На 31.08.2012 почина от инфаркт, преди да дочака първородния си внук, съблогърът ни Митко. До един момент всичко в блога му беше нормално - постваше, коментираше и спореше в рамките на обичайния блогърски тон. Постингите му носеха посланията на неговия жизнен опит, зрели представи за добро и лошо, и воля за справяне в нелеките български условия.

И изведнъж МИТКО беше налазен от гадините.

Първо го налазиха онези най-противни анонимни твари, чието присъствие в нета се оправдава с претекста: “Купон да става”. Това обаче е тяхната гадинска версия, която няма много общо с действителността. Защото за тях “купонът” e да се изгавриш над споделеното от някого с приятели, за да изглежда за случайно минаващите, че си  специално калесан да решаваш тежки спорове, които жизнено се нуждаят от твоята спасителна намеса.

По-важната функция на гадините обаче е, да окуражат затъпелите в цакане на карти, кръчмарски псувни и неуморно заплитане на съмнителни връзки, далавери и шуробаджанащини типове, които нямат други качества да изпъкнат над средно равнище, а са петимни за всеки възможен начин как от квартални аутсайдери, да се превърнат в проспериращи величини поне от махаленски мащаб.

И ето ги гадините в дерзанията си да бъдат оценени подобаващо от хора разсеяни, нежелаещи, неспособни или нямащи време да се  задълбочат в ситуацията, и не на последно място – от безсрупулни работодатели на нелицеприятни поръчения.  Работодатели, за които е жизнено важно да бъде ликвидиран всеки опит за излизане извън затворения дяволски кръг на родната мизерия. Дори и когато нашенецът е решил проблемът с материалната мизерия в чужбина, духовната му връзка с родината трябва да бъде обложена с данък “кой си ти, че да ни учиш, бе?”, за да стане ясно на всички кого трябва да слушат, ако държат да си опазят нервите и здравето.

Нека си го кажем ясно в прав текст: Гадините за мокри интернет поръчки като Рустам и Панто Гробаря, са нищо повече от умствено ограничени черноработници на заинтересованите от гореспоменатата “данъчна” система. Тези двама несретници  не са нищо повече от бирници на работодатели, чиито цели те едва ли някога ще узреят да разберат докрай. Никак не е случайно, че именно техни бяха никовете, които заблуждаваха хората за Митко, представяйки го по начин, който да го изкара от равновесие и да го принудят да преминава границите на обичайното приличие. Затова едва ли си заслужава да си губим времето с тази два дебила, лишени от разум и усет дотам, че дори не разбраха колко отдавна напуснаха границите на собствената си съвест и задръжки.

По-интересни са поръчителите на Рустам и Гробаря, нека за коректност ги наречем “вдъхновители”. Защото няма съмнение, че днес тези поръчители ще заемат позата на ни лук яли, ни лук мирисали, даже може “възмутено” да извикат от сорта “казвахме ли ви?”, или “как не ви е срам?”. И ще го направят не само, за да избягат като мишоци от отговорност, но и за да затвърдят гаврата с Митко, който беше разбрал играта им, и затова не можеше да ги понася.

Сега мишоците ще се правят на единодушни с Митко, с надеждата да се забрави позицията му. Блогът му услужливо е изчезнал, и тук мога лично да свидетелствам, че броени часове преди съобщението за кончината му, аз лично влизах в блога му с яростната черна пантера, с която Митко беше заменил добродушния си предишен аватар с оранжевия потник, който стана повод за толкова много злостни подмятания и подигравки.