Рискове пред икономиката и инвестициите, при определено структуриране на компании



Нито една медия до сега не се е заела да провери каква част от компаниите и свързаните с тях лица контролират пазарите на различни стоки и услуги в България. Колко процента и компании какъв дял от БВП на страната притежават и в кои области от индустрията търговията и услугите. Тази свързаност е и една от причините за стагфлацията в страната ни.

Какви са рисковете за икономиката от това?

От една страна концентрацията на прекалено много компании в ръцете на малко хора води до повишение на цените от задушаване на конкуренцията, а от друга страна, една криза дори само в един от секторите на даден такъв холдинг може да има негативни последици за цялата структура, както и за много незаети точно с тази компания лица.

Ще дам пример, с фалиралата скоро „Алма Тур”

Компания почти монополизирала руският и украинския пазар. Постепенно обаче, в групата около "Алма тур" се включват и фирми за недвижими имоти, хотели, строителство, рент-а-кар, чартърни полети, аквапарк, голф игрища и т.н. Подобна концентрация от най-разнородни дейности не е в полза на нито една компания. Малко са тези конгломерати от ранга на “Дженерал Електрик” които могат да си позволят да притежават много дейности наведнъж и да ги контролират. Повечето компании не могат да се справят с прекаленото си хоризонтално или пирамидално разширяване и рано или късно имат огромни проблеми, като тези проблеми се пренасят и към други компании, техните проблеми към останали компании, като фалита на един пирамидален или хоризонтален олигопол.
Така неуспешните решения относно бизнеса с голф игрища и строителство на „Алма Тур” понасят на вълната на фалита и всички съпътстващи я компании, като засегнати са не само компанията майка, но и банки, партньори в бизнеса, а от тях към несвързани с компанията лица.  Така например една голяма част от хотелиерите пиха по-една студена вода, въпреки, не чак толкова лошия сезон, разходите им си остават за тяхна сметка, а част от тях ще изпитат силни затруднения или нежелание да се разплатят със своите доставчици.

Това обаче е само час от проблемите на една подобна структура

Представете си следната хипотетична и не толкова хипотетична ситуация. Получавате заплата от компания “А”, която пък работи за компания “Б” чиито основен изпълнител или клиент е. Вземате своята дебитна карта издадена от банка в която компания “Б” има голям, определящ дял (но вие не знаете) и отивате да си пазарите в супермаркет от верига, също притежание на компания “Б”. Купувате храни внесени от външнотърговска фирма на същата тази компания, които са доставени от компания за дистрибуция контролирана също от “Б”. До тук, нищо особено нали? В същото време обаче, съпругата ви се обажда, че в съседен супермаркет са пуснали макарони на по-ниски цени. Палите лизинговата си кола от лизингова компания, с акционер пак корпорация “Б” и отивате в “другия” магазин. Това което пак не знаете е, че този магазин, който е уж конкурентен във вашия квартал, се държи пак от същата компания “Б” , само името му е друго и работи през друга фирма. Радостен от това, че ще си купите макарони с “намаление” и, че има “конкуренция” в квартала ви, излизате доволен и щастлив и се прибирате в малкия си дом, където с любимата си половинка уговаряте обзавеждането на новия ви дом, който се строи от сериозна и стабилна фирма, за която обаче не знаете, че пак пряко или не е контролирана от корпорация “Б”, чрез банката, дялово участие или нещо друго.

Всъщност, какво не знаете и за двата конкуриращи се супермаркета? Следното:

В номер 2 цените са малко по-ниски, а в номер 1 нарочно са леко качени, за да ви накарат да отидете в номер 2 и да си купите нещо от там изгодно. Разбира се, за да не се получи с времето отлив в клиентелата на единия магазин и не дай си боже да се появи тогава реална конкуренция, цените в двата магазина се намалят или качват като се редуват, за радост на щастливите като бройлери потребители, които тичат през месец и си разнасят от уста на уста къде има намаления и къде в по-изгодно. След няколко месеца най-късно ситуацията се сменя и щастливците тичат към другия магазин. Да си правиш сам псевдо-конкуренция е стар търговски трик.

И до тук, пак нищо страшно освен, че цените се държат високи, но дали тази свързаност може да срути малкия ви свят? Като нищо и то само за броени часове. Въпросът както с “Алма Тур” не е “дали”, а “кога”!

Представете си, че лизинговата компания на корпорация “Б” се управлява зле и е на загуба. Компанията разбира се тегли кредит от банката която пак “Б” притежава. Този кредит обаче не само не се погасява, а дори напротив лизинговото дружество се управлява все по-зле и има все по-голяма нужда от пари. Банката вече дала капитали в тази бизнес дупка, лишава пък от тях други потребители между които например външнотърговската фирма. От проблемите с нея, намалява асортимента на предлаганите стоки в магазините, или просто както често се случва, ви качват цените. Вие отивате в съседния квартал където все пак има трети магазин, на истинска конкуренция и понеже едва ли само вие ще го направите то търговската верига на “Б” ще започне да губи оборот, от което пък нейната фирма доставчик ще пострада, няма да може да върне своя кредит или просто ще намали обемите си на работа.

И един хубав ден може да се окаже, че не само макароните ви са поскъпнали, а че и не можете да изтеглите пари от дебитната си карта, защото банката има проблеми или просто е във фалит, като в същото време ще ви натискат да си платите лизинга за колата, докато пак тогава ще се окаже, че сигурната десетилетие и половина строителна компания също е замразила проекта си и вместо ново жилище имате само куп тухли и бетон или не дай си боже изкопана с багер дупка.
Отивате на работа, а се оказва, че вашата компания “А” е принудена да направи съкращения, защото поръчките от “Б” ги няма или не са платени и вие сте в списъка.



Смятате, че това е невъзможно? Грешите. То се е случвало, случва се и ще се случва и занапред, в по-малка или по-голяма степен. Ситуацията може да се сравни с това дали при евентуален пожар при съседът ви, живеете в две различни къщи или в една кооперация. При втория случай риска за вас е много по-голям.

За това и повечето социалистически системи (както знаем социализмът е само държавен, монополен капитализъм и нищо повече) рано или късно имат големи проблеми, по причина, че проблемите само в един отрасъл на планираното стопанство, моментално води до проблеми и в останалите отрасли, които пък удря цялата икономика на държавата.

В системата на монополи, олигополи и картели, проблемите са същите като при социализма

Някой от вас помнят как проблемите в селското стопанство удряха и индустрията ни, както и обратното, а живия пример с Куба или Северна Корея още е пред очите ни.

Силно анти-пазарни, силно ограничаващи свободната конкуренция от там по-ниските цени и иновациите в бизнеса. Ако продавате успешно, макар само защото нямате конкурент един продукт, бихте ли го заменили за по-нов или по-технологичен? Не.. И защо да го правите?! Дефицит на дадена стока, ниска конкуренция, или просто високи и надути цени (като няма конкурент, защо пък не?), ниско качество на предлаганите услуги или стоки. Нещо силно познато ни от България където олигополи, картели и монополи определят правила, всякакви само не и пазарни и които да водят до развитие.

Нивото на корпоративна концентрация е не само проблематично, но и може да е изключително вредно. Голямата централизация на конгломерати в едни ръце е не по-малко опасна от концентрацията на земята в малко ръце, както за икономиката и растежа така и за националната ни сигурност като държава, пречейки както е тук на навлизането на чужди и местни инвеститори на пазара, който да завъртят колелото на икономиката ни на по-бързи обороти. В България концентрацията на най-разнородни компании в едни и малко на брой ръце може да доведе до проблеми каквито имахме в 90 те години, когато заради шепа олигарси и техни неразумни в много случаи вложения, се срути цялата банкова система. Не мислете, че нещата в момента са малко по-различни, въпреки, че ситуацията не е същата. Концентрацията на капитали и компании в едни ръце в България е далеч повече, отколкото в западни икономики като Великобритания, Швейцария, Испания, Швеция или Германия. Свързаността на тези капитали с политиците ни поставя под още по-голям риск.

Основния проблем обаче който посочих, че в така структурираните холдинги, един проблем само в едно от дружеството може да повлече цялата пирамида, с което да постави под заплаха икономиката

И колкото по-малко такива компании има и колкото са по-големи, толкова ударът ще е по-силен, а щетите по-големи. Големите широко разпрострени в много дейности компании са не само в много случаи зле управлявани (особено в България), но и силно опасни за стабилността на икономиката. Ликвидирането на такива бизнеси ще помогне за конкуренцията и растежа. Разбира се това не може да се прилага навсякъде и към всички, но в някой дейности като банкиране, застраховане, медии и т.н. изрично следва да се забрани. За банките например - Едно е инвестиционна банка, в която шепа вложители чакат срещу риска и капиталите си високи печалби, съвсем друго е депозитна и кредитна банка, която оперира не със свои, а с чужди пари да се занимава с несвойствени за банкирането дейности. Проблемите например в САЩ и западна Европа се дължат в не малка степен на това, че на депозитни банки се разреши да се впускат във всякакви спекулации вместо да следват правилaта на чистото банкиране.


Тези проблеми които изложих горе, за някой видове компании, могат да стоят и пред онези инвеститори решили да вложат капитали в една или друга компания, било в страната, било в чужбина

В пирамидална структура една холдинг компания контролира дъщерни дружества, които от своя страна имат други дружества и т.н. надолу по веригата, докато на практика компанията, която е "най-отгоре", може да контролира друга на дъното на стълбата с малък процент от целият си капитал. В хоризонталната структура компанията майка може да прилича на октопод или на змия (независимо в коя част на тялото се намира главата и – може и по средата). И в двата случая обаче проблемите могат да катурнат не само корпорацията, а всички около нея.

А тия проблеми няма да закъснеят

Почти невъзможно е малката глава да успее да проконтролирва цялото си тяло успешно и причините са няколко. Не е задължително успешния мениджър в един бизнес, да е такъв и в друг с друг вид дейност. Често се получава точно обратното. Много добри в една област хора, често се провалят в друга. Някой би казал, ще се назначат знаещи ръководни кадри. Това обаче не се получава в огромна част от случаите, защото ако главата не знае и не разбира от бизнеса с който се е заела достатъчно, каква е гаранцията, че ще избере за негов ръководител човек който разбира?
Тук процентите в които компанията би улучила подходящия за длъжността мениджър силно се стесняват и колкото по-далече се отива от центъра, толкова по-силно важи това правило. За това и според мен хоризонтално или пирамидално разположените корпорации, често имат по-лошо управление, за разлика от вертикалните такива. Трудно се носят много дини под една мишница.

Вертикална компания

Такава, често е съсредоточена само върху един сегмент от пазара и не се пилее с излишни странични бизнеси. Напротив, тя се стреми също към разширение, но към разширение свързано пряко с нейния основен бизнес. Например ако притежавате ТЕЦ, разумно вложение би било да си купите и мина за въглища близо до теца, като така ще снижите разходите си. Ако притежавате колбасарски цех да си купите свинеферма и т.н.

Berkshire Hathaway например е хоризонтален холдинг, но няма нищо общо с тия конгломерати които описвам горе.

Напротив – Уорън Бъфет прави всичко друго, но не и да смеси всички продукти в една тенджера. Избира компании с добро управление и влага пари в тях като предполага развитието им. Изчаква лоша година и придобива. Самият той не се меси, или го прави рядко. Не би купил лоша компания само за да затвори цикъл както и не би променил ръководството на кокошките които снасят златни яйца. Тези които му се струват изчерпани, просто отпадат от холдинга му, а не се мъчи да ги задвижи пак с капиталите на останалите си компании, нито тегли заеми за да ги спасява.

Корпорация, която се е развивала предимно вертикално е Nestlй S.A., която не излиза от своя бранш и не се пилее излишно.

Какво обаче би означавало фалита на компания структурирана като тази на Бъфет? Разбира се тя би разтресла цели сектори от икономиката, но като цяло, най-вероятно почти всички нейни дъщерни фирми ще оцелеят. В случай, че компания като Nestlй S.A. е сполетяна от подобна съдба, то това ще е негативно за икономиката, но нейните конкуренти както и цели сектори от икономиката биха били засегнато много по-слабо.

В случаите с хоризонтално или пирамидално разположените компании положението не е такова. От една страна прекалено много сектори ще са засегнати от друга, самите такива компании по мое мнение са много по-малко жизнеспособни и склонни да оцелеят в случай на буря. Зная не малко малки фирми фалирали по причина, че се опитват прекалено да се разпрострат и да диверсифицират. Какво би попречило и на голям конгломерат това да се случи? Нищо. Разликата е само в размера.



FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ