Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2009 18:05 - Джордж Сорос и & срещу Британския паунд
Автор: borsi Категория: Бизнес   
Прочетен: 6206 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 08.08.2009 18:56




image


Джордж Сорос и & срещу Британския паунд ( FOREX )

"Милиардерът Джордж Сорос спечели 1 млрд. долара за един ден" - при сделка (на
Forex) срещу паунда през 1992 г.
Това заглавие на първа страница на вестниците и като водещо в новините по телевизията обиколи света на 17 и 18 септември 1992 година.


image

Джордж Сорос

Може би сте гледали документални филми за големите хищници в Африка. 

Всъщност в природата на хищникът е да не напада кой да е. И най-смелия и силен лъв или леопард не би се изправил срещу здрав в разцвета си кафърски бивол, или африкански глиган. Не, напротив, на минаващ наблизо бивол или глиган, прайд лъвове би обърнал най-вероятно точно толкова внимание колкото и на прелитащ над главите им високо в небето рекативен самолет и не би мръднал от сянката си под дървото. 
Инстинкта за самосъхранение е много по-силен от всяко желание за лов, игри или глад. 
Дори да е гладен хищникът няма да нападне, воден от своята предпазливост, но дори да не изпитва глад, най-вероятно няма да откаже да повали плячка която и без това  е тръгнала сама към гибел.
И ако животното видимо е болно, зле или изтощено ситуацията внезапно се променя. Прайдът изведнъж се пробужда. Става на крака, с внимателен поглед следи потенциалната жертва, някой лъвове обикалят за да изберат по-добро място за наблюдение, или за да се заемат по-добри позиции, ако видимо жертвата е в позиция вместо здрав силен индивид (когото в никакъв случай не биха нападнали) да стане лесна плячка. 
И прайдът лъвове под дървото и самотния леопард, скрит в клоните на някой храсталак, по-скоро биха стояли гладни вместо да поемат излишни рискове за живота и здравето си.
Няма по-жесток и естествен подбор от този в природата и този на финансовите пазари, където всяка грешка може да коства живота, кръвта и парите на хищника или неговата евентуална плячка.
Но ако непредпазливостта на плячката сама я тика в лапите на хищниците, или тя е болна, няма ни миг колебание. 
Следене (не биха и обърнали внимание ако няма нещо необичайно в поведението и), планиране, подготовка за атака и атака. Дори в тези случаи, много от атаките и в природата и на пазарите са неуспешни (за неуспешните просто не се пише и почти никой не им обръща внимание), но ако жертвата е слаба и атаката добре планирана то повалянето на плячката е неизбежно.

Подобно и е и поведението на някой пазарните участници, поне тези със сиво вещество в главите си и желание да анализират, планират и атакуват, само когато шансовете са на тяхна страна


image


В продължение на десетилетия паундае валута номер 1 в света. След Първата световна война ролята му доста намалява в световния обмен, но Втората световна слага край на господството му на световния пазар. 
Все пак Паунда остава един европейския лидер, често съревновавайки се с Германската марка за първото място. 
В рамките на обединението на Германия са извършени много плащания от старите източни провинции към новите в източна Германия. 
Тези пари създават един макар и изкуствен и инфлационен растеж в Германия, но и опасност от инфлация. За умните пари това било знак, че може би скоро Бундесбанк ще се принуди да качи лихвите.
Покачването обаче на марката би поставило под натиск по-слабите валути в току що създадения валутен механизъм. 

През 1990 г. Великобритания се присъединява към Европейския валутен механизъм, като се нагърбва да следва монетарна и икономическа политика, която да гарантира вариации, не по-големи от 6% между британския паунд и другите валути, участващи в механизма. 
Вдигането на лихвите в Германия в началото на 1990 г. причинява значително сътресение във валутния механизъм. Като допълнение Великобритания и Италия имали двойни дефицити. След отрицателния вот през 1992 г. на датчаните, относно договора от Маастрихт, валутите, които са се търгували на долните граници, специално британският паунд и италианската лира, попадат под натиск. 

 
Двете страни, Германия и Великобритания имали много различни икономики. 
Германия е по-силната страна, независимо от трудностите при обединението между Източна и Западна Германия, но Англия искала да запази курса на паунда над 2.7 марки. Опитвайки се да задържи това съотношение, Англия се оказала с високи лихви и също толкова висока инфлация, но поискала фиксиран курс от 2.7 марки за паунд като условие за влизане в European Exchange Rate Mechanism (ERM).
Неофициалната политика на Централната банка на Англия е да следва германската марка. Паундът влиза в механизма (ERM) при курс от 2,95 марки и при доближаване на долната граница от 2,778 марки, държавата и Bank of England са задължени да се намесят на валутния пазар (
Forex) за да запазят равнищата договорени в (ERM). 
При три пъти по-висока инфлация във Великобритания спрямо тази на Германия и  високи лихви (12%) , условията не са благоприятни за паунда който е подложен на голямо вътрешно и повърхностно напрежение (не е ясно дали ще издържи), видимо за опитното око на умните инвеститори търсещи печалби.

Някой спекуланти, сред които и Джордж Сорос, се чудели колко дълго фиксираните курсове ще издържат срещу пазарните сили и започнали да следят внимателно ситуацията за да могат при криза да извлекат печалба продавайки на късо паунда, на валутния пазар (
forex). По-късно Сорос и другите ще ползват голям марджин лост (Вземат на заем валути - паунд и италианска лира, като ги продават срещу германската марка), за да заложи колкото е възможно повече при срив на паунда. 

В началото на септември 1992 година, Джордж Сорос в пул с група спекуланти, между които и британския милиардер Джо Люис* (известен в инвестиционните среди с прякора Боксьорът), продава на късо британски паунди на валутния пазар, срещу 10 милиарда долара, прогнозирайки, че британския паунд ще понижи курса си спрямо останалите валути. 


image

Джо Люис

Всъщност, подобна група едри финансови хищници могат да усилят натиска, маневрирайки не само със собствените си пари, милиони долари, но и правейки примерно фонд или обединен пул (неофициално), после този собствен капитал с   помощта на кредити да раздуят до няколко десетки или стотин милиона долара, а после с помощта на финансови деривати да напомпят в пъти (10-100) като подсилят по този начин своята бойна машина с помощ на тежко оборудване и обсадна техника  подобно на професионална армия обсаждаща град пълен с новобранци и цивилни.

Кулминацията е на 16 септември 1992 година, когато английската банка вдига основната лихва от 10 на 12%, с цел да изкуши спекулантите да купуват британски лири. Правителството и Bank of England се надявали по този начин да предизвикат търсене на паунди, което да неутрализира натиска на продавачите. Натиска продължава, като банката дори обещават по-късно същия ден да вдигне лихвите до 15%. Ефекта обаче е нулев. 
Пула спекуланти Сорос, Джо Люис и &, обаче държат на позициите си срещу паунда, които вече им носят печалба и нямат никакво намерение да се отказват от откритите си вече позиции, срещу празни обещания за евентуални бъдещи, може би покачвания, твърде абстрактни основани на надежди без икономически пълнеж,  фундаментално и чисто технически празни. 
Британското правителство и Bank of England осъзнали, че опита за изкуствено запазване на високия курс на паунда, ще им струва милиарди.
В 19 часа този ден (16 септември) Великобритания обявява, че напуска валутния механизъм (ERM) и паунда се срутва за броени часове срещу марката. В британската политика и икономика този ден става известен като "Черната сряда".

image


За период от 24 часа Сорос печели един милиард долара, а Сорос печели прозвището “Човекът, който победи Bank of England.” Заедно със Сорос от баницата отхапват и Люис и останалите участници в операцията, а заедно с тях и много спекуланти заели позиции срещу паунда. 

image
 
Всъщност, разглеждайки чисто фундаментално планирането на тази сделка и състоянието на паунда тогава, не можем да не забележим следното. Чисто технически паунда не е имал възможност за движение към покачване заради (ERM), а ако се провали то печалбата би била голяма за тези заели позиция срещу него. Така и риска за пула инвеститори оглавяван от Сорос е бил със залог 10 към 1. Тоест в най-лошия случай и при положение, че не са оценили правилно ситуацията са можели да загубят около 10-на % от капитала си, а шанса за печалба е бил голям. 

Това е една от най-знаменитите сделки за всички времена на
валутния пазар


“Не е важно дали си прав или грешиш”, казва Сорос, “а колко пари изкарваш когато си прав и колко губиш, когато грешиш.”



image


_______________________________________________________________



*Windsorville Investments, Tavistock

При торнадо и магаре може да лети , Икономика на фризьорите или фризирана икономика? , Кризата с имотите в България към края си , Хиперинфлацията в Германия 1918-1924  , Крахът в Лондон 1720 година , Овцете, вълната, Англия и търговията , Крахът на Barings Bank - 1995 година , Аферата в Лугано, 1972 - 1974 год. , Аферата със злато от 1869 г. , Понеделник 19 Октомври 1987 година , Фалита на една малка страна (Исландия) , Фалита на една малка страна (България 90-те) , Сребърната афера на братя Хънт , Джон Лоу, парите и златото , Психология на играта 



image


Р. Караджов - 30.07.2009
 http://borsi.dir.bg






ФОРЕКС (FOREX), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ   ОБУЧЕНИЕ 





Тагове:   Forex,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. borsi - Сорос: Суаповете за защита срещу фалит трябва да бъдат обявени за незаконни
21.08.2009 22:57

12.06.2009 16:02


Милиардерът и филантроп Джордж Сорос определи кредитните суапове за защита срещу фалит (credit default swaps – CDS) като „инструменти за унищожение“, които трябва да бъдат забранени от закона, съобщи CNBC.

CDS се използват като застраховка от инвеститорите. Купувачът на CDS върху определен актив (облигация) е и собственик на самия актив, като с покупката му се гарантира, че ще му бъдат възстановени щетите от продавача на CDS в случай на спиране плащанията, произтичащи от собствеността върху актива.

Според Сорос асиметрията на риска и доходността на CDS упражняват натиск върху облигациите, върху които са издадени, до такава степен, че финансовите институции и компаниите могат да бъдат „поставени на колене“.

„Някои деривативи въобще не би трябвало да бъдат позволени за търговия. Имам предвид кредитните суапове за защита срещу фалит. Колкото повече чувам за тях, толкова повече осъзнавам, че те са наистина токсични“, заяви милиардерът.

По думите на Сорос заемането къса позиция върху облигации чрез закупуване на CDS контракти носи ограничен риск и почти неограничен потенциал за печалба. От друга страна, продажбата на CDS контракти предлага лимитирана печалба и нелимитиран риск.

Асиметрията, която насърчава инвеститорите да продават на късо корпоративните облигации, е подхранена от факта, че CDS се търгуват и поради това те се оценяват като варианти, които за разлика от опциите могат да бъдат продадени по всяко време, счита Сорос.

„Хората купуват CDS не защото очакват евентуален фалит, а защото очакват CDS да поскъпне в резултат на неблагоприятни развития“, добави още Сорос.

Сорос е посочил като пример за това американския застраховател AIG, който бе един от големите продавачи на CDS върху ипотечни инструменти, предлагайки по този начин обезщетение в случай на фалит.

След разразилата се финансова криза американското правителство инжектира 180 млрд. долара в AIG, тъй като застрахователният гигант трябваше да изплаща обезщетения на купувачите на CDS върху ипотечните облигации.

„AIG си мислеха, че продават застраховка за облигации и като такава CDS бяха надценени. На практика AIG продаваше варанти в мечи пазар и значително подцени тяхната стойност“, заяви още Сорос.

В този момент се появява феноменът „рефлексивност“, който Сорос описва в своите книги. Тоест грешното оценяване на цената на финансовите инструменти (в случая CDS) е оказало влияние на фундамента, който тази цена би трябвало да отрази.

Никъде другаде последствията от този феномен не са по опустошителни в сравнение с финансовите институции, чиято способност да правят бизнес зависи от доверието. Като примери милиардерът е посочил фалитите на Bear Stearns и Lehman Brothers.

Но потенциалните щети от CDS не са ограничени само до финансовите фирми. По думите на Сорос банкрутът на най-големия издател на печатарска хартия AbitibiBowater и този на автомобилния производител General Motors са типичен пример за това.

„И в двата случая някои притежатели на облигации притежаваха и CDS и те щяха да спечелят повече от банкрута им отколкото от тяхното спасяване. Все едно да купиш застраховка живот на някой друг и в същото време да притежаваш лиценз за убиване“, заключи той.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 5554261
Постинги: 957
Коментари: 3981
Гласове: 7086
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031