Азиатската финансова криза от 1997 г.


Финансовата криза в Източна Азия е период на икономически сътресения, който започва през м. юли 1997 г. в Тайланд и Южна Корея с финансовия колапс на Kia Motors. Кризата обхваща валутни и капиталови пазари, както и стойността на активите в много азиатски страни, някои от тях считани за 4-те азиатски тигъра. Някои я определят като „източноазиатска валутна криза” или като „кризата на МВФ”, въпреки че второто определение е спорно. Има консенсус за наличието и последствията на кризата, но това което не е така ясно са причините, довели до нейната поява, обсега й, както и начина на нейното разрешаване. Страните, които в най-голяма степен са обхванати от азиатската финансова криза са Индонезия, Южна Корея и Тайланд. Хонконг, Малайзия, Лаос и Филипините са сред другите потърпевши страни. Китай, Тайван, Сингапур и Виетнам остават почти незасегнати. Япония е не толкова засегната от самата криза, колкото изживява момент на слаба вътрешна икономика. Въпреки това, всички споменати по-горе страни са свидетели как националните им валути силно се обезценяват спрямо долара. От всички засегнати страни обаче, Южна Корея преживява най-тежко кризата. 

Ситуация в региона и предпоставки за началото на кризата

До 1997 г. Азия привлича почти половината от капиталовите инвестиции, насочени към развиващите се страни. Икономиките на страните от Югоизточна Азия поддържат високи нива на лихвените проценти, с което привличат чуждите инвеститори, търсещи висока възвращаемост на капитала си. Като резултат – страните от региона получават голям приток на „горещи пари” и преминават през драматично покачване на цената на активите. По същото време регионалните икономики в Тайланд, Малайзия, Индонезия, Филипините, Сингапур и Южна Корея се покачват с изключителни темпове – 8-12% ръст на БВП в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Това постижение е признато от икономическите институции от ранга на МВФ и Световната банка, и става известно като „азиатското икономическо чудо”.

Азиатската криза започва в средата на 1997 г. и засяга валутните и капиталови пазари, както и цените на активите на много от страните в Югоизточна Азия. Вземайки под внимание събитията в Латинска Америка, най-вече след кризата на мексиканското песо през 1994 г., инвеститорите от Запада губят увереност за своите ценни книжа от Източна Азия и започват масово да изтеглят парите си, като по този начин се създава ефекта на доминото.

По същото време Тайланд, Индонезия и Южна Корея имат голям дефицит на текущата сметка на платежния баланс, така че поддържането на фиксиран курс на националната валута довежда го огромно външно задлъжняване и прави страните много уязвими на международен валутен риск, както във финансовия, така и в корпоративния сектор. През средата на 90-те години на миналия век два съществени фактора започват да се изменят. След като САЩ излизат от рецесията в началото на 90-те години, Федералният резерв под управлението на Алън Грийнспан започват да повишават лихвите, за да се справят с инфлацията. Този факт вече нарежда САЩ като алтернативна на Югоизточна Азия дестинация за инвестиране на капитал. Азия вече е привлякла огромни суми „горещи пари” чрез краткосрочните си високи лихвени равнища, които вече тласкат нагоре американския долар, към който много от валутите на страните от региона са привързани. Резултатът от това е намаляване на конкурентоспособността на износа на страните от Югоизточна Азия. По същото време ръстът на експорта за страните от региона се понижава драматично през пролетта на 1996 г., влошавайки още повече техните търговските баланси.

Причини 

Някои икономисти смятат, че Китай е изиграл ключова роля за започване на азиатската криза и намаляване на ръста на износа за страните от ASEAN. Китай обаче започва успешно да се конкурира със страните от Югоизточна Азия едва през 90-те години на миналия век, след като в страната се извършват редица реформи, насочени към увеличаване на експорта. От друга страна тайландската и индонезийска валути са тясно свързани с долара, който започва да поскъпва след началото на 90-те години. Западните вносители когато търсят терени да разположат своите заводи, те избират Китай, чиято валута е обезценена по отношение на долара. Друга вероятна причина за началото на кризата може да се смята възможността от появата на огромен валутен и финансов риск след прехвърлянето на суверинитета на Хонконг от Великобритания на Китай на 1 юли 1997 г. През 90-те години „горещите пари” се изливат в страните от ASEAN без инвеститорите да са наясно с текущите фундаментални индикатори или рискове на страните и техните икономики. Несигурността за бъдещето на Хонконг ускорява процеса на прехвърляне на капитали в обратна посока.     

Автор - Петър Иванов  -   неделя, 08 юли 2007

Още: Хиперинфлацията в Германия 1918-1924  ,  Крахът в Лондон 1720 година  , Овцете, вълната, Англия и търговията  ,  Фалита на една малка страна  , Фалита на една малка страна (България от 90-те)  ,  Понеделник 19 Октомври 1987 година ! , Сребърната афера на братя Хънт  , Аферата със злато от 1869 г.  , Джон Лоу, парите и златото  , Аферата в Лугано, 1972 - 1974 год.  ,  Крахът на Barings Bank - 1995 година , Кризата на мексиканското песо от 1994 г.

От А до Я в инвестициите и търговията. FOREX, фондови, стокови борси www.Borsi.dir.bg