nikola666 - Фейсбук
03.09.2014 17:49
Всъщност сглобих тази история от мои коментари във Фейсбук - който иска да идва.
цитирай
17. zaw12929 - не можеш го измисли Поздравление за ...
04.09.2014 17:22
не можеш го измисли Поздравление за богатото въображение!
цитирай
18. nikola666 - :)
04.09.2014 20:14
Чак пък "измисли" па и "въображение" - фантазията ми е колкото на някоя плажна кърпа. Всичко е видяно някъде, да не кажа преживяно - ям шкембе, пия, онождам човешки същества от женски пол, по кръчми ходя, в блок съм живял, целувал съм момиче в нужник, шеф съм имал...
цитирай
19. nikola666 - Вторник 14:00 очаквайте в блога биографичната история за срещата ми със Сара:
15.09.2014 09:22
Запознах се със Сара Джесика Паркър в Синеморец. Аз бях барман в кръчмата на плажа, а тя бе наела бунгало в селото. За пръв път я видях през една ленива юлска вечер. Облечена в шарена рокличка с презрамки, миришеща на промишлен сапун и манго(не знам как мирише мангото, но сигурно е така). Седна на бара с двеста килограмовата си коса, усмихна де що зъб има и ме погледна. Аз съм рошав, брадясал, с някога бял потник, татуировка на отбор и ми е лошо от снощи, щото съм се напил на съблезъб делфин клошар. Отивам при нея. Ебахти чара... гледам като някой въглищен пласт. Поръчва коктейл „Манхатън”. Викам и: „уот ис дис, ма”? Следва...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nikola666
Категория: Лични дневници
Прочетен: 682969
Постинги: 36
Коментари: 221
Гласове: 364
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031