Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
14.06.2017 22:14 -
Войната за британските пингвини
Автор: borsi
Категория: Новини
Прочетен: 1614 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2017 22:24
Прочетен: 1614 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 14.06.2017 22:24
Войната за британските пингвини
На 2 април преди години, в затънтен край на Атлантика, започва кратка война
Фолкландските острови и Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови са самоуправляваща се британска отвъдморска територия и част от територията на ЕС
По силата на Конституцията 2009 г., островите имат пълно вътрешно самоуправление, а Великобритания е отговорна за външните работи и отбраната. Кралица Елизабет II е държавен глава. Населението на островите е колкото голямо българско село, но е 10 – то в света по БВП на глава от населението. Островите имат собствена валута която е свързана с валутен борд към британския паунд. Като част от Европейския съюз островите се явяват отвъдморски територии на Европейския съюз и островитяните имат достъп до европейските съдилища ако решат, че правата им са нарушени. Островите имат своя полиция, а отбраната се състои от британска, част подсилена с доброволци от островите. Като отвъдморска територия тази част на ЕС и Великобритания териториалните води на островите се простират на 200 мили около тях което ги пресича с тези на Аржентина.
Според англичаните, а и според законите на ЕС островите имат право на самоопределение и право на избор, а според аржентинските власти техните жители нямат такива права, а принадлежат на Аржентина. Жителите обаче не смятат така, защото на всички референдуми проведени на островите от които последния е през март 2013 г. гласуват с над 99,8% предимството да останат под британски флаг. Понеже Аржентина не признава Фолклендските острови и техните жители 2 932 на брой, като партньор в преговорите, то не признава и референдума.
Британски войници от САС на островите
Климатът на островите е студен и вали през половината време на годината. През останалото време е само студено, ветровито и гадно. През 1837 г. британски морски офицер пише следното романтично описание за това късче земя ""Заявявам, че това е най-омразното място, на което някога съм бил през целия си живот!"" Местните гледат овце, говеда, изнасят вълна, ловят риба, продават концесии върху риболов в териториалните си води, а в последните години и концесии за търсене на петрол, въпреки, че големи находища все още не се разработват, а по-скоро се търси.
Поредполага се, че около островите има петрол, но такъв още не е открит. На островите освен местната фауна живеят и зайци, котки, плъхове, лисици и елени. Островите са износител на кожи и еленско месо, освен на риба, скариди и калмари. Круизният туризъм им носи пари, защото винаги има любопитни да видят това забутано от бога място. Образованието е безплатно, а правителството на островите поема издръжката на студентите които се изпращат във Великобритания. Икономиката на островите подпомагат и разположените 1300 британски войници, военновъздушната база и кралският флот който патрулира наоколо.
Аржентина от 80-те години е подобна на страната днес. Аржентинският управляващ елит счита, че една демократична държава като Великобритания не би се осмелила да отвърне на аржентинска инвазия на островите и разчита, че британците няма да са склонни да подкрепят правителство което да влезе във война. Демокрацията във Великобритания е разглеждана като слабост, която ще пречи на страната да защити гражданите си и аржентинците не вярват, че ""демократичните слабаци"" ще посмеят да воюват.
Вълната от национализъм в Аржентина, демонстрирана от всички социални слоеве, в това число и от опозицията дава основания на аржентинското правителство затънало в икономическа криза да се противопоставя на всяка идея за мирно решаване на конфликта. Още на 16 март 1982 г. аржентинците започват да опипват почвата на Фолкландските острови с провокации на техните специални части облечени в цивилни дрехи и представящи се за търговци, а на 2 април Аржентина нахлува на островите официално, с 3000 морски пехотинци и артилерия. На следващия ден са окупирани и Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови, пак британска отвъдморска територия разположена още по далеч.
Местната самоотбрана от доброволни дружини е разбита, има няколко убити, а доброволците са поставени под домашен арест. Обявено е ""освобождаването"" на островите и островитяните ""от британския колониализъм"", а в Буенос Айрес радостни тълпи веят знамена, като след победа на националния отбор по футбол. Протестиращият британски губернатор е натоварен на самолет и отпратен в родината си. От местните жители аржентинците искат да започнат да карат колите си в дясно на пътя.
На острова все още има останали мини
На 3 април британците протестират пред ООН. Тогавашният Социалистически лагер и Китай обявяват неутралитет, защото не харесва особено нито англичаните нито аржентинците които се управляват от вече полуфалирала военна хунта, съставена от некадърни кресльовци. САЩ се опитват да помирят страните, но Аржентина категорично отказва преговори, защото е подкрепена от повечето страни от Латинска Америка, а и не очаква, че Великобритания ще посмее да влезе във война, заради една шепа хора и няколко студени малки острова. С избора за военни действия, правителството на Галтиери (хунтата) се надява да мобилизира патриотичните чувства на аржентинците към островите и по този начин се отклони общественото внимание от хроничните икономическите проблеми на страната и нарушаването на правата на човека в Аржентина.
Аржентинците първо са въодушевени, че са намерили по-голям враг от собственото си правителство, но с хода на войната настроенията им се променят. Британците си нямат понятие какво да правят, защото дори през ум не им е минавало, че може да се наложи да водят война за тази хладна буца земя насред морето. Нямат план нито за отбрана нито за нападение, но британският премиер Маргарет Тачър е непоколебима, че островите следва да останат британски. Сър Хенри Лийч, британския министър на флота и адмирал, уверява премиера, че е възможно флота да проведе операция дори на това разстояние.
На въпрос на лейбъристи в парламента, за какво са тези острови щом на тях живеят предимно пингвини, Желязната лейди отвръща възмутено ""Но моля ви се, това са британски пингвини!""
Англичаните са настроени да не дават островите, но войната е истинско логистично, а не само военно предизвикателство. Островите се намират на хиляди морски мили от Великобритания, а наоколо тя няма никакви други бази. Въпреки това са вдигнати във въздуха бомбардировачи Вулкан, който със зареждане във въздуха стигат до островите пускат бомби и се връщат обрано във Великобритания. И така 3 пъти. Ударите нямат голям военен ефект, но карат хунтата в Аржентина да изтегли част от изтребителите си за евентуална отбрана на Буенос Айрес. Британски чиновници обаче разкриват от глупост, че Великобритания няма намерение да води бойни действия на аржентинска земя и самолетите отново са насочени за обрана на Фолкландските острови. Към островите е изпратен флот, който за учудване на всички е логистически решен въпреки огромното разстояние. Аржентинците са в по-изгодна позиция, защото имат по-бързи и модерни самолети, а от територията на страната си може да нанасят въздушни удари и да се приберат, докато англичаните разчитат основно на самолетоносачите си и старичките, бавни, но много маневрени самолети Хариър.
На 25 април британците атакуват първо Южна Джорджия, а не Фолкландските острови. Аржентинските окупационни сили се предават. Министър-председателят, Маргарет Тачър, съобщава новината пред медиите и поздравява флота и морската пехота за успешното върщане на тези територии. Битката за Фолкландските острови тепърва предстои.
На 2 май английската атомна подводница ""Конкарър"" потопява с торпеда аржентинския крайцер ""Адмирал Белграно"". Два дни по-късно аржентинците потапят с ракета ""Екзосе"" ескадреният миноносец ""Шефилд"". Ракетната фрегата ""Плимут"" успява да прихване ракетата и да се спаси. Следващите атаки на аржентинската авиация са по-скоро безуспешни. На 25 май отново два самолета атакуват английско корабно съединение, включващо самолетоносачите ""Инвинсибъл"" и ""Хермес"", но потапят транспортен кораб с име ""Атлантик Конвейър"".
На 30 май два аржентински самолета атакуват самолетоносача ""Инвинсибъл"" с ""Екзосе"", но пропускат целта си. Малко по-късно той е поразен от други два самолета които го улучват с 250 кг. бомби. На 12 юни аржентинците от ракетна установка на брега улучват разрушителя ""Гламорган"" който отива за ремонт и е изведен от зоната на войната. Въпреки разтоянията и бурите в Атлантика, до края на конфликта англичаните успяват да изпратят около 100 кораба. 2 самолетоносача, 5 разрушителя, голям брой фрегати, десантни, транспортни и товарни кораби. Транспортните превозват 3-та бригада морска пехота и 5-та пехотна бригада.
Включени са естествено и частите на САС. Загубите не са малки. Потопени са 7 британски кораба - ""Шефилд"" и ""Ковънтри"", фрегатите ""Ардент"" и ""Антилопа"", транспортния кораб ""Атлантик Конвейър"" и два десантни кораба. Повредени са 8 кораба - ""Глазгоу"", ""Глеморган"" и ""Антрим"", фрегатите ""Аргонавт"", ""Брилянт"", ""Плимът"", ""Ероу"" и ""Брадсуърт"". Трите нови разрушителя ""Шефилд"", ""Ковънтри"" и ""Глазгоу"" са извадени от строя и до края на месеца от Англия трябва спешно да идват ""Ексетър"" и ""Кардиф"" за смяна. Също са улучени и по-старите ""Глеморган"" и ""Антрим"".
И двете страни губят самолети, къде от попадения, къде по технически причини, но се оказва, че британския дозвуков Хариър макар много по-бавен от аржентинските изтребители рядко им отстъпва във въздуха. Като пилот на хеликоптер във войната участва синът на кралица Елизабет II - принц Андрю. Заради улучването на транспорта ""Атлантик Конвейър"" хеликоптерите които трябва да помагат на британската пехота на островите отиват на дъното и така британските пехотинци се лишават от значителна въздушна подкрепа.
Потапянето на огромният, но грохнал от старост крайцер ""Адмирал Белграно"" е повратна точка във войната, защото аржентинците за пръв път са в ролята не на завоевател, а на жертва. С крайцера потъват 323 човека от екипажа, което е национална трагедия в Аржентина, а останалият аржентински флот опасявайки се от нови жертви се изтегля от операциите.
.jpg)
Островитяните днес
В началото на юни англичаните които имат вече около 5000 пехотинци атакуват островите. Тъй като битката за островите е влязла във военните учебни помагала, ми се бе наложило преди време, да прочета как е била проведена и да изгледам образователни филми по темата. Британците по-малко на брой са доброволци и професионални войници, докато аржентинците са предимно наборна армия с голям дух, но недостатъчно обучение в реални условия. Англичаните са оборудвани по последен писък на модата, с отопляеми от батерии облекла, всеки пехотинец освен оръжията и приборите си има очила за нощно виждане и всички екстри на които би се радвал един войник. Командосите от САС нанасят удари по комуникациите на противника, а британски пехотинци и моряци доброволци от корабите организирани в нова рота, атакуват аржентинските гарнизони.
Маргарет Тачър сред войниците на островите след победата
На 14 юни всичко приключва. Флагът на ООН се издига над пристанището на Порт Стенли, а 11 000 пленени аржентински войници повличат крака към летището, за да си заминат вкъщи, разбити и победени. На 20 юни британците си връщат Южни Сандвичеви острови и обявяват край на военните действия.
Великобритания ликува, Маргарет Тачър е на върха на славата си, а в Аржентина без това разкапана от инфлация и криза избухват безредици против правителството. Хунтата на Галатиери пада. Конфликтът продължи 74 дена и коства 255 убити, 746 ранени британци и 649 убити и 1100 ранени аржентинци. На последния референдум на островите през 2013 г. 99,8% от всички островитяни гласуваха да останат това което са в момента!
На 2 април преди години, в затънтен край на Атлантика, започва кратка война
Фолкландските острови и Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови са самоуправляваща се британска отвъдморска територия и част от територията на ЕС
По силата на Конституцията 2009 г., островите имат пълно вътрешно самоуправление, а Великобритания е отговорна за външните работи и отбраната. Кралица Елизабет II е държавен глава. Населението на островите е колкото голямо българско село, но е 10 – то в света по БВП на глава от населението. Островите имат собствена валута която е свързана с валутен борд към британския паунд. Като част от Европейския съюз островите се явяват отвъдморски територии на Европейския съюз и островитяните имат достъп до европейските съдилища ако решат, че правата им са нарушени. Островите имат своя полиция, а отбраната се състои от британска, част подсилена с доброволци от островите. Като отвъдморска територия тази част на ЕС и Великобритания териториалните води на островите се простират на 200 мили около тях което ги пресича с тези на Аржентина.
Според англичаните, а и според законите на ЕС островите имат право на самоопределение и право на избор, а според аржентинските власти техните жители нямат такива права, а принадлежат на Аржентина. Жителите обаче не смятат така, защото на всички референдуми проведени на островите от които последния е през март 2013 г. гласуват с над 99,8% предимството да останат под британски флаг. Понеже Аржентина не признава Фолклендските острови и техните жители 2 932 на брой, като партньор в преговорите, то не признава и референдума.
Британски войници от САС на островите
Климатът на островите е студен и вали през половината време на годината. През останалото време е само студено, ветровито и гадно. През 1837 г. британски морски офицер пише следното романтично описание за това късче земя ""Заявявам, че това е най-омразното място, на което някога съм бил през целия си живот!"" Местните гледат овце, говеда, изнасят вълна, ловят риба, продават концесии върху риболов в териториалните си води, а в последните години и концесии за търсене на петрол, въпреки, че големи находища все още не се разработват, а по-скоро се търси.
Поредполага се, че около островите има петрол, но такъв още не е открит. На островите освен местната фауна живеят и зайци, котки, плъхове, лисици и елени. Островите са износител на кожи и еленско месо, освен на риба, скариди и калмари. Круизният туризъм им носи пари, защото винаги има любопитни да видят това забутано от бога място. Образованието е безплатно, а правителството на островите поема издръжката на студентите които се изпращат във Великобритания. Икономиката на островите подпомагат и разположените 1300 британски войници, военновъздушната база и кралският флот който патрулира наоколо.
Аржентина от 80-те години е подобна на страната днес. Аржентинският управляващ елит счита, че една демократична държава като Великобритания не би се осмелила да отвърне на аржентинска инвазия на островите и разчита, че британците няма да са склонни да подкрепят правителство което да влезе във война. Демокрацията във Великобритания е разглеждана като слабост, която ще пречи на страната да защити гражданите си и аржентинците не вярват, че ""демократичните слабаци"" ще посмеят да воюват.
Вълната от национализъм в Аржентина, демонстрирана от всички социални слоеве, в това число и от опозицията дава основания на аржентинското правителство затънало в икономическа криза да се противопоставя на всяка идея за мирно решаване на конфликта. Още на 16 март 1982 г. аржентинците започват да опипват почвата на Фолкландските острови с провокации на техните специални части облечени в цивилни дрехи и представящи се за търговци, а на 2 април Аржентина нахлува на островите официално, с 3000 морски пехотинци и артилерия. На следващия ден са окупирани и Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови, пак британска отвъдморска територия разположена още по далеч.
Местната самоотбрана от доброволни дружини е разбита, има няколко убити, а доброволците са поставени под домашен арест. Обявено е ""освобождаването"" на островите и островитяните ""от британския колониализъм"", а в Буенос Айрес радостни тълпи веят знамена, като след победа на националния отбор по футбол. Протестиращият британски губернатор е натоварен на самолет и отпратен в родината си. От местните жители аржентинците искат да започнат да карат колите си в дясно на пътя.
На острова все още има останали мини
На 3 април британците протестират пред ООН. Тогавашният Социалистически лагер и Китай обявяват неутралитет, защото не харесва особено нито англичаните нито аржентинците които се управляват от вече полуфалирала военна хунта, съставена от некадърни кресльовци. САЩ се опитват да помирят страните, но Аржентина категорично отказва преговори, защото е подкрепена от повечето страни от Латинска Америка, а и не очаква, че Великобритания ще посмее да влезе във война, заради една шепа хора и няколко студени малки острова. С избора за военни действия, правителството на Галтиери (хунтата) се надява да мобилизира патриотичните чувства на аржентинците към островите и по този начин се отклони общественото внимание от хроничните икономическите проблеми на страната и нарушаването на правата на човека в Аржентина.
Аржентинците първо са въодушевени, че са намерили по-голям враг от собственото си правителство, но с хода на войната настроенията им се променят. Британците си нямат понятие какво да правят, защото дори през ум не им е минавало, че може да се наложи да водят война за тази хладна буца земя насред морето. Нямат план нито за отбрана нито за нападение, но британският премиер Маргарет Тачър е непоколебима, че островите следва да останат британски. Сър Хенри Лийч, британския министър на флота и адмирал, уверява премиера, че е възможно флота да проведе операция дори на това разстояние.
На въпрос на лейбъристи в парламента, за какво са тези острови щом на тях живеят предимно пингвини, Желязната лейди отвръща възмутено ""Но моля ви се, това са британски пингвини!""
Англичаните са настроени да не дават островите, но войната е истинско логистично, а не само военно предизвикателство. Островите се намират на хиляди морски мили от Великобритания, а наоколо тя няма никакви други бази. Въпреки това са вдигнати във въздуха бомбардировачи Вулкан, който със зареждане във въздуха стигат до островите пускат бомби и се връщат обрано във Великобритания. И така 3 пъти. Ударите нямат голям военен ефект, но карат хунтата в Аржентина да изтегли част от изтребителите си за евентуална отбрана на Буенос Айрес. Британски чиновници обаче разкриват от глупост, че Великобритания няма намерение да води бойни действия на аржентинска земя и самолетите отново са насочени за обрана на Фолкландските острови. Към островите е изпратен флот, който за учудване на всички е логистически решен въпреки огромното разстояние. Аржентинците са в по-изгодна позиция, защото имат по-бързи и модерни самолети, а от територията на страната си може да нанасят въздушни удари и да се приберат, докато англичаните разчитат основно на самолетоносачите си и старичките, бавни, но много маневрени самолети Хариър.
На 25 април британците атакуват първо Южна Джорджия, а не Фолкландските острови. Аржентинските окупационни сили се предават. Министър-председателят, Маргарет Тачър, съобщава новината пред медиите и поздравява флота и морската пехота за успешното върщане на тези територии. Битката за Фолкландските острови тепърва предстои.
На 2 май английската атомна подводница ""Конкарър"" потопява с торпеда аржентинския крайцер ""Адмирал Белграно"". Два дни по-късно аржентинците потапят с ракета ""Екзосе"" ескадреният миноносец ""Шефилд"". Ракетната фрегата ""Плимут"" успява да прихване ракетата и да се спаси. Следващите атаки на аржентинската авиация са по-скоро безуспешни. На 25 май отново два самолета атакуват английско корабно съединение, включващо самолетоносачите ""Инвинсибъл"" и ""Хермес"", но потапят транспортен кораб с име ""Атлантик Конвейър"".
На 30 май два аржентински самолета атакуват самолетоносача ""Инвинсибъл"" с ""Екзосе"", но пропускат целта си. Малко по-късно той е поразен от други два самолета които го улучват с 250 кг. бомби. На 12 юни аржентинците от ракетна установка на брега улучват разрушителя ""Гламорган"" който отива за ремонт и е изведен от зоната на войната. Въпреки разтоянията и бурите в Атлантика, до края на конфликта англичаните успяват да изпратят около 100 кораба. 2 самолетоносача, 5 разрушителя, голям брой фрегати, десантни, транспортни и товарни кораби. Транспортните превозват 3-та бригада морска пехота и 5-та пехотна бригада.
Включени са естествено и частите на САС. Загубите не са малки. Потопени са 7 британски кораба - ""Шефилд"" и ""Ковънтри"", фрегатите ""Ардент"" и ""Антилопа"", транспортния кораб ""Атлантик Конвейър"" и два десантни кораба. Повредени са 8 кораба - ""Глазгоу"", ""Глеморган"" и ""Антрим"", фрегатите ""Аргонавт"", ""Брилянт"", ""Плимът"", ""Ероу"" и ""Брадсуърт"". Трите нови разрушителя ""Шефилд"", ""Ковънтри"" и ""Глазгоу"" са извадени от строя и до края на месеца от Англия трябва спешно да идват ""Ексетър"" и ""Кардиф"" за смяна. Също са улучени и по-старите ""Глеморган"" и ""Антрим"".
И двете страни губят самолети, къде от попадения, къде по технически причини, но се оказва, че британския дозвуков Хариър макар много по-бавен от аржентинските изтребители рядко им отстъпва във въздуха. Като пилот на хеликоптер във войната участва синът на кралица Елизабет II - принц Андрю. Заради улучването на транспорта ""Атлантик Конвейър"" хеликоптерите които трябва да помагат на британската пехота на островите отиват на дъното и така британските пехотинци се лишават от значителна въздушна подкрепа.
Потапянето на огромният, но грохнал от старост крайцер ""Адмирал Белграно"" е повратна точка във войната, защото аржентинците за пръв път са в ролята не на завоевател, а на жертва. С крайцера потъват 323 човека от екипажа, което е национална трагедия в Аржентина, а останалият аржентински флот опасявайки се от нови жертви се изтегля от операциите.
.jpg)
Островитяните днес
В началото на юни англичаните които имат вече около 5000 пехотинци атакуват островите. Тъй като битката за островите е влязла във военните учебни помагала, ми се бе наложило преди време, да прочета как е била проведена и да изгледам образователни филми по темата. Британците по-малко на брой са доброволци и професионални войници, докато аржентинците са предимно наборна армия с голям дух, но недостатъчно обучение в реални условия. Англичаните са оборудвани по последен писък на модата, с отопляеми от батерии облекла, всеки пехотинец освен оръжията и приборите си има очила за нощно виждане и всички екстри на които би се радвал един войник. Командосите от САС нанасят удари по комуникациите на противника, а британски пехотинци и моряци доброволци от корабите организирани в нова рота, атакуват аржентинските гарнизони.
Маргарет Тачър сред войниците на островите след победата
На 14 юни всичко приключва. Флагът на ООН се издига над пристанището на Порт Стенли, а 11 000 пленени аржентински войници повличат крака към летището, за да си заминат вкъщи, разбити и победени. На 20 юни британците си връщат Южни Сандвичеви острови и обявяват край на военните действия.
Великобритания ликува, Маргарет Тачър е на върха на славата си, а в Аржентина без това разкапана от инфлация и криза избухват безредици против правителството. Хунтата на Галатиери пада. Конфликтът продължи 74 дена и коства 255 убити, 746 ранени британци и 649 убити и 1100 ранени аржентинци. На последния референдум на островите през 2013 г. 99,8% от всички островитяни гласуваха да останат това което са в момента!
БСДП и Украйна. Социалдемократите остана...
Британската кралица оглави откриването н...
© Как мисли един англосаксонец
Британската кралица оглави откриването н...
© Как мисли един англосаксонец
ЧОВЕК ПРЕДПОЛАГА, ГОСПОД РАЗПОЛАГА...
Етнически българи от Украйна с призив къ...
Българите говорят славянски, но са по-бл...
Етнически българи от Украйна с призив къ...
Българите говорят славянски, но са по-бл...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
