Кризата и континенталната блокада II

Блокадата удря интересите на аристокрацията и крупните търговци в Русия, но за малката средна класа тя дори дава положителна насока увеличавайки местното производство насочено предимно към вътрешния пазар.



Въпреки, че блокадата засяга външнотърговските връзки на страната с Англия, то тези с други страни се разширяват силно и дори по време на разгара на Руско-Турската война в 1808 г. в руски пристанища има над 330 турски търговски кораба. Блокадата дава възможности на Швеция, която отказва да я прилага, а Гьотеборг се превръща в силен център за внос и износ с английски стоки.  Докато в Полша, Прусия и Германските княжества цените на зърното остават силно притиснати, поради невъзможност за изнасяне на излишъка към Англия по море, във Франция цените на пшеницата след 1810 г. се качват силно стимулирани както от повишеното вътрешно търсене, така от големите доставки за армията.



Това което може да е забележи е, че покачването на цените е по едно и също време с покачването в Лондон. Силно се качват и цените на овес, просо и ориз. Качват се цените на зърното и в Русия, като върха там е в 1812 г., не така стоят обаче нещата в Германия, където местните търговци надават вой до небесата, че не могат да се възползват от покачването в двата края на Европа. Спекулативния бум в цените на пшеницата обаче е по-скоро негативен. За Франция в по-малка степен и много повече за Англия, където вътрешното потребление на нехранителни стоки е спаднало катастрофално, а надниците паднали значително.



Страната е разтърсвана от работнически вълнения, трошат се машини и в 1812 г. е въведено смътно наказание за унищожаване на такива. С падането на Наполеон, блокадата е отменена и английският износ бързо се възстановява, като в 1814 г. стига до Ј 27 млн.

Това е за кратко

Оказва се, че англичаните вече имат яростна съпротива в лицето на новата буржоазия на континента, замогнала се и разкрила производства по време на блокадата. В началото на 1815 г. пазарите в Европа са залети с английски стоки които обаче почти никой не купува, конкуриращи се жестоко с новото местно производство. Цените главоломно падат. Кризата удря отново и безработицата се качва. Размера на заплатите в Англия отново пада. Заплатите на работниците в памучната индустрия през периода 1814-1817 падат с над 40%, на миньорите с 50% в сравнение с 1808 г., на работещите в тъкачната промишленост на вълнени платове, с над 48%. Правителството чиито данъчни приходи намаляват вследствие на кризата, влошава още повече положението като качва данъците. В годините 1809 - 1818 косвени данъци са се увеличили с 87%. Преките също. Заради войната с Наполеон е въведен “временен данък” – общ доход. Като всичко временно, той съществува и днес, вече не само в Англия, а и в цял свят. Края на войните помага на немските земевладелци, с покачване на цените на зърното, но това покачване продължава до 1818 г. когато пазарът на зърно в Германия и Прусия се пука и само за 1 година цените се срутват до нивата си от 1815 г.



Много немски банки и благородници въвлечени в спекулациите със зърно са разорени. Болката е позната вече на руските земевладелци, които няколко години по-рано, между 1815 и 1816 г. са станали свидетели на същото.  

Франция на Луи XVIII въобще не е очакваното от мнозина  

Въпреки връщането на аристокрацията, френската буржоазия е силна и яростно се съпротивлява на всякакво връщане към дореволюционното състояние. 100 – те дни на Наполеон влошават положението, тъй като дори в това кратко време императорът засилва позициите на “новите”. Падането му после не от съществено значение. През 1816 г., е изцяло забрани вноса на британските стоки от памук, а малко по-късно е забранен вноса на жито и брашно. След войната, без доставките за армията, цените на житото падат и местните производители искат защита. Подобен спад в цените на зърното се забелязва и в Лондон.  Тъй като износа руско жито за Франция е засегнат, цените на зърно в Украйна се сриват. В Одеса цената на пшеницата е двойно по-ниска от тази в Марсилия. Това подтиква към заобикаляне на ограниченията. Да се внася брашно е забранено, но не е забранен вноса на изделия от пшеница. Изникват малки фабрики за макарони и след като се преработи, зърното отпътува за Франция. В 1816-1817 г. на борсите в Англия цените на житото отново се качват, но това се дължи на лошите реколти тези години. Съчетанието – покачване на цените на храните и спадналите заплати в кралството е катастрофално. Страната се налага да внася годишно зърно за Ј 13,2 млн. което според мен води до балона в цените му в Германия точно през същите години. Въпреки, че пазарът е обемен откъм пари, той е тънък като количество търговци и спада в цените след 1818 г. повлича финансовия пазар в Лондон замесен до голяма степен във вноса на жито. В 1819 г. вълна от фалити в памучната индустрия помитат страната и кризата е толкова жестока, че консумацията на храни намалява с 33%.



Прокараните в парламента закони за финансиране на обществени поръчки обичайно не помагат за решаване на проблема. Кризата засяга силно и САЩ, като износа там спада с 25%. Спекулативния бум в цените на пшеницата и там приключва с крах, а производството на чугун е само 30% в сравнение с 1815 г. Под влияние на пазара в Лондон борсата в Париж преживява паника през ноември 1818 г. макар в почти банкрутиралата тогава Франция положението никога да не става така зле за работниците като в Англия. Едва след 1820 г. донякъде и благодарение на победите на Симон Боливар, отворили огромните пазари в Латинска Америка и премахнали митническите ограничения кризата е преодоляна.



FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ