България може да се успява по правилния начин 

"Да погледнем на държавата и на града като на акционерно дружество, в което всички сме акционери. При положение че то толкова години е все на загуба, управляващите отдавна би трябвало да бъдат уволнени." - Чавдар Трифонов

- Директор сте на една от най-големите български компании, преди да навършите 40 години. Бихте ли разказали повече за професионалния си опит?
- В момента съм изпълнителен директор на групата компании „Севан” – „Хранекспорт”. Цялата си кариера, повече от 15 години, съм посветил на агробизнеса. Отначало започнах като търговец в джойнт-венчъра на „Каргил” (САЩ) с „Монсанто” в България, след това отговарях за агробизнеса на „Бунге” (САЩ) за България и Румъния, през 2006 г. оглавих „Зърнени храни България”. После за кратко преминах във финансовия сектор и работих като старши консултант във фонд за дялово инвестиране, фокусиран върху агробизнеса на Балканския полуостров. След началото на финансовата криза през 2009 г. реших да се върна към търговията. Тогава с господата Артур и Армен Акопян създадохме „Хранекспорт”.
 - Наистина впечатляваща кариера. Каква точно е пазарната позиция на фирмата, която оглавявате?



Чавдар Трифонов

- Групата „Севан” – „Хранекспорт” в момента е най-големият износител на зърно от страната. Компанията търгува годишно над 800 хил. тона зърно и консолидираните й приходи са над 400 млн. лв. Опитваме се да поставим нещата на модерна основа. Залагаме изцяло на прозрачност и прагматизъм в отношенията с контрагентите. Опитваме се да наложим комбинация между манталитета на големите мултинационални компании и гъвкавостта на една далеч по-малка българска компания.
- Доколкото си спомням, миналата година си поставяхте за цел износ на 1 млн. т зърно?
- Не сме се отказали от тази цел. Единият милион тона не е пределна бариера, а стъпало от развитието на бизнеса ни. Всички хора от екипа ни са много мотивирани. Искаме да постигнем повече и знам, че заедно ще го направим.
- Това е близо четвърт от цялата продукция на пшеницата. Само българско зърно ли продавате?
- Само българско. Искаме да докажем, че може да се постигнат сериозни резултати по честен и модерен начин. Дадохме на всеки от екипа свободата да работи и да се развива в своята сфера, затова през 2009, 2010, 2011 г. имахме огромен ръст.
- Много от колегите ви изразиха притеснения за тазгодишната реколта...
- Тревожните изказвания обикновено идват от фермерите, които смятат, че ако коментарите са за по-малки добиви, съответно и цените ще са по-високи. България е много малък играч на световния пазар, така че с нашата реколта не можем да влияем на глобалните цени. Есенниците в момента изглеждат добре. Пшеницата е в чудесно състояние и очаквам реколта от над 5 млн. тона.
- Това е новина. Говорите за рекорд. Доколкото ми е известно, фирма „Севан” има доста скромно начало?
- С пристигането си през 1992 г. в България двамата братя Акопян започват дейността си с бензиностанция, после имат малка маслобойна, през 1997 г. влизат в бизнеса със зърно, за да достигнат 16 години по-късно позицията на най-големия износител на зърно в страната.
- Навярно много хора искат да работят при вас? Каква ви е политиката по отношение на персонала?
- В момента във всички компании от групата работят около 150 души, но косвено даваме възможност за работа на десетки хиляди – като се започне от фермерите, транспортните компании, железниците и се стигне до пристанищата. За последните 4 години изтъргуваният физически обем е над 2.5 млн. тона зърно, от които 1.5 млн. тона са минали през пристанище Бургас, а 1 млн. т - през Варна. Единствените условия, за да работи човек при нас, са да бъде отговорен, компетентен и енергичен.
- Какви са основните пазари на българското зърно по света?
- Основните ни пазари са Европа – Испания, Италия и Гърция, както и Северна Африка – Египет, Мароко, Тунис. Доскоро Сирия беше голям пазар, но заради кризата в страната там трудно се работи. В Либия е същото.
- Арабската пролет дестабилизира пазарите ви?
- Вносителите в един момент бяха по-пасивни, но за кратко. Те имат нужда от внос на зърно, за да хранят хората. А когато големите компании не искат да поемат риск, появяват се местни и правят тези доставки.
- Как оценявате наличната пристанищна инфраструктура у нас? Не е ли проблем тя за развитието на българското земеделие? 
- Въпреки липсата на модернизация успяваме да изнасяме споменатите обеми. Разбира се, с цената на повече нерви и работа. Всички подобрения, които може да се направят – особено при товарните мощности и съоръженията за съхранение, ще доведат до намаляване разходите на фермерите и оттам до по-добра цена за продукцията.



- Имаше няколко големи проекта за бургаското и за варненското пристанище, които за съжаление до момента не са се осъществили.
- Разбрах, че в Бургас през април новият концесионер ще влезе в Пристанище-запад. За Пристанище-изток също са започнали някакви инвестиции. Но във Варна нещата куцат. Не мога да си обясня как за толкова време не се намери начин да се премести, развие и подобри пристанището. Липсва политика за развитието на града и региона, сякаш общината е абдикирала тотално от пристанището си.
- Ако ги попиташ, ще кажат, че нямат нищо общо с пристанището. Но не е така. Миналата седмица в Бургас имах среща с изпълнителния директор на пристанището в Гент. Бях силно изненадан, че там работят 80 хил. души – от които само 1000 са докери. Другите 79 хил. са в компании, които инвестират на територията на пристанището - в заводи на „Волво”, на „Арселор Миттал”, в хиляди по-големи и по-малки фирми, обединени в клъстер около пристанището. Във Варна огромната част от земята край езерото пустее. Какво пречи да се развива градът в тази посока, а освен това да има участие в пристанището си и да печели? Не можем да се оправдаваме, че икономическите стимули, отварянето на работни места са работа само на държавата. Те са работа на всички – и на бизнеса, и на местната власт.
- „Севан” всъщност не е единствената голяма българска компания - износител на зърно. Как е структуриран този пазар?
- Големите български компании са около десет. Повечето от тях са започнали дейността си в началото на 90-те, като най-приспособимите са оцелели. Всички тези компании работят на светло. Зърнените кризи от времената на Жан-Виденовото правителство и съответните легенди и митове за бизнеса ни са окончателно отмрели.
- У нас работят и международни компании-гиганти, които съществуват от над 100 години и са обхванали почти целия свят. Занимават се не само със зърно, а и с преработка и производство на храни. На българския пазар се появиха преди десетина години. Все още нямат стратегически интерес да инвестират в България - гледат на нас основно като на източник на суровина. Това пък дава възможност на местните компании да изградят по-стабилни структури. Вече сме достатъчно големи, за да можем да се конкурираме с тях.
- Споменахте за митове. Източването на ДДС чрез търговия със зърно също ли е мит?
- Факт е, че такива практики има и нашият бизнес страда от това. А данъчните не търсят източника на измамата, а някой платежоспособен по веригата. Обикновено това са крайните износители, които са ясни и имат финансов ресурс. Актовете отиват към тях, голяма част от тях падат в съда, а системата продължава да работи по инерция. Зърното без ДДС тръгва от фермера - то не се търкаля по улиците, а расте на нивите. Затова правоохранителните и контролните органи трябва да се насочат към източника.
- Не мислите ли да затворите цикъла и да се заемете с производство и преработка на храни? 
- Имаме вече почти 100 000 дка собствени ниви и увеличаваме зърнопроизводството. Освен разпределение на риска това ще ни даде по-добър поглед и разбиране за дейността на фермерите. Разсъждаваме и за инвестиции в преработка на храни.
- А как ще коментирате промяната в Общата селскостопанска политика, според която се въвежда максимален размер на заплащане на един фермер от 300 хил. евро. 
- Тя още не е приета. В момента се обсъжда и вероятно ще бъде договорена през това лято. Но предлагам тук да разширим темата и да поговорим общо за политиката на държавата и за взаимоотношенията й с Брюксел. За да се развива селското стопанство в България, е необходимо държавата да приложи известния от маркетинга push–pull подход. Тласъкът ще дойде от инвестиции в напоителни системи. Последното правителство говори много за инфраструктура, но забрави, че напоителните съоръжения са точно толкова инфраструктура, колкото и пътищата. Дори съм убеден, че всеки лев, инвестиран в напояване, носи много по-голяма добавена стойност и има по-голям принос в БВП и приходите в бюджета, от парите, инвестирани в магистрали.
- Също така всеки избягва да работи по въпроса за комасацията и земята остава раздробена. Тук има много натрупана негативна енергия, но така или иначе бъдещето минава през решаването на този въпрос. От друга страна, в момента има пропаст между отделните подсектори в земеделието. Зърнопроизводството се радва на изключителна рентабилност през последните няколко години; там се наблюдава консолидация на бизнеса. Един от най-големите фермери в ЕС е българин и работи в България. В същото време малките семейни ферми не успяват да постигнат добри резултати. Животновъдството е на ръба на оцеляването, производството на плодове и зеленчуци също.
 - Държавата трябва да реши какви приоритети има и какво точно иска да прави. Управляващите имат самочувствието, че знаят всички отговори, но е добре да седнат и да говорят с бизнеса, за да научат какво е наистина важно за бранша в България. У нас 2% от регистрираните земеделски производители получават 90% от субсидиите. По време на обсъждането на Общата селскостопанска политика България застана в групата страни, обединени около виждането на Франция, че субсидиите трябва да отиват към тези, които действително обработват земята - към малките семейни стопанства. Добре, но трябва да решим какво правим. Имаме големи стопанства, това лошо ли е? Ако ще работим за малките, трябва да се създаде българска нормативна база за тяхното коопериране. Кооперативи в смисъла на действащите в Западна Европа форми за сдружаване: това е начинът, по който малките стопани могат да са конкурентоспособни. В днешния ден у нас няма закон за кооперативите – има закон за кооперациите, който е съвсем различен. На сцената в Брюксел се защитава един приоритет, който драматично се разминава с действителността в сектора.
- Освен тласък трябва да има и издърпващ, pull ефект: държавата да създаде условия за развитие на хранително-вкусовата промишленост. В момента България е най-големият износител на маслодайни семена в света. Звучи смешно: малка България изнася 1 млн. тона слънчоглед; всички други големи производители изнасят преработени продукти. Това е пряко свързано с инфраструктурата: ако се създадат клъстери около пристанищата и съответната възможност за пряка логистика, ще станат възможни и този тип инвестиции. Тогава принадената стойност ще остава в страната, няма да изтича навън.  
- Известно е, че в момента в складовете изчакват големи количества царевица
- Това е проблем не само за България, а за всички страни в региона: Румъния, Унгария, Сърбия. Царевицата тази година има много високо съдържание на афла-токсини. Оказва се, че голяма част от фермерите имат царевица, която по регламентите на ЕС не може да се продава на територията на съюза. Имаше няколко конкретни случая на товари, при които се установи високо съдържание на тези токсини и съответно царевицата беше унищожена, което доведе до огромни загуби на всички по веригата. Това е една от причините за трудното търгуване на царевицата в момента.  
 - Наблюдават ли се някакви геополитически пристрастия на международния пазар на зърно, например някоя страна да избягва да купува нашата продукция?
- Не, пазарът е изцяло либерализиран. Няма предпочитания като източник – изборът е според качеството. Ако има пазари, от които България в момента е изолирана, това означава, че през последните 20 години е имало проблеми с качеството или изпълнението. В нашия бизнес изпълняването на договорите ти създава име. Нямаш право на грешка – тук няма поправителен. 
- Налагало ли се е България да внася зърно?
- Случвало се е. Мисля, последно през 2003 г. се осъществи внос на пшеница, след което се оказа, че на вътрешния пазар има предостатъчно зърно, за да посрещнем собствените си нужди. Спрямо вътрешната консумация производството на зърно в България е огромно. Дори да спадне с 50%, което би се случило при тежки аномалии, пак ще покрием нуждите на вътрешния пазар.
- Но тогава цените на хляба ще се покачат рязко
 - България е част от общия европейски пазар. Ако проблемите с реколтата са локални, ще има умерено повишение на цените, но не особено голямо – можем да внасяме зърното например от Румъния и Унгария. Не виждам основания за притеснения. Хлябът в България е евтин – и предполагам, че нещата ще продължат да стоят така.
 - България изнася зърно от векове. Имаме ли шанс за нещо ново?
- Има и го виждам всеки ден. Кореняк варненец съм и ми е болно за Варна, затова ще говоря за нея. В града има пет висши учебни заведения и още две полувисши, но няма високотехнологичен бизнес. Време е това да започне да се променя. Технологичното ноу-хау ще се отрази положително и на земеделието, и на логистиката, и на търговията, и на благосъстоянието на хората като цяло. Това, което се случва в момента в нашия регион, не е нормално. Управлението е на същото равнище, както в началото на 90-те.

 - Да погледнем на държавата и на града ни като на акционерно дружество, в което всички ние сме акционери. При положение че то толкова години е все на загуба, управляващите отдавна би трябвало да бъдат уволнени. Този манталитет трябва да се наложи в общината и в държавата. Когато започнем да разсъждаваме по този начин и да работим с убеждението, че всеки може да промени нещата със собствените си действия, животът на всички ни ще стане много по-добър.  

източник: сп. "Тема" Димитър Желязков

Междуфирмената задлъжнялост в България - Има ли лесно и евтино решение?



FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ, ОПЦИИ, ОБЛИГАЦИИ