Крахът на Barings Bank през февруари 1995 e може би най-типичният пример за неправилно управление на финансовия риск. Провалът е абсолютно неочакван. Буквално за дни от очевидно преуспяваща институция банката банкрутира. Това e най-старата британска търговска банка. Тя е финансирала Наполеоновите войни, покупката на Луизиана от САЩ и строежа на канала Ери. Това е била банката на Кралицата. Това, което привлече вниманието на целия свят бе, че провала е резултат от действията на един-единствен дилър в малък офис в Сингапур.



Името му е Ник Лийсън. Израснал е в лондонското предградие Уатфорд. След завършване на университета работи за кратко за Морган Стенли, след което се присъединява към екипа на Barings Bank. И в двете фирми той е участвал в различни операции, но скоро след започване на работата си в Barings, той кандидатства за пост в Далечния изток и бива прехвърлен. Първата му задача там е да работи в една кантора в Джакарта. Банката засекретявала 100 милиона лири стерлинги в дялови сертификати и облигации на предявителя, които не били с възможност за доставка. Много от дяловете били закупени от името на клиенти на банката. Поради последвалото падането на цените на фондовия пазар, клиентите се опитали да избегнат доставката им - оплакали се, че сертификатите били в грешната деноминация, не били правилно документирани или били във физически неприемливо състояние. В продължение на 10 месеца Лийсън се занимавал с тези сертификати, проблемите с тях и правил доставки.
От 1987 година банката поддържала офис в Сингапур. Наричал се Barings Securities (Singapore) Limited (BSS) и първоначално насочеността му била към акции без фиксирани дивиденти, но обема на търговията с фючърси на SIMEX (днешната Борса на Сингапур) се увеличавал. Без да има място на борсата BSS трябвало да плаща комисионни за транзакциите, които извършва. Следващата стъпка била да си купи такова място и да наеме трейдъри.
Постиженията на Лийсън в Джакарта привличат вниманието на ръководството. Когато кандидатства за пост в BSS, те не само го одобрили, но го направили и генерален директор с власт да наема трейдъри и друг персонал. Лийсън пристигнал в BSS през 1992 и започнал да наема персонал от местното население. Като генерален директор, неговата работа не била да извършва търговия, но той скоро положил необходимия изпит, за да може да търгува на SIMEX наред със своя малък екип. По онова време той бил генерален директор, главен трейдър и, поради опита си в различни операции, фактически завеждащ на оперционния отдел. Това положение на нещата би трябвало събуди подозрения, но никой от висшето ръководство на банката изглежда не забелязвал очевидния конфликт на интереси. Лийсън и неговите трейдъри били упълномощени да изпълняват два вида търговия:
1. изпълняване на ордери за фючърси и опциони от името на свои клиенти или от името на други фирми в организацията на Barings
2. арбитраж на ценовите разлики между фючърсите Nikkei, които се търгували на SIMEX и японската борса в Осака.
Може би липсата на риск, присъща на този вид търговия, е това, което накарало хората да не се тревожат за многобройните длъжности,  които Лийсън е изпълнявал.
Лийсон заемал този пазар спекулативни позиции, за които не бил упълномощен, първоначално с фючърси, свързани с Nikkei 225 и японски правителствени облигации (JGB), като и с опциони на Nikkei. Той криел търговията си в една неизползвана фалшива сметка на BSS, номер 88888.
Лийсън  твърди, че отначало използвал сметка номер 88888, за да крие някои загуби, направени в резултат на грешки на неговия екип. Лийсън обаче започнал да търгува с тази сметка почти веднага след като е пристигнал в Сингапур. Обема на неговата търговия предполага и чистото му желание да спекулира. Още отначалото започнал да губи пари. Увеличавайки залозите си, той само губел още повече. Към края на 1992 сметка номер 88888 била на загуба с около 2 милиона лири стерлинги. След година загубата нараснала до 23 милиона. До края на 1994 година сметката на Лийсън била загубила общо 203 милиона лири. Ръководството на банката било в блаженно неведение. На 23 февруари 1995 Ник Лийсън се качил на самолет за Куала Лумпур и оставил зад гърба си дупка от 827 милиона лири в балансовия отчет на Barings Bank.



Като трейдър Лийсън е имал изключително лош късмет. До средата на февруари 1995 той бил натрупал огромна позиция - половината от сумата на откритите позиции за Nikkei фючърси и 85% от сумата на откритите позиции за JGB фючърси. Пазарът е знаел за това и вероятно е търгувал срещу него. Преди 1995 обаче той е правил изключително само лоши залагания. Фактът, че не е имал никакъв късмет, не бива да ни изненадва. Ако имаше малко повече късмет, вероятно никога нямаше да чуем за него.
Трейдърите понякога спекулират с властта си. Само някои успяват да покрият следите си. Другите ги хващат. Когато ги хванат, ги уволняват, а техният работодател преглъща загубата. Обикновено нито трейдърът, нито работодателят имат изгода от правене случая публично достояние. Лийсън влезе в заглавията на първа страница, именно защото няма никакъв късмет. Докато го хванат, той вече е бил разорил своя работодател. Публичността е била неизбежна.
Това, което е толкова невероятно в случая с Лийсън е фактът, че ръководството на банката не е забелязало абсолютно нищо. Докато е губел пари Лийсън е трябвало да изплаща загубите си на SIMEX под формата на марджин. Нуждаел се е от пари в брой. Като е фалшифицирал сметки и е правил различни машинации, той е успявал да си подсигури пари от различни компании и клиенти на банката. Машинациите му били малки. Например, твърдял, че му трябват пари, за да прави плащания под формата на марджин от името на клиенти на банката и давал техническо обяснение за това как борса SIMEX събирала своя марджин, за да бъде по-достоверно. Това разбира се не било вярно. Всъщност това било против правилото на SIMEX, според което брокерът трябва да даде като марджин свои пари. Но дори и това да е било вярно, тези пари щяха да му трябват само временно - докато клиентът вече може да направи плащането. Вместо това Лийсън продължавал да иска още повече финансиране.
Повечето от парите идвали от три компании в организацията на Barings Bank:
Baring Securities Limited (BSL) - клон на банката за ценни книжа;
Baring Securities (London) Limited (BSLL) - лондонският офис на BSL;
Barings Securities (JAPAN) Limited (BSJ) - офисът на BSL в Япония.
Въпреки че е трябвало да покрива милиони лири загуби, има различни фактори, поради които не е бил разкрит.
По това време е имало сливане на две части на организацията Baring. Банката се е била сдобила с брокерската фирма Henderson Crosthwaite през 1984, която след това е станала BSL. Отначало BSL се управлявала като напълно самостоятелна кампания от банковия бизнес и се наричала Baring Brothers and Company (BB&Co.).
През ноември 1993 BSL и BB&Co. били слети в очакване на инициатива да се формира Barings Investment Bank (BIB). Сливането не било лесно, защото двете фирми очевидно били различни. Това бил разсейващ фактор точно по времето на изпълненията на Лийсън в BSL. През 1994 година BB&Co. и BSL стават част  от новата BIB. 
Организацията тъкмо започвала да развива функции за управление на риска. Хора по контрол на риска били назначени в офисите в Лондон, Токио и Хонг Конг през 1994, но не и в Сингапур. Лийсън ефективно контролирал всичко в BSS. Нямало нещо, което да не било под негов контрол. Също така нямало нито един човек в организацията Baring, който да отговаря за надзора му.
Като част от реорганизацията през 1993 г.  Barings възприел нов подход при управлението на своите офиси. Имало една структура за докладване на базата на продукти във всеки офис. На местно ниво Лийсън можел да докладва на Джеймс Бакс, който бил ръководител на офиса в Сингапур или на Саймън Джоунс, който управлявал операциите за Югоизточна Азия.
Друг проблем бил, че Лийсън бил изпечен лъжец. Той фалшифицирал отчети, измислял писма и сложни истории, за да отлони въпросите на ръководството, одиторите и дори на представители на SIMEX. Той си играел с несигурността на хората. В книгата си Rouge Trader (1996) той пише - "Хората на Barings в Лондон бяха все такива специалисти, че никой не се осмеляваше да попита нещо глупаво, за да не изглежда глупав в очите на останалите."
Някои хора все пак се притеснявали за дейността на Лийсон. През февруари 1995 Бренда Грейнджър, която ръководела отдела за фючърси и опции в Лондон, в един e-mail заявила - "Очаквам провала на приятелчето ми Ник".
Подобни притеснения минавали незабелязано. Самият Лийсон бил нещо като знаменитост в Barings. Докато всъщност тайно трупал загуби в сметка 88888, публично обявявал печалби от арбитражна търговия в три сметки с номера 92000, 98007 и 98008. Това било постигнато чрез сделки със сметка 88888. Като извършвал транзакции с фючърси на непазарни цени, Лийсън успявал да направи печалба в арбитражните сметки, а през това време слагал всички компенсационни загуби в сметка 88888. През 1994 Лийсон направил 28.5 милиона лири фалшива печалба. Това била потресаваща печалба за арбитраж на фючърси, но тя подсигурила бонуси на служителите на Barings през тази година. Не е нужно да се споменава, че служителите не били склонни да поставят под съмнение необичайно големите печалби. Лийсън бил считан за страхотно добър трейдър, на който не бива да се бърка човек.
В един известен цитат на Питър Беаринг, председател на Barings, направен през 1993 за Брайан Куин, директор на Английската банка се казва - "Печалбите след реаорганизацията, които са невероятни, убедиха Barings, че не е толкова трудно да се правят пари на пазарите за ценни книжа."

Каква ирония, нали?!

Шест дни след бягството на Лийсон от Сингапур, той е арестуван във Франкфурт на път за Лондон. Връщат го в Сингапур, за да се изправи пред съда.
Съдът го обявява за виновен в измама и го осъжда на шест години и половина в затвора Шанги в Сингапур. По време на престоя си там той хваща рак, но оцелява, а жена му се развежда с него. Освободен е по-рано, заради добро поведение в началото на юли 1999.    


Barings Bank  фалира, а холандската ING Bank я купува за една английска лира!

http://www.nickleeson.com/index.html

...............

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ, ОПЦИИ   www.Borsi.dir.bg 

В края на месец януари 2008 г. една от най-старите (1864 г.) и най-големи (№ 2) търговски банки във Франция Societe Generale обяви, че нейният служител Ж.Кервиел е участвал в рискови борсови операции, вследствие на което е нанесъл финансови вреди на банката на стойност от около 5 млрд.EUR.

Впоследствие въпросният служител е разпитван и разследван. Уточнява се неговата вина, след което виновният ще си понесе наказанието.

Няма как тези случаи да не ни напомнят за прословутите нашенски активни операции с външния дълг. През март 2002 г. бяха емитирани две емисии глобални облигации за обратно изкупуване и конвертиране на намиращите се в обращение български брейди облигации. Едната емисия е с номинал 835.5 млн.EUR, падеж 15.01.2013 г. и лихвен купон 7.5%, а другата е с номинал 513 млн.USD, падеж 15.01.2015 г. и лихвен купон 8.25%. Половин година по-късно втората доларова емисия е разширена с нови 759 млн.USD независимо от неблагоприятното развитие на световната конюнктура и перспективата.

Нито една от официално предвидените и заложени хипотези не се сбъдва. Като резултат от проведените финансови операции в следващите 4-5 години България реализира ежегодно чиста загуба от обслужването на външния си дълг. Общите загуби от предприетата финансова авантюра се оценяват на близо един милиард EUR (детайлите могат да се проследят в сп. "Икономическа мисъл", № 4, 2007).

В сравнителен план средногодишните загуби са около 3.5% от средногодишните разходи на консолидирания държавен бюджет за 2003-2006 г. Показателно е, че трансферите от Републиканския бюджет общо към държавните ВУЗ, БАН, БНТ и БНР за 2005 г. са с 15% по-ниски от средногодишните загуби за периода 2003-2006 г. от проведените операции с външния дълг. Наличните златни запаси на България покриват едва 60% от акумулираните загуби. Изтощителните четиригодишни преговори, водени от различни екипи с Лондонския клуб през 1991-1994 г. бяха финализирани с редукция на външния дълг на България с 3.8 млрд.USD и една трета от този успех беше волунтаристично проигран осем години по-късно с набързо емитираните глобални облигации.

Причините за негативните последствия следва да се търсят безусловно в непремерените действия на управленския екип. Те могат да са следствие от: (1) Слаба подготовка и проявен непрофесионализъм; (2) Съзнателно търсено развитие на финансовите процеси.

Решенията за тази уникална за нашите условия рискова финансова операция с колосални загуби са взети от строго ограничен кръг лица - министъра на финансите М.Велчев и неговия заместник Кр.Катев. Още като член на правителството финансовият министър М.Велчев се уреди да получи две отличия на национално равнище - стана почетен доктор на УНСС и носител на приза за "Икономист на годината". И двата случая са показателни за доминиращото изпреварващо сервилничене в нашето общество.

Министър-председателят по това време С.Сакскобургготски, който е известен със своята пословична мнителност и мудност при приемането на решения на национално равнище, набързо и тихомълком, на два пъти, даде съгласието си за провеждането на спорни финансови операции с неоценими неблагоприятни последствия за страната.