Защо магистралната икономическа политика на Бойко Борисов носи и е обречена на неуспех



В 30 – те години в САЩ и Европа властва голямата депресия. При идването на Хитлер на власт, безработицата сред немците е около 50% от трудоспособното население. В същото време Бенито Мусолини управлява вече в Италия, която сравнително успешно се справя с депресията, като безработицата там е сравнително ниска и последствията от кризата почти не се усещат.

Хитлер чиято идея е да се ликвидира безработицата поръчва да се разработи икономически план подобен на този в Италия. Първото което се питат в Икономическото министерство е какво се произвежда в Германия.
Отговорите са - въглища, цимент, и желязо. На база на тази основа, започва строежа на магистралите в Германия, строени от железобетони панели, с немско желязо, немски цимент и с помощта не на чужди, а на местни работници и компании.
Икономиката на националсоциалистическа Германия наистина е е корпоративна, но Хитлер въобще не е срещу частната собственост. Напротив, за разлика от на нашите политици той не веднъж е казвал “Напълно настоявам да защитаваме частната собственост...частната инициатива трябва да се насърчава.” От 1933 до 1945 заплатите на германците падат наистина с 25%, но данъците остават ниски, цените спадат също, за разлика от другите страни и безработицата може да се каже е ликвидирана. Профсъюзите са ликвидирани, но правителството държи с желязна ръка корпорациите да не злоупотребяват с властта си. В същото време макар голяма част от средния бизнес да е окрупнен или ликвидиран, то малкия се ползва с известни привилегии и никога не е притискан, защото на нацистите е било ясно, че създава огромен брой от работните места в страната.

На тази база в Италия също се справят с кризата

По времето на Мусолини са започнати много обществни строежи които стоят и до днес. В Италия профсъюзите и работодателите са обособени в корпорации на собственици и работници, като почти всички професии са обхванати от тях и при всички действия в икономиката се стреми да се запази баланса между работодатели и работници. Освен това в Италия започва масово да се провежда професионалното обучение чрез вечерни и дневни курсове, ограмотяване, създаването на библиотеки, вечерно продължаване на образованието и общата култура чрез сказки, беседи, лекции, конкурси и премии. Организират се оркестри, драматични състави, хорове, концерти, срещи, конкурси и фестивали в местен и национален мащаб. Ежегодно започва организирането на конкурси за хорове, пианисти, цигулари, инструментални ансамбли, духови оркестри, за млади певци и др. В програмата на фашистите е записано, че спортът трябва да бъде масов, а не за да се създават само шампиони, или да се чупят рекорди, че трябва да се увеличават жизнените способности на средния човек.
Основното обаче са взетите мерки за предотвратяване нещастия и болести, подобряването на болничното лечение, създаване на амбулатории и санаториуми, летовища и лагери за деца и възрастни, строителство на евтини народни къщи, кооперативни строителни дружества за превръщането на всеки град в „град-градина" и кухни за осигуряване на топла храна на обед във фабриките в Италия. Всичко това ликвидира до голяма степен безработицата в Италия, като чрез образование правителството се стреми не само да намери заетост на временно безработните, но и да им даде старт при намиране на работа чрез по-висока квалификация.
Внимание се обръща и на селото като се поощряват специални производства в дворове и градини, за буби, дребно животновъдство и дребни земеделски индустрии и специални инициативи. На опазване на горите в Италия се отделя голямо внимание, а всички държавни чиновници са задължени да полагат клетва за вярност към държавата.

Царска България също сравнително безболезнено минава през кризата

Безработните са събирани в бригади и се строят пътища, като варовиковата настилка за тях също е българска. На пътя към Аладжа Манастир до Варна, може би още стои табелката на една от скалите, от коя бригада и коя година е построен този път.

От другата страна на океана в САЩ, след 1933 г. и при Рузвелт, политиката на големите проекти съживява всички сектори на американската икономика.

Когато Рузвелт встъпва в длъжност през март 1933 г. САЩ е на дъното на най–тежката депресия в историята на страната. Около 13 милиона човека, половината от работната сила, са безработни. Индустриалното производство е на половина в сравнение с това от 1929 г.. В страната, милиони живеят на ръба на глада, а два милиона са бездомни. Банковата система е на ръба на колапса. Чести са случаите на избухнало насилие. Строителството на язовири в Тенеси намалява наводненията, увеличава производството на електричество и намалява безработицата. Проект от такава величина ангажира хора от редица сектори, които намират отново работа, повишават потреблението си и по този начин увеличават печалбата на производителите, несвързани с реализацията на главния проект. Държавата създава дълготрайни работни места. Чрез данъците от големите проекти правителството изплаща заемите, с които е лансирало скъпо струващите инфраструктурни подобрения.

Общото на всички тези политики е едно – На първо място ликвидиране на безработицата, от която идва и най-голямото зло.

Намалението доходи водят до намалена покупателна способност, от там до намаляване на покупките от страна на населението, от там до криза и фалит на още предприятия и търговски фирми, които освобождават и уволняват още персонал, което още повече натиска покупателната способност на нацията на долу и така спирала се завърта в обратна посока.



Някой вероятно ще се запита, защо по дяволите обясняват тези общоизвестни неща?
Ще отговоря – Защото явно някой дори не са чували за тях.
На безработните в България се гледа като на аутсайдери, властта и работодателите често ги презират, като нито на едните нито на другите идва на ум, че това са стотици хиляди икономически субекта, които вместо да плащат данъци, да работят и да влагат пари обратно в машината на националната икономика, са отхвърлени като ненужни. Това поне за мен е все едно да изливаме бензина от резервоара на колата си, за да не ни тежи. Дори най-големия бедняк е икономически субект или може да стане такъв ако му се даде шанс.

Грешките на кабинета Борисов и защо мерките взети от тях не работят

Дали под влияните на някой от гореописаните или други фактори, правителството на Бойко Борисов за сега не само няма никакви успехи в икономическата си политика.
Безработицата въпреки всякакви стъкмистики застрашително нараства, икономиката, като изключим анемичните повишения в износа затъва все повече, малкия и средния бизнес фалират и дори са лишени от тази възможност заради липсващ нормален закон за фалити – като със спиране на своята дейност оставят стотици хиляди дребни и средни собственици, техните семейства и работници без препитание, а от там и лишават от приходи оставащите и все още работещи компании, както и все по-намаляващите данъчни постъпления от все по свитата покупателна способност на населението.
Вместо да паднат някой данъци и да се облекчи лицензионния режим, се въвеждат нови, качените акцизи и данъци дърпат цените на горe и все по-малкото свободни пари отиват за все по-скъпите стоки от първа необходимост, ток, вода и т.н.
Но за това съм говорил не веднъж, за това минавам по същество:

В края на 2007 година и началото на 2008 писах няколко пъти в клуб Инвестор какво би следвало да се направи срещу задаващата се тогава криза.
Разбира се нищо от това не бе изпълнено, като без трезва преценка новият кабинет започна да харчи пари за магистрали.

Защо обаче по нашите магистрали не потича кръв като по немските от 30-те години и защо те не ликвидират безработицата, а напротив покачват я?

Много е просто – стана това което бях казал още тогава.  В Германия магистралите са се строили с немски материали, като в изграждането им освен пътно-строителните фирми са участвали и много индустрии, от циментовата и металургията, до машиностроенето. В България за настилка се ползва асфалт, който е продукт с произход от нефта. Машините за строеж на пътищата са внос, а някой от строителните фирми са чужди и вместо парите да остават в България те отиват в Турция или Португалия.
Не не и това е толкова страшно, а това, че тези пътища в които се наливат милиони Евра от бюджета нямат бъдеще като трасета край които ще се разрасне бизнес.
 Може би под влияние на индианските книги, или зле посъветван от някой псевдо-експерт, Борисов се надява след пускане в експлоатация на дадена магистрала, край нея да се заформи бизнес, или поне той така твърди.
Не!  Това няма да стане по една много проста причина - В България разстоянията са малки.
За разлика от железниците в 19 век в САЩ край нашите пътища няма да изникне бизнес, защото никой няма да спира край тях. Пък и за какво? 



София – Бургас ще се взема само за няколко часа. За какво да спира човек край пътя, като може да си пие кафето на Слънчев Бряг?

Дори сега, крайпътните обекти в повечето случаи са на доизживяване, и то не защото е лош пътя, а защото никой не смята за нужно да спира в тях, да ползва услугите им и да оставя пари в тях. Това е тенденция от края на 80 те години и тя е необратима. Крайпътния бизнес е бизнес на големите разстояния между градовете, а ние никога не сме имали такива.

Строят се някакви магистрали в посоки без икономическа логика, като в същото време връзките между отделни градове са в плачевно състояние (давам за пример Шумен – Бургас), не като магистрали, а като най-нормален път.
 Не казвам, че нямаме нужда от пътища, но концепцията на правителството ни за тях е тотално грешна. И като посоки и като цел за постигане на икономически ефект. Бих се радвал да греша, но едва ли.

Както писах още преди настъпване на кризата тук и още по време на предния кабинет, то трябваше да се помисли от какво точно има нужда България, българския бизнес и българското население.
Какво произвеждаме, какво можем да произведем, с какви кадри, с каква заетост, с какво разполагаме, къде и кой сектор има голяма заетост и ще бъде засегнат от кризата.
На всички бе ясно, че това ще е строителството, в което по време на предния кабинет официално работиха към 280 000 човека, а неофициално може би двойно повече.
Все хора които получаваха заплати, пазаруваха с тях и така внасят своята лепта в бюджета, от ДДС, акцизи и въобще все данъци които реално пълнят българската хазна.

Както и писах тогава бе нужно да се погледне основни на тази група хора и бизнеси.
Но не чрез безцелно строителство, а чрез наемането на хиляди фирми и фирмички в национална програма не за строеж на магистрали (които се правят с вносна техника и суровини за разлика от немските), а в програма за енергийна ефективност.
В момента в Европа има отпуснати 8 милиарда Евро за енергийна ефективност в жилищния сектор, от които само 3% се използват, а нито цент не е усвоен от новите страни членки на ЕС .
С тези пари и с парите които сега се наливат в магистрали можеше да се започне национална програма която да осигури работа на целия строителен сектор който изведнъж се намери изхвърлен зад борда, на тези стотици хиляди работници, като ползата от програмата щеше неколкократно да се възвърне.
За това дори не бе нужно много. Подаряване или продаване за символични суми на земята под панелните блокове в цялата страна щеше да е само едно начало. От там, националната програма можеше и трябваше да мине на местно ниво, при стриктен контрол от страна на държавата. Топлоизолационните плоскости се произвеждат в България, циментът също, желязо и арматура за където се налага, гипс, строителни материали, производство на дограми, всичко това има почти изцяло или може да намери местна почва така, че парите да не изтичат, а да останат да се завъртат в икономиката. Това бе и е бизнес и работа за дълги години напред, като не само щеше да даде пряка икономическа ефективност, но и да повиши цените на имотите в градовете, което щеше да привлече след себе си още пари и инвестиции.

За съжаление енергийната ефективност с всички милиарди които можеше да спечели е оставена на заден план, работните места които щяха да останат с нея също и сега стоим магистрали с бесни и обезкръвяващи ни темпове, по които след някоя година от София до някой друг град, ще профучават забързано коли и камиони, заредили гориво в точка А, и разчитащи да нощуват и да вечерят в точка Я.

Останалата част от азбуката просто няма да е нужна.




FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ  

Няма как да не се съглася. Много добър поглед върху нещата с магистралите.

Миналата година Румъния прие данъчни облекчения като приспадаше 50% от разходите за саниране на едно жилище от облагаемия доход на собственика му.Така поне четох в някакъв сайт.Напълно съм съгласен, че инвестирането в санирането на жилища е правилна политика още повече погледнато и от гледна точка на растящата цена на енергоресурсите, на които България е бедна.

Много правилно първо пътищата ,така са направили и в испания в един град с промишленост трябва в радиус от 100 км да можеш да се предвижиш за час без трафик ,предстаям си ако няма магистрали в германия франция белгия холандия италия каква икономика ще се развива?
Уж пазарни икономики пък Бат Бойко да вдигал заплатите ?!?!