Международните цени на пшеницата днес са резултат от взаимодействието на няколко фактора:
Очакванията за бъдещото търсене и предлагане, страх от инфлация, ролята на спекулантите на пазарите за суровини и значението на цените на хранителните стоки за политическата стабилност в определени страни.

  Рязкото увеличение на международната цена на пшеницата през последната седмица дойде заедно с намалените очаквания за реколтите в Русия, Украйна и някои райони в Западна Европа. Решението на Русия да спре износа на пшеница допълнително повиши риска от рязък ценови скок и подкопа доверието в търговията с храни. Русия не само няма да изнася, а дори може да се наложи да внася зърно.  Все повече индикации се появяват, че очаквано голяма част от финансовия капитал се измести от спекулациите с жилищно строителство и сложни деривати върху търговията със стоки, включително  храни, подобно на края на 2007 и началото на 2008 година. Въпреки опитите финансовите пазари да са регулирани за ограничаване на прекомерните спекулации, стоковите пазари останаха до голяма степен встрани от регулаторните реформи и са уязвими на спекулации, като един опит за регулация поне според мен и скромните ми наблюдения на историята само би имал силно негативен ефект. Пролетта и лятото на 2010 г., както и очаквахме, поради финансовата и икономическата криза в световен мащаб, големи финансови институции и едри спекуланти започнаха да пренасочват своите инвестиции от ценни книжа към различни видове стоки, злато и храни. Ценните книжа не дават вече добра печалба и големите корпорации купуват стоки, очаквайки оттам да спечелят повече, отколкото от акции и злато. През 2010 година различни групи стоки поскъпваха на пръв поглед без никакво обяснение. Така се случва с някои метали, а в момента с пшеницата. Към това трябва да добавим и борсовия ефект. Слуховете допълнително помпат цената на житото нагоре и освен горе изброените причини наводненията в Пакистан поставят на карта изхранването на милиони, а кризата в Мексиканския залив само показа колко уязвими са хората и колко малко е нужно за да се наруши екологичния баланс, а от него и изхранването на милиони жители на планетата. 



Към цените на пшеницата в България може да добавим и увеличените цени на горивата, както към хляба и по-високите цени на ток и газ които икономическото министерство и ДКЕВР одобриха, качвайки ги на няколко пъти в рамките на годината.  За сега 300-310 лева за тон жито е доста силна психологическа и техническа бариера, но ако ги мине следващата цел би била 390-400 лева. Дали производителите или търговците които изкупуват житото ще надделеят в тази игра на нерви ще видим, но дори септември да видим понижение, то не съм голям оптимист за мечките на пазара.

  Прогнози: http://borsi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=499538&df=8&dflid=3 ,  

Зърно / Пшеница, царевица, слънчоглед: http://borsi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=515662&df=8&dflid=3    27.08.2010



FOREX, SТОCKS, BONDS, FUTURES: От А до Я: www.Borsi.dir.bg

Световният съвет по зърното понижи със 7 млн. т до 644 млн. т прогнозата си за добива на пшеница в света през тази година. Прогнозата през пролетта на организацията беше за реколта от хлебна пшеница от 651 млн. тона. Това съобщи Итар-Тасс, позовавайки се на обявена днес информация от централата на организацията в Лондон.

Освен това Световният съвет по зърното понижи и прогнозата си за световните запаси от пшеница с 4% (8 млн. т) до 184 млн. т. По този начин, запасите от хлебно зърно в света от тази до следващата реколта се очертава да бъдат с 13 млн. тона, т.е. с 6,5%, по-малки от тези за предходния период.

В доклада на Световния съвет по зърното се казва, че промяната на посочените прогнози в посока надолу се дължи на очакванията за по-ниска реколта в Европа, Казахстан, Русия, Украйна и Австралия вследствие на влошените метеорологични условия.

Да продаваме, както през 1997 год. направи Чичибаба. Пак ще има глад. Натам се очертават нещата. Тези финансови машинации, гладен корем не пълнят. Просто ставате излишни и виновни, заради вашето безумие да печелите много, несъобразявайки се с нуждата на собствената си нация. Като удари кризата, започвате да анализирате, извъртайки истината. На България и трябват технически специалисти във всички области, а не финансови манипулатори. Двадесет години адвокати, финансисти и спортисти управлявате и виждаме докъде я докарахте. Разгромихте икономиката, политизирахте всичко. И винаги сте чиста вода ненапита. Тази спомената тройка, неможе да развива икономика без технически специалисти. Само с приказки не става.

Виж тук http://borsi.blog.bg/novini/2010/03/23/antikrizisni-merki-koito-nai-veroiatno-niama-da-se-vzemat.516508


Има едни точки свързани с образованието ... и поне аз 20 години не съм бил в държавния апарат или въобще на държавна работа за да разгромя каквото и да е. Напротив първите 15 години съграждах, а след мен ходиха чиновници и политици искаха пари на ръка и разрушаваха.

ООН свика извънредно заседание във връзка с недостига на пшеница, а 7 души изгубиха живота си при бунтове в Мозамбик.
Русия обяви, че удължава с една година мораториума върху износа на зърно, с което подсили опасенията за връщане към хранителната криза от 2007 – 2008 г., която предизвика масови бунтове в развиващите се страни, пише Financial Times.
Изявлението на руския премиер Владимир Путин беше направено, след като Организацията по прехрана и земеделие към ООН свика извънредно заседание във връзка с недостига на пшеница, а 7 души изгубиха живота си при бунтове в Мозамбик.
Размириците в Мапуто, при които бяха ранени още 280 души, последваха обявеното от правителството повишение на цената на хляба с 30%. Полицията откри огън срещу демонстрантите, които горяха автомобилни гуми и разграбваха хранителни магазини. Въпреки че според анализатори и търговци наличните количества на пшеница и други зърнени култури са по-изобилни, отколкото през 2007 - 2008 г., мнозина се страхуват, че смъртоносните бунтове в Мозамбик може да се повторят. Недостигът на храни от 2007 - 2008 г., най-острият от 30 години, предизвика размирици от Бангладеш до Мексико и помогна за свалянето на правителствата на Хаити и Мадагаскар.

Приетият в Русия миналия месец мораториум за износ на зърно, който трябваше да е в сила до края на декември, повиши цените на пшеницата и другите зърнени култури до най-високите им нива за последните две години.

Русия традиционно е четвъртият по големина износител на зърно в света и забраната за износа вече принуди клиенти от Близкия изток и Северна Африка – най-големите вносители в света – да потърсят доставки от Европа и САЩ.

Путин заяви, че Москва „може да разгледа евентуално вдигане на забраната за износ едва след като реколтата през следващата година бъде събрана и имаме по-голяма яснота върху зърнения баланс“. Той допълни, че решението за удължаване на забраната е имало за цел да „сложи край на несигурността и да гарантира стабилна и предсказуема бизнес среда“.

Съществуват опасения за повторение на протестите от 2008 г., казва Джаки Силиърс, директор на южноафриканския Institute of Security Studies. „Това със сигурност ще укрепи завръщането на военните в африканската политика“.

Цената на европейската пшеница достигна 231,5 евро за тон в четвъртък – съвсем малко под рекордните за последните две години 236 евро за тон, достигнати миналия месец. Цените на пшеницата са се повишили с почти 70% от януари и анализаторите предвиждат тази тенденция да продължи, след руското решение и опасенията за щети, нанесени от неблагоприятни метеорологични условия върху реколтата в Австралия.

Очаква се, че обемът на експорта на българска пшеница тази година ще достигне 1,6 млн. т при 1,1 млн. т – за миналата.

Икономика и политика
Bloomberg: Износът на жито от България се удвоява заради забраната в Русия
03.09.2010 10:59 | препоръчай (0)
Очаква се, че обемът на експорта на българска пшеница тази година ще достигне 1,6 млн. т при 1,1 млн. т – за миналата

Статия
Обемът на българския износ на пшеница и ечемик се удвои напоследък, след като Русия и Украйна забраниха износа на зърно, съобщи Bloomberg, позовавайки се на коментар на председателя на Асоциацията на зърнопроизводителите Радослав Христов.

По думите му, „цените на пшеницата в Черноморския регион са се вдигнали с 50%, след като Русия и Украйна обявиха за забрана на износа си заради по-слабата реколта в тези страни. Повишението на търсенето се дължи и на страни като Израел и Южна Корея“, добавя Христов.

По данни на Асоциацията на зърнопроизводителите, през това лято България е изнесла зад граница около 600 хил. т пшеница от нова реколта и още около 300 хил. т ечемик. Очаква се, че обемът на експорта на пшеница тази година ще достигне 1,6 млн. т при 1,1 млн. т – за миналата. По-голямата част от българския износ на зърно досега е към Италия, Испания, Египет, Сирия, Иран и Виетнам.

Радослав Христов коментира още, че тази година търсенето на ечемик в България е малко, докато в чужбина е значително, и затова голяма част от ечемика, както фуражен, така и пивоварен, се изнася.

От руската агенция РИА Новости по същия въпрос коментират, че за предишната селскостопанска година – юли 2009 г.-юни 2010 г., Русия е експортирала 21,4 млн. т. зърно, но сега от 15 август износът на пшеница е забранен. Все пак, за месец и половина преди забраната, от Русия са изнесени около 3 млн. т зърно.

Вчера руският премиер Владимир Путин заяви, че отмяната на забраната за износ на хлебно зърно от Русия ще бъде разгледана едва след като бъде прибрана житната реколта през следващата година, т.е. октомври 2011 г.

Сега от руската агенция уточняват, че посочената забрана за износ на зърно ще има някои изключения, като например при сключени междудържавни договори за експорт, при оказване на хуманитарна помощ и др.

Путин: Ембаргото върху зърното остава до следващата реколта