Валутен пазар след Първата световна война 2  

Волатилност породи творчеството: Вариант - валутни облигации

Търсейки доверието, се емитирали облигации в злато, с плащания, налични във финансови центрове като Париж или Франкфурт. Имало и други варианти които се използват от емитентите. Аржентинските златни облигации от 1909 г. включвали главница и дължимата лихва в Буенос Айрес в златни песос, а в Лондон, Берлин, Париж, Петербург и Ню Йоркс през лири, марки, франкове, рубли  и долари, по фиксиран обмен за песото. Когато избухва войната Русия, емитира такива облигации със 6,5% лихва, платими в злато в Ню Йорк. Имперската банка за да вдъхне още по-голямо доверие поема и кол опци върху рублата. Подобни заеми бързо се разпространяват. Подобен такъв прави и град Париж, още някои градове във Франция, а година по-късно подобен заем правят и Франция, както и Белгия. Облигации като тези, описано по-горе, представляват комбинация от права облигации (деноминирани в щатски долари) плюс опция за размяна въз основа на валутните цени. Още по него време обаче финансови среди от ранга на Kuhn, Loeb & Co и JP Morgan  въобще не с склонни да се заемат и с опции  при отпускане на чуждестранните заеми и нито една от двете банки не се заема с емитиране на опции. А покрай тях и други от едрите финансови институции прескачат тази област.



Брокерите от Уличната борса по-късно превърнала се в American Stock Exchange

Високото ниво на волатилност на различните валути  през войната отваря широко поле за валутни спекулации и те в 20 г. са вече в разгара си. За мнозина от по-малките инвеститори, имигрантската общност в САЩ и по-бедните слоеве, това е почти единствения начин да се включат на пазара и те го правят с размах, въпреки липсата на знания и опит. Лесно измерим показател за финансовата дейност е обемът на борсовата търговия, която нараства рязко в началото на 20 те години. Основната търговия с валути  и опции  се извършва не на пода на голямата борса, а на така наречената Улична борса по-късно превърнала се в American Stock Exchange. Когато обаче бива създадена борсата, клубът на брокерите не искал да се опетнява в подобен вид търговия и така търговията с валути и най-вече с валутни опции отново се озовала предимно на улицата, сред съмнителни и тъмни финансови субекти. Вероятно, валутната търговия е била разглеждана и като конкурентна на тази на акции, защото броят на акционерите само за няколко години се удвоява, достига дори най-бедните слоеве на американското работническо общество, а търговията с валути  и опциите според някой брокери и мажоритарни акционери лишавало пазарът на акции  от инвеститори, като пренасочвала вниманието. Дали поради тази причина или поради горната, но търговията с валутни опции  останала извън големите на пазара, като дори средните такива – измежду основателите на Уличната борса я анатемосали и сметнали за занятие подходящо за измекяри, измамници и всякакви финансови разбойници, но не и за истински джентълмени. 

Възможности за печалби несъмнено е имало

Обезценяването на марката, австро-унгарската крона, игрите с френския франк, всичко това предоставя възможности за печалби, като различните видове контракти между които и тези с опции са давали възможност на сравнително малка, но далновидна група спекуланти да заемат къси позиции спрямо тези валути реализирайки големи печалби. Опциите  са само начин да се включат в играта и тези които не могат. Австро-унгарската крона например се обезценява с 14 000% до август 1922 г. само за няколко години, като последните 4 от нейното съществуване са фатални, но не и за спекулантите заели позиция срещу нея. Подобна е и съдбата на Унгарската крона отцепила се от нея с разпадането на империята. Уви унгарската крона е обречена още от раждането си. В 1922 г. само месечното обезценяване е около 90-95 % на месец. Валутата на свободния тогава град Данцик (Гданск), също не е пощадена. Местната марка само за 1 година, между 1922 – 1923 г. се обезценява до такава с милиарди нули, споделяйки съдбата на немската марка от него време. Инфлацията в Германия е такава, че в 1923 г. доларът  средно на всеки 2 дни удвоява своята стойност, спрямо марката. В Полша инфлацията на полската марка е 988 223% след войната, като най-силна е между 1921 и 1924 г. 

Италианска лира - Щатски долар 1913 - 1922 г. 



Много маймуни на клона! Слонове се опитват да ходят по въже

Всички тези операции привлекли все пак вниманието и на едрия капитал в лицето на някой предимно европейски банкери. Когато всички очаквали и с френския франк да се случи нещо подобно, били заети големи позиции, този път не само от авантюристи и “измекяри” спекуланти, но и от големи банки. В 1926 г. френският франк бил в изключително неблагоприятна позиция, а дупката в бюджета на Франция огромна. Страната била пред фалит на няколко пъти, а всички опити за спасяването и удряли на камък в съпротивата на самите политици и самите французи към ограничения. Милиарди от спестяванията били изнесени в чужбина в очакване на колапса. Такъв обаче не последвал. Раймон Поанкаре тогавашният френски президент, ограничил бюджетния дефицит като, съкратил държавните разходи, консолидирал краткосрочните дългове и качили лихвата върху франка. В същото време от САЩ, банка Морган осигурила заем за френското правителство. Франкът вместо да се обезцени се качил. Само загубите на немски банки и спекуланти от, не-девалвацита на франка, били в размер на 360 милиона златни  марки. (Валутни съюзи)

Горното показва две неща. Едно, че за слоновете понякога е трудно да ходят по въже,  второ, старата, банална, но мъдра поговорка "Когато маймуните на клона станат прекалено много, той се чупи!" И за разлика от купувачите на кол опции в марки, няколко години преди, какво ли удоволствие са изпитали тези които са купили такива във франкове?!

Финансова цивилизация, но малко насила

През Първата световна война, правителството на САЩ  продава донякъде почти насила, особено на немската общност, облигации  с които финансира разходите си по войната – Един вид “Ако не купите облигации, не доказвате, че сте лоялни американци!” – И немските, унгарски и други имигранти купуват. След като обаче, емисията минава успешно, на някой от тях се харесва този досег с финансите. До преди това, тези хора не са стъпвали в банка, а на борсовата търговия са гледали като индианци - телеграф. Опциите  с различни валути са само евтин начин да се включат и те на един пазар, от който почти си нямат понятие. От 1917 г. в New York Times и Wall Street Journal  започват да излизат обяви за опции в марки, рубли, австроунгарски крони и т.н. Февруарската революция е посрещната добре в САЩ  и не малко хора са убедени, че новото правителство ще укрепи рублата, от което се и възползват някой продавачи на опции. Вярата е толкова силна, че някой от купувачите на кол опции бързат да ги продадат на още по-добра цена, на трети лица. Когато рублата  се сгромолясва след октомврийската революция, всичко приключва. В 1919 г. година в медиите започват да се бълват бодряшки статии относно икономиката на Германия след войната. Опциите  в марки стават изключително популярни, но се появяват опции и върху други валути, като тия на Аржентина, Франция, Италия, Япония, Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), Испания, Швейцария, Великобритания  и т.н. За големите банки и брокери, търговията с валути и особено с опции е мръсна дума и шарлатанство. В самата Европа обхваната от следвоенната криза, ситуацията е още по-зле, тъй като, в много от страните търговията с валути е забранена и на улиците пред борсите се ширят образи подобни на от романите на ремарковите герои, които с капитал от само $ 500 – 1000 успяват да завъртят печалби в обезценяващите се валути, позволяващи им да живеят нашироко, къде оставяни на мира, къде гонени от полицията. 



Улична търговия с валута – Берлин, 1923 г.

Търговията с опции  тук е съвсем нелегална и за изпълнение на договорите по-скоро се разчита на добра дума за лоялност, или на чисто извиване на врата и порция бой в случай, че договорите не се изпълнят, като гаранциите, често поради липса на достатъчното количество валута, са от всякакво естество. От книги и яйца, до автомобили и каси шампанско. Наличието на телеграф и телефон, позволява на някой от тия господа, да купува или продава опции  в Ню Йорк или Лондон, макар от август 1919 г. британската хазна да забранява сделки с валути, облигации и опции в които е включен паунда извън кралството. Близостта на Лондонското сити е предпоставка да се ползва от по-заможните спекуланти, но като цяло търговията се измества към щатския долар, за който такива ограничения няма. Донякъде смятам, че това е причината след войната щатския долар да започне своята експанзия в Европа, въпреки, че благодарение на британското правителство паунда е успял да се запази като остров на стабилност. Друг център за търговия е Амстердам, където либералните холандци не подбират чак толкова когато става дума за пари и особено за тяхното печелене. 



FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ

Жестоко нещо инфлацията. Тя възниква от липса на стоки или валута злато. Така е станало в Ваймарската република. Но когато хората не могат да направят нищо за да потръгне икономиката, те се замислят защо нещата не вървят - и мислят всякакви варианти, така възникват крайни движения с крайни идеи. Винаги е било така и винаги ще бъде така. А октомврийската революция от писаното тук излиза че е направена от тези които са се възползвали от златните облигации, като след падане на властта те няма да ги плащат.

Облигациите са издадени от Русия.

Кой обаче се е възползвал от тези облигации практически. На кой е била идеята. На кой и защо са плащали с тях.

Просто, злато - не е имало. След това се оказва че и във Федералният резерв златото не достига, и Рузвелт събира пръстените на американиките и е що злато има, и въпреки това златото стига само да се направи златна котва за доларите в чужбина.

Европейската банка
да вземе да прави
къси позиции като
Сорос и да снижи
зърното и петрола.

къси в какво , в зърно и петрол ли ?
Е бахти банката дето ще търгува стоки....нещо си объркал ролята на ЕЦБ

да продава нефт като за световно след това след това да купи този който е дала но на по ниска цена. Или направо да атакува доларът.