Диаманти завинаги!?



Няма международни цени за необработени и обработени диаманти, като има за благородни метали като злато, сребро и платина за неблагородни като мед, олово и цинк. Пазарните цени за груби природни диаманти както и за обработени такива са почти постоянно в състояние на движение.  Ако слушате търговците на диаманти, то цените им откак свят светува само се качват, но така ли е всъщност?

От времето на Мария Антоанета например, преди революцията от 1789 година във Франция, до империята на Наполеон (1814 г.) цените на едрите камъни са паднали с около 28 %, а до 1822 година с над 61 %. Ако вземем времето от преди това – при Луи XV, то цените са спаднали много повече и преди да продължим да се спрем на една странна афера.

През 1772 г. френският крал Луи XV решава да направи специален подарък на любовницата си мадам Дю Бари. Кралят поръчва на бижутерите Boehmer и Bassenge да изработят диамантена огърлица, която би надминала всяка друга. На Boehmer и Bassenge им отнема няколко месеца и огромни средства, докато набавят уникалните диаманти за. Бижутерите се справят превъзходно, създавайки шедьовър, чиято стойност възлиза на огромната за времето си сума от 2 000 000 френски ливри. Огърлицата е с огромното количество диаманти, от по над 2000 карата. Крал Луи XV обаче умира и бижутерите предлагат на Луи XVI да закупи бижуто предназначено за любовницата на дядо му ида го подари на съпругата си. Мария Антоанета обаче отказва да го вземе предвид цената му, а по-нататък цялата история се заплита напълно намествайки една авантюристка която иска да открадне бижуто, нейният съпруг, един кардинал глупак и бижутерите вложили огромно състояние в диамантеното колие.



Мария-Антоанета

Накрая всички се оказват осъдени, но парламентът на Париж, който е ядосан на краля оправдава един от главните виновници, а Мария-Антоанета окончателно е дискредитирана, защото всички прехвърлят вината върху нея. Повече за този случай може да видите тук – “Афера с диамантената огърлица”



Копие на огърлицата

"Hope Diamond" – носил нещастие на почти всичките си притежатели например, в 1669 година е продаден на Луи IV за 220 000 ливри, еквивалент на 147 килограма чисто злато.



Оригиналния диамант преди обработката му

Кралят наредил камъка да се шлифова след покупката му. По време на революцията този камък изчезва, но по същото време се повява подобен в Лондон което навява на съмнения, че синия диамант и Hope Diamond са един и същи камък. На Hope Diamond историята назад, поне достоверната може да се проследи до 1830 година, което ни навява, че има нещо мътно и най-вероятно това си е камъка от Франция, който пък преди да попадне там е откраднат от храм в Бирма. В 1830 година камъкът е купен от заможен банкер в Лондон на име Хенри Томас за  65 000 $. След като минава през не малко ръце камъкът в 1902 година продаден за за  29,000 Ј (или 2,245,350 паунда по цени от 2011 г.)
През 1908 г. диаманта е продаден за 400 000 $на турски колекционер на диаманти за който се смята, че е подставено лице на султан Абдул Хамид, обаче в Турция избухва революция и на , на юни 24, 1909 г., камъкът е включен в търг. Камъка е продаден за 80 000 $. В 1910 г. камъка се предлага за 150 000 $, според един доклад. В 1911 г. камъка е купен от американци за 300 000 $! , като ако се не лъжа продавачът е известният Пиер Картие. Има легенда според която продавачът изфабрикувал проклятието или поне го е доукрасил, за да предаде по-висока цена на камъка. Истина е обаче, че този камък не е носил късмет. Камъкът заминава за САЩ и носи щастие на собствениците си, докато в края на 50 те години не е подарен на музей където е и днес.



Диамантът днес 

Някой от бившите му притежатели и децата им дори след това продължават да умират и то по гаден начин.

В момента този камък е застрахован за сумата от 250 000 000 $.  

Давам пример с този камък само за да се види колко силно променливи могат да бъдат цените на диамантите, като цената не само зависи от способността на купувача и продавача да се пазарят или да намерят подходящата насрещна страна, но и зависят от политическа обстановка, рискове, от това спешно ли се нуждаете от пари или не и т.н.

По време на революцията във Франция например цените на камъните силно спадат от една страна защото аристокрацията масово е разпродавала и залагала бижута, а от друга страна защото на този изведнъж пренаситил се пазар липсва една огромна част от купувачите, същите тези разоряващи се френски аристократи. По време на империята пък, Бразилия като износител на камъни се явява на сцената и “залива” Европа с диаманти, като в същото време и шлифоването на камъните има напредък, а тази по-лесна обработка, с която вече започват да се занимават повече хора също сваля цените.
Голям удар за цените изиграва и модата от времето на Директорията, Империята, а после и при реставрацията във Франция да не се носят през деня диаманти, а само вечер и то максимум на опера или на бал. И въпреки, че се явява нова класа богаташи които ги купуват за жените и любовниците си – банкери, едри индустриалци, търговци и спекуланти, то модата, засиленото предлагане на камъни и все по-лесната им обработка си казват думата.
По време на руската революция също, цената на камъните спада, от една страна поради голямото предлагане от страна на аристокрацията, от друга страна голяма част от камъните са откраднати и като такива новите им “собственици” са бързали да се отърват от тях. Самото съветско правителство докато се усети, също продава част от диамантите които е наследило, общо взето на безценица.  



Периодите на войни, революции и социалистическа власт, въобще не са от най-силните за цените на диамантите

В края на Първата световна война, през 1919 г., общият размер на диамантите, продавани в САЩ, измерени в карати, е намалял с 50%. В същото време, качеството на диамантите измерени в доларова стойност е намаляло с почти 100 %. Например големите финансови кризи при монополиста De Beers, са непосредствено след двете световни войни. Когато Опенхаймет поема компанията в 1920 г. финансовото и състояние е незавидно, въпреки, че зад компанията стоят банки като Ротшилд и други подобни.  
В 40 те години пазарът на диаманти отново силно стагнира, от една страна заради войната, а от друга САЩ, след като De Beers отказали да им предоставят технически диаманти, приложили анти-монополното си законодателство против компанията. В средата и края на 40 те години, De Beers са отново пред огромни финансови проблеми.

Венчани за стабилни цени няма, както се вижда, дори при монополистите в този бизнес



56 тия по големина диамант в света, на шията на  Елизабет Тейлър. Той е един от малкото подобни камъни в частни ръце. 

След Втората световна война, диамантеният бизнес е така затънал, че De Beers, световен монополист, притежаващ 95 % дял в добива и търговията тогава, предприемат изключително скъпа и дълга рекламна кампания в САЩ, за да разработят този сравнително нов пазар и да убедят американските момичета, че мечтата им е годежен пръстен с диамант, по причина, че на европейските момичета на първите години след войната въобще не им е било до диаманти, а до това какво ще ядат, предвид купоните във Франция по него време, разрушената Германия и бедната тогава Великобритания затънала в дългове.   De Beers успяват и от 50 години на 20 век слагат началото на нов възход, с една от най-успешните реклами кампании в световната история под заглавието “Diamonds are forever”. Така “обичаят” да се подарява пръстен с диамант се налага.  

Както се казваше в един филм “Какво? Любов ли? Ние я измислихме, за да продаваме чорапогащници!”  

Този път обаче годежът и задължителния пръстен с диамант струващ едногодишната заплата на кандидат женихът, си пробиват път и стават традиция почти като Дядо Коледа, поне в САЩ.
В Германия, Австрия, Италия и Испания и до сега идеята за даване на диамантен пръстен за да се отбележи годеж, никога не се е приемала задължително. В Англия и Франция, диамантите все още се считат бижута за аристократи, а не на масите и буржоата.  
Още в 1938 г. около ѕ от всички диаманти на картела са били продадени за годежни пръстени в САЩ. Повечето от тези камъни, обаче, са по-малки и с по-ниско качество от тези, купувани в Европа и със средна цена от 80 $ на парче.
Ако се замислим то камъкът е възможно най-непрактичното нещо което може да се подари на една булка от страна на съпруга и (цената му може да спадне почти двойно още с излизане от магазина), но за любовта и за парите граници няма.

Как да определяме на къде вървят цените на диамантите?

Смело мога да кажа, че поне за по-големите камъни спокойно може да се следи цената на златото.

Ако златото се качва, то и вашите камъни качват стойност, ако то пада, най-вероятно и цените на камъните ви падат. Разбира се стойностите не следват абсолютно точно графиката на златото.
1) Защото цените много зависят и варира силно в зависимост от каратите, цвета, формата на диаманта, качеството на шлифовката, неговата чистота, цвят (модата се мени) и т.н.  
Ювелирните диаманти са често безцветни, прозрачни или с жълтеникав до кафеникав оттенък. Най-рядко срещани са цветните диаманти, които могат да бъдат розови, с оттенък на коняк, оранжеви, пурпурни, зелени, сини, синьо-сиви, червени и черни. Цената на цветните диаманти може да бъде много висока.
2) Най-вече зависи къде ще си намерите купувач и колко би ви предложил той за вашия камък. Относно модата до колкото имам информация, в момента на мода са жълтите диаманти или, макар дълги години за номер 1 да се смятат безцветните и бистрите като капка вода.

Няма цена за диаманти, така както е при благородните метали. За ориентир се използва и публикуваният ежеседмично Rapaport Diamond Report.

 Хубавото при диамантите е това, че в сравнително малък обем притежават приблизително висока стойност, но намирането на подходящите купувачи склонни да платят добра цена е изключително трудно, а пазарлъкът сложен.  



Как са се движили цените?

От 50 те години на 20 век имат сравнително бавно покачване, като за периода до 1976 година имат възход от около 20-25 %. От 1976 до 1980 година имаме едно силно покачване, с надуване на инфлационния балон в света и САЩ най-вече като покачването им следва покачването на пазарът на злато и сребро по време на аферата на братя Хънт.
Този балон обаче също като сребърния и златния се пуква и от 1980 до 1984 година цените спадат дори под нивото си от 1976 година, а ако вземем и инфлацията в долара за периода, доста повече.  
От 1984 до към 1990 година имаме нов възход, но доста по умерен, като цените не достигат и 50 % от тези в 1980 година, като след това имаме бавен спад до нивата от 1976 година, който прави дъното си в 2002 година. След тази година можем да кажем, че до към 2003 цените по-скоро спират да падат отколкото да се качват, като след тази година се забелязва растеж с връх в 2005 година, но растеж в цените едва на около 50 % от цените на диамантите от 1990 година. Следва нов спад с около 20 %, а от 2006 година ново покачване, малко над цените от 1990, който приключва август 2008 година, а цените се сгромолясват до нивата си от 1963 година, с поне 50 %, а на големите и скъпи камъни с около 80%, преди отново да тръгнат рязко нагоре, като в момента цените на камъните са приблизително равни на тези от върха на балона в 1980 година, но предвид инфлацията то притежателите на камъни за този период – 31 години, доста са загубили от вложението си.
Друг е въпроса, че април на 2009 година е бил чудесен година за купуване на диаманти, защото De Beers и Alrosa ограничиха предлагането, или поне така заявиха.
Факт е обаче, че от тогава насам цените са се качили с около 80 % като за по-големите и скъпи камъни покачването е доста повече от порядъка на 150 % нагоре, в сравнение с цените от началото на 2009 година.



Дори в момента, въпреки, че пазарът е под цените от преди месец-два по-малките камъни са с около 50 % покачване само за периода от началото на 2011 година.

Балон ли е това? Вероятно! Страх също. Както съм казвал банковите депозити не носят добра лихва и хората търсят къде и в какво да скрият парите си.  
От друга страна Китай, с все по-богатото си население е все по-ненаситен на диаманти, като китайските девойки все повече искат да приличат на американските момичета, поне тези от филмите и да получават годежен пръстен с диамант.

И един случай който може да покаже от какви неща могат да се движат цените на диамантите

През 70 те години, диамантените дилъри в Ню Йорк стават все по-загрижени за на възможността за разкъсване на "тръбопровода", чрез които De Beers контролира диамантения поток от центровете за обработка в Европа към основните пазари на дребно в Америка и Япония. Този “тръбопровод” се състои от мрежи от брокери, фабрики за обработка на диаманти, банкери, дистрибутори, производители на бижута, търговци на едро и т.н. Важна част от “тръбопровода” е от Лондон до фабрики за обработка в Тел Авив. В един хубав момент, диамантените дилъри в Израел са складирането доставките на диаманти, вместо да ги обработват и препратят в Ню Йорк.

Какво е станало?

От началото на 1970 г., когато цените диамантите се увеличават, израелската валута се обезценява с повече от 50% на година. Става по-изгодно за израелските дилъри, да запазят диамантите които са получили от Лондон отколкото да ги режат и продават. Тъй като все повече и повече диамантите са били извадени от обръщение в Тел Авив, остър недостиг залива Ню Йорк и движени цените нагоре.  
Така обезценката на една валута само и то на другия край на света, покачва цените на диамантите в световен мащаб.  

Имат ли шанс да се качат още цените на диамантите?

Може би да, с около 50% дори със 100-150%, но ако няма нова криза! Една нова такава би съборила отново цената им, но ако тя бъде избегната, а лихвените нива остават ниски, то покачването е неминуемо.  



Колкото са по-големи и скъпи диамантите, толкова по-бързо цената им се качва, но пък и спада в периоди на криза. Евтините малки камъни които се подаряват на булките, поскъпват по-малко, но и цената им се срива като на големите камъни, поради все по-големия им пазар.  
Как бихте продали и къде, годежния си пръстен е вече ваш проблем. Още с излизане от магазина цената му може да е паднала с 30-50%.
Някой търговци говорят за обратно изкупуване, това обаче е по-скоро търговски трик отколкото истина. Разбира се, те с удоволствие биха купили обратно камъка, но зависи от цената. А за откупуването на диаманти след време? По-добре не се ловете. Дори да ги купят след 10 години от вас, бъдете сигурни, че пак ще сте вътре.
Има и друго – Доста от търговците на дребно получават своите диаманти от търговци на едро на консигнация и не се налага да плащат за тях. Те няма лесно да рискуват собствените си пари, за да купуват диаманти от клиенти.



Пак заради монополиста на диаманти - средният размер на продадените диаманти пада от 1 карат през 1939 г. до 0,28 от карата през 1976 г. – Да се купуват такива диаманти е глупост. Ако нямате пари за по-големи и уникални камъни, по-добре си купете нещо по-полезно.
Проблемът в бизнеса с диаманти е, че цената се определя не от продавачите, а от купувачите, щом излезете на вторичния пазар и поискате да препродадете диаманта си. Скъп и рядък камък би могъл да бъде продаден и на аукцион, но малките камъни не.

Това което пришпорва цените на камъните, освен картелите и рекламата е инфлацията или страхът от нея, но имайте предвид, че тя изяжда и от стойността на самите камъни.  

За хубавите камъни следете златото както ви казах горе и няма да сбъркате.



Качество

Едва ли бих могъл да кажа много, за това си има специалисти (аз не съм), но имайте предвид следните неща: Стойността на обработените диаманти се определя от 4 критерия — тегло, цвят, форма на обработка и чистота.

Малко за самите камъни - Твърдост по скалата на Моос — максималната 10. Има най-голям показател на пречупване на светлината от всички минерали. Това му свойство е причината за характерното искрене или "пламъка" на диаманта. При триене се наелектризират положително.   Диамантите най-високата топлопроводимост, 5 пъти по-висока от тази на среброто. Облъчен с ултравиолетови лъчи, диамантът излъчва светлина. Флуоресценцията обикновено е синя, но може да бъде и бяла, виолетова, жълта, зелена или оранжева.

След 1990 на пазара има диаманти с фрактури, или с пломба като количеството им не е малко. Проблемът с фрактури е, че те заблуждават с красивия външен вид на диаманта, а са засягащи неговата стойност и дълготрайност. Метода на “пломбирането” е сравнително нов, от 1982 година, така, че при по-стари камъни с тяхната пълна история няма как да ви метнат. Използваното за пломбите стъкло има висок индекс на пречупване, подобна на този на диаманта, което го прави по по-малко видимо. Лечението се се извършва под достатъчно топлина и налягане. Метод за попълване на диаманта има тенденция за подобряване на яснотата и тъй като е само тънък слой стъкло, цветът или теглото на диаманта не са засегнати. Въпреки това, тази пломба може да падне или да се повреди. Бижутер, който работи по такъв диамант, трябва да внимава, а вие ако ще си купувате, да не ви пробутат такъв камък като за перфектния диамант. В САЩ, в Швейцария и още няколко страни, всички такива камъни следва да са оповестени като такива в момента на продажба. Все пак и в тези страни не е нещо нечувано бижутер несъзнателно или съзнателно да продаде диамант със запълнена фрактура.  
Сами можете да откривате такива камъни чрез разклащане на камъка от едната страна към другата, под микроскоп. Ако забележите "ефект на светкавица ", пиеса от ярки цветове, простиращи се от електрически лилаво до портокалово, жълто и т.н., то нищо чудно диамантът да е с пломба.
Дойде ми и друго на ум – Потапянето на диамант във флуороводородна киселина. В случай, че камъкът няма пломба, не би следвало да има последствия за него, но ако има стъклена пломба то стъклото се разяжда от тази киселина.

Антверпен - пазар на диаманти



Ортодоксалните евреи са били в центъра на търговията с диаманти в Антверпен, от края на 19 век, когато избягат от погромите в Източна Европа. Много от тях искат да отидат в САЩ, но се заселват в Антверпен, възпрепятствани от пресичането на Атлантика, било поради болест или липса на пари.  
В момента на пазара работят около 7000 души и косвено създава работни места за друг 26 000, като застрахователи, банкери, охранители и шофьори.  
Но пазарът в Антверпен е загубил още 25 0000 работни места, пряко и косвено, от 1970 г. насам, с масовото изселване към пазари като Мумбай, Тел Авив и Дубай.
Има само няколко места днес, където можете да видите начина, по който евреите са живели в 17-ти и 18-ти век. Това е едно от тези места. Антверпен остава един от малкото центрове в света където се говори идиш. Освен него обаче се говорят фламандски, френски, иврит или английски.
Днес светът се променя и еврейския начин на живот е застрашен от чужденци, най-вече индийци, но също така ливанци, руснаци, канадци, австралийци, американци и др. Освен това, много работни места, които са традиционно свързани с търговията с диаманти, като рязане и полиране на камъни, са емигрирали през последните години, прогонени от високите данъци към Тел Авив или ниско заплащане на труда в страни като Индия.



Антверпен

Финансовата криза, сътресенията в САЩ 2007-2008 година и от юли месец тази година разклащат търговията с диаманти, особено във ваканционния сезон, когато голяма част от дребно диаманти в света са купени и продадени.  
Diamond Trade Center в Антверпен има оборот от повече от 39 милиарда щатски долара, работи с 4 диамантени пазара и 1,500 диамантени компании. Повече от 99% от всички диаманти, които са внесени в Антверпен се изнасят отново за други търговски и производствени центрове, както и към страните потребителки - САЩ, Япония, а напоследък и Китай. Приблизително половината от всички полирани диаманти, търгувани в Антверпен се продават на потребителите в САЩ. И половина се продават между Коледа и Нова година, с малко разширение към деня на Св. Валентин.



Изкуствени диаманти

Изкуствени диаманти се произвеждат от много години и се използват масово в промишлеността. До скоро обаче те бяха с много малки размери и не можеха да конкурират тези с естествен произход.



Фабрика за диаманти - Флорида

В момента обаче фабрики във Флорида, Бостън, Калифорния произвеждат диаманти с бижутерско качество. Създават се и цветни диаманти, които в природата се срещат рядко.  Цената на подобни камъни е между 25 и 70% от тази на истинските, достатъчно скъпо за да си заслужава бизнеса и много скоро може би на пазара ще се появят още подобни компании.



Пръстен с изкуствени диаманти

Осветление на туристически магазини (и много бижутери), е специализирана за подобряване на блясъка и белотата на диаманта. Внимавайте: диамантите изглеждат много по-бели, отколкото са в действителност под такова осветление.  
Туристическите и онлайн диамантени магазини често използват фалшиви сертификати, за да ви продаде диаманти.
Ако сте възрастни, не се връзвайте на умни господа по телефона, който ще ви предлагат да обърнете спестяванията си в диаманти, за да не могат наследниците ви да ви натирят в старчески дом. Колкото и да са лоши роднините ви, продавачите могат да бъдат и по-лоши. Този номер е бил много популярен в 70 – те и 80 те години в САЩ.

Претеглена спрямо инфлацията, цената на диамантите в момента е много под рекордните нива от началото на 80-те.

Все още De Beers заедно с АЛРОСА (руската държавна компания), в картел съществуващ вече над 40 години, владеят огромната част от пазара на диаманти, но в САЩ и в Европа все повече започват да притискат картела с мощно анти-монополно законодателство.  

De Beers може да се каже, вече са се простили със 100 годишния си монопол

От 70 те години на 20 век, компанията малко по малко губи позиции на пазара, като на него се наместват играчи от Австралия, Канада, Русия, Бразилия, други части на Африка и т.н. De Beers добиха контрол и над диамантите на СССР в 70 те години, но в 90 те с разпадане на източния блок един евреин, бивш сътрудник на компанията, роден, но изгонен с родителите си от СССР, заби нож в гърба на 100 годишния монополист. Това е израелският милиардер и ключов играч на световния пазар за диаманти Лев Леваев. За 15 години Леваев разруши монопола, отвори фабрики за обработка на диаманти по цял свят, центрове за търговия и De Beers от 90-95% пазарен дял падна на 40%.



За финал, един весел случай

С приятели сме на почивка край Анталия. В самия град сме в огромен магазин за бижута. Съпругът решава да подари на съпругата си пръстен с диамант. Настана малка суматоха, а костюмираните служители се разтичаха. След малко елегантен продавач показа на жената кутийка в която стоеше красив пръстен с доста големичък камък
- Колко? – попита тя делово.
- 140 000 Евро! – отговори турчинът.
- Вие луди ли сте?! За тези пари ще си купя 3 апартамента във Варна и ще ги дам под наем!
- Добре де! 70 000 Евро! – отговори сред кратко колебание продавачът.
Аз започнах да се смея и станах за да не разваля сериозността на разговора. Подобна стъпка назад обаче и то от раз, дори в Турция бе смайваща и само може да ни покаже колко плаваща може да е цената на един камък.
На финала, приятелката ни се отказа от такова скъпо бижу и си избра друг пръстен с рубин, на доста по-ниска цена. Всичко бе спазарено до момента в който не се спомена думата сертификат. Отново настъпи тиха суматоха, пръстенът изчезна, незнайно как, а на негово място се появи нов, пак с рубин, но друг. И с нова цена, което подпали мотора на пазарлъка отново, докато накрая се достигна до компромисен вариант.

Подобни случки обаче само могат да покажат по какъв тънък лед се движат и купувачите и продавачите на камъни.



FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ 

http://www.diamondsforever-bg.com/Learn/LearnDiamondsInvest.aspx

Няма нищо по-коварно и гадно от желанието за притежание на даровете на природата, сред които са и диамантите. В един прекрасен момент обаче, тяхната стойност няма да струва нищо в сравнение с капка вода!

Ако на пазарът се изсипят за продаване диамантите които са в притежание на широката публика......... Защото ако излязат инвестиционните диаманти, то неминуемо ще ги последват и всичко домакини с бижутата си и това ще е краят на диамантения бизнес.