Стара индианска мъдрост

Преструктуриране на  умрелите коне

За разлика от индианците, какво прави едно правителството, за да спаси умрелия кон:
*Обявява: - "Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може да се язди повече!"
*Променя критериите, по които определя, кога един кон е умрял;
*Дава порция зоб на умрелия кон и му сменя подковите;
*Събира умни конегледачи накуп,  да анализират коня;
*Посещава други места, за да види, как там яздят умрелите коне;
*Сравнява различни видове умрели коне;
*Впряга много умрели коне заедно, за да стане един от тях по-бърз;
*Проучва, дали не са се появили по-нови, по-модерни, по-добри умрели коне;
*Избира "елитна" група ездачи, която да намери ново приложение на умрелия кон;
Накрая когато конят започне вече съвсем нетърпимо да мирише казва, че -  "Неговият кон е умрял по-бързо, по-красиво от други умрели коне и че е нямал друг избор!"


Какво ни чака - Икономическо и борсово ретро в стил 70-те





И тогава и сега, проблемите започват с ангажимента на САЩ във военни конфликти, които стават постепенно, дълга война от която трудно има измъкване.
Тогавашната криза идва невидимо в началото, още с еуфорията от космическите полети. Първо не се забелязва, после се усилва все повече и повече, а растежа приключва с покачването на цените петрола, както и сега.

Защо обаче се качва петрола? Отговора е  Инфлация.
Освен политически петролната криза от тогава си има и чисто икономически аспекти. Печатането на пари. На хората продаващи петрол и суровини им става все по-ясно, че парите които им дават нямат реалното си покритие, самият долар е с неясна стойност и искат злато. На САЩ става ясно, че по този начин само за няколко години златите резерви на страната им ще се изчерпят и отменят златния стандарт. Неоспорим факт; 1000$ преди отмяна на златния стандарт през 1933 година се равняват на 2000000$ към днешна дата. Това не е нищо друго освен натрупана инфлация, особено след отмяна на международния златен стандарт (Бретънудската валутна система*) в 1971 година и до днес паричното предлагане нараства с много по- бързи темпове отколкото реалното производство на САЩ. Една от причините за отмяната на Бретънудската система е предизвикано от нарасналия, по време на Виетнамската война, дълг на САЩ,  който трябва да бъде изплатен от бъдещите поколения под формата на данъци или чрез “печатане на пари”, с които да се финансира изкупуването му и плащането на лихвите по него. Същия проблем съществува и днес след войната в Ирак, като бюджетния и търговския дефицит са на рекордно високи нива.
Петролният шок. Доста по-сериозни проблеми за световната икономика започват през 1973 г. Тогава е даден старт на криза, която по своите мащаби се доближава до тази от 1929-1932 г. До голяма степен кризисните явления са задълбочени от първия петролен шок, на който е подложен Западът. Страните от ОПЕК намаляват рязко и координирано добива на „черно злато” и това води до покачване на цената с 67 процента – от 3 на 5 долара за барел. През 1974 г. нефтът вече се продава за 12 долара за барел. Това е все едно сегашната цена на петрола от около 100 долара да се качи до 400 долара за барел в рамките на една година. Кризата от 70-те години води до спад в промишленото производство в САЩ с 13%, в Япония – с 20%, във ФРГ – с 22%, а във Великобритания – с 10 процента. Още по-драматичен е борсовият спад. За една година (от декември 1973 до декември 1974 г.) акциите в САЩ поевтиняват средно с една трета, в Япония – 17%, в ФРГ - с 10%, във Великобритания – с 56%, във Франция – с 33%. Към средата на 1975 г. броят на безработните в най-големите икономики в света достига 15 милиона души. Други 10 милиона работят на непълна работна седмица поради липса на поръчки или временно са уволнени.
70-те години се е развила и подобна на сегашната кризи, започнала от ипотечния пазар.
В следващата фаза на кризата от 70-те години, САЩ преобразуват в голяма част икономиката си (закриват се много заводи) и както се казва в един стар филм - "От металургични предприятия направихме увеселителни паркове."
Силното и драстично намаляване на данъците в САЩ с идването на Рейгън на власт също си казва думата за растежа, а развитието на компютрите и Интернет дават нов старт на много нови технологии. Мисля обаче, че тази икономика се изчерпва и сега САЩ ще се наложи да минат през нов катарзис и промяна преди пак да изплуват, но с нови компании които да ги дърпат напред. Тогава кризата е започнала 1966 година, още при Джонсън и е траяла около 16 години, като дъното е при не-късметлията Ричард Никсън, вицепрезидента му Джералд Форд и наследника им демократа Джеймс Картър.

Сега, кризата започна в 98-2000 г. Предпоставките за нея бяха още при Бил Клинтън в края на 90-те години и с провала на дотком-компаниите в 2000 г.  Както съм казвал и преди, мисля, че провала на банките бе само отделна част от кризата, а сега ще следва нов растеж и нов провал, в някоя друга област и така докато не се намери новото печелившо решение което ще даде нов тласък на икономиката.
След като сътресенията, предизвикани от „дот-ком" балона отшумяха, потребители по цел свят се отпуснаха и започнаха неистово да харчат. Американците са тези, които използват най-често кредитни карти.  За съжаление с нарастване на кредитирането нарастват и разходите по рефинансиране на дълга. В рамките на 2000-2005 год. близо 20% от американците са изпаднали в несъстоятелност, а сега този процент е много по-голям и вместо да се търсят решения като спестовност отново се залага на увеличение на паричната маса което предизвиква не е криза на потреблението, а на доверието! А това доверие не е нарушено само в САЩ, но и в целия свят и то се руши от инфлацията, скрита или не и от страха от нея.
Една от основните причини за "връщането на темповете на ръст" на американската икономика например, след "дот-ком" балона, е именно евтиният капиталов ресурс, който кара бизнесът отново да инвестира, но за мен тази инвестиция не отиде в производство, а поради страха от инфлация напомпа балона на имотите и суровини.
Снабдени с евтин кредит, инвеститорите започват да купуват недвижими имоти все едно играят Монополи. Оттам се появиха финансови институции, които дават рискови ипотеки без да изискват много документи или обезпечения.
Защо да влагате в производство пари и то да ви носи примерно 15% доходност, като самата инфлация е с няколко пункта по-малко, а със спекулации с имоти или петрол има шанс да спечелите толкова за няколко месеца, колкото с 20 години работа.
Прости сметки, но струващи милиарди на банкери, наивници и на цели държави.



Когато в рамките само на 10 години имаме 2 големи провала - 2000 и 2007 и едно цяло поколение на 2 пъти е изгоряло с парите си в тях, не мисля, че нещата приключат бързо.
По, скоро ни чака качване-слизане, опит-грешка преди да се напипа верния път за растеж.

Началото на 80-те се бележи и с висока инфлация с връх около 14 % годишно. До както води тя?
Отново до криза, защото банките се принуждават да качат лихвените проценти, а това удря болезнено  индустрията, дребните длъжници и цели държави чиито дългове са в долари.  В 1982 година лихвите в световен мащаб са вече около 17-18%.
В сегашната криза веднъж commodities и имотите се надуват от инфлацията в световен мащаб (средно около 12 % годишно между 2004 и 2007г.), а в момента (2009г.) се надуват заедно с борсовите индекси отново заради страха от инфлация.
В момента обаче, когато тези трилиони долари налети в банковата система последните години изплуват, ще стане страшно и за да укротят инфлацията Федералният резерв ще почнат да качват лихвите. Заедно с лихвите в САЩ ще се качат и тия в почти целия свят, така тия които в момента още патят заради икономическата кризата ще си изпатят и заради лихвите от един момент нататък.
Кризата обаче въпреки, че няма да засяга само САЩ от един момент нататък ще започне да удря не масово, а изборно.
Къде е спасението?
Сега ще дам само няколко предположения кои може да са губещи и кои печеливши в идващите години.
Русия ще има проблеми. Активите на страната в голяма си част са в долари, парите постъпващи от петрол и газ също, а те са страна която изнася суровини и не произвежда като Китай или Швеция например.  Петролът след качване до 85 $ ще е вече рисков  за инвестиране и много от тези които се спасяват от инфлация в момента с него ще насочат инвестициите си другаде, а спада в цените му ще удари Русия и страните износителки на суровини силно. След пика си от около 85-90$ той отново ще тръгне към 40 $ , а ако пък пробие 40$ ще слезе до 20$. 
Австралия и Канада за мен ще са фаворити, от развитите страни, а в Европа Италия, Франция (малко под въпрос), Чехия, Испания, Швеция (от всяка криза е имала полза) и може би Гърция, а от развиващите се ще са някой страни от източна Европа - Македония и Сърбия + другите вече в ЕС, но без Унгария може би. За Украйна мога да имам само предположения, но ако в Беларус икономиката се развива като през последните няколко години мисля, че там ще се забележи видим растеж, а страната ще привлече рискови чужди инвестиции. В България всичко е под въпрос както не веднъж съм казвал, много зависи дали ще се вземат драстични мерки и промени в съдебната ни система, която с бездействието си саботира икономиката ни на всички нива.

Ще има още кризи - Едната ще стане когато се качи долара все в един миг (който е теглил заеми в долари ще си пати) и още една когато лихвите в долари почнат да се качват.
Въпроса е на чия страна ще застанем, на потребителя който плаща дългове или на производителя и търговеца, на когото другите плащат.

Това е само третата криза за по малко от 10 години, а ни чакат още няколко може би (Дано да греша).

 

* През 1944 в Бретън Уудс е проведена конференция, която слага основите на Международния валутен фонд и установява следвоенната финансова система. Американският долар е фиксиран с обменна стойност спрямо златото 35 долара за унция. Курсът на останалите валути е фиксиран спрямо долара.


 DOW JONES , DAX

 
 FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ