Вече неведнъж научната общественост заявява, че всички предишни изследвания, включително и археологическите разкопки, не са могли да предоставят убедителни доказателства, че това са били езически култови съоръжения. Затова няма основание да се смята, че Екстернщайн е бил център за почита към Слънцето и че там са се изпълнявали древни култове, например германският култ Ирминсул и римският Митра. Местното издание „Вестфалски новини” /Westf?lische Nachrichten съобщава, че „ключът към разбирането на този комплекс е барелефът „Свалянето от кръста” (Kreuzabnahmerelief), който по-скоро е създаден през 1100 г. от монасите в манастира Абдингхоф в околностите на Падерборн.


                                                    

Немските медии изказват гледната точка, че Екстернщайн е крайно неудобно съоръжение на човешката ръка и природа, тъй като всяко поколение има за него свое собствено мнение, повече зависещо от господстващите в обществото вкусове, отколкото от научни изследвания.

Към тези скали се отнасят по-скоро като към художествено произведение, а не се занимават с реалното изучаване на този уникален обект.

Често Екстернщайн бива ваден от историческия контекст и става обект на наслажение, предизвикано от неговата магия и очарование, но не бива да се забравя, че това съоръжение може да се изследва подробно.

А ето какво пише по въпроса и друг руски сайт – tainy.net:

Светилището в земите на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия за германците има същото значение, както Стоунхендж за англичаните.

Според една от легендите, дяволът сътворил загадъчните скали за една нощ. Има много хипотези за истинската цел на светилището, но все още нито една от тях няма окончателно потвърждение.

Екстернщайнските скали са пронизани от много проходи, стълби и пещери и само някои от тях не предизвикват съмнения, че са били използвани като параклис. Но, защо са били построени стълби, водещи към нищото, ниши, площадки и пробити в скалата, на различни височини, малки и големи отвори, не е ясно. Освен това, учените се разминават с времето, когато тук е имало хора. Някои вярват, че тук са се провеждали култови церемонии още през каменната ера, други са склонни да вярват, че са от 12-то столетие, трети са уверени, че тук са живели средновековни християнски отшелници.

Последните изследвания, проведени от Бохумски физици, правят анализ на пещерните скали. Оказва се, че още 1100 години пр.Хр. в тези скали са горели огньове. Това означава, че там са живели хора най-малко преди 3000 години, въпреки че някои учени смятат, че точната цифра е 6000 години.

  Екстернщайн и Стоунхендж се намират на една и съща географска ширина. Според една хипотеза, там е живяло племе, което е почитало Слънцето. Разположеният на втората скала олтар, съхранен и до днес, е построен така, че в деня на лятното слънцестоене, слънцето, чрез кръгло отверстие в скалата, свети право в олтара. От гледна точка на съвременната наука е трудно да се повярва в такава точност на доисторически астрономически изчисления. На един от зъберите на първата скала се намира подобно отверстие, в което слънцето прониква в деня на зимното слънцестоене.   В допълнение, проучванията показват, че олтарът, пещерите и други важни места са разположени в пресечната точка на подземни водни потоци, както и в точката на пресичане на потоците от земна енергия, които формират енергийна мрежа или решетка по цялата Земя. В такива места са концентрирани области с положителна енергия.   Измервайки силата на излъчване, учените са стигнали до объркване. В предната част на олтара в нишата на втората скала, радиацията достига до 50 000 единици по Бауи. За пример: здравото позитивно настроение на човека излъчва около 6500 единици. Стоящ на това място човек след няколко минути започва да се чувства еуфорично, дишането му става по-бавно и дълбоко, а през тялото му преминава топлина.   Освен това, изследователите не могат да постигнат консенсус по отношение на барелефите, издълбани по стените на скалния комплекс. Много учени са се опитвали да открият споменаване в летописите на Ирминсул – древногерманския символ на дървото на живота, на световното дърво, което е било известно на докелтските и догерманските племена. Този символ, според древните, се асоциира със създаването на света. Според космологията, това е живо създание, чиито корени опират в небето, а короната – в земята.   На първата скала е разположен релефът „Сваляне на Исус от кръста“. Интересното е, че във фигурата са налице едновременно кръст – като символ на християнството и Ирминсул – езически символ.   В долната част можем да видим очертанията на голи жени и мъже, преплетени с нещо като змия. Но първата асоциация, че пред нас са Адам и Ева се разпада, тъй като фигурите са с атрибути за глава (шапки и др.), докато на предците на хората, по-подходящи са една ябълка или смокиново листо. Може би фигурите намекват за римляните, които в древността са се установявали по тези места. Върху скалите също така има женска глава и главата на Kanida. Последните изображения може да отразяват съзвездията Голямото (Сириус) и Малкото куче (кучето Erigony) или вълка Фенрир от германската митология, който символизира времето и края на света.   Не по-малко спорове предизвиква и „Козата Heydrun“. Някои изследователи твърдят, че този образ е на свещената коза „Еда“ (германски епос), която се храни с листата на дървото на живота, млякото, което са употребявали древните богове. Други смятат, че духът на гората и висшето същество в шаманизма е самка елен. Също така, при по-внимателно вглеждане могат да се видят две женски фигури и „обесен мъж“ – скулптура с височина от 18 метра. Над главата се виждат лъчи, а от едната му страна –раната, около 30 см в диаметър. И това отново повдига нерешени въпроси: от една страна, на бесилката или е „Galgen“, така наричали през Средновековието кръста, на който Исус е бил разпнат, ранен с копие в едната страна и принесъл Себе Си в жертва. И че именно „Galgen“ е било дървото, на което е обесен германският бог Один. Така че, кои все пак са изобразени? Изследователите не знаят./продължава/