Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2012 00:25 - Лихви VI
Автор: borsi Категория: Новини   
Прочетен: 1884 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 26.09.2012 00:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Лихви VI

Северна Африка и Египет са изнасяли за Рим средно по 540 000 тона зърно на година. Една част от зърното е била на фиксирани цени и по държавни поръчки, но по-голямата се е търгувала на свободния пазар в Рим. Цените в Рим са неизменно високо и търговците, може да разчитат на реализирането на печалба. Това година след година, което позволява към Александрия да се стича регулярен поток от капитали. Aлександрия за разлика от Рим, нямала и външнотърговски дефицит, напротив обратното. Затова, след 41 г. цените на среброто изразени в злато  там паднали под тези в Рим (това е годината когато отново имат паритет) и почти 208 г. се задържали под римските.

image

В Рим всичко е било скъпо. Дори сравнен с други по-отдалечени градове в Италия цените са били високи, като разликата дори в цените на хляба е 2-3 пъти. От хляб до дрехи, обувки и сребро, всичко е струвало повече отколкото другаде из империята. Затова, опитите на Диоклециан да изравни цените и заплатите в империята се провалили. Какво обаче значи това? Че в продължение на около 208 г. и лихвите в Александрия са били по-ниски от римските. И наистина, не е било рядко явление римски търговец да търси заеми в този град и въпреки потокът от пари и в двете посоки лихвите в египетското пристанище са били с около 4-5 % по-ниски от римските, като по време на гражданските войни в европейската част на империята, ножицата се отваряла още повече. При Александър Север (222 - 235 г.) лихвите отново падат почти до нивата от времето на Август, благодарение на държавно финансиране при ниска лихва за гражданите. Лихвите се движат между 5 и 8%, като за това спомагат и опитите на императора да спре обезценяването на парите (инфлацията) започнало при предните императори, както и благодарение на намаление на данъците. Данъците са намален почти до нивата от времето на Август (от 1 до 4%), което освободило пари към икономиката. Императорът обаче е убит и империята отново изпада в анархия. Във време на граждански войни се отваряла и ножицата между кредитите в метали и тези в зърно, защото, въпреки, че паричните отношения били силно застъпени в империята, то кредитите в зърно продължили, като за разтваряне на ножицата спомагали цените на житото в Александрия, където зърното се колебаело в широки диапазони. Това заедно с нарушените доставки за Европа спомагало зърнените кредити на моменти да минават не с 10-15% паричните, а с повече от 25-30% в някой години. Този превес на паричните над зърнените кредити обаче е до избухването на голямата гражданска война разделила империята на три части - Римска империя, Галска империя и Империя Палмира, след 258 г. Трите империи и всеки узурпатор секат пари за да захранят армиите си вкопчени в граждански войни и войни с варварите, а търговията в империята и с чужбина е силно затруднена. Истинската инфлация обаче избухва след като Аврелиан успява да обедини империята. Паричната му реформа е пълен провал и поради липса на сребро. Избухват бунтове, а монетния двор в Рим  е закрит.

image

Следващите години, между 270 и 295 цените на египетската пшеница се качват с 3000% което прави по 120% инфлация годишно. Кредитите в зърно се движат между 15-30% на година, но тези в пари са с проценти над тези на инфлацията. Поради липса на злато и сребро се секат основно бронзови монети които макар и с лика на господаря император не вдъхват никакво доверие. В началото цените леко се смъкнали с 30%, но някъде след 295 г. отново се изстреляли нагоре и следващите 10 г. цените на египетското зърно се качват с 550%. Така, кредитите в зърно остават водещи с по-ниските си лихви от тези в пари, до идването на Константин, който успява да реши проблема с инфлацията. При император Koнстантин лихвата е 8.33%, а лихвата по морските търговски операции е 16.66%. Някъде толкова е и лихвата в зърно. Константин слага нов таван на лихвите - 12.5%, но реално по-време на мирното му управление лихвите са били под тези нива, като изключим лихвите за корабоплаване.  След Константин лихвите отново започват да се колебаят в посока нагоре, почти до управлението на Юстиниан Велики в 6 век, който в кодекса си облагодетелства банкерите, които са важни според него за държавата. Въпреки това, той заяви, че "Древния лихвен процент е прекомерен" и намалява лихвата от стария римски закон до диапазона от 4 до 8%, според кредитора. Банкерите могат да начисляват най-високите лихви от 8%, частните граждани е бил ограничен да дават заем с не повече от 6%, а държавните служители са били ограничени дават заеми не по-скъпи от 4% годишна лихва. Морски заеми макар и рискови са ограничени на 12%.

В Китaй, заемите за зърно са изключително популярни и тяхната история може да се намери с 3000 г. назад. С развитието на производството, разширяване на общественото разделение на труда и останалите продукти, в резултат обмена на стоки и търговска дейност започнали да процъфтяват и заемите в местни валути. Кредитните операции се увеличавали постепенно, като заемите в зърно постепенно били изместени. По времето когато в Европа даването на пари в заем с лихва е забранено на много места от закона в Китай по времето на династията Тан (618-907), заемите могат да бъдат разделени в две категории: Кредитни и ипотечни. Лихвата е плаваща и по двата вида заеми, но сложната лихва е забранена. Около 680 г. лихвите са 10% месечно, или 120% годишно, като държавата не забравя да взема 6% от лихвата под формата на данък, с което оскъпява кредитирането. Малко по-късно лихвите са определени на 20% и даването на пари в заем срещу твърде висока лихва се преследва, но намесата на държавата извън събирането на данъците си е твърде символична.

image

Недостигът на мед за монети води още в 7 век до появата на книжните пари, като след 960 г. тяхното ползване се разраства силно което и води до поредица от няколко хиперинфлации в Китай, между 960 и 1455 г. когато китайците окончателно се отказват от банкнотите. Тяхната поява, както и инфлацията която ги съпътства държат лихвите в Китай високи в средните векове.

image

В Европа по време на ранното средновековие (тъмните векове) специални закони забраняват олихвяване на заемите, като по този начин ограничават бизнеса до хора които не са християни (юдеите). Още през 800 г. от новата ера император Карл Велики забранява лихварството за християните. Естествено, всички заобикаляли забраните, но вследствие на това лихвите скочили драстично. Евреите таксуват принцове и други благородници с лихвени проценти от най-малко 33% годишно върху земи (с прехвърляне на собственост). За останалите те въобще не били така благосклонни и лихвите върху инструменти за търговия и движими вещи стигали до 300% годишно. Ограничения върху лихвите съществуват и в мюсюлманската религия, където в консервативните ислямски държави и в наши дни банките не взимат лихви, а процент от печалбата и други подобни финансови еквилибристики.

image

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ 


Тагове:   FOREX,   Форекс,   цени,   акции,   фючърси,   Рим,   зърно,   лихви,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 4233178
Постинги: 953
Коментари: 3981
Гласове: 7070
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930